Макс дьо Вьози
Мрачният красавец (13)

Глава XIII

— Мога ли да съобщя за вашия годеж на Стюдлей? — попита Сюзан Джоузефин, която, радостна и развълнувана, беше дошла на следващата вечер да види тоалета на приятелката си преди тя да тръгне за „Семирамида“.

— Но това надали ще ги интересува. Знаят ли поне за моето съществуване? — осведоми се сестрата на Рони.

— О, разбира се — увери я Сюзан. — Сигурна съм, че ще останат очаровани. От друга страна изпитвам малко горделивото чувство на майка, която омъжва своята дъщеря.

— Вие бяхте за мене истинска добра фея от приказките — каза пламенно Джоузефин. — Без вас Марвин и аз нямаше никога да се срещнем.

— Това е малко съмнително. Що се отнася за срещането, щом съдбата е искала така, значи това е трябвало да стане. Но може би при по-други обстоятелства. Не е ли наистина твърде романтично — един до друг върху гърба на камилата да ви иска ръката? — подхвърли леко насмешливо Сюзан.

Ярка червенина обагри страните на младото момиче.

— Това беше единственият случай, който се удаде на Марвин — обясни тя. — Чарлз и Рони бяха през цялото време с нас.

— А, тъкмо се сетих… Какво ли ще каже лорд Гетрин за това?

— Той трябва да има известни симпатии към Марвин, защото иначе не би го поканил в шатрите си.

— В това съм сигурна. Капитан Бароу не може да не бъде симпатичен на всекиго… Само знаете ли, че вашият братовчед не одобрява престоя ви в Египет? Той ми направи цяла сцена по този случай.

— Това значи, че е научил колко пари сте хвърлили за мен. Рони и аз мислим като него…, макар че малко късно го казвам — допълни Джоузефин, като почервеня отново.

— Моя малка, колко пъти трябва да ви повтарям, че ние си правим само взаимна услуга — отговори Сюзан. — И резултатът не е лош, струва ми се, като имам предвид вашия годеж.

— Ах, това ми се вижда прекалено хубаво, за да е вярно — каза мечтателно Джоузефин. — Не мога да разбера как Марвин ме е харесал, когато има толкова млади момичета, които са десет пъти по-красиви от мен.

Сюзан се засмя весело.

— Ето прекалената скромност на избраничките — каза тя. — Тези, които не са избрани, като мен, могат наистина само да се учудват, как никой не е бил запленен още от техния чар — шеговито завърши тя и облече своето късо вечерно палто.

— Предполагам, че Марвин ще дойде при вас след вечеря. Не мисля, че вечерята ще ви се стори много дълга без мен. Довиждане, мила, време е вече да тръгвам.

От вратата тя изпрати една целувка на Джоузефин с края на пръстите си и избяга.

Стюдлей я очакваха във фоайето на „Семирамида“. Посрещнаха я много радостно. Младата лейди беше забележително красива в роклята си от златен брокат с класическа линия, която подчертаваше още повече съвършенството на нейната фигура. Но Сюзан в ефирната си рокля от бял тюл, прелестна в своята грация и простота, не губеше нищо при сравнението с нея.

— Ние чакаме четвърти сътрапезник — каза й маркиз Стюдлей, когато поднесоха коктейлите. — Чарлз Мерл прие да дойде да вечеря с нас.

Сюзан се уплаши. Каква ли щеше да бъде тази нощ? Много възможно бе нейното присъствие да му бъде неприятно… или обратното — да му се понрави. Но кой можеше да каже, какво щеше да бъде настроението на „Негово Превъзходителство“ тази вечер.

Мнозина от присъствуващите в хола вече бяха преминали в салона за вечеря, когато закъснелият пристигна, като се извини.

— В мига преди да тръгна имах неудоволствието да уловя един от моите слуги, който искаше да ми открадне револвера — обясни той. — Бях го оставил върху една табуретка до леглото си, откъдето искаше да го вземе, мислейки, че съм тръгнал. Аз още не бях излязъл и, разбира се, си взех обратно револвера, а след това го изпъдих. Естествено тази караница ме задържа доста дълго.

— Откъде сте наели вашата прислуга, Чарлз? — попита загрижено маркиз Стюдлей.

— Този слуга, който е и шеф на другите, ми беше препоръчан от един шейх, при който е бил по-рано на служба. Този шейх живее в Кайро и мисля, че се казва Ел Модр.

Сюзан едва сдържа вика си при произнасянето на това име. Но как да каже причината, поради която подозираше този шейх?

Лорд Гетрин, виждайки, че и тя беше поканена, не прояви никакво враждебно отношение към нея, както тя очакваше поради тяхната последна среща. Но той се показа толкова равнодушен към нейното присъствие, че тя предпочете изобщо да не беше идвала.

