Макс дьо Вьози
Мрачният красавец (1)

Глава I

Лейди Хариет намести лорнета на царствения си нос — жест, с който обикновено започваше да диктува писмата си.

— Готова ли сте, драга Сюзан? — попита тя младото момиче, което, седнало пред своето бюро, взе веднага писалката си.

„Мой мили Чарлз, започна лейди Хариет, научих, че сте се завърнали от вашето пътуване. Така че, ако можете дами посветите няколко дни, ще бъда щастлива да ви видя в «Грет Хестерс» идния петък, за да прекараме там уикенда. Малко интимно събиране без церемонии.

Вашата предана кръстница: Хариет Холкам“

— Адрес: Лорд Гетрин, 5 Лъвър Маунт Стрийт, Майфер.

— А сега още едно — продължи тя, след като Сюзан написа адреса и остави плика настрана.

„Моя мила Мета, събирам няколко познати за края на седмицата, идния петък, 25 април, и ще бъда щастлива, ако бихте желали да се присъедините към нас. Мисля, че моят кръщелник Чарлз Мерл също ще присъствува.

Искрено ваша: Хариет Холкам“

— Адрес: Госпожица Авелинг, 15 Етън-Плас, Лондон.

— Това е всичко. Ще чакам отговора на тези двама млади преди да поканя другите. О, да, да, не се съмнявам, че сте разбрали за какво се отнася — подхвърли тя, като видя, че в очите на младата секретарка блеснаха няколко искри. — Е, добре! Не е ли съвсем естествено, че искам да оженя моя кръщелник? Булката ще донесе една значителна зестра, какво по-хубаво от това! Гетрин също притежава доста голямо богатство и с него се държи достойно за своя ранг, но Чарлз има и доста странен характер. А Мета Авелинг е прелестна, от добро семейство и е една от най-богатите наследници на Англия.

— Това е идеално — каза Сюзан, — но аз мислех, че лорд Гетрин е против женитбата изобщо.

— Това показва, че и вие знаете за онази нещастна история, която се случи с милото ми момче в Румъния.

Момичето се беше обърнало към старата дама:

— Не съм чувала нищо друго по този въпрос, освен слухове — каза тя — и бих желала да ми разкажете за тази авантюра, Лафди.

Лафди беше остроумно измисленото от Сюзан име, за да замени титлите на благородната й господарка.

— Чарлз никога не ми е разказвал с много подробности — отвърна лейди Хариет, — така че мога само да ви изложа фактите. Много млад и в началото на своята кариера, той беше изпратен в Букурещ като военен аташе. Елегантен, духовит, безгрижен, каквито са всички членове на семейство Мерл, той имал големи успехи в тамошното общество. Една известна принцеса, Йорга, се запознала с него. Тази личност, много по-възрастна от него, омъжена за един старец и със съмнителна репутация, искала да го оплете и да го зароби с хитри и лукави ласкателства. Дамата, мислейки да се отърве от съпруга си, разкрила своите задни мисли пред младежа и му казала, че нейната най-голяма мечта е да стане негова жена. Чак тогава моят млад кръщелник разбрал в каква клопка е попаднал. Много разочарован от жените, той взел решението никога да не се жени. Така провалил всички планове на румънката, която била силно влюбена в него и същевременно била много амбицирана да стане негова съпруга. Като видяла, че няма никакъв шанс, тя се хвърлила в езерото на замъка Арененберг. Това предизвикало, разбира се, веднага голям скандал. Братът на тази личност, за която става въпрос, извикал Чарлз на дуел. Те се били. Аз мисля, че моят кръщелник е действувал по един съвършено почтен начин, но въпреки това бе отзован. Кариерата му се провали. Той подаде оставката си и в продължение на няколко години пътува из целия свят, скъсал напълно с миналия си живот, до деня, в който трагичната смърт на неговия братовчед, лорд Гетрин, и на двамата му синове, които бяха убити при автомобилна катастрофа, не го направи наследник на тази висока титла. Богатството, което сега има Чарлз, е много голямо, но самият той е голям разсипник и никак не държи на парите.

