Катрин Каултър
Хемлок Бей (16)

16.

Лили не мисли дълго, само зае бойна позиция, както й беше показвал Дилън, все още стискаща картината в дясната си ръка.

Решителността й и сериозното изражение накараха Ейб Търкъл да замре на място. Погледна я невярващо.

— Искате да се биете с мене ли? Ще се опитате да ми прилагате каратистки трикове със собствената ми картина?

Тя пристъпи по-напред, стиснала ръцете си в юмруци.

— Нищо няма да направя на проклетата ви картина. Слушайте, не искам да се бия с вас, но сигурно бих могла да ви набия. Да, мисля, че бих могла. Едър сте, но се обзалагам, че сте бавен. Така че нападайте, ако искате, хайде да ви видим колко сте страшен.

— Лили, моля те, недей — каза Саймън, готов всеки момент да я сграбчи под мишниците и да я отмести зад себе си.

Но за негово учудване Ейб Търкъл започна да клати глава, разсмя се и смехът му ставаше все по-гръмогласен.

— Господи, ама и вас си ви бива, малка госпожо.

Посегна да вземе картината от ръката на Лили и тя изрече твърдо, скривайки я зад гърба си:

— Моля ви, оставете ми я, господин Търкъл, наистина е много красива. Много ми харесва.

— О, по дяволите, задръжте я тая глупост. И аз не искам да се бия с вас. Вярно е, че наистина сте много бойна. По дяволите, никога не бих допуснал, че ще тръгнете да ми се перчите. Хайде да свършваме. Какво искате, Саймън Русо? И кое е това момиче с вас?

— Дойдох да видя онази картина от Сара Елиът, по която работите сега.

Ейб Търкъл погледна към статива си и по лицето му плъзнаха червени петна:

— Чуйте ме, Русо, едва съм започнал работата по нея. Искате да погледнете ли?

— Да, искам — усмихна се Саймън и тръгна към Ейб.

Ейб протегна огромната си ръка, изпоцапана с жълти, червени и бели петна от боя.

— Стойте малко. Само да направите нещо и ще ви счупя главата. Дори малката госпожа няма да може да ме спре.

— Добре — обади се Саймън. — Понеже от музея в Юрика не липсват картини, сигурно ви е трудно да работите по снимките, които са ви донесли. Коя е? Може би „Пътуването на девойката“ или „Житно поле“? Ако аз трябваше да копирам, щеше да бъде една от тях.

— Я вървете по дяволите!

— Или може би е трябвало да спрете работата по картините на Сара Елиът, защото вече са излезли от музея? Така че сега работите по нещо друго?

— Ще ви счупя главата още тая минута. Искате ли да излезем навън?

— Бяхте прав за дамата — каза Саймън. — Не ми е жена. Това е Лили Савич, внучка на Сара Елиът. Осемте картини, които бяха в музея, включително четирите, които вече сте копирали, са нейна собственост.

— Петата ли довършвате, господин Търкъл? — обади се Лили. — Ако е така, спукана ви е работата, защото няма да ви платят за нея. Истинската картина е при мене, няма начин да я откраднат.

— Всъщност — добави Саймън, — учудвам се, че живеете още тук, след като картините вече ги няма. Това значи, че се надяват да си ги върнат? Няма никакъв шанс. Честно казано, Ейб, истинската причина да дойдем, е, че искаме да разберем кой ви е наел. Не ни трябва колекционерът, а местните хора, които ви плащат и ви държат тук.

— Да — каза Лили. — Моля ви, господин Търкъл, кажете кой стои зад всичко това.

Ейб Търкъл въздъхна дълбоко. Погледна към Лили и свирепото му изражение се смекчи.

— Момиче, защо не се омъжите за мене и тогава цял живот ще си гледам тези картини. Кълна се, че нищо никога повече няма да фалшифицирам.

— Съжалявам, но все още съм омъжена за Тенисън Фрейзър.

— Не за дълго. Чух, че сте го напуснали.

— Така е. Но и в този случай мястото на платната е в музея, господин Търкъл, а не в някаква частна колекция далеч от хорските очи, за да радват само един човек.

— Тя се развежда с Тенисън, Ейб — каза Саймън. — Иска да срита задника на това копеле, а не твоя. Ще си направиш голяма услуга, ако й помогнеш.

