Катлийн Корбел
Романтично пътешествие (11)

Единадесета глава

Ай Би Ен, Бележка от шефа:

„Ако през последните пет дни някой е чул за Пит Купър, да съобщи на дежурния екип! Ако господин Купър се обади, свържете ме незабавно! Ако се появи, задръжте го…“

— Не?

— Не! Отговорът е същият като вчера!

— Въпреки всичко не мога да разбера! Обичаш ли ме?

Хванала куфарите си, Брук тъкмо щеше да излезе, но спря пред вратата и се обърна:

— Да!

Пит не бързаше със своя багаж.

— Харесва ли ти да се любим?

— Да!

— Лош дъх ли имам, или хъркам, или пък те отвращавам с някоя неприлична татуировка?

— Не! — Брук загуби битката, а търпението на Пит се изчерпа.

— Тогава защо не искаш да се омъжиш за мен? — попита той доста високо и точно в този миг входната врата се отвори с трясък. Защракаха камери, блеснаха светкавици.

Пит се хвърли срещу тях с бързината на разярен бик. Добре, че знаменитите сиво-зелени очи бяха скрити зад тъмни очила и ръцете му бяха заети! Можеше да има ранени!

Брук премига няколко пъти в стремежа си да пропъди малките червени слънца, танцуващи пред погледа й.

— Добро утро! — поздрави тя. Но тълпата изобщо не я забеляза.

— Вие сте Пит Купър! — заяви весело госпожа Мериуедър, като заканително размаха пръст.

И всички заговориха едновременно.

От този миг Брук се чувстваше като морков във вряща супа. Бутана, смушквана, блъскана и най-после изтикана встрани заради много по-интересното пиленце Пит Купър, с което се оказа, че споделят тенджерата. Заваляха въпроси, толкова лични, че дори Брук не се осмеляваше да ги зададе. За негова чест той се окопити бързо и се справи с тълпата непринудено и с чар. Но Брук го чака почти половин час в колата.

— Е, не си ли най-забележителният мъж на планетата? — подхвърли тя, докато колата потегляше, а той махаше с ръка през прозореца.

— Искаха да знаят какво съм закусвал! — Въздишката му бе сърцераздирателна.

— Аз зная какво си закусвал, но тогава не беше интересно!

— Къде отиваме?

— У дома — въздъхна тя на свой ред.

— Хайде, Стъмп! Не започвай отново!

— Докато седях тук си мислех, че цялата тази дандания не е никак лоша причина за отказа ми да се омъжа за теб! Явно основната ми задача би била да отговарям на въпроси от сорта: „Слипове ли носи или гащета?“.

— И как им отговори? — стрелна я той с тревожен поглед.

— Че си падаш по леопардови бикини!

Поне успя да го разсмее!

— Повярвай ми, Стъмп, няма опасност да се загубиш в тълпата!

Брук погледна ръката си, на която се мъдреше евтиният пръстен, купен заради ролята й на младоженка. Закачки, шеги, приумици! Винаги са ги свързвали. Щеше ли да продължи така, ако тя се превърнеше в сянка на славата му?

— Пит, аз те обичам! — започна тя нежно. — Обичам те още от дете и нищо не може да промени чувствата ми! Но ти ще ме намразиш, ако загубя себе си! Зная коя съм у дома. Рупърт Спрингс ми дава увереност. Но в Атланта няма да се справя, дори да си до мен! Ще имам много повече проблеми от женитбата и домакинството!

— Какво искаш тогава?

Тя сви рамене, нетърпелива и несигурна. От все сърце желаеше да захвърли всичките си аргументи на вятъра. Копнееше за просто решение, еднакво разбираемо за нея и за Пит.

— Струва ми се… искам да си представя какво в Атланта, освен теб, може да ме принуди да напусна Рупърт Спрингс?

В изражението му се четеше по-скоро болка, отколкото обида.

— Значи не съм ти достатъчен?

Брук се протегна и го потупа по крака, като се чудеше дали я разбира.

— Ако ми беше достатъчен, аз нямаше да бъда жената за теб!

 

 

Пит наистина полагаше усилия. Но не можеше да разбере защо Брук не гледа на бъдещето като него. Стремителна, духовита, със здравия разум на съдия и капризите на дете! Обичаше я, по дяволите! И то не само като приятел! През всичките тези години я беше оставил в Рупърт Спрингс, без да протестира сериозно. А сега, вкусвайки от удивителната й магия, искаше да я вземе със себе си! Искаше да й даде всичко, от което е била лишена. Всичко, от което се бе лишила!

Веднъж взел решение, Пит смяташе, че то е неоспоримо. Искаше Брук. Сега и завинаги! Приятел и помощник, съветник и изповедник, съучастник и вдъхновител — за такава съпруга мечтаеше той, но го разбра едва когато откри, че Брук прекрасно съчетава всички тези качества.

И любовница. Именно в любовта се усещаше пикантният й, неуловим, неподражаем аромат! Стъмп — необузданото дете, прагматичната жена — бе разцъфнала в щедра взискателна любовница. Тя танцуваше в ръцете му, пееше и се смееше, и тръпнеше така, че го принуждаваше да я следва, отново и отново, всеки път — все по-хубаво и по-сладко, защото зачеркваха последните несподелени тайни.

Прекараха деня в пътешествие из южната част на Тенеси, а нощта — в подножието на Апалачите. Чувстваха се никому неизвестни и спокойни, изолирани от злонамереността в реалния свят, без да се тревожат за отговорности и последствия. Когато се любеха, го правеха с неописуемо настървение, като че ли щастието, споделено през тези няколко дни, трябваше да им стигне за цял живот.

— Ще се обадя на приятелите си в Управителния съвет на Музея на изкуствата — предложи й той, докато ръка за ръка обикаляха из Художествената галерия в Чатануга. — Ти имаш научна степен! Мога да ти намеря работа! Като преподавател, доцент или нещо подобно.

Разхождаха се дълго по тесните пътечки на планините Унака, точно по границата със Северна Калифорния.

— Евън често казва, че иска да направи повече предавания, посветени на изкуството — спомни си Пит. — Знаеш ли, може да ти хареса! Утре, като се върнем, ще поговоря с него!

Пит бе толкова увлечен от трескавите си планове и намерения, че не забеляза колко притихнала бе Брук.

С приближаването към Атланта Пит все по-ясно разбираше какво се опитва да му обясни Брук. Когато спряха да закусят, туристите започнаха да налитат като мухи на мед.

— О, та това е Пит Купър! — следваше неизменното възклицание. — Може ли да ми дадете автограф? Какво мислите за войната? А за естрадата…

За Брук подмятаха: — Оная, червенокосата от дописката в „Етъртейнмънт Уърлд“, кимаха й и отминаваха. Някои искаха от Брук да потвърди, че е фотомодел или рокпевица, фатална слабост на звездите. И въпреки че тя се справяше с възхитително хладнокръвие, Пит най-после разбра какво иска от нея. И осъзна, че една от най-привлекателните страни на тяхното приятелство винаги е била обективността на оценката й за смутния му живот, дадена от разстояние.

Обедът бе още по-тежък, въпреки че положиха всички усилия да се измъкнат. Питаха ги за здравето и кариерата на Пит, за връзките му с най-различни филмови звезди. Досега този интерес не го бе притеснявал. Наглите въпроси и лигавите умилквания се бяха плъзгали безпрепятствено покрай ушите му. Защото винаги можеше да се обади на един телефон и да чуе единствения отрезвяващ глас в света!

А сега искаше от притежателя на този ободряващ глас да скочи в неговия аквариум, и то без водни перки!

Пътуваха през Южна Джорджия. Брук въздъхна и поклати глава.

— Никога не съм предполагала, че животът ти е чак толкова…

— Странен?

Тя поклати глава, като все още търсеше точната дума.

— Задушаващ! А при това си в отпуск! Не мога да си представя как изглежда работният ти ден! Добре, че те отвлякох!

— Е, сега вече знаеш защо искам да се навърташ около мен!

— А ти знаеш ли защо ми е толкова трудно да кажа „Да“?

Пит отново се съсредоточи в шофирането, а думите й заседнаха в сърцето му, нашепвайки за неизбежното връщане към безцветния празен апартамент и безкрайното лудо препускане, което напоследък го оставяше без дъх. Така бе живял преди. Но винаги разчиташе на Брук да разсее част от напрежението. А ето че крехкото равновесие, което с мъка поддържаше, бе заплашено от тотален срив!

Внезапно той разбра, че не иска да остане сам! Не бе сигурен, че ще има търпението да се потопи отново в неспокойното си всекидневие, след като бе загубил единствената стабилизираща сила, единствената си опора! Само защото — невероятно, но факт — се бе влюбил до уши в най-добрата си приятелка!