— Това е една хубава, романтична история — усмихна се Сюзан. — Аз ви благодаря, че ми я разказахте. Мисля — допълни тя замислено, — че няма други трагични авантюри в живота на лорд Гетрин.

— О, моя мила, кръщелникът ми не е Дон Жуан, вярвайте ми, макар че той, трябва да призная, е извънредно привлекателен.

— Ще рече, че един блестящ метеор ще се приземи в „Грет Хестерс“! — допълни шеговито младото момиче. — Това е наистина рядко явление.

Гонгът, който известяваше, че обедът е готов, прекъсна този разговор.

— Той още не е приел — отговори лейди Хариет, като стана. — И може би е поканен някъде другаде, тъй като е добре дошъл навсякъде. Бедният Чарлз Вивиан Масингберг Елингтън Мерл, девети граф на Гетрин — прошепна старата дама, като минаваше през вратата.

* * *

„Грет Хестерс“ се намираше в Сюрей. Полковник Холкам на умиране беше оставил това наследство на жена си, която прекарваше по-голямата част от годината тук, отказвайки се постепенно от светския живот на Лондон. Освен един месец по време на сезона и няколко случайни посещения, нейната голяма къща на Бъркли-Скуър в Лондон оставаше обикновено затворена. Като се изключат редките гости, канени от собственицата на „Грет Хестерс“ за по няколко дни, които тя избираше сред най-приятните си роднини и познати, животът й в полското имение беше доста тих и спокоен.

В тези случаи тя имаше обичай винаги да прави старателен преглед на апартаментите, определени за гостите й, за да се увери, че нищо не липсва. Сюзан я придружаваше, въоръжена с молив и бележник, и изпитваше голямо удоволствие да слуша разсъжденията и коментарите, които старата дама не забравяше да прави за навиците на своите поканени.

— Ще сложим Мета Авелинг тук — каза тя в петък сутринта, като отвори вратата на една обширна, царствена стая, със стени, облицовани в коприна, в средата на която се намираше високо легло, заобиколено със завеси от брокат, с цвета на окапали листа. — Това е стаята, в която моят мъж е роден и в която умря — продължи лейди Хариет. — Много поколения от Холкамовци са видели белия свят между тези стари, нездрави стени. Аз не мога да понасям цвета им — допълни тя.

— Гледката е много красива — констатира Сюзан, която се беше приближила до един от високите прозорци, гледащ към парка.

— Да, моят мъж се гордееше със своите дървета.

Докато говореше, лейди Хариет беше отворила вратите на един широк гардероб от акажу.

— Нито една закачалка вътре! Всичко може да се развали от една макар незначителна небрежност. Вземете бележка, моля ви, Сюзан.

Младото момиче изпълни искането й и препрочете предишните бележки: „… Новото издание на «Писмата на кралица Виктория» в стаята на епископа… Да се напарфюмират всички гардероби…“

— Къде ще сложим лорд Гетрин? — попита тя.

— В кулата. Когато беше малък, той спеше винаги там и сега ме помоли да му дам неговата стара стая. Той ще бъде значи ваш съсед. Да не забравя тогава да го предупредя. Вашата стая преди представляваше негов салон. Нали ще хвърлите поглед в стаята на Чарлз, за да видите дали не липсва нещо? Стълбите на кулата са много стръмни за моите крака.

Сюзан прие на драго сърце тази задача. До нейното идване в „Грет Хестерс“ апартаментът в кулата беше необитаем. Тя прояви голямо желание да се качи горе и да види изгледа от високите, големи прозорци. Тогава лейди Хариет й предложи да живее там.

Не след дълго тя се качваше леко и пъргаво по стълбите на кулата. Оттам се откриваше не само паркът, а се виждаха и полята; в далечината се очертаваха и синкавите възвишения на хълмовете.

Мебелите в апартамента на лорда бяха съвсем скромни и носеха печата на едно напълно мъжко обзавеждане. Разни трофеи от лов по стените, бюро, покрито с мастилени петна, твърди столове, тясно легло, около което се намираха етажерки, пълни с безредно нахвърлени томове.

— Е, добре, милорд, вие сигурно не сте много изнежен и претенциозен — констатира посетителката.

