Катрин Каултър
Хемлок Бей (20)

20.

Юрика, Калифорния

Мори Джоунс се вгледа в младата жена, която го бе повалила и по дяволите, бе го наранила, преди да успее да се омете. Направо не можеше да повярва. Беше слаба, изглеждаше като някаква малка наивница с русата си коса и сините си очи и с това невинно лице на типична малка бяла англосаксонка. А проклетият адвокат дори му бе казал, че тя се възстановявала от тежка операция! Така му беше сритала задника… наистина му се щеше да й стовари в лицето един юмрук. По дяволите, този път дори щеше да го направи безплатно. Обърна се към Саймън:

— Казахте, че нямам нужда от адвокат и че искате само да поговорите с мене… Имали сте нещо, което да ми предложите, нещо, което не съм можел да откажа. От прокуратурата ли сте?

— Не — каза Саймън, — но имам одобрението на прокурорите. Виждам, че си спомняте госпожица Савич.

— Не, подочух, че се казвала Фрейзър. Знам, че е така, защото това е фамилията на оня, когото ще съдя, задето ме нападна.

Лили му се усмихна широко.

— Хайде, опитай се мене да осъдиш, момче, и пак ще ти смачкам физиономията. Какво мислиш?

Тя изпука с кокалчетата на пръстите си и Мори Джоунс настръхна от този пукот; мразеше го, защото, когато беше момче, а баща му биваше пиян, непрестанно правеше така.

— Стига — каза Мори, взирайки се в ръцете й. — Ченгетата защо са ви пуснали тук?

Тя отново изпука с кокалчетата си, нещо, което правеше много рядко след онези отдавнашни времена, когато беше букмейкър и някое хлапе от друг квартал заплашваше да навлезе в територията й.

— Какво става, Мори? Да не би да се страхуваш от мене?

— Я, млъквай, кучко.

— Наречи ме още веднъж кучка и ще те накарам да си глътнеш езика.

Усмихна му се сладко, а по бузите й цъфнаха трапчинки.

— Добре, стига — възпря я Саймън. — Виж, Мори, искаме да ни кажеш кой те е наел. Това може да ти спаси живота.

Мори започна да си подсвирква някаква весела песничка.

Лили се разсмя.

— Хайде, Мори, стига толкова. Имаш ли мозък в главата си? Ако имаш, използвай го. Хърман Монк е мъртъв, прострелян три пъти в гърба.

— Не познавам никакъв Хърман Монк. Звучи ми като педераст. Не го познавам.

Това можеше и да е истина. Саймън поде:

— Монк беше подозрителен. Той е мъртъв. Ти също си подозрителен, Мори. Я си помисли само за твоя адвокат. Кой е той? Кой го е изпратил? Кой му плаща хонорара? Мислиш ли, че наистина иска да ти помогне? На тебе!

— Аз го наех. Той ми е добър приятел, пийваме си заедно. Гледаме мачовете в бара на Сам, нали знаете, на Клиф Стрийт.

Лили изрече, потропвайки с пръсти по плота, който я отделяше от Мори:

— Той те будалка, Мори. Толкова ли си глупав, че не можеш да го разбереш? Знаеш ли, че е казал на шерифа, че поема случая ти безплатно?

— Искам цигара.

— Не се прави на ударен. Искаш ли да умреш след няколко часа? Каза, че те е поел безплатно, защото имал добро сърце. Искам да си помислиш за това. Какво ти обеща адвокатът ти?

— Каза, че излизам още днес оттук.

— Да, и ние това чухме — добави Саймън и това беше самата истина според лейтенант Добс. Съдията бе готов със заповедта за освобождаване. — Знаеш ли какво ще стане после?

— Да, ще ида да си пийна една бира.

— Възможно е — каза Лили. — Надявам се наистина да ти се услади, Мори, защото утре сутрин ще си мъртъв. Тия хора мразят в плановете им да има слаби места.

— Че кой пък беше тоя педераст Монк? — ухили се Мори.

— Кураторът на музея — обясни Лили, — където висяха картините на баба ми. Беше част от групата, която поръча да се направят фалшификати на четири от платната, които са сложили на мястото на оригиналите. Когато историята се разчу, когато стана ясно, че положението излиза от контрол, го намериха застрелян в гърба. Затова искаха да убият и мене. Картините бяха моя собственост и аз направих точно това, което те знаеха, че ще направя, разбутах гнездото на осите и разбрах кой ми е откраднал картините. Питам се колко ли време ще мине, преди да те застрелят, Мори?

— Ще напусна града.