Тяхната маса заемаше централно място и беше чудесно украсена с прекрасни пурпурни рози. През цялата първа част на вечерята разговорът между сътрапезниците се водеше по установения ред — лейди Стюдлей беседваше с лорд Гетрин, докато нейният съпруг забавляваше Сюзан. Малко по малко младият пер премина към темата, която го интересуваше най-много: управлението на земите му, неговите отношения със земевладелците и проектите му във връзка с някои нови преобразования, които смяташе да направи. Той говореше за всички неща, които бяха важни за него. Сюзан се показа внимателна събеседница, изпълнена с непринуденост и прелест.

Обаче по едно време светското бърборене между останалите двама спря и разговорът стана общ. Чарлз Мерл направи няколко забавни бележки за психологията на земевладелците, за техните проекти и осъществяването им. Макар че говореше безгрижно, с лек тон, от внимателното ухо на Сюзан не убягна все пак известна горчивина, която се криеше в думите му. Той не можеше да се залови с благоустройството на земите си, което неговият домакин възхваляваше с такова въодушевление и с готовност да изпълни. Неговата богата женитба му го позволяваше. Чарлз не можеше да стори същото поради голямата ипотека и средствата, които разпиляваше с наследствена щедрост и лекота. И Сюзан, като го слушаше, се почувствува за първи път богата, тъй като имаше достатъчно пари, за да може да ги пръска. Една малка част от нейното богатство можеше да изплати ипотеката и да възстанови блясъка на старото владение „Гетрин“. Но още щом тази мисъл се появи в главата й, тя я отблъсна, като почувствува леко свиване на сърцето.

Те напуснаха доста късно масата и когато преминаха в балния салон, той вече беше пълен и шумен от множеството танцуващи.

Чарлз покани лейди Стюдлей, като остави младият благородник със Сюзан пред огромната тълпа. Беше ред на маркиза да я покани за танц.

— Аз не съм добър танцьор — каза той на младото момиче веднага след като завършиха първия тур. — Моята жена — допълни той — в това отношение е много по-напреднала от мене.

Сюзан беше разпознала в залата голям брой от своите кавалери от „Шепърд“, които още след първия танц дойдоха при нея, като я молеха да им отреди някой от следващите танци.

— Направете това, което желаете — й каза маркиз Стюдлей, тъй като тя се противопоставяше на идеята да заангажира предварително танците. — Ние ви поканихме, за да се забавлявате.

Той не беше учуден от нейните успехи, тъй като беше разбрал още по време на вечерята, че тя е чаровна девойка.

В този миг към тях се присъединиха останалите двама.

— Мис Леру има много покани! — каза маркиз Стюдлей на жена си, като се усмихна.

Тя се обърна към своя гост:

— Вие ще трябва да се борите, ако не искате да останете настрана.

— Не се чувствувам твърде енергичен тази вечер — отвърна той лениво.

Въпреки това няколко минути по-късно, когато Сюзан беше съпроводена от кавалера си и хващаше под ръка следващия, той се отправи към нея и я попита дали може да му обещае един танц.

— Номер пети, ако искате — отговори тя, след като хвърли поглед към малкия си изящен бележник.

След това той се върна при Стюдлей и седна до тях.

— Едно пленително същество — каза мъжът. — И при това интелигентна и оригинална девойка.

— Лейди Хариет я обичаше извънредно много — обясни съпругата.

— Знаете ли по каква причина е в Египет? — продължи маркиз Стюдлей.

— Мисля, че пътува за удоволствие — отговори лаконично Чарлз. — При нея в „Шепърд“ живее и една моя братовчедка.

— Дали не е получила наследство? — попита Мета Авелинг, като се засмя.

— Наистина, не зная нищо.

Очите на лорд Гетрин изразяваха най-голямо равнодушие.

Още при първите звуци на обещания танц той се отправи към Сюзан. И щом обгърна с ръка нейната нежна талия, тя изпита съвсем ново, непознато чувство. Нейните предишни кавалери й се сториха само автомати или манекени в сравнение с това, което изпитваше сега. Това беше първият танц тази вечер…, първият танц в живота й.

Какво изпитваше той? Докато я държеше тъй плътно и силно до себе си и я водеше леко през тълпата танцуващи, усещаше ли той смущението, което се надигаше в нея? Ако съдеше по неговото непроницаемо лице, той не подозираше нищо и изпълняваше само изискванията на учтивостта.

Като наведе към нея своите сиви очи, пълни винаги с предизвикателство, той прекъсна пръв мълчанието:

— И така, вие упорствувахте и не дойдохте вчера?