Тя минаваше от едно място на друго и повече беше заинтересована от нещата, които биха могли да й разкрият характера на техния притежател, отколкото от подробностите, на които трябваше да обърне внимание.

Нейното любопитство към личността на Чарлз Мерл беше засилено отчасти поради чувствата, които събуди у нея лейди Хариет. Не може да се каже, че това беше симпатия. По-скоро беше интерес, породен от романтичната авантюра, която старата дама й беше разказала. Кой беше този човек? Беше ли поласкана неговата суетност от това, което една жена, луда от любов към него, беше извършила?… Не, каза си Сюзан след впечатлението, което беше придобила от неговите снимки. Това мургаво лице със затворени черти не издаваше нито суетност, нито слабост. Неговото изражение беше много равнодушно и твърдо. По него се четеше смелост и воля, самоувереност, малко презрителна безгрижност, но никаква подлост или суетност. Деветият лорд Гетрин не се интересуваше от мнението на другите, за да бъде поласкан от тяхното възхищение или смутен от критиките им.

С привършването на прегледа по стаите Сюзан се беше простила и с приема на лейди Хариет. Като стана нейна секретарка, тя беше поставила едно условие, а именно: че никога няма да взема участие в приемите. И старата дама трябваше със съжаление да се съгласи с условието на своята млада секретарка. Тя разбра деликатността и гордостта, които притежаваше това младо момиче, фината му чувствителност, за да се държи с достойнство към един по-богат от него свят.

Сюзан беше вече свикнала да вечеря сама, докато лейди Хариет имаше гости. Така и тази вечер, седнала пред своята самотна вечеря, тя не се интересуваше ни най-малко от това, което ставаше под нея и не съжаляваше, че не се намира сред веселия и разкошен свят на първия етаж. Само се питаше: дали беше успяла малката машинация на лейди Хариет? Двамата млади хора, така събрани, щяха ли да паднат в подготвения от нея капан?

Мнението, което си беше съставила за Чарлз Мерл, не допускаше той да се реши на един брак по сметка и тя си призна, че подобен акт от негова страна ще й причини голямо разочарование. Въпреки това тя си повтаряше, че Лафди познава по-добре какъв е нейният кръщелник, а познаваше също и Мета Авелинг. На тридесет години и най-самостоятелните мъже започват много често да ценят прелестите, които предлага семейният живот, а милионите на една наследница могат лесно да накарат един мъж да се ожени.

Щом си легна, Сюзан почувствува, че възбудата й, предизвикана от нейните мисли, не намалява. Като разбра, че няма да може да заспи, тя стана и облече пеньоара от бяла, лека коприна, украсен с пухкава кожа, после отиде да се сгуши на шезлонга, поставен пред широкия прозорец, на който вдигна щорите. Така тя се наслаждаваше на светлата априлска луна.

Това беше нощ, достойна, за Титания и за всички божества, една нощ, излъчваща синкаво сияние, чиято омая Сюзан почувствува.

В тишината тя можеше да чуе тиктакането на големия стенен часовник, поставен в края на стълбите на кулата. Часовете минаваха… Когато прозвъняха дванадесет удара, бързи стъпки отекнаха по стълбите.

Сюзан трепна и обърна глава. В същия миг вратата се отвори рязко и силуетът на един мъж се очерта на прага.

Светлината на луната падаше по неговото тъмно и затворено лице, чийто сиви очи изразяваха недоволство…

Той спря. Изненадата трая само миг и премахна бръчката от неговото високо чело.

— О! Как, една фея… — възкликна той с глас, чийто приятен тембър наруши нощната тишина.

Възклицанието беше последвано от бързо извинение и от не по-малко бързо оттегляне.

Младото момиче до прозореца отново чу стъпките, които се отдалечаваха към съседната стая.

Чарлз Мерл очевидно. Тя не се съмняваше в това. Но Чарлз Мерл в доста лошо настроение!

Бедна Лафди!… Беше много ясно от израза, който се четеше по лицето на нейния кръщелник, че плановете й не бяха успели.

Сюзан, развеселена, прекара пръсти през своите светлокестеняви къдри с лек смях. Нейната първа среща с „метеора“ не беше лишена от оригиналност.

„Една фея…“ — беше казал той.