— Добра идея — намеси се Саймън. — Но виждам два големи проблема. Първият е, че все още си в затвора. Значи адвокатът ти казал, че ще те измъкне оттук? Кой ще ти плати гаранцията, Мори, това е вторият ти проблем. Твоят безплатен адвокат ли? Възможно е, с всичките тия пари от хората, които са те наели. Затова да предположим, че ще излезеш оттук, какво ще правиш после? Ще се скриеш и ще чакаш да те убият ли?

Мори, изглежда, започна да му вярва, Саймън разбра това. Изчака миг, преди да добави:

— Излиза, че мога да ти реша и двата проблема.

— Как?

— Госпожица Савич ще се откаже от обвиненията си срещу тебе и ние ще те изкараме оттук, без твоят адвокат да разбере. И за да подсладим сделката, ще ти дам петстотин долара. Това ще те отведе далече от цялата мръсотия тук, ще ти даде нов старт. В замяна ти ще ми кажеш името на човека, който те е наел.

— Ще я осъдя още като изляза оттук — озъби се Мори. — Петстотин долара, а? Бива си ги тия парички.

Предчувствията на Саймън се оправдаваха. Той знаеше, че ще хване Мори в капана си. Само още една примамка. Включи скрития в джоба му диктофон.

— Нали разбираш, Мори, лейтенант Добс и прокуратурата всъщност не искат аз да правя сделки с тебе. Трябваше да ги уговоря да се съгласят. Искат да те осъдят и да те тикнат задълго в затвора. Скоро ще си мъртвец, Мори.

Преговорите продължиха още само три минути. Саймън се съгласи да му даде осемстотин долара, Лили се съгласи да оттегли обвиненията, а Мори се съгласи да им каже името.

— Искам да я видя да подпише документите, искам да видя и парите, преди да направя нещо.

Лейтенант Добс и прокуратурата не бяха във възторг, но знаеха, че Мори е дребна риба в сравнение с онези, които го бяха наели.

В присъствието на лейтенант Добс, на помощник-прокурора, на един детектив и двама полицаи, Лили подписа, че оттегля обвиненията срещу Мори Джоунс, на двадесет години.

Когато отново останаха сами, Мори се облегна на стола:

— Сега, шефе, дай ми парите, преди да кажа още една дума.

Саймън стана, извади портфейла от задния си джоб и измъкна всичките пари от него. Осем стодоларови банкноти и една от двадесет.

— Добре, че не ме ошушкваш съвсем, Мори. Оценявам това. С тая двадесетачка ще си купим няколко такос с Лили.

Мори намигна одобрително, когато Саймън побутна към него стодоларовите банкноти.

— А сега разказвай, Мори.

— Не мога точно да ви кажа име. Ей, не, не си взимай парите. Но имам нещо, което ще ви свърши работа. Виж, тя ми се обади. Оная жена с много ясен акцент, чисто южняшки, нали разбирате? Говореше гладко и много бавно. Не си каза името, произнесе единствено името на Лили Фрейзър. Описа я, каза ми къде е отседнала и нареди бързо да се справя с нея. Отидох в банката, взех парите и после тръгнах да си свърша работата. — Той вдигна очи към Лили. — Но не стана така, както мислех.

— Защото не те бива, Мори.

Мори се надигна от стола. Дежурният полицай, облегнат до стената, пристъпи напред. Саймън вдигна ръка.

— Колко ти плати тази жена, за да убиеш Лили?

— Даде ми хиляда като за начало. После щеше да ми даде още пет хиляди, когато всичко свърши и се разчуе по новините.

— Тая работа не е хубава, Саймън. — Лили се вгледа в Мори. — Само шест хиляди долара ли струвам?

Мори се усмихна.

— Това е. Нали разбирате, щях да го направя и за по-малко, ако ви познавах тогава.

Саймън разбра, че Лили се забавлява. Побутна я с коляно.

Но тя още не бе свършила.

— Това, което ти направих, беше абсолютно за без пари.

Саймън леко мръдна глава към нея.

— Коя банка, Мори?

— Първо ми дайте парите.

Саймън бутна парите съвсем близо към него. Мори стрелна ръка към тях. Затвори за миг очи, опипвайки банкнотите като плътта на млада любовница.

— „Уелс Фарго“ — изрече накрая, — на ъгъла на Първа и Пайн. Парите бяха там на мое име.

— Не запита ли кой е внесъл тия пари на твое име?

Мори поклати глава.

— Благодаря, Мори — каза Лили и се изправи. — Лейтенант Добс смята, че ще излезеш днес следобед. Съгласи се да не казва на адвоката ти. Един съвет от мене — махай се оттук. Този път няма защо да се плашиш от мене. Жената, която те е наела… има голяма вероятност да иска смъртта ти и е напълно способна сама да те очисти.

— Знаеш ли коя е?

