Макс дьо Вьози
Мрачният красавец (18)

Глава XVIII

Цялата следваща седмица Сюзан бе с впечатлението, че живее в някакъв сън. Наистина имаше мигове, в които тази невероятна действителност й се струваше като някаква халюцинация.

Тя най-много се измъчваше от това, че не знае нищо за истинските чувства на лорд Гетрин към нея. „Интересува… привлича… без съмнение…“ Но тя си спомни и за подигравателната усмивка, която би се плъзнала по устните му, ако се реши да го попита за това.

От друга страна, това неестествено положение, изглежда, имаше някаква особена привлекателност за него, тъй като той се стараеше да го използува много често. Така той не изпускаше нито един случай, за да се присъедини към групата от „Шепърд“ и да сподели с нея всички развлечения, които при друг случай напълно би избягвал.

Освен това той се показа изпълнителен при поставените условия и нищо в неговите обноски не издаваше на компанията връзката, която ги съединяваше. За Сюзан усилието, което полагаше, за да се държи по същия начин към него, имаше този резултат, че тя изпадаше в променливи настроения под влиянието на това постоянно нервно напрежение. Чарлз обаче не можеше да подозре нищо, защото в негово присъствие тя се показваше толкова жива, весела и духовита, че напълно скриваше от всички чувството, което бушуваше в нея.

Но до нея се намираше и един човек, който забелязваше всичко това и се учудваше много на нейното ново държание. Бедният Рони още от идването на блестящия си братовчед не преставаше да ги наблюдава и с ясновидството на влюбеното си сърце не се подмами от равнодушния вид на Сюзан.

Пощата беше донесла на Джоузефин едно много настоятелно писмо от майка й, която, искаше дъщеря й да се завърне по-скоро при нея. Младата годеница, малко объркана, потърси сутринта Сюзан в нейния будоар, за да научи мнението й.

— Аз мога спокойно да замина и сама, ако вие предпочитате да останете още — допълни тя, като мислеше, че това ще причини неприятности на приятелката й.

Сюзан, която този ден беше в особено, крайно мълчаливо и мрачно настроение, каза с нетърпелив жест.

— Не говорете глупости. Няма да остана сама тук.

— Но аз ще бъда отчаяна, че трябва да заминете заради мене. Разбирате ли, това е заради мама. Тя ми пише, че съм егоистка…

— Хм! — Сюзан изпусна от цигарата си тънка струйка дим. — Всъщност — продължи тя отново, — много естествено е, че вашата майка ви вика в този момент. Тогава ще видим… Днес е петък… Вашият рожден ден е утре, събота. Ще телефонирам да видя, дали ще можем да резервираме билети за вторник. Ще заминем със самолет.

— Вторник!… Но, дарлинг, не е нужно толкова да бързаме!

— Мила моя, колкото по-бързо заминем, толкова по-добре.

Сюзан говореше с толкова решителен глас, че Джоузефин разбра: това беше окончателното решение. Но нито Джоузефин, нито майка й бяха причината, поради която младото момиче искаше с такова нетърпение да си замине — това бе заради самата нея. В един проблясък на разум тя беше намерила начина, по който щеше да сложи край на едно положение, което ставаше нетърпимо. Неизбежният изход допускаше само две възможности: разтрогването на тяхната женитба или нейното приемане. Явно беше, че всичко зависеше от реакцията, която щеше да има Чарлз Мерл при това отпътуване. Тя искаше сама да види неговото впечатление и да прецени точно значението му.

— Вие трябва да ми обещаете — каза тя на Джоузефин, — че няма да говорите за нашия проект дори и на Марвин. Аз ще ги уведомя утре вечер на тържеството по случай рождения ви ден, когато всички ще бъдат там и когато нашите билети вече ще бъдат взети.

Щом младото момиче даде исканата дума и си отиде, някакъв израз на безпокойство се появи в очите на Сюзан. Тя чувствуваше дори малко срам от мъката, която я гризеше. За първи път след тяхната женитба Чарлз не беше идвал цели два дни в „Шепърд“ и тя беше узнала от Рони, че тези два дни той е бил виждан в Спортния клуб в компанията на Гарстин паша и на неговата красива жена. Безполезно беше да го крие — тя беше отчаяна напълно, до лудост отчаяна!… И тя си спомни за неговото предупреждение на пътя за Мена: „Внимавайте да не отидете много далече в ролята си, Сюзан!“ Не беше ли тя вече преминала границата?… Беше ли изчерпано търпението на Чарлз? Тя трябваше да узнае. Именно това желание й беше продиктувало бързото решение за заминаване. Той беше обещал да присъствува на вечерята по случай рождения ден на Джоузефин. Но изведнъж ужасна мисъл й мина през ума — какво щеше да стане, ако той в последния миг се извинеше, че не може да дойде. Тогава това щеше да бъде край на всичко… И толкова по-лошо за нея, тя щеше да получи заслуженото за своите своеволни решения.

* * *

Лорд Гетрин пристигна пръв следващата вечер. Той дойде толкова рано, че само Джоузефин, която беше побързала да се облече, за да бъде готова да посрещне годеника си, беше в хола, когато той пристигна.