Ейб изрече бавно, вдигнал въпросително едната си вежда:

— Бива си те да се шегуваш, момче.

Лили пристъпи напред и положи ръка на масивното рамо на Ейб Търкъл.

— Не се шегувам. Може би сте в опасност. Чуйте, Тенисън се опита да ме убие и аз се питам кое го е накарало да бърза. Имате ли някаква представа? Станало ли е нещо, което да го накара да разбере, че аз представлявам заплаха за него? Моля ви, господин Търкъл, кажете ми кой ви е наел да копирате моите картини. Ще се погрижим за вашата безопасност.

— Така ли? Значи мъжът ви се е опитал да ви убие? Съжалявам, но нямам представа за какво говорите. И двамата трябва да си тръгнете още сега. — Той стоеше разкрачен, кръстосал огромните си ръце на гърдите. — Съжалявам, че са искали да ви убият, но това няма нищо общо с мене.

— Ние знаем — каза Саймън, — че тази вила е собственост на семейство Фрейзър. Вие сега живеете тук. Не е трудно да направим връзката.

— Нямам какво да кажа по това. Може би, когато всичко свърши, това малко момиче ще обядва с мене, аз ще мариновам малко охлюви и ще ги опека. Това е чудесно, нали знаете.

Лили поклати глава и пристъпи към статива. Ейб не й попречи. Тя спря и си пое дъх. На статива стоеше една почти довършена великолепна картина — „Тоалетът на Венера“ на Диего Веласкес.

— Това е невероятно. Моля ви, господин Търкъл, не допускайте някой колекционер да вземе оригинала. Моля ви.

Ейб сви рамене.

— Рисувам това просто за забава. В момента нямам поръчки. Не, не искате да кажете, че понеже сте взели всички платна на Сара Елиът от музея… не, не го казвайте. Тук не се случва нищо, аз просто се забавлявам.

Саймън се доближи до тях и погледна към почти завършената картина.

— Оригиналът е в Националната галерия в Лондон. Надявам се вашите сънародници да решат той да си остане там, Ейб.

— Както казах, с това само се забавлявам. Човек трябва да се упражнява, нали разбирате какво искам да кажа. Вижте, нарисувах това по серия снимки. Ако беше за пари, нямаше да ви позволя да го видите.

Лили обаче не се предаваше.

— Няма ли да ни кажете истината, господин Търкъл? Тенисън Фрейзър се ожени за мене, само за да се докопа до платната. После се опита да ме убие. Разказвал ли ви е това, господин Търкъл? Възможно е той да е убил и детето ми, не знам. Моля ви, не искаме да ви замесваме. Само ни кажете.

Ейб Търкъл погледна първо единия, после другия. Бавно поклати глава.

— Иска ми се да не бяхте ме открили, Русо — изрече Търкъл, разтърсвайки огромната си глава. — Наистина ми се иска да не бяхте ме открили.

Обърна се и излезе от вилата.

— Чакайте! — хукна Лили след него.

Саймън я грабна за ръкава и я дръпна назад.

— Остави го, Лили.

Наблюдаваха, застанали на прага, как огромният черен мотор „Кавазаки“ пръсна зад себе си струя камъчета и кал, набирайки скорост. И изчезна.

— Провалихме се — каза Саймън.

— Иска ми се да беше останал и да бяхме се сбили — каза Лили.

Саймън я погледна, спомни си я как бе заела бойна позиция, стиснала картината в дясната си ръка. Усмихна се. Докосна леко косата й.

— Ти си руса и синеока, тънка като тръстика, панталоните ти се развяват около задника и макар че те познавам от съвсем скоро, знам, че притежаваш повече инстинкт, отколкото разумна мисъл. Кълна ти се, когато разкажа на Савич как неговата сестричка е била готова да нападне Ейб Търкъл, той… не, по-добре да не му казвам как без малко не съм те въвлякъл в юмручен бой.

Лили го смушка леко в стомаха.

— Побъркан. Не те видях да се опитваш да направиш нещо.

Саймън изсумтя, разтри корема си и се ухили широко.

— Надявам се нещо да не е скъсало от тоя удар. Не в мене, а в тебе.

— Не е, благодаря за загрижеността.