— Аз винаги упорствувам в своите решения — отговори тя, като издържа неговия продължителен поглед.

И допълни с изменен глас:

— Новината за годежа на Джоузефин приятно ме изненада.

— Не знаех, че се е сгодила.

— Това се е решило вчера във вашия оазис или по-право по пътя на връщане. Капитан Бароу, мисля, е симпатично мило момче, което може да направи Джоузефин щастлива.

— Хм! От типа, който вие харесвате?

— Аз лично съм възхитена от станалото.

Оркестърът спря, докато младото момиче говореше.

Преди музиката отново да засвири, лорд Гетрин й предложи ръката си.

— Да излезем за малко оттук, искате ли?

Те се отправиха към един сводест изход, чиято завеса Чарлз дръпна, и изведнъж се озоваха срещу граф Рюпел, който направи крачка напред към Сюзан:

— Ще ми направите ли честта за един танц, госпожице?

Тя отстъпи назад без да иска и почервеня леко. Но преди да каже и една дума, нейният кавалер се намеси:

— Бележникът на мис Леру е съвършено пълен — заяви той.

— Аз чакам да ми го каже самата мис Леру — каза графът, като му хвърли поглед, пълен със злоба.

— Лорд Гетрин има право, аз нямам вече нито един свободен танц — побърза да потвърди тя с леко кимване на главата.

И макар че той направи много дълбок поклон, тя можа да забележи гневния пламък, който гореше в тъмните очи на румънеца.

Миг по-късно тя беше седнала с Чарлз в един тих ъгъл на галерията, която се простираше по продължение на терасата. До тях достигаха само нежните звуци на валса.

— Щастлив съм да констатирам, че сте последвали съвета ми по отношение на този господин — каза лорд Гетрин, като си играеше небрежно с бележника, който Сюзан беше поставила върху малката кръгла масичка.

— Съжалявам, че трябва да разбия вашите илюзии, но аз прекъснах всякакви връзки с него поради една съвършено лична причина.

— Наистина ли?

Гласът му беше пълен с нескривано недоверие.

— Ако искате да я знаете, ще ви я кажа. Той има смелостта да ме поиска за жена.

— Защо смелостта? — сивите очи се кръстосаха с очите на младото момиче, пълни със студено равнодушие. — Вие му бяхте дали, струва ми се, известно насърчение.

Тя помръдна устни:

— Питам се, от какво можете да съдите за това — каза тя.

— Но аз съм едва от няколко дни в Кайро, а имах вече случай да ви видя тук, придружавана от него като ваш партньор за танци един следобед… Намерих ви после да правите заедно покупки в Моске…

Тънките пръсти на Сюзан се свиха.

— Нашата среща в Моске беше случайна — протестира тя. — Колкото за другия случай, аз приех неговата компания, за да се опитам да науча нещо от него.

— Ще бъде ли много смело от моя страна, ако попитам, какво е било това нещо? — каза тихо лорд Гетрин.

— Ще бъде безполезно. Във всеки случай, сега съм уверена в подозренията си.

Особена усмивка бавно се появи в сивите очи, които странно я фиксираха.

— Вие сте искали, без съмнение, да узнаете дали този граф има някаква връзка с един епизод, за който ви е говорила моята кръстница. Този интерес към личния ми живот е извънредно ласкателен за мен, мис Леру.

Сюзан остана за миг безгласна пред острата насмешка в тези думи. Безсилна да скрие своите мисли, явно тя лесно издаваше вълненията си. Но изведнъж един спомен й дойде на помощ.

— Аз ще трябва да се защитя, въпреки че тогава наистина се показах доста любопитна — каза тя тихо. — Но не съжалявам, тъй като сега зная, доколко някои хора могат да бъдат опасни. Вие говорихте тази вечер за шейх Ел Модр, лорд Гетрин, и аз не исках публично да ви обърна внимание, но зная, че този човек е напълно предан на граф Рюпел. На вас оставям да направите заключението, което следва.

— Сигурна ли сте в това?

— Рони би могъл да потвърди.

— Е, добре. Благодаря ви за това предупреждение, което може би ще ми бъде много полезно.

Той се показа за миг живо заинтересован. Сюзан стана, като чу звуците на някакво танго.

— Ангажирана ли сте за този танц? — попита той.

— О — отговори тя. — Няма да танцувам повече тази вечер.

— Страх от някаква драма? — той дръпна машинално своята бяла жилетка и лицето му се освети от пленително красива усмивка.

— О, аз не се страхувам от драмите!

С малко нервен смях тя се запъти към балната зала, без да го хване под ръка, забравила също да види дали той я следва.