Макс дьо Вьози
Мрачният красавец (19)

Глава XIX

Лорд Гетрин прояви своето недоволство от сензационната декларация, направена от младата домакиня, като се отстрани от компанията веднага, щом вечерята свърши. Той поприказва с няколко от своите приятели и познати из залата, което имаше този резултат, че Сюзан беше обещала повечето от танците си, когато той реши да се запъти към нея. Без да каже нито дума, младият мъж надраска инициалите си на номер четири в бележника и с дебела черта ядосано зачеркна всички останали мъжки имена, след което се отдалечи отново.

Сега Сюзан танцуваше с Рони, който след първите няколко стъпки нежно предложи да отидат за малко в градината да подишат чист въздух.

Като разбра ясно, какво беше намерението на младия човек, макар че чувствуваше малко страх от този разговор, тя не се осмели да му откаже. Той сигурно искаше да знае истината относно нейните чувства към него. Още щом седнаха на малката пейка под акациите, той повдигна въпроса, който му тежеше на сърцето.

— Помня — каза той — какво ми казахте преди отпътуването ми от Англия. То не ви задължава с нищо. Въпреки това не искам да ви оставя да заминете сега, без да подновя отново въпроса си.

— О, Рони, отчаяна съм… не трябва да настоявате.

— Аз предполагах това — тъжно промълви младият офицер. — Бихте ли ми разрешили да попитам дали има някой друг?

Сюзан мълчеше.

— Чарлз например?…

Тя потръпна при този настоятелен въпрос.

— Кое ви кара да мислите за лорд Гетрин — попита тя уклончиво.

— Не зная… Той беше много често тук напоследък, бе необикновено общителен и весел.

Сюзан звънко е засмя.

— Ако не се лъжете, то тогава, струва ми се, той прикрива добре своите чувства. Но вие, Рони, бих искала да ви видя да се отнасяте по-внимателно към Сади Гуш. Тя е красива, влюбена, много увлечена във вас. Накрая, тя е богата.

Рони наведе глава.

— Не са нейните пари, които биха ме изкушили — отговори той. — Ако съм съжалявал някога, че съм беден, то е било… само заради вас. Ако бях богат, вие може би нямаше да ме отхвърлите.

— Но, Рони, аз не ви отхвърлям. Аз изпитвам към вас голямо приятелство. Но то не е това, което вие искате.

— О, Господи, мислите ли, че не бих бил щастлив, ако поне малко ме обичате?…

Той беше хванал ръката на Сюзан и конвулсивно я стискаше.

— Вашето приятелство ми е скъпо, но…

Той замлъкна. Шумът от стъпки, идващи от хотела, бе тъй близък, че той бързо отпусна ръката й. Но натрапникът сигурно беше видял жеста му.

— Вие ми бяхте обещали този танц… — Чарлз говореше с най-естествен тон. — Мисля — допълни той, — че вашата дама сигурно ви чака, Рони.

— Наистина — отговори младият човек, като стана.

Лорд Гетрин седна до Сюзан.

— Така — каза той, като го гледаше да се отдалечава. — Рони е направил последен опит, нали?

Тя кимна утвърдително с поглед, изгубен в пространството.

— Той беше много настойчив и не се отчайваше — продължи Чарлз. — Тази вечер също. Имам намерение да съобщя за нашата женитба след малко на всички. Това ще бъде контраударът на вашия театрален номер преди малко.

Макар че говореше почти шеговито, тя почувствува, че той беше решил непременно да направи това.

— Значи изменяте на думата си?

— Известни обстоятелства могат да променят намеренията ми. Не предполагах, че ще ме направите смешен.

— Аз не съм ви направила смешен.

— Вие постъпихте като капризно дете. Но не мислете, че можете да се отнасяте с мене така. Не съм някакъв хлапак, с когото можете да си играете. Аз съм човек, който, държи на своето положение и ранг.

— Струва ми се, че не взехте под внимание всичко това, когато онзи ден се венчахте без да мислите.

— Вие се лъжете. Нашата женитба не беше сключена без да мисля. Напротив, аз бях я обмислил твърде добре.

— Тогава само аз не съм я обмислила добре — промълви Сюзан, като отбягваше погледа, който търсеше очите й.