Тя не му проговори, докато не седнаха в колата, за да се върнат в Хемлок бей.

— Ще идем ли да потърсим Тенисън?

— Не, сега тръгваме да ловим друга риба.

 

 

Вашингтон, сградата „Хувър“, пети етаж

Криминален отдел

Беше един часа следобед. Празни пликове от сандвичи бяха разхвърляни по конферентната маса и от тях се носеше неопределена миризма на риба тон, смесена с печено говеждо; поне десетина празни кутии от безалкохолни напитки допълваха пейзажа. Току-що бяха свършили оперативката. Помощникът на Савич — Оли Хамиш — изгледа събралите се около масата агенти от отдела:

— Сутринта поемам към Кити Хок, Северна Каролина. Нашият човек съобщи, че не само е разбрал кое е истинското име на Уилбър, но е прекарал много време в града на Райт. Има обаче вероятност той да не отиде в Дейтън, тъй като всички ще го търсят там, а да се отправи за Кити Хок. Дал съм всички данни на психолозите, на Джейн Бит.

— Звучи разумно, Оли — кимна Савич. — Има ли още последователи на този гуру в Тексас?

— Да, има — потвърди Оли, — но оставихме тамошните агенти да се справят с тях. Нашите хора тук смятат, че Уилбър вече се готви да пътува из страната, най-напред към Северна Каролина. Офисите ни в южните щати са вдигнати под тревога. Може да го хванем, преди да е отишъл в Кити Хок. Възможно е Кити Хок да е последната му спирка. Не искаме да го подплашим. Ще видим дали Джейн Бит ще се съгласи.

— Имаме ли снимки? — обади се Шерлок.

— Единствената негова снимка, която имаме, е стара и за съжаление е неясна. Търсим други.

Намеси се специален агент Дейн Харвър, нов член на екипа:

— Защо не ми дадеш снимката, Оли, и да ме оставиш да поработя с нея. Може да успеем да я изчистим в лабораторията.

— Имаш я.

— Готови ли сме? — огледа Савич хората около масата. Чу в отговор утвърдителни изхъмквания.

— Ами Тами? — намеси се секретарката Мили. — Виждали ли са я? Чува ли се нещо за нея?

— Още нищо. Вчера говорих с Мерилин Уорлъски в Куонтико. Наши хора дебнат около Тони, приятеля на Мерилин, в Бар Харбър. Телефонът му се подслушва. Ако Тами се обади, ще чуем всичко. Той ни сътрудничи. — Савич спря за миг, после вдигна рамене. — Страшно е. Тя не е в добра физическа форма, но никой не я е видял. Напълно възможно е да е убила онзи аптекар в Саутървил, Ню Джърси. Другият аптекар провери и каза, че някой е ровил в склада. Викодин, лекарство за умерено силни болки, и Кефлекс — антибиотик, който се приема през устата, тридневна или четиридневна доза — само това липсва. Явно е убила човека, защото е отказал да й даде лекарства. Както знаете, предупредихме полицията от всички острови, че Тами може да е на тяхна територия. Сега и те строго наблюдават лекарите и аптеките.

Оли се размърда на ръба на стола, преплел пръсти.

— Савич, тя те заплаши! Прочетох бележката. Това момиче не се шегува. Като се поразговорихме, стигахме до извода, че животът ти не е в безопасност. Според нас, Джими Мейтленд може да ти отпусне няколко гарда.

Савич помисли за минута, после погледна през масата към Шерлок. Разбра, че я занимава мисълта Тами да открие жилището им и да проникне вътре. Явно се тревожеше за Шон. И той се обърна към Оли.

— Намирам, че идеята е чудесна. Ще говоря днес следобед с господин Мейтленд. Благодаря, Оли, наистина не бях се сетил.

Обяви почивка, уговори си среща със своя началник Джими Мейтленд след един час и целуна Шерлок зад вратата. После отиде в кабинета си и позвъни на клетъчния телефон на Саймън.

Саймън отговори след третия сигнал.

— Какво става, приятелю? Лили добре ли е?

— Да, добре е. — Саймън му разказа за срещата им с Ейб Търкъл, като пропусна опита на Лили да предизвика художника на двубой. После му разказа за доста по-кратката им среща в Хемлок бей с татко Фрейзър. — Тоя старец си го бива, Савич. Ужасно мрази Лили, просто се вижда в очите му — по-студени от змийски — а пък и в жестовете.