Младият благородник й поднесе своите благопожелания и един медальон от изящно издялан кехлибар, закачен на тънка платинена верижка. По време на нейните благодарности Сюзан се присъедини към тях, по-красива от всякога във великолепната си рокля от златиста тафта. Матовата белота на лицето й, подчертавана от лъскавите тъмни къдри, които падаха леко над челото й, я правеше възхитителна. Имаше нещо в погледа на Чарлз, някакъв бърз пламък, от който тя разбра, че не му е съвсем безразлична. Ако той флиртуваше с друга, все пак още не беше съвсем освободен от нейния чар. Като разглеждаше подаръка на Джоузефин, Сюзан констатира, че издържа спокойно погледа на фиксиращите я сиви очи, които не я изпускаха нито за миг. В тях тя видя и спотаена нежност, която накара всеки нерв у нея да потръпне, макар че се мъчеше да бъде съвсем равнодушна.

Идването на двамата офицери я отвлече за малко от мислите й. Рони носеше красив ръчен часовник, а Марвин брошка от диаманти, които образуваха емблемата на неговия гарнизон. След това следваха госпожа Терли и Сади, които донесоха нови подаръци на младата годеница.

— Това е само генерална репетиция преди сватбата — каза Сади.

Голямата кръгла маса, която беше поставена в средата на столовата на хотела, беше украсена цялата с момини сълзи — любимото цвете на Джоузефин. Беше точно танцовата вечер на „Шепърд“ и затова радостна тълпа пълнеше всички зали. Сюзан беше поискала да покани и Стюдлей, но те бяха заминали още преди няколко дни, като при сбогуването си бяха настояли да ги посети веднага след завръщането си в Англия.

Седнала с лорд Гетрин от дясната си страна и Рони отляво, тя мислеше за промените, които бяха станали в живота й от тяхната първа среща. Днес тя беше омъжена… Но нейният мъж беше за нея чужденец, гостенин, който разговаряше учтиво с нея. Макар и негова жена, в този миг тя беше за него само съседка по маса… Въпреки това Сюзан тази вечер беше по-блестяща от всеки друг път, беше възторжена, разпалена, духовита, бърза в своите остроумни отговори, приказно красива. Тъжните мисли от миналия ден бяха вече напълно отлетели, тъй като Чарлз дори не погледна госпожа Гарстин, която седеше на една съседна маса. Цялото му внимание беше насочено към неговата млада събеседница, чиито златисти очи, ослепителен тен и съблазнителни червени устни, изглежда, го държаха в своя власт. Сюзан не смееше и да помисли как щеше да посрещне той известието за нейното заминаване от Египет — решение, което тя беше взела без да се допита до мнението му, без дори да го предупреди… Но това щеше да стане в края на вечерята, когато щяха да поставят на масата малките кошнички с плодове.

Бяха пили тост за щастието на Джоузефин, когато Сади се наведе към нея с думите:

— Питам се къде ще бъдете вие идната година на същата дата.

— В Индия, вероятно — отговори Марвин вместо своята годеница. — Ред е на моя полк да бъде изпратен там.

— Индия!… О, какво щастие имате!… — възкликна завистливо американката. — Вие сигурно също много обичате тази страна, капитан Мерл? — допълни тя, като се обърна към съседа си.

— Никоя страна след Англия не обичам толкова много, колкото Египет — отговори Рони.

— Още не е настъпил горещият сезон — забеляза Сюзан.

— О! Има време да помислим и за това. Имаме още цял месец до жегите.

— Това ще рече — още един месец преди сестра ви и мис Леру да си заминат — насмешливо изтълкува думите му Сади.

Моментът беше дошъл. Джоузефин погледна неспокойно. Сюзан сдържа дъха си.

— Вие правите грешка в предположенията си — каза тя на американката. — Джоузефин и аз си резервирахме билети за този вторник.

Учудването беше толкова голямо, че за миг настана общо мълчание около масата.

Сюзан почувствува как силно се изопна съседът й отдясно, докато Рони потрепери. Лицето на Марвин изразяваше голямо смущение, а тези на двете американки — недоверие.

— Защо не ни предупредихте? — промълви с укор годеникът на Джоузефин.

— Аз бях тази, която й забрани да направи това — обясни Сюзан. — Нейната майка много се безпокоеше…

— Внезапна промяна в плановете им… — констатира Чарлз, господар на себе си.

— Това, което самият вие ме съветвахте отдавна да направя — отговори му Сюзан. — Да напусна Египет, нали?

Сред шума на разговорите около тях той отговори:

— Извинете ме, че ще ви противореча. Аз никога не съм съветвал вас да напуснете Египет, макар че съм съветвал много пъти мис Леру да го направи.

Тя помръдна устни.

— Сюзан Леру все още държи контрола над своите действия и решения!

Той подхвана веднага предизвикателството:

— Но решенията на лейди Гетрин са под контрола на нейния съпруг — отговори той твърдо, но много тихо.

— Окончателно ли е решението ви? — запита Рони.

— Разбира се, приятелю. Направете сметка, че ние сме тук вече цели два месеца.

— Те минаха толкова бързо!…

Неговите очи гледаха далече в пространството.

— Мисля, че ние ще имаме нужда да се утешаваме взаимно, капитан Мерл — осмели се да промълви Сади.

Но Рони не виждаше розовото лице на американката. Пред очите му неизменно стоеше пленителното, малко пребледняло лице на неговата любима.