Макс дьо Вьози
Мрачният красавец (20)

Глава XX

— Господин Фарадай, мис.

Сюзан стана права при влизането на нотариуса.

— Много любезно от ваша страна.

— Това е удоволствие за мен — отговори той, като я поздрави. — Ето ме в една прекрасна стая.

— Тя е точно такава, както я остави лейди Хариет — обясни Сюзан. — Аз настоявах да получа от наследника, господин Холкам, всички мебели и къщата съвсем непокътнати.

Тя кимна към малката масичка, на която беше сервиран чаят във френски порцелан, с бляскави сребърни прибори върху дантелената покривка.

— Стана много добре, че наследниците решиха да продадат този имот — продължи Сюзан.

— Но това жилище е много голямо за едно още неомъжено младо момиче.

Сюзан беше навела глава над подноса от сребро, та по такъв начин нотариусът не видя червенината, която пламна по бузите й.

— Женитбата не би променила нещо в това — отговори тя след миг. — Струва ми се, че старите моми също имат нужда от покрив, под който да подслонят глава, както техните омъжени сестри. А никоя друга къща в Лондон не ме привлича така, както тази.

— Добре, добре — съгласи се господин Фарадай. — Когато си изберете съпруг, което непременно ще стане някой ден, той ще има съвсем готова чудесна резиденция в Лондон.

— О, щастлив човек! — възкликна иронично Сюзан.

В смеха й имаше особена металическа нотка.

— Що се отнася до женитбата — допълни тя, — аз отварям тази къща именно със сватбен прием, който ще бъде следващия месец. Да, отнася се за младото момиче, което поканих със себе си в Египет, знаете, нали? Тя се запозна там с бъдещия си съпруг и аз чувствувам известна отговорност за тази сватба.

Сюзан продължи след няколко минути мълчание:

— Искам да се посъветвам с вас по още един доста деликатен въпрос. Една от моите приятелки се остави да бъде увлечена в необмислена женитба. Тя няма абсолютно никаква връзка с човека, за когото се е омъжила, не е живяла никога с него… Днес тя мисли за развод. Предполагам, че няма да срещне пречки, нали?

Под обикновения тон, с който бяха казани тези думи, нотариусът не можа да не забележи известно безпокойство, което го накара да се замисли, и най-после отговори доста предпазливо.

— Невъзможно е да имам някакво определено мнение по отношение на тези хора — отговори бавно той, — толкова обстоятелства трябва да се имат предвид. Например, кой от двамата младоженци е отговорен за това неестествено положение? Желанието за развод дали е прието и от двете заинтересовани страни? И още стотина технически въпроса би трябвало да се решат преди да дам окончателен отговор.

— Това са подробности, по които, естествено, един страничен човек не може да се произнесе — каза бавно Сюзан.

— Да, и вярвайте ми, никога не е благоразумно един трети човек да се бърка в недоразуменията между съпруг и съпруга. Там обикновено почвата е нажежена и тези, които рискуват да стъпят на нея, в повечето случаи след това се разкайват. — Той говореше с убедителния си професионален тон и се готвеше да продължи обясненията си, когато идването на нова гостенка го прекъсна.

— О, Джоузефин, колко мило от ваша страна, че дойдохте.

Сюзан целуна новодошлата и направи обикновените представяния.

— Аз идвам веднага след срещата с братовчед ми, лорд Гетрин, който пристигна вчера вечерта от Египет — каза Джоузефин, като се усмихна. — Вярвате ли — допълни тя, като се обърна към Сюзан, — че той ми предложи да ме съпровожда до олтара на сватбата, ако Рони не успее да получи отпуск? Не е ли чудно това от негова страна?

— Всичко, което върши той е повече от чудно!

Сюзан бе станала да вземе от ръцете на прислужницата чайника, отново донесен за гостенката. Тя обърна глава тъкмо навреме, за да скрие учудването си. Чарлз в Лондон!… И веднага прави визита на роднините си, толкова пренебрегвани от него доскоро! И внезапното решение да играе главна роля в сватбената церемония, макар да знаеше много добре, че така непременно щеше да се срещне с нея.