Савич искаше подробности и Саймън му разказа какво точно се е случило.

* * *

Бяха отишли в кабинета на Елкът Фрейзър, защото искаха да го сплашат, да му кажат, че всички са го подгонили. Тъй като той беше важна клечка в Националната банка в Хемлок бей, разполагаше с прекрасен ъглов кабинет, разположен на втория етаж, целият в прозорци и с панорамен изглед към океана и града. Саймън се запита дали Фрейзър ще иска да ги приеме. Административната му асистентка, госпожица Лоралий Кармайкъл, едва на двадесет и една години и толкова красива, че като я погледнеше човек, го заболяваха зъбите, ги остави да чакат само двадесет минути — приемлива пауза, реши Саймън, тъй като бяха изненадали стареца, а той вероятно искаше да си съчини подходяща версия. Но Саймън се тревожеше за Лили. Би дал всичко, само да може да я настани в самолета за Вашингтон, защото там щеше да бъде в безопасност. Изглеждаше измъчена, лицето й бе бледо. Ако имаше някакво легло наблизо, щеше да я върже на него. Тя се движеше бавно, но бе стиснала решително челюсти, затова Саймън не посмя да обели и дума.

Елкът Фрейзър ги приветства, потупа рамото на Лили с малко по-тежичка ръка и отрони:

— Лили, скъпа. Мога ли да кажа, че не изглеждаш добре.

— Господин Фрейзър. — Тя веднага се отстрани от него. — Тъй като вече го казахте, предполагам, че няма друго какво да направя. — И му отвърна със също така ледена усмивка. — Това е господин Русо. Търгува с произведения на изкуството. Именно той установи, че четири от моите картини на Сара Елиът са фалшификати.

Елкът Фрейзър кимна на Саймън и ги покани да седнат.

— Е, това е доста изненадващо. Казвате, че се занимавате с търговия на картини, господин Русо. Не познавам много търговци на картини, които да могат да различат фалшификати. Абсолютно сигурен ли сте?

— Аз не съм точно търговец на картини, господин Фрейзър. По-скоро съм дилър и брокер. Устройвам срещи между продавачи и купувачи. По някой път проследявам фалшификати и връщам оригиналите на законните им собственици. Тъй като притежавам картини на Сара Елиът и познавам отблизо творбите й, можах да разпозная фалшификатите сред осемте картини, собственост на Лили, особено като знаех кои точно четири картини са били фалшифицирани.

Саймън замълча за миг, питайки се колко да се разкрие пред Фрейзър и дали с това ще го подплаши. Той, разбира се, знаеше за фалшификацията, затова дори не се направи на учуден. Защо да не позадълбае малко в тази посока, тъй като имаше много добра представа какво се е случило. Това щеше да го накара да действа. Не беше казал на Лили и се надяваше тя да не се направи на учудена. Саймън отправи една усмивка към нея и добави:

— Първоначално мислех, че вие сте забъркали цялата история. Но после промених мнението си, стори ми се, че сте доста незначителна личност, без съществени връзки. Има един колекционер, швед, казва се Олаф Йоргенсон, който е едра риба. Той притежава голяма власт. Когато иска нещо, тръгва да го търси и го получава, без да обръща внимание на препятствията. Според мене Йоргенсон е дал идеята. Олаф е поискал картините на Сара Елиът, докато са били в чикагския музей, но не е могъл да ги изтегли оттам и се е наложило да чака. Разбрал е кога точно Лили Савич се мести от Чикаго в Хемлок бей, Калифорния. Пуснал е хора по следите й, намерил ги е доста бързо — вас и сина ви Тенисън, който е бил на подходящата възраст. И сте сключили сделка. Всъщност, чух, че Олаф имал само три от картините. Засега не знам къде е четвъртата. Да се надяваме, че е у него. Това прави нещата по-чисти и по-ясни. — И Саймън щракна с пръсти право в лицето на Фрейзър. — Ще ги върне моментално, ето така. Е, господин Фрейзър, правилно ли съм схванал нещата?