— Да, струва ми се, че се досещам — призна най-после той.

— Не защото не те обичам! — разпали се тя и се обърна към него. — А защото не искам да стана неразделна твоя част! Мисля, че няма да бъде добре и за двама ни! Разбираш ли?

— Когато пристигнем в Атланта, мога да те свържа с хората, за които ти споменах. Или с някой собственик на антикварен магазин, който има нужда от помощ. Ако си вземеш още няколко дни отпуск, вероятно ще ти намерим подходяща работа!

— Спри! — заповяда тя.

— Какво? — Той я изгледа втрещен.

— Спри или ще скоча от колата в движение!

Но преди Пит да успее да реагира, една гума гръмна. Колата изведнъж започна да криволичи, а воланът заподскача като жив в ръцете му. И както се носеха надолу по хълма, се разминаха на косъм с две насрещни коли и един камион.

— Ето че отново се подредихме! — изохка Брук със затворени очи, а ръцете й инстинктивно се вкопчваха във всичко, което успяваха да докопат.

Оказа се, че препускането с джипове през пустини и джунгли не е било излишно. Като заобиколи виртуозно два пътни знака и един телеграфен стълб, Пит съумя да завие и да спре. Няколко мига не смееха да помръднат.

— Искаше да спрем, нали? — Гласът му бе подозрително тих.

— Нямах предвид точно този начин! — отвърна Брук, все още със затворени очи и ръце, вкопчени в таблото. — Не съм сигурна с колко още живота разполагам! И докога ще изпитвам усещането, че сменям бельото си по команда!

Пит не можа да удържи смеха си, което моментално накара Брук да прогледне. Тя положи не малко усилия да запази разгневения си вид, но не се стърпя и прихна.

— Е, не можеш да се оплачеш, че животът с мен е скучен! — вметна той с оптимизъм.

— Доста меко казано! — изсумтя тя.

— А не искаш ли да поизлезеш?

— Когато краката ми отново започнат да функционират!

Но не беше толкова отпаднала, защото веднага се зае да изрови резервната гума, докато Пит запретна ръкави и подготви крика.

— Какво искаше да ми кажеш? — попита той, клекнал до гумата.

Една кола профуча и се мушна всред гъстите дървета малко по-нататък. Та те бяха стигнали до предградията! Тук-там стърчаха познатите керемидени покриви. У дома! Реалният свят! Но Пит като че ли не гореше от желание да се прибере!

— Гумата не става за нищо! — подвикна Брук.

Над вдигнатия капак на багажника той зърна само косата й.

— Това ли искаше да ми кажеш?

— Не, но все пак е факт! — усмихна се тя унило.

Пит критично огледа полувдигнатия крик.

— Е, значи усилията са били напразни! Май трябваше да си вземем туристическите обувки!

— Сигурен ли си, че се налага да я оставим тук? — Брук огледа колата на свой ред.

— Не виждам как бихме могли да я вземем с нас!

Физиономията й бе ужасно кисела.

— Май един от нас трябва да остане!

— Ако единият остане, и другият ще му прави компания. — Пит се изправи и приближи до нея. Усмихна се дръзко и продължи: — Е, какво избираш? Разходка или почивка?

Капакът се затвори с трясък и Брук грациозно му подаде ръка.

— Прекрасен ден за разходка, нали, господин Купър?

По дяволите, мислеше си Пит, защо тя отказва да сподели живота си с него? Защо не иска да прекара всичките си дни в шеги, във взаимно разтоварване от тежестите на останалия свят? Както преди, дори още по-хубаво! Почти като в мечтите!

— Осъзнаваш ли, че започваш да ставаш като тях? — попита тя направо, съсредоточена в неравната пътека, която следваха.

— Като кого?

— Като всички онези, които ме смятат за елемент от пилешката ти супа! — размаха тя неопределено ръка. — Твоите почитатели! Не си ли го забелязал?

— Не! — отвърна той искрено. — Не съм!

Пит видя, че го наблюдава със сбърчено чело и вирната брадичка и се зачуди дали това е добър знак, или не.

— Знаеш ли какво мисля за музейната ти идея? — Вървяха ръка за ръка, сякаш се разхождаха из парка.

— Не зная. Тогава не те попитах! — Той неочаквано спря, взря се в очите й и изведнъж разбра какво се опитва да му каже.

— Ти решаваше вместо мен! — На лицето й се изписа огорчение, колебание, болка. — Не схващаш ли, Пит? Чувствам се засмукана от гравитационното ти поле и като се огледам след няколко месеца, ще установя, че напълно съм изчезнала! И въпреки това, по време на нашето странстване се убедих, че ти наистина имаш нужда от мен, такава, каквато съм!

Пит я прегърна и я притегли към себе си.

— Скъпа моя, ще намеря начин да се справим с всичко!

— Не, ти се опитваш да направиш всичко, за да сме заедно! Което съвсем не е същото! Само преди две седмици изобщо не би ти хрумнало да вземаш решения вместо мен! Независимо от мнението на другите, ти вярваше, че мога да се справям сама. Откак се любихме, всичко се промени!

— Но това е, защото съм влюбен в теб, по дяволите!

— Най-недостойната причина за отнемане самостоятелността на другия, и ти добре го знаеш! — отвърна тя тъжно.

— А ако те оставя да вземаш решения, нали ще изпълзиш обратно в онова градче, където ще изсъхнеш и умреш! — Тя сведе поглед. Раменете й увиснаха и Пит почувства, че сърцето му ще се пръсне. Изплаши се, че я е отблъснал чрез най-важния за него аргумент. — Ти ми беше приятелка много по-дълго, отколкото любовница! — настояваше той. — И през това време видях как жертваш живота си заради други хора. Видях те прикована в този град като… като лилия в поле с магарешки тръни. Зная как ти се отразява това, Брук! — И като я разтърси силно, продължи: — Чуваш ли ме? Зная и няма да позволя да ти се случи!

Тя вдигна очи, в погледа й се четяха чувствата, които я разкъсваха — любов, болка, огорчение.

— Но ти се опитваш да ме превърнеш в свое подобие. Така не можеш да ме спасиш! Дай ми шанс, Пит! Нека създам свое собствено кътче, различно от легендата Пит Купър! Само така ще се справим!

— Но не и в Рупърт Спрингс! — не отстъпи той. — При мен! Ще направя всичко, каквото поискаш — ще чакам, ще отстъпвам, ще те изпратя на екскурзия в Европа, ако е необходимо, но искам да се махнеш оттам и да разгърнеш своите способности!

Тя трепереше в ръцете му, разкъсвана между спокойствието на миналото и предизвикателството на бъдещето, на границата между ужаса и надеждата. И само Пит я подкрепяше!

— Не пропускай шанса си! — настояваше той, впил поглед в нея, притиснал я в отчаяна прегръдка, опитвайки се да й прелее от вярата си. — Можеш да имаш всичко, което пожелаеш! Но не и ако не се бориш! Трябва да поемеш риска!

— Как мога да съм сигурна? — едва чуто промълви тя.

— Защото аз ти го казвам! И само аз бих могъл да те убедя!

— Ще приема само помощ! — Тя предупредително вдигна ръка.

Пит едва се сдържа да не изкрещи.

— Съвет и подкрепа, нищо друго! Решено?

За миг надзърна малката Брук — тази, която отчаяно търсеше топлота и поощрение, свенливото, несръчно момиченце, което остана без кавалер на първия бал. И внезапно Пит й предоставяше нова възможност.

— Ще се опитам — промълви тя, след един безкрайно дълъг миг.

Той я притисна към себе си и се остави на завладяващото усещане от близостта й, погълна топлината й, вдъхна аромата й. Сякаш тя бе част от него, и то по-добрата, която за малко да изгуби!

И внезапно хубавият ден изсипа върху главите им неочакван порой. Пит я издърпа под групичка борове.

— Вероятно ти си причината! — оплака се той. Главата му бе съвсем мокра, все едно бе излязъл изпод водопад. — Толкова премеждия, и то само за седмица, не са ми се случвали дори във военна зона!

— Пит! — Изуменият поглед на Брук бе прикован зад гърба му.

Той се извърна, очаквайки да види Снежния човек или поне истинския Елвис. Но забеляза само очукана избеляла табелка, закачена на нисък клон.

— Нощувка и закуска? — прочете той, като се промуши между кичестите клони на три-четири дъба и едва различи обрасъл с трева път. — Кога ли е закачена, преди или след Потопа?

— Хайде — дърпаше го вече Брук между капещите дървета.

Така откриха „Единайсетте дъба“.