— Да — каза Лили, — знаем я коя е. Ще те излапа с рохки яйца на закуска. А какво стана с хилядата долара, които ти е дала?

Мори плъзна поглед настрани.

— Не ти влиза в работата.

Лили се разсмя и го заплаши с пръст.

— Профукал си ги на покер, нали?

— Не, по дяволите. На рулетка.

Кларк Хойт ги чакаше в канцеларията на лейтенант Добс. Беше скръстил ръце на гърдите си. Изглеждаше странно.

— Обади ми се Савич. От Сейнт Джон, Антигуа. Каза да ти предам, че скоро в медиите ще се разчуе една невероятна история, но той и Шерлок са добре. Изглежда, Тами Татъл се е докопала до Мерилин Уорлъски и са изчезнали. Разигравали са се страшни неща на летището. Според Савич операцията е била пълно фиаско.

— Антигуа ли? — каза Саймън. — Предполагам, че не е могъл да ни каже, че отива там.

Лили се намеси, поклащайки глава.

— Сигурна съм, че тая история хич не му харесва.

— Савич не ми разказа никакви подробности, каза, че пак ще се обади довечера. Съобщих му къде сте двамата сега. Добре, няма ли да изплюете камъчето и да кажете кой е наел Мори?

— Да — добави лейтенант Добс, влизайки в канцеларията си. — Кой беше, все пак?

— Свекърва ми — произнесе Лили. — Няма никакво съмнение, че е била Шарлот.

Лейтенант Добс поклати глава.

— Разбирате обаче, че все още не можем да повдигнем обвинение. И Хойт, и аз разпитвахме семейство Фрейзър — и тримата поотделно. Винаги в присъствието на адвоката им Брадли Абът, истински кучи син. Семейство Фрейзър отказаха да отговарят на въпросите. Абът ни прочете тяхното изявление. И тримата твърдят, че нашите обвинения са глупости. Съжаляват за господин Монк, но нямат нищо общо със случая и всички само сме си губели времето. Освен това, Лили, казаха ми, че ти си била побъркана, че си щяла да направиш какво ли не, за да им отмъщаваш, но не знаят защо, само че никой нямало да ти повярва, дори една дума. Трябват ни повече доказателства, преди да ги призовем отново за разпит.

Хойт поде, обръщайки се към Саймън и Лили:

— Ще пуснем двама агенти с Мори Джоунс. Лейтенант Добс няма проблем с това, особено сега, след като не му достигат полицаи. Няма да го изпускаме из очи това момченце.

— Добре — каза лейтенант Добс. — Сега ме чака друг случай. И той е свързан с убийство. Що се отнася до вас, Лили, при вас поне не успяха.

— Ако нямате нищо против, лейтенанте — намеси се Саймън, — бих искал да отида до „Уелс Фарго“, да проверя дали някъде е записано кой е дал на Мори хилядата долара, за да очисти Лили. Няма да е много лесно, но си струва да опитам.

— Само хиляда долара? — изуми се лейтенант Добс. — На толкова ли е оценила Лили?

— О, не — каза Лили, — аз струвам доста повече. Били са предвидени и още пет хиляди долара, след като работата бъде свършена докрай.

— Добре — каза Саймън, — хайде да потегляме.

Двамата се отправиха към изхода. Погледът на Лили попадна върху тъмната му коса. Странно как не бе забелязала досега малките къдрави кичурчета, които се извиваха на врата му.

— Виж ти — промърмори тя и отклони погледа си.

Саймън я изгледа изпитателно.

Благодарение на присъствието на Хойт, в банката „Уелс Фарго“ не им създадоха затруднения. Един от вицепрезидентите се разрови в компютъра и извади разпечатка от трансакциите за деня, когато Мори бе нападнал Лили в автобуса.

Господин Тремпани вдигна глава.

— Много странно. Парите са били преведени на Мори Джоунс от една компания, наречена „Трилайт Инвестмънтс“. Да сте чували за нещо такова?

— „Трилайт“? — каза Лили. — Не си спомням Тенисън да е споменавал такава компания.

— Кои са те? — запита Хойт.

— Имаме само банковата им сметка в Цюрих, Швейцария. Записано е „Трилайт Инвестмънтс“ и „Хабиб Банк АГ“, на Вайнбергщрасе 59.

— Става все по-любопитно — забеляза Саймън.

— Ще се обадя на Интерпол — каза Хойт, — ще помоля да проверят. Но не разчитайте на бърз успех. Швейцарците си държат устите запечатани. — Замълча за миг. — Подозираш някого, нали, Саймън? И не само семейство Фрейзър. Кого?

