Макс дьо Вьози
Мрачният красавец (7)

Глава VII

Лейди Хариет не можа да присъствува на сватбата на Мета Авелинг, тъй като още в четвъртък вечерта се почувствува неразположена. Тя повика сър Джоузеф Бланд, лекарят на семейството, който констатира обезпокоително кръвно налягане. Като й предписа една седмица почивка на легло, той забрани всякакви посещения и вълнения. Тази забрана накара старата дама леко да протестира.

Но тъй като болестта на лейди Хариет не беше тежка, тя настоя Сюзан да изпълни своите планове. Така че в петък, по време на чая, Рони и неговата сестра влязоха в малкия салон, който използуваше младото момиче.

— Но аз казах на Джоузефин, че не искам цветя! — възкликна тя при вида на огромния букет рози, който носеше младият човек.

— Не съм виновна — отговори Джоузефин, навеждайки кестенявата си глава. — Рони ги беше купил преди да дойде да ме вземе.

— О! Това е нищо — каза той, като се изчерви.

И като смени темата попита:

— Как е лейди Хариет?

— Сър Джоузеф уверява, че тя ще бъде съвсем добре до края на седмицата и ние ще заминем веднага за „Грет Хестерс“, където ще прекараме цялото лято. Докато вие — продължи Сюзан като хвърли бляскав поглед към Рони — ще се готвите за вашето пътуване към Египет.

— Сюзан много иска да отиде в Египет — обясни Джоузефин със сериозния тон, който й беше присъщ.

— Наистина ли? — каза младият човек, пред когото тези думи разкриваха нов кръгозор.

Но преди той да вземе думата, Сюзан продължи:

— Разбира се. Винаги съм си мечтала да прекося пустинята върху гърба на една камила и да отида при Сфинкса. Искам да разгледам и арабските къщи, които, мисля, са покрити с най-различни интересни неща, а аз самата бих желала да се накича със скъпоценности от кехлибар, рубини и изумруди, които се намират по тамошните пазари. Но това е прекалено голямо щастие. За мен то може да се осъществи само, ако съм милионерка. Тогава мога да превърна мечтите си в действителност, разбирате, нали?

Нейните думи бяха прекъснати от безшумното отваряне на вратата, която пропусна нов посетител. При неговия вид от лицето на Сюзан бързо изчезна блясъкът, който го осветяваше преди секунди.

Новият гост беше Чарлз Мерл, безукорен в своето официално черно облекло и с гардения на бутониерата си. Той стоеше неподвижен и наблюдаваше безмълвно малката група, седнала пред прозореца. Рони стана веднага.

— Вие, Чарлз?

— Идвам да видя моята кръстница — обясни новодошлият със сух глас, — тъй като научих, че е болна. Какво й е?

Този въпрос беше поставен на Сюзан с почти нападателен тон.

— Повишено кръвно налягане — отговори младото момиче със същия лаконизъм. — Симптоми, по-точно казано, отколкото истинска болест — продължи тя с професионалния тон на сър Джоузеф. — Но симптоми, които ние, докторите, нямаме силата да спрем.

Братът и сестрата се смееха от все сърце на сполучливата имитация, но веждите на лорд Гетрин се смръщиха.

— Високото кръвно налягане не трябва да служи за подигравка, когато го има една жена на годините на моята кръстница — забеляза той.

Сюзан сви устни.

— Аз никога не бих се шегувала, ако болестта на лейди Хариет беше сериозна — отговори тя. — Сър Джоузеф каза, че след една седмица почивка тя ще бъде съвсем здрава.

— Радвам се — промълви кратко той.

И като се обърна към Джоузефин, попита:

— Как вървят работите?

Без да даде време на сестра си да отговори, Рони зададе въпрос:

— Защо сте в официално облекло, Чарлз?

— Идвам от сватбата на Тони Дристал, в Сен Маргерит в Уестминстър. Кога най-сетне ще премахнат тези смешни обичаи? — довърши той, вдигайки рамене.

— Не бихте ли желали да пиете чаша чай? — предложи Сюзан, като влезе бързо в ролята на домакиня.

— Не, благодаря. Обедът, който ни сервираха там, ме засити за целия ден. О, добре, че се сетих, Рони — продължи той, — не забравяйте да дойдете в клуба тази вечер. Можем да отидем на театър след вечерята.

— Няма да забравя в никакъв случай. Много искам да поговоря с вас, Чарлз. Моят полк заминава за Египет и вие може би ще ми дадете някои упътвания.

— Вие имате щастие, драги мой! Да, Египет и аз сме стари познати. И така, значи, точно в осем часа.

С лек поклон и неопределена усмивка към двете млади жени той се запъти към вратата, следван от своя братовчед.

— Много е строг в „парадната си униформа“ — каза Сюзан. — Толкова съм доволна, че двамата бяхте тук. Никога не бих имала смелостта да правя компания на такъв човекоядец съвсем сама — завърши тя със смях.

* * *

Лошото настроение на Чарлз Мерл беше вече преминало, когато неговият братовчед го намери вечерта в клуба. Дори имаше нещо необикновено весело в изражението му, когато посрещна младия човек в залата, където им беше запазена маса. По време на яденето той се показа отличен събеседник, разказвайки десетки приключения от своите пътувания из Ориента, които Рони слушаше с голямо внимание.

