Макс дьо Вьози
Мрачният красавец (14)

Глава XIV

— И тъй, мис Леру няма да ви придружава в Луксор? — попита граф Рюпел, като се наведе над Сади, за да й запали цигара.

Той се беше спрял при нея, като преминаваше фоайето. Без да му се сърди, за неотдавнашното му невнимание към нея, тя бе започнала да му обяснява дружески, колко са й неприятни неочакваните промени в решенията на приятелката й.

— Да, това е наистина неприятно, тъй като ние разчитахме на нея. И ако тя не дойде, малко съмнително е дали и капитан Мерл ще ни придружи — допълни младото момиче, като издаваше по такъв начин истинската причина за своето разочарование.

— Мислите ли, че той наистина е увлечен по нея? — попита, смеейки се, графът.

— Увлечен? Ако може да се нарече увлечение това, че той не поглежда друга, освен Сюзан — каза тя убедително. — И това не е заради нейните пари.

Граф Рюпел повдигна вежди, като се показа лъжливо учуден.

— Богата ли е мис Леру?

— Ще ви кажа една тайна, ако ми обещаете, че ще я пазите само за нас. — Сади се наведе към графа и понижи глас. — Когато мис Леру пристигна тук, ние мислехме, че може би е роднина на един Леру от Канада, много богат човек. Тогава леля Тереза писа до една своя приятелка в Квебек, за да се осведоми. Е, добре, те пишат, че са видели във вестниците, тя е негова племенница, Сюзан Леру е единствената наследница. Той й е оставил над половин милион лири стерлинги.

Графът се престори, че чисти една незабележима прашинка върху безукорните си ревери, за да скрие пламъка, който тези думи бяха запалили в очите му.

— Най-важното е да не й споменавате никога за това — посъветва го младата американка. — Леля Тереза ще се разсърди много, ако мис Леру узнае за нейното любопитство. А любопитството е толкова вулгарно нещо — допълни тя с важен тон.

— О, бъдете спокойна, госпожице. Финансовото положение на мис Леру не ме интересува ни най-малко и…

Пристигането на госпожа Терли прекъсна разговора. Тя поздрави малко обидена и като седна, извади от чантата си своето обичайно плетиво. Но графът, разбрал много добре причината на нейните чувства, реши да бъде любезен и така да получи прошка и да си възвърне предишното благоволение, което тя бе имала към него.

Но тя и не мислеше да постоянствува в своята сръдня и скоро лицето на добрата стара жена прие своя обикновен добродушен израз.

— Защо не дойдете с нас в Луксор на мястото на мис Леру? — предложи тя, тъй като започнаха отново да говорят за проектираната екскурзия. — Аз не мога да разбера вече това младо момиче — допълни тя, като тракаше една о друга куките. — Мисля, че в повечето случаи тя не знае какво иска.

— О, лельо! — възпротиви се Сади, която пое защитата на своята приятелка. — Сюзан винаги има причина, когато прави нещо.

— Възможно е — отговори невъзмутимо госпожа Терли. — Какво мислите вие, графе?

— Не познавам достатъчно добре тази млада дама, за да мога да се изкажа за нейната психика — каза с широка усмивка граф Рюпел, като в същото време хиляди примамливи мечти се въртяха в главата му, предизвикани от това, което преди малко научи.

— Накрая, ако вие решите да дойдете с нас, ние ще бъдем възхитени — заключи госпожа Терли. — Заминаваме утре вечер и сигурно ще се завърнем в петък.

* * *

Като мислеше, че някаква опасност грози лорд Гетрин, Сюзан беше решила да пропусне екскурзията до Луксор.

Нейното безпокойство се беше повишило вечерта в „Семирамида“, когато той заговори за опита да бъде откраднат револверът му и когато научи, че прислугата му беше наета по препоръка на шейх Ел Модр, приятел и съучастник на румънеца.

Може би това беше само някакво съвпадение на фактите, което успя да разпали нейното въображение след заплахите на графа. Но тя чувствуваше силен страх, страх, който се усили в нея, когато разказа всичко на Рони.

Действително капитанът се смути малко.

— О, Боже мой! — промълви той. — Какво ли не може да се очаква от един човек, способен да стреля в Чарлз от засада.

Сюзан потрепери. Стрелял в Чарлз от засада! Значи, тук се криеше отговорът на въпроса, който се мъчеше да разреши досега, обяснението за презрителното държание на лорд Гетрин към румънеца. Този човек се беше отнесъл спрямо него като истински наемен убиец! Неговото бягство и…

— Не бихте ли могли да посъветвате братовчед си да напусне оазиса? — попита бързо тя.

Рони вдигна очи към небето.

— Много слабо го познавате, ако мислите, че страхът от някаква опасност би бил достатъчен, за да реши да направи това — увери я той. — Напротив, опасността за него представлява най-голямо удоволствие. Иначе защо той е тук, освен ако не знае, че този ужасен престъпник е в Кайро?

Думите на Рони окончателно повлияха върху решението на Сюзан да остане в Кайро. Тя не искаше да се отдалечава от страх, че някакъв атентат заплашва лорд Гетрин. Тя само придружи групата екскурзианти до гарата, въпреки протестите на всички. Рони, който не се осмеляваше вече да се откаже от това пътуване, за да не издаде значението, което имаше за него присъствието на Сюзан, съжаляваше много, че трябва да тръгне. Освен това и сестра му не можеше да отиде в Луксор сама с годеника си.

Сюзан бързо свърши самотната си вечеря и се качи в апартамента си. Изведнъж на вратата се почука.

Влезе камериерката на етажа, облечена в бяло, и, като доближи към нея, каза с тайнствен глас:

— Миледи, един джентълмен ви чака в Градината.

— Отговорете на този джентълмен — заповяда Сюзан сухо, — че не мога да го приема тази вечер.

Тя си беше помислила веднага за румънеца.

— Този джентълмен ме натовари да ви кажа, че идва от Мена…, от шатрите на английския милорд… — настоя прислужницата.

Сюзан за миг се изправи. Мисълта за посещение от страна на Чарлз Мерл й се струваше колкото невероятна, толкова и възможна, но в смущението, в което се намираше, тя не можеше да мисли ясно.

— Кажете му, че ще дойда веднага — заповяда тя бързо на прислужницата.

— Той чака при вратата на градината, миледи.

Сюзан, след като огледа семплата черна рокля, която носеше, наметна върху косите си един фин бял ешарп и се загърна в пелерината от чинчила. След няколко минути тя стигна до малката врата, издълбана в стената, която се отваряше към улицата. Беше много тъмно и тя с мъка се взираше около себе си в непрогледната тъмнина, обаче не видя никого. Не беше ли това само лоша шега? Тя вече беше решила да се върне назад, когато остро изсвирване от близкия храст я накара да спре.

Една сянка изскочи от същия храст и се отправи към нея съвсем безшумно.

— Кой сте вие?

Нейният глас веднага замря, задушен от някаква материя, която обгърна главата й, и една тежка, задушлива миризма напълни ноздрите и устата й. Младото момиче изгуби съзнание.