Елиът Фрейзър дори не мигна. По лицето му се изписа лека досада. Но Лили, която го познаваше доста добре, улови лекия тик в левия клепач, който се появяваше само когато беше стресиран или разгневен. В този момент можеше да бъде и едното, и другото, а можеше да са и двете. Отначало тя се учуди на думите на Саймън, но после си помисли, че нещата вероятно са се развили точно както той ги бе описал.

— Йоргенсон наистина е много силен, Елкът. И е на различно стъпало от теб.

Саймън помисли, че свекър й ще се нахвърли да я удуши с голи ръце. Беше готов, но успя да се сдържи. И каза снизходително като политик в момент на получаване на подкуп:

— Това е чудесен сценарий, господин Русо. Съжалявам, че четири от картините са били фалшифицирани. Каквото и да казвате, сигурно е станало, когато са били в чикагския музей. Този заговор на Олаф Йоргенсон ми напомня лош филм. Но всичко това няма нищо общо с мене или с моето семейство. Не разбирам защо сте дошли тук да ме обвинявате.

Обърна се към Лили, в очите му личеше едва сдържан гняв.

— Колкото до тебе, скъпа, ти изостави сина ми. Страхувам се за здравето му. Той не е добре. Говори само за тебе. Казва, че брат ти и снаха ти са го заплашвали. Иска да те види, макар че ако аз бях на негово място — и съм му го повтарял много пъти — по-скоро бих предпочел окончателно да те загубя от поглед. Ти не беше добра съпруга за него, нищо не му даде, след което изведнъж си тръгна. Майка му също е много притеснена. Самата мисъл, че той би се оженил за тебе, за да се сдобие с някакви твои картини, е направо абсурдна.

— Не мисля, че е толкова абсурдна, Елкът. Възможно е нещата да са се развили така, както казва господин Русо. А може би господин Монк е открил господин Йоргенсон? Така или иначе, четири от моите картини са фалшификати и ти си единствено отговорен за това. Ако Тенисън не се чувства добре, бих му препоръчала да посети доктор Росети, онзи психиатър, когото така упорито ми натрапваше, докато бях още в болницата. Човек започва да се чуди какво общо има той с това. — Лили замълча за миг, вдигна рамене и продължи. — Но, разбира се, ти знаеш. Колко плати на Мори Джоунс, за да ме убие?

— Не съм платил…

Беше го хванала неподготвен. Щеше да си каже всичко, но избликът секна като прерязан с нож — твърде късно обаче. Саймън бе впечатлен.

Сега тикът в клепача беше съвсем ясно видим, лицето му се наливаше с гъста гневна червенина.

— Каква кучка си, Лили! Разбирам защо си помъкнала и бодигард. А колкото до картините, не знам какво си направила, но нямаш право да стоварваш вината върху мене. Аз нямам никакво участие.

На Саймън му се дощя да стане, да се пресегне през бюрото на господин Фрейзър, да го хване за яката на скъпата му риза и да му забие един ляв прав в челюстта. Учуди се на непреодолимото си желание да нарани физически този мъж. Но когато проговори, гласът му беше спокоен и отмерен.

— Повярвайте ми, господин Фрейзър, Лили съвсем не е кучка. А колкото до вашия скъпоценен син, няма съмнение какъв е. Ще ни кажете ли защо Ейб Търкъл живее във вашата вила?

И Саймън се плъзна напред върху стола — беше олицетворение на любознателност.

— Откъде да знам кой е този човек и защо е там. Питайте агентите от бюрото за имоти под наем, те се занимават с това.

— Обаче Ейб ви познава, господин Фрейзър, знае всичко, тъй като той фалшифицира платната за вас. Знам със сигурност, че изкуството му струва скъпо. Или може би Олаф урежда плащането като част от сделката?

Господин Фрейзър се изправи. Вената на дебелия му врат пулсираше яростно. Почти бе загубил контрол над себе си, ръцете му трепереха. Още малко, помисли Саймън. Елкът Фрейзър насочи пръст към вратата и изрева:

— Не познавам никакъв проклет Олаф! А сега се махайте и двамата. Лили, повече не искам да те виждам. Жалко, че оня крадец не ти е дал добър урок.

— Ще се върнем да ви посетим с ФБР, когато получим доказателства — каза Саймън. — Няма да се забавим. