Катлийн Корбел
Романтично пътешествие (3)

Трета глава

„Доктор Фостър потеглил за Глостър —

в поройния дъжд тръгнал сам.

Но пльоснал се в локва и цял се измокрил —

така и не стигнал дотам.“

— Накъде пътуваме? — попита Пит, като измъкваше поредната носна кърпичка. Вятърът рошеше косата му, слънчевите лъчи се гонеха по лицето му, а пораженията от алергията бяха скрити зад тъмни очила.

— Ами, не зная! — Брук го стрелна с поглед и отново се съсредоточи върху шофирането. — Пътят е малко странен, нали?

— Но ти вероятно си планирала всичко!

— Е, от време на време е хубаво да действаш импулсивно! — усмихна се тя, а сърцето й се разтуптя от радост при мисълта за неочакваната свобода. Напоследък работата й тежеше. Всъщност бе много прилична и предлагаше стабилна кариера. Но не беше по специалността й, а еднообразието бе съсипващо.

— Импулсивното поведение въвлича народите във войни, а младите жени — в пране на пелени! — припя Пит.

— Живей опасно, Пит!

— Струва ми се, че точно така постъпих в Залива!

— Но там те е пазила цяла армия, а това малко пътешествие е само за нас двамата! С какво предпочиташ да започнем?

— Искам да отида в някое градче — започна бавно Пит, — където никой не ме познава и да си поръчам бира и хамбургер.

— Е, не влиза в плановете ни, но зная такова място! — кимна Брук, като едва сдържаше задоволството си.

Продължиха по същия път и се наслаждаваха на тишината, самотата и неповторимия простор. Постепенно равнината премина в хълмиста местност, дърветата шумоляха, а небето ги пронизваше със синевата си. Нямаше значение къде отиват, важно бе самото пътуване, бягството от погребението, от борбата, от всичко!

Колата бе чудесна! Мами не би могла да остави на Брук по-прекрасен подарък!

— Трябваше да бъда тук, при нея! — подхвърли Пит внезапно, сякаш прочел мислите й.

— Ти беше тук — отвърна тя, без да отклонява поглед от пътя. — Всяка вечер! Седяхме в стаята й, гледахме новините и тя все те жалеше, че имаш недоспал вид и че педантичното началство е съсипало вкуса ти към стилни дрехи.

— Но аз влизам в почти всички класации за най-изискано облекло! — усмихна се тъжно Пит.

— Не харесваше костюмите! Предпочиташе те в джинси и яке!

— Е, пред камерите невинаги е възможно! — Той посегна към ръката й и добави почти през сълзи: — Благодаря ти, Брук, че не си я оставила сама!

Брук стисна силно ръката му, като правеше всичко възможно да не отклонява очи от равния спокоен път.

— Е, хайде, Пит! Нали си обещахме? Знаеш, че никога не бих я изоставила!

— Обещахме си! Но само единият от нас удържа думата си.

— Само единият от нас си бе у дома! — Усмивката на Брук бе тъжна. — И без това нямаше къде да отида! — Изведнъж почувства проницателния му поглед върху себе си и реши да смени темата. — Ще пристигнем в града след около половин час. — И като засили радиото, за да разсее мислите на Пит, добави: — Правят най-хубавата супа в околните четири щата!

За миг Пит не отговори и Брук помисли, че се кани да продължи току-що прекъснатия разговор. Но целта на пътешествието им не бе обсъждането на нейните проблеми, плановете й за бъдещето и жертвите, които Пит си мислеше, че е направила! Искаше само да се отпусне, да сподели слънчевите лъчи с един стар приятел и може би да възкреси някои глупави спомени заради Мами. И нямаше да отстъпи!

 

 

Град Баджър, щата Арканзас, включваше една улица, два знака „Стоп!“ и около десетина постройки. Пит се бе разположил пред стара, олющена маса в бара на Бъд в компанията на антиалергичните и Брук. Тук тя изглеждаше като кристална ваза сред топки за боулинг. Косата й блестеше като кована мед, а грациозните й движения подхождаха на най-изискания бал в Атланта.

За голямо учудване на Пит тя бе посрещната като добър, стар приятел. Потупваха я по гърба и я канеха да играе билярд. За първи път от три години насам никой не забеляза Пит.

— Като че ли си пропуснала нещо в писмата си! — обвини я той с усмивка, като се чудеше дали барът би изглеждал толкова мрачен и опушен, ако си махнеше тъмните очила.

— Отдавна не си бил сред обикновени хора, старче! — разнесе се мелодичният й смях. — Идвам в бара поне веднъж месечно. На път ми е. Освен това голяма част от шофьорите на моята компания обядват тук и мога да понауча някоя клюка!

— Но ти си завършила история на изкуството! Как така стана представител на дребна търговска фирма?

— С упорита работа! — отвърна тя с учудваща сериозност. — И с най-хубавите крака в магазина!

— Не се измъквай с шегички! — намръщи се леко Пит и остана изненадан от реакцията си. Всеки би забелязал, че Брук е находчива и зряла жена, която сама може да се грижи за себе си. — Е, все някой трябва да те контролира! — рече с извинителна усмивка. — Особено сега, когато Мами я няма.

— Шегуваш ли се? През цялото време аз я контролирах! Тя беше толкова предизвикателна! Но шофьорите страшно я харесваха. Впрочем ти ги видя на службата, нали? Наистина са симпатяги!

— А, изобщо не се съмнявам! — изръмжа Пит.

— Е, не се възмущавай толкова! Никога не ми се е налагало да сменям спукана гума или да остана на пътя.

— Да, струва ми се, че срещите с рокерите в гимназията доста са ти помогнали!

Брук тъкмо се канеше да отхапе от хамбургера, но думите на Пит я сепнаха и тя се засмя.

— Като че ли изобщо не трябваше да те каня! Имаш навик да се ровиш из разни истории в миналото, които искам да забравя!

— Мислиш ли, че никой не си спомня? — повдигна вежда Пит.

— А мислиш ли, че никой не си спомня — стрелна го Брук с предизвикателен поглед — как надничаше през прозорците на женската баня в училище и как подвигът ти завърши с фронтална атака от страна на самата Мад Бомбър?

— Продължавам да твърдя, че тази жена бе таен агент на Източния блок! — изръмжа Пит. — Приличаше по-скоро на сержант, отколкото на учителка по физкултура!

Пит се съсредоточи в обяда. Антиалергичните бяха започнали да действат и вкусът му се връщаше.

И слава богу, защото гладът го измъчваше, а и Брук беше права. Никъде не бе ял такива вкусни хамбургери и пържени картофи!

През последните шест години Пит бе посещавал най-различни места — от третокласни кръчми със съмнителен произход на продуктите до ресторанти с пет звезди. Но не си спомняше да е изпитвал такова удоволствие! Това беше вкусът на детството му, познатите миризми, носталгията на юношеството, когато двамата с Дейвид, брата на Брук, се впускаха в преследване на първите момичета. И Брук беше с тях — на задната седалка на колата, където бяха заточени сестрите, удостоени с право на присъствие. Говореше прекалено високо и бе доста неуверена, но се разбираше чудесно с тях и им бе вярна до гроб. И внезапно острата липса на Мами го прониза. Липсваше му онази по детски чиста вяра, зашеметяващата смесица от възможности и отговорности, изпълнила юношеските му години, когато светът чакаше да бъде покорен.

И той го покори! Замина и завоюва това, което никой в Рупърт Спрингс, освен Мами и Брук, не бе очаквал от него. Но внезапно, в този кратък миг, то не му стигаше!

— Хей, Пит? — Тихият глас на Брук прозвуча въпросително.

Той вдигна поглед, за да прочете спомените си в очите й, същите копнежи, меланхолията по непостижимото!

— Да?

Тя остави хамбургера си и въодушевено се наведе към него, а очите й горяха.

— Хайде да започнем още сега!

— Да започнем? — сбърчи чело Пит.

— Поменът! — кимна тя. — Къде ще намерим по-подходящо място? Всички тук познаваха Мами и наистина я обичаха!

— Но какво по-точно предлагаш? — усмихна се Пит на ентусиазма й.

— Какво по-добро място от бара на Бъд можем да измислим за игрословиците?

— Но ти знаеш ли някои?

— Не ставай смешен! Кой мислиш ги четеше на Мами?

— Наистина съм отсъствал доста дълго! — повдигна вежди Пит с престорено възмущение. — Ти си извън всякакъв контрол!

Веднага след като привършиха с обяда, Брук го поведе към задната част на бара и влезе в ниска задимена стаичка, където се играеше билярд.

— Май искаш да си възстановиш част от загубата, а, момиче? — подхвърли един от мъжагите.

— Искаш да кажеш, да ти дам възможност за реванш, нали Бъд? Струва ми се, че аз спечелих миналата седмица!

— Ами-и-и, заплеснах се като те видях в оная хубава рокля и на високите токчета! — изсумтя Бъд.

— Вярно, че беше разсеян! Ама защо мислиш си бях облякла онази рокля?

В стаята избухна весел смях. Застанал до вратата, Пит наблюдаваше с ръце в джобовете. До преди два дни, когато си мислеше за Брук, той си я представяше на задната седалка на колата — безпомощна, наранена и беззащитна!

Но сега всичко се бе променило! Тя не се нуждаеше от спасител! Не му беше съвсем ясно как да се отнася с новата Брук, която би могла да завладее Ню Йорк и Лос Анджелис, какво остава за Баджър, щата Арканзас.

— Бъд, искам да те помоля за една услуга… — чу той гласа й. — Става дума за Мами. — Всички се умълчаха и я погледнаха. — Вчера на погребението никой не се постара да изпълни последните й желания. Затова ние с Пит решихме да направим нещо, а вие можете да ни помогнете!

— Само кажи какво — рече Бъд.

— Мами искаше да почетем игрословици на погребението й. Дали не можем да си кажем няколко сега?

— Добре — почеса се Бъд по главата, — но аз зная само мръсни…

— Но, Бъд, защо мислиш, че те помолих? — усмихна се Брук.

 

 

Те си тръгнаха малко преди залез-слънце. Беше началото на лятото, небето гаснеше златисточервеникаво, а бледата луна висеше над хоризонта. Дърветата се открояваха като безжизнени сенки в тегнещата горещина на късния следобед. Брук и Пит се измъкнаха от кръчмата ръка за ръка, като не спираха да се кикотят.

Какъв прекрасен следобед! Истински поклон пред Мами! След като всичко бе обилно полято с бира, на финала изпяха и няколко куплета от „Улиците на Ларедо“.

— „Бийте бавно барабаните…“ — запя Брук, като се клатушкаше в мрака.

— Ще събудиш петлите! — предупреди Пит и като я прихвана по-здраво, я насочи към колата.

— Не мислиш ли, че бях блестяща, Пит? — попита тя. — Мами щеше да се гордее с мен, нали?

Пит спря и я обърна към себе си.

— Да, щеше да остане много доволна! — промълви той с искрящи пламенни очи. — На мен също страшно ми хареса!

— Мами беше права — додаде тя със самодоволна усмивка. — Работата наистина те е изхабила. Нуждаеш се от малко освежителни лудории!

Изражението му се смекчи, светлините от бара играеха в очите му, а залязващото слънце обагряше кожата му със златни оттенъци. Брук не бе виждала по-красив мъж, въпреки подутите очи и зачервения нос. Нито по-жизнерадостен и решителен! Колко хубаво, че в очите му отново блеснаха палавите искрици!

— Какво следва? — попита той.

Тя отметна глава, ръцете й бяха обвили врата му и тя се чувстваше толкова щастлива, че едва промълви:

— Има ли значение?

Той замълча за миг. И докато я наблюдаваше, сред старите възкръснали чувства се промъкваше непознато досега опиянение. Брук усети как ръцете му я обгръщат. Ръце, които тя познаваше по-добре от всеки друг. Ръце, които бе държала, когато бе болен и щастлив. Колко хубаво, че бяха отново тук!

— Наистина няма значение! — призна той накрая. — Радвам се, че ме накара да те придружа!

Той я целуна — непринудено, като приятел!

Но целувката не бе приятелска. В началото започна като инстинктивен израз на радост и благодарност. Но след миг се промени. Помежду им заструи нежност. Пит леко погали шията й. Устните му станаха настойчиви и подканващи. А Брук, която бе копняла за такава целувка още от единайсетия си рожден ден, се отдръпна!