— Ако собственик на „Трилайт Инвестмънтс“ е швед на име Олаф Йоргенсон, много подозрения биха се потвърдили — рече Саймън.

— Ясно — въздъхна Хойт. — Той е колекционерът, нали? Така всичко се свързва с картините на госпожица Савич. Вие мислите, че той е дал поръчката?

— Възможно е — допусна Саймън.

Лили го изгледа възмутено.

— Повече от възможно, Кларк. Обади ни се по клетъчния веднага щом разбереш нещо, нали?

— А вие ми обещайте да не вършите глупости — заплаши ги с пръст Хойт. — Това означава да не се срещате с Шарлот Фрейзър, ако и аз не съм с вас.

 

 

Хемлок бей, Калифорния

Лили посочи аптеката „Булок“ и Саймън спря на паркинга пред съседното ателие за химическо чистене. Един старец се взираше към тях от голямата витрина, на която висяха три персийски килима, вероятно току-що почистени.

След десетина минути Лили излезе от аптеката с малък хартиен плик. Отпусна се на седалката до шофьора и си пое дълбоко дъх.

— Толкова красиво градче — изрече тя. — Винаги съм го харесвала. Можеш да помиришеш океана, да усетиш лекия дъх на сол по кожата си. Невероятно е.

— Да, съгласен съм, градчето е хубаво и въздухът мирише добре. Но все пак какво стана?

— Уф, ей сега ще ти разправям.

В аптеката имало десетина души и като я видели, си зашепнали, прикривайки се с ръка. Отстъпвали назад, когато минавала покрай тях, не отвръщали на поздрава й. Лили наистина почувствала облекчение, когато господин Булок-старши й кимнал приветливо, явно той бил избран за говорител. Погледнал я в очите, преди да й подаде поискания от нея аспирин, и казал:

— Всички наистина съжаляваме, че отново се опитахте да се самоубиете, госпожо Фрейзър.

— Не съм правила такова нещо, господин Булок.

— Чухме, че сте обвинили доктор Фрейзър и сте го изоставили.

— Така ли смятат всички?

— Отдавна познаваме семейство Фрейзър, госпожо. Много по-отдавна, отколкото познаваме вас.

— Всъщност, господин Булок, истината няма нищо общо с това, което са ви казвали. Някой вече за трети път се опитва да ме премахне.

Той поклатил глава, размахвайки аспирина, и казал:

— Нужно ви е нещо по-силно от това, госпожо Фрейзър. Доста по-силно. Никога няма да доживеете до моите години, ако не се погрижите сега.

— Защо не поговорите с лейтенант Добс в Юрика?

Той само я погледнал, без да казва нищо. Лили не сметнала, че е необходимо да спори със стареца, за да променя мнението му, и то пред публика от десетина души, затова просто платила и си тръгнала. Явно тези хора я мислеха за едно нещастно, болно създание.

— Е, това е. Не че е нещо ново. — И тя поклати глава. — Не е ли интересно, че никой не пожела да говори с мене — поде тя отново, — освен господин Булок. Другите се задоволиха да слушат.

— Но градчето все пак си е хубаво. Тенисън, маминка и татенцето са си отворили доста работа — отбеляза Саймън. — Да вземем да обядваме, а?

След като хапнаха, Лили каза:

— Искам да посетя дъщеря си, Саймън.

В първия момент той не разбра. Тя усети това и продължи, а в очите й напираха сълзи:

— На гробището. След като си замина, знам, че доста време няма да идвам тук. Искам да се сбогувам.

Саймън не искаше да я пусне сама. Не беше безопасно. Когато й го каза, тя само кимна. Спряха при малко цветарско магазинче в края на Уипъл Авеню — „Цветята на Моли Ан“.

— Хилда Гадис е собственичка на „Цветята на Моли Ан“. Прати много красив букет жълти рози за погребението на Бет. Бет обичаше нарциси.

Не каза нищо повече в следващите минути, преди да стигнат гробището, близо до презвитерианската черква. Беше красиво разположено в една долчинка, обрасла с канадски ели и смърчове, запазено от океанските ветрове.

Той тръгна заедно с нея по тясната пътека, която се отклоняваше надясно. Красиво резбован бял мраморен камък, на него беше издълбана фигурата на ангел с широко разперени ръце. Отдолу беше изписано името на Бет, рождената дата, датата на смъртта, а най-отдолу думите „Даде ми неизмерима радост“.

Лили заплака беззвучно. Саймън я видя как се отпуска на колене и подрежда цветята върху плочата.

Искаше да я утеши, но разбра, че в тези мигове би искала да е сама. Обърна се и се отправи към взетата под наем кола. Клетъчният му телефон иззвъня.

Беше Кларк Хойт. Гласът му звучеше възбудено.