— Уведомихте ли го, че сватбеният обяд ще бъде тук? — попита тя.

— Разбира се. Той поиска да разбере, дали живеете на Бъркли Скуър. Сигурно ще ви посети тези дни.

„Каква ирония! — помисли Сюзан. — Нейният съпруг щеше да й направи визита, като най-обикновен познат.“

— Извинете ме, госпожице — каза нотариусът, като стана. — Трябва сега да си взема сбогом с вас, тъй като имам професионална среща след половин час.

След малко двете приятелки бърбореха развълнувано за хиляди важни неща.

— Значи, ще бъдете съпроводена до олтара от вашия братовчед? — попита Сюзан.

— О, не съм напълно сигурна, макар че той ми предложи това съвсем сериозно — отговори Джоузефин, като се смееше. — Той наистина е толкова странен.

— Странен… в какво? — попита Сюзан.

— Искам да кажа, че той имаше много безгрижен вид, дори малко прекалено щастлив вид. Затова ми се струва, че не се шегуваше. Никога не съм го виждала толкова красив. Както ми каза, той е бил чак до Хартум и прекрасно е обгорял от слънцето.

— Наистина ли…

Тонът на Сюзан беше съвсем безразличен в противоположност на силно биещото й сърце, развълнувано от думите на приятелката й. „Весел, безгрижен, щастлив“… Да, без съмнение е радостен, че се е освободил от една преживяна лудост. Може би той беше взел решение за раздялата им… Е, добре, той няма да срещне никаква спънка от нейна страна, колкото до това може да бъде спокоен.

— Няма да ви видя значи чак до понеделник? — запита Джоузефин на тръгване.

— Да. Ще прекарам няколко дни в замъка на Стюдлей.

— Може би са поканили и Чарлз? — запита Джоузефин.

Сюзан си помисли: „Господ да ме пази!…“

Тя чувствуваше, че няма сили да понесе подобна среща.

Но тази среща не се състоя и след една приятно прекарана седмица Сюзан се завърна у дома си в понеделник сутринта.

— Лорд Гетрин дойде в петък следобед, мис — съобщи камериерката, когато я посрещаше. — Той попита кога ще де завърнете и каза, че се надява да ви види днес към четири следобед у дома.

На един поднос в хола тя видя една позната бяла визитна картичка: „Лорд Гетрин“. И на нея няколко думи, написани с молив:

„Ще дойда отново в понеделник в четири следобед.

Чарлз М.“

Добре, най-после щяха да се изяснят. Това може би беше най-доброто — да приключи неясната история помежду им. Тя щеше да застане за последен път срещу него като негова жена.

— Ще въведете лорд Гетрин в будоара ми, щом дойде — каза тя на прислужницата преди да се качи по мраморните стълби, които водеха към спалнята й.

Сюзан се приготви за тази последна среща. Като видя в огледалото, че беше твърде бледа от вълнение, тя едва забележимо докосна с розовия пух бузите си и подчерта устните си. След дълго двоумение изборът й се спря върху една много семпла домашна рокля от бледорозов воал. Като единствено бижу тя сложи чуден наниз от перли. Големият венчален пръстен, който той беше поставил на ръката й, лежеше скрит в чекмеджето на нощната й масичка. Така той ще се досети за скъсването, щом е престанала да го носи… А после щеше да му го върне.

Най-сетне се позвъни…

— Лорд Гетрин! — извести слугата.

Той влезе. Без нито една насърчителна дума тя стоеше стройна и фина до прозореца. Макар и почернял от африканското слънце, тя забеляза с известно учудване, че около устните кожата му изглеждаше пребледняла, докато той се отправяше към нея.

— Благодаря ви, че благоволихте да ме приемете — каза той, като се поклони.

— Желаете ли да седнете? — предложи тя, като сама се отпусна в едно голямо кресло.