— По това не съм разсъждавал още — отговори той. — Но предполагам, че ще имам отговора още утре.

— О, след двадесет и четири часа! Вие ме учудвате.

— Аз винаги съм притежавал желязна логика.

— След двадесет и четири часа ще бъда в навечерието на своето отпътуване.

— След двадесет и четири часа вие ще бъдете в шатрите ми в пустинята. Нашата женитба ще бъде известна на всички.

— А вашите обещания?

— Аз вече ви казах, че неотдавнашното ви поведение ме освободи от всички обещания. Вярвате ли, че ще позволя на моята млада съпруга да се завърне в Англия под своето моминско име и да ме остави сам в Египет… И при това без нито една предупредителна дума? Ще стана за присмех на цялото общество.

— Трябваше да размислите преди да приемете условията ми.

— Като ги приемах, аз вярвах, че сте благоразумна.

— А аз мислех, че сте човек на думата и честта — качества, които изглежда не притежавате.

Като говореше, Сюзан беше станала, загъвайки около финото си тяло златната пелерина. Тя чувствуваше, че в нея се надига силно възмущение към Чарлз Мерл.

— И вие мислите, че, за да ви спестя подигравките на някои ваши приятели, ще потъпча гордостта и уважението си към мен самата и ще последвам един човек, който никога не е имал за мене нито една нежна любовна дума, истинска или лъжлива? Не ме ли уважавате поне малко, лорд Гетрин?…

Тя беше прекрасна в оскърбената си гордост. В сивите очи на мъжа, който я наблюдаваше, блесна загадъчна искра, когато стана бавно и се изправи съвсем близко до нея.

— А, значи така! — каза той с дълбок и трудно владеещ се глас. — Но колко сте сляпа, Сюзан, въпреки вашата чувствителна и нежна душа. Аз ли съм човекът, който би се оженил за някоя жена по други съображения, освен тези, които се опитах да ви обясня още в деня, в който ни съедини съдбата? Когато ви помолих да приемете името ми, не разбрахте ли тогава, че правя това след дълъг размисъл. Бях размислил и решил… знаете ли значението на тези думи, Сюзан Мерл, лейди Гетрин?… Как, не сте ли се убедили още в думите ми? — допълни той, като се наведе ниско към пребледнялото лице, на което светеха само две горещи очи.

Той я привлече трепереща в прегръдките си. Ръката му обви нежната й глава, тежките й къдри се разпиляха по гърдите му.

— Сляпа, сляпа… — промълви той. — Аз ви обикнах още в първата минута щом ви видях. Любовта ми към вас ме доведе в Египет… с надеждата да накажа нещастника, който се беше осмелил да вдигне очи към моята Сюзан.

— Но защо, защо?… — тихо въздъхна тя, без да довърши.

— Защо не казах всичко това по-рано? — допълни той вместо нея. — Знам ли?… Без съмнение, защото съм аз и защото не мога да постъпвам като другите. Толкова е прекрасно да срещнеш жена, която също не е като другите. Аз ви търсех през целия си живот, Сюзан. Сега, когато ви намерих, бъдете сигурна, че няма да ви оставя да си отидете…

Той я притисна по-силно към себе си. Устните му докоснаха леко устните й.

— Утре ще имам правото да ви отведа в пустинята. Това ще бъде нашето сватбено пътешествие.

— Утре?… — повтори тя слисана. — Добре, но Джоузефин?

— Тя ще замине сама, освен ако Рони не реши да поиска отпуск и билета ви, за да я придружи. Така ще бъде най-добре за това мило момче, на което не искам да сломя напълно сърцето.

— Бедният Рони!

Чарлз разтърси енергично глава.

— О! Без съмнение…, любима — каза той, — искам всичките ви мисли да бъдат само за мене, само за мене и за никой друг, имайте предвид това!

Тя вдигна към него очите си, пълни с нежност и любов.

— Наистина ли ще кажете на всички за женитбата ни сега?

— Разбира се. Това е единствената отстъпка, която правя от благоприличие, моя малка лейди, със златисти очи. Ако бях пещерен човек, щях да ви отвлека още тази вечер, като оставя хората да мислят каквото си искат.

— Но вие не сте пещерен човек… в това отношение — каза тя, като се усмихна мило.

— О, не трябва все пак много да ме предизвиквате — отговори младият мъж.

Той се засмя и бляскавата белота на зъбите му освети неговото мургаво лице.

— Прекрасна лейди, не забравяйте, че съм ваш съпруг.

— Никак. Но вие обещахте следващия танц на Сади Гуш, а аз държа, мой мили сеньор, да бъдете верен на обещанията си.

Той промълви:

— Ще направя това, само за да задоволя желанието ви, не по друга причина. Подчинявам се и приемам да ви напусна за миг. Но повече, слава Богу, няма да ви оставя никога, никога…

* * *

Сади танцуваше с лорд Гетрин, облегната на неговата ръка. Тя приличаше на голям бял лебед в своята пухкава рокля от тюл. Той слушаше разсеяно нейното бъбрене. Всичките му мисли бяха при младата девойка в златно, която беше завладяла сърцето му.

— Жалко, че мис Леру си отива! — въздъхна тя. — Тя ми е толкова симпатична! Моята леля се подиграва с мен, защото се почувствувах привлечена към нея още в първия миг, в който я видях.

— Това показва вярна преценка — отговори Чарлз по-любезно от всеки друг път.

Сади, поласкана, се осмели да продължи:

— О, аз не се лъжа често в хората, забележете — допълни тя, — веднага разбрах, че граф Рюпел не е човек, на когото бих могла да се доверя.

Тя беше разочарована, защото при тези думи не получи никакъв комплимент.

— Колкото до това, трябва да си призная… — подхвана тя с лека гримаса, — да, по повод отвличането на мис Леру…

— Така ли… — Лорд Гетрин направи усилие над себе си, за да се покаже безразличен.

— Граф Рюпел беше известен като търсач на зестра — продължи тайнствено младата американка. — Той винаги се опитваше да сключи някоя богата женитба… Аз бях тази, която му откри истината за наследството на мис Леру, за съжаление…

Чарлз остана объркан една минута. Какво наследство? Трябваше ли да разбере от това, че както всички и Сади беше заблудена от скъпия живот, който водеше Сюзан тук?

— О!… Вие мислите, че той е тичал подир парите й? — попита той, развеселен от тази мисъл.

— О, не казвам, че не е бил влюбен в нея, в това съм повече от уверена, но много вероятно е, той да е бил изкушен само от нейното огромно богатство.

— Питам се, колко ли огромно е наистина това нейно богатство?

— Половин милион лири. Не е ли това една добра сума? — попита русата Сади, като отвори широко своите невинни сини очи. — Но мис Леру никога не ми е говорила за това. Трябва да призная, че леля ми писа до една своя приятелка в Канада и от нея научи, че нейният чичо, Виктор Леру, е починал неотдавна, и е оставил цялото си състояние на Сюзан. Само много ви моля, не й говорете за това.

Непроницаема маска сякаш беше смразила чертите на лорд Гетрин. Тъмните очи се бяха помрачили и изразяваха най-голяма твърдост. Като видя учудения поглед на младото момиче, което го наблюдаваше, той се засмя принудено.

— Вярвайте ми, че никога не бих могъл да разговарям на такава тема аз, който съм напълно чужд на мис Леру — увери я сухо той.

И Сади, която вече беше започнала да съчинява в главата си началото на един любовен роман между своята приятелка и този млад, макар и малко страшен представител на британската аристокрация, беше набързо убедена, че нейната хипотеза ще е напълно безпочвена.

* * *

Същият този танц Сюзан прекара в разговор с Гарстин паша. Но й беше толкова трудно да съсредоточи вниманието си върху баналния разговор, когато още трепереше при спомена за това, което се случи между нея и Чарлз. Той я обича!… Той я обича!… При тази мисъл някакъв възторг обземаше цялото й същество. Всички прегради помежду им бяха рухнали. Тя знаеше за неговата любов, а и сама в онзи незабравим миг беше разбрала истинското чувство, което изпитва към младия мъж от толкова време, и за което не беше подозирала дотогава. Това беше голяма, силна любов! Цялото й същество очакваше минутата, когато той щеше да дойде отново при нея след танца, когато щяха да се намерят сами под звездното небе на тази опияняваща египетска нощ, сред магическите аромати на екзотичната градина, когато неговите ръце щяха отново да я притиснат. И после… после той щеше да съобщи за тяхната женитба. Утре — пустинята, смътно видение на предстоящото… Можеше ли някаква пречка да се яви в последния миг и да разруши този прекрасен сън… Не, такъв енергичен човек като Чарлз не познава пречки…

Най-после оркестърът подхвана първите звуци на следващия танц. Нейното чакане свършваше.

— Щастлив е кавалерът, който ви чака за този танц — каза, като се усмихна, Гарстин паша, щом я видя да прави неволно движение да стане.

— Това е мъжът ми! — възтържествува тя в сърцето си.

Но на глас само отговори:

— Обещах този валс на лорд Гетрин.

— Ето го, както винаги точен — констатира пашата, като забеляза високия, елегантен мъж да се приближава към тях.

Но усмивката на Сюзан беше изстинала върху устните й. Това не беше ликуващият влюбен мъж, очакван от нея. Този човек със затворено лице и твърде непроницаеми очи беше Чарлз Мерл отпреди, презрителният и равнодушен към всичко чужденец, „Мрачният красавец“, лордът на Гетрин, в живота на когото нямаше място за някаква си Сюзан Леру.

След като бегло поздрави Гарстин паша, който веднага се отдалечи, той се поклон пред нея и й съобщи най-учтиво и банално, че някакво внезапно повикване го задължава да се върне незабавно в „Континентал“. Той съжалявал много, че не може да остане… и я моли да го извини… Той прекарал много добре тази вечер, бил очарован от нейната любезна покана и от великолепната вечеря и т.н.

Накрая той протегна машинално ръка, но десницата на Сюзан само безсилно стискаше малкото ветрило. Нейните изстинали устни напразно се мъчеха да съчинят някоя фраза на съжаление… Той вече беше си отишъл… нямаше го в залата… нито в нейния живот, беше отнесъл със себе си надеждата на едно младо сърце, мъката на една любов.

Той я оставяше така внезапно, потънала в печал и тъга, сред един свят, който й се струваше враждебен и чужд. Тя не разбираше вече нито разговорите около себе си, нито пък чуваше звуците на нежния валс.

* * *

Как премина тази кошмарна нощ, Сюзан не можа никога да си спомни. Без съмнение, силното чувство за собствено достойнство й помогна да изиграе докрай ролята си, без никой от поканените да разбере драмата, която бушуваше в нейната душа. Тя се извини, че има силна мигрена и не след дълго се намери в стаята си. Най-после беше свободна, не трябваше да се преструва повече. Младата жена се отпусна без сили в един фотьойл, потънала в горчиви мисли. „Неговата малка лейди със златистите очи“… — беше я нарекъл той последния път. А сега, подобно на осланено цвете, тя лежеше смазана и не разбираше. Защо? Защо? Защо?… Как само за времето на един танц човек може да се промени толкова много? Трябва да е научил нещо, но какво? Да, този валс той беше танцувал със Сади Гуш… Сади, която изпитваше към нея толкова голяма симпатия. Ако беше казана някаква долна клевета за нея на Чарлз, това не можеше в никакъв случай да бъде направено от малката американка. Тогава какво трябваше да мисли?… Беше ли това само прищявка, която е трябвало да разсее за малко могъщия аристократ, по наследство толкова непостоянен? Беше ли наистина това само един каприз?… И не беше ли „Мрачният красавец“ в миналото този, който задоволи желанието си да спечели сърцето на Сюзан Брелсфорд, а след това я изостави? Не беше ли намерил в това само удоволствието да победи една воля, една съпротива? Тъй като тя се беше показала отначало непокорна и недостъпна, той се беше заинтригувал и беше почувствувал привличане. Сега, когато тази привлекателност не съществуваше и неговата прищявка беше задоволена, той си отиде. Но добре, в това положение й оставаше само един неизбежен избор, при мисълта за който сърцето й се късаше. Но тя трябваше да го приеме, за да спаси онова, което оставаше от гордостта й. Раздяла. Край на тази сватба — пародия, тайно извършена в английската катедрала на Кайро. Още с пристигането си в Англия тя щеше да остави работата по развода в ръцете на адвоката си Фарадай. Сигурно това желаеше и лорд Гетрин и щеше да бъде доволен, че починът идваше от нея. Въпреки че взе това решение. Сюзан през целия следващ ден се надяваше, че по един или друг начин той ще й се обади.

Уж заета с приготовленията си по заминаването, тя не престана да дебне тайно някакво съобщение, но то не идваше.

— Аз телефонирах на Чарлз в „Континентал“, за да му кажа довиждане. Той си отиде така неочаквано вчера… — каза й Джоузефин на обяда.

— Дано това обаждане не е имало за цел да му наложи задължението да дойде на гарата утре — отвърна Сюзан, като се помъчи да запази безразличен вид.

Другата се усмихна.

— Чарлз не приема никога задълженията — увери я тя. — Той прави само това, което му харесва.

Сюзан очакваше с едва прикрито безпокойство своята приятелка да продължи мисълта си.

— Е, добре — извика Джоузефин, като потъна в едно кресло. — Няма риск да ни придружи до гарата, мила моя. Отговориха ми от „Континентал“, че негово превъзходителство милордът заминал още снощи вечерта за Горен Египет, без да остави адреса си, нито да определи датата на завръщането. Ето всичко.

Идването на Сади Гуш отне възможността на Сюзан да отговори и след малко тя се прибра в стаята си под предлог, че има да направи някои последни приготовления.

— Значи, няма да видим повече лорд Гетрин? — каза Сади, когато Джоузефин й съобщи за отпътуването на братовчед й. — Това е толкова ужасно, всички ни напускат леля и мене. Но не е ли смешно, че лорд Гетрин вчера вечерта си отиде веднага, след като танцува с мен?

— Вие сте му казали може би нещо, което го е уплашило — предположи, смеейки се Джоузефин.

— О, не — извика тя, като не разбра шегата. — Ние говорихме повечето от времето за мис Леру. Аз му признах по какъв начин имах непредпазливостта да кажа на граф Рюпел за наследството на Сюзан, за нейното огромно богатство.

— Нейното наследство? — усмихна се другата. — Според вас тя е богата?

— Е, добре не е ли? Дори в Америка ние не смятаме за малко да имаш богатство от половин милион лири стерлинги.

Засегната от подигравателната усмивка на събеседницата си. Сади за трети път разказа подробностите за наследството на мис Леру. И за сетен път нейният разказ произведе своя ефект. Джоузефин мълча дълго, като размишляваше. Много неща изведнъж й се изясниха.

— Предполагам — каза тя накрая с половин уста, — че Сюзан е имала причина да крие това в тайна. Не й казвайте, обаче, че сте ми казали това, моля ви.

— Естествено. Аз мислех, че вие знаете всичко — извини се Сади. — И мисля, че не съм причинила никому зло с моето дрънкане.

— Не вярвам — увери я Джоузефин, като я видя неприятно засегната. — Моят братовчед, както и аз, не бихме се бъркали за нищо на света в работите и интересите на Сюзан. Във всеки случай, тя е единственото същество на земята, което заслужава да бъде богато — допълни горещо младото момиче.

— На ваше място не бих й говорила веднага — посъветва я Сади. — Моля ви, почакайте само, докато тръгнете. Тогава вече тя би могла да каже каквото иска за моята бъбривост.

— Може би така ще направя. Въпреки всичко, няма нищо срамно да имаш много пари…

Сади, малката милионерка, се съгласи, като кимна с глава. Ако Джоузефин бе говорила веднага със своята приятелка, нещата може би щяха да се променят. Но това стана чак по средата на пътуването, когато тя предаде разговора си със Сади Гуш.

— И вие казвате, че Сади е говорила за наследството ми на лорд Гетрин онази вечер, на вашия рожден ден? — попита Сюзан със странно изменен глас.

— Да — отговори Джоузефин, учудена от въздействието, което имаха думите й. — Но, дарлинг, защо не ни казахте всичко това?

— Защото исках да намеря приятелство… и може би любов за мен самата…

Очите на Сюзан следяха гъстите облаци през прозореца на самолета.

— И съм щастлива, че го постигнах — продължи тя и един особен блясък се запали в нейните големи златисти очи.