От анекдот на анекдот той започна да говори за Египет и младият офицер беше много учуден да открие големите познания на своя братовчед не само по политическите, но и по стопанските въпроси.

— Кога бяхте за последен път там? — запита го той.

— Тази зима прекарах няколко седмици в Кайро — отговори лорд Гетрин. — За малко не оставих кожата си там — продължи той, като се засмя при спомена, който събудиха тези думи.

— Боже мой, Чарлз, какво говорите? — извика Рони, възбуден от шампанското, което придружаваше вечерята им, и от приказките из „Хиляда и една нощ“, които му бяха разказани преди малко.

— Само да остане между нас, приятелю — отговори Чарлз след кратък размисъл. — Налага се да го знаете поради еднаквостта на вашето и моето име.

— Името Мерл?

— Да. То изглежда подло и долно в очите на един непочтен господин, който живее в Кайро и който би желал да ми отмъсти когато и да било. Много е възможно неговата омраза да се простира върху всички членове на семейството. Затова бих искал да се пазите. Той е румънец, граф Рюпел. С него имах дуел в Букурещ. Той носи върху лицето си белег като спомен от този ден.

Рони се сети веднага за трагичното приключение, което беше сложило така неочаквано край на кариерата на неговия братовчед. Букурещ беше достатъчно, за да го накара да си спомни за тази личност.

— Предизвика ли ви той отново? — попита той.

— Не, но годините са направили от него декласиран тип. Той живее в Кайро, място, където се събират хора от най-различни народности. Така че той винаги би могъл да упълномощи някого, който да се опита да ме издебне.

— Искате да кажете, че се е опитал да ви убие?

Чарлз Мерл направи утвърдителен знак и с няколко думи постави своя братовчед в течение на случката.

— А сега — каза той, като свърши, — дайте ми вашата честна дума да не говорите никому за това.

Младият човек даде исканото обещание, без да подозира последствията, които това задължение можеше да има за него в бъдеще.

— Сега — каза той най-сетне, — щом става въпрос за Египет, аз държа да ви кажа, Чарлз, че ще бъда вече с по-прилична заплата. Вие можете да престанете да ми давате рента.

— Никога! — прекъсна го лорд Гетрин. — Вие ще видите колко е скъп животът в Кайро и ще се почувствувате дори затруднен, уверявам ви.

Рони се смути и благодари за великодушието на своя роднина.

— И щастие е за вас, че не сте женен! — продължи Чарлз с ласкав глас.

Но тези думи имаха неочаквано въздействие върху лицето на младия човек. Той стана огненочервен. Слисване премина през очите му.

— Защо? — промълви той. — Много от моите приятели са женени.

— Вие нали още не мислите за женитба?

При поставянето на този въпрос в неговия глас звучеше твърда нотка.

— Нищо определено още, но…

— Искате да кажете, без съмнение, че не сте направили още окончателния избор?… Мога ли да попитам за името й.

Учудване се появи в добрите очи на Рони.

— Аз мислех, че вие сте разбрали — промълви той. — Мис Леру, естествено.

— Мис Леру!… — Една маска като че ли сви чертите на лорда при произнасянето на това име. — Но вие се познавате много малко.

— Аз я срещнах в „Гетрин“ в деня на нейното пристигане и…

Той спря. Как да обясни на такъв циник като Чарлз прекрасното въздействие, което му оказа пристигането на неговия идол?… Рони беше човек, за когото можеше да съществува само една жена на света, и сега, когато я беше намерил…

— А, разбирам — отвърна братовчедът. — Вие сте се влюбили един в друг още от пръв поглед.

— Не беше напълно така. За мен това е вярно, но тя, струва ми се, нищо не изпита.

— И нищо няма да изпитва никога, вярвайте ми, приятелю.

Лорд Гетрин говореше с нисък, нетърпелив глас.

— О, това беше глупаво от моя страна — поправи се той тутакси, като видя ужасеното лице на своя братовчед. — Аз не знам, естествено, нищо за чувствата и проектите на мис Леру. От друга страна, вие знаете, че тя няма пари, нали?

— Какво значение има това? — попита наивно Рони.

— В случая аз мисля, че това има значение — противопостави се Чарлз. — Като глава на семейството не мога да се съглася така бързо на този проект. Трябва да помислите за вашата кариера, която едва сега започва, моето момче.

Лицето на Рони беше вкаменено. За пръв път съветът на неговия братовчед достигаше до ушите на един глух.

— Съжалявам, че ще ви се противопоставя, Чарлз — каза той като почервеня отново, — защото това ще бъде голяма мъка за мен. Аз няма да напусна Англия преди да съм й говорил.

Лорд Гетрин бутна стола си и стана:

— Както искате — каза той като повдигна рамене. — Но не й давате лъжлива надежда по въпроса за наследството, нали?

Неговият глас беше груб, когато продължи:

— Аз ви предупредих, че ще се оженя някой ден…

— Боже мой, Чарлз, мислите ли, че това може да има някакво значение. Аз съм убеден, че ако стана някой ден лорд, ще се чувствувам също така, както и сега, а и в поведението на мис Леру към мен няма да има никаква промяна.

Лордът се усмихна:

— Вие приписвате на мис Леру много благородни чувства, драги мой.

И, като говореше, той взе под ръка младия човек и се отправи бавно към вратата.

— Аз ви пожелавам вашите желания да се осъществят — завърши той.