— Няма смисъл да ви казвам, че моето посещение е по работа — започна той. — Малко закъснях, без съмнение, но се върнах едва в края на миналата седмица.

— Съжалявам, че не можах да ви приема в петък и с това ви отнех цели три дни — отговори тя тихо.

— През това време аз се видях с моя адвокат — продължи той. — Всичко ще бъде много лесно уредено по ваше желание.

— Аз също се посъветвах с моя адвокат — увери го тя. — Тъй като не знам нищо за процедурата при един развод, оставям всичко на него.

Отново Сюзан забеляза едно трепване на устните на Чарлз, докато очите му се отклониха от нея и се спряха на прозореца. Той стана.

— Тогава предполагам, че сме на едно мнение за всичко — каза той. — Но аз бих искал да ви се извиня за начина, по който ви напуснах в Кайро. Ако знаех това, което знам сега, не бих помислил никога да ви накарам да се омъжите за мен, тъй като не съм търсач на зестра. Моля ви да ми повярвате.

Сюзан въздъхна дълбоко.

— Искате да кажете, че парите са причината да промените така отношението си към мен?

— Разбира се. Аз се ожених за вас, като ви мислех за съвсем бедна. Спомнете си, че аз просто ви насилих да се съгласите. И трябва да знаете, че действувах така без да знам за вашето богатство.

— Но, разбира се, беше ми ясно, че вие не подозирате нищо! — извика Сюзан, като веднага след това му обърна бързо гръб.

С две крачки той се озова пред нея.

— За бога, да престанем с тази глупава игра. Кажете ми по-добре, че вече няколко седмици се държа като магаре…

— Като най-лошото от магаретата, ако са били само парите, които са ви накарали да ме изоставите така.

Сюзан съвсем близо до него, търсеше с искрящите си очи погледа на Чарлз. Лицето му издаваше дълбокото вълнение, което изпитваше, и голямата му любов към нея.

— Трябва ли да разбирам, че вие сте съгласна да няма развод? — попита я той с треперещ глас.

Тя вдигна рамене.

— Знам ли? — промълви тя. — След това, което направихте, мога ли да съм сигурна…

Устните на Чарлз се свиха конвулсивно.

— Заслужавам този отговор — признае мъка той. — И може би…

— Ако наистина ме обичахте, щяхте ли да ме изоставите така?

— Ако ви обичах, казвате?… — Той се засмя горчиво. — Но от онази минута няма нито един миг в моя живот, който да не е бил изпълнен само с мисли за вас, цялото ми същество, цялото ми сърце, виждате ли…

Той замлъкна, след това добави:

— Искате ли да бъдете моя жена, Сюзан?

— Аз съм ваша жена… — отговори тя на един дъх.

Сюзан беше в прегръдките му. Главата й докосваше рамото му.

— И никакви условия сега, нали?

— Трябва първо да оповестим женитбата ни, струва ми се. И после не забравяйте, че вие ми обещахте един меден месец в пустинята.

— В пустинята, да. Е, добре! „Гетрин“ е същинска пустиня. Там ще ви заведа, любима. Около замъка ще запалят големи празнични огньове в чест на моята прелестна съпруга. Главният апартамент ще бъде приготвен за нас. О, любима Сюзан, моя малка лейди, със златисти очи.

— Трябва също да напишем писмо на госпожа Бесуик, за да я предупредим — промълви Сюзан.

— Да напишем?… — Той се засмя весело. — Ще й пратя телеграма, че ще пристигнем утре вечер.

— Утре?… О, Чарлз, луд ли сте?

Той я притегли страстно към себе си.

— Да, аз съм луд, както е бил и „Мрачният красавец“, вече и ваш прадядо от днес, моя малка Сюзан. И така, пригответе се, за да тръгнем утре на нашето сватбено пътешествие, моя любима. А днес ще вечеряме заедно и ще танцуваме до пукването на зората… последната зора, която ще посрещнем разделени. За нас животът започва, любов моя.

— Животът започва!… — повтори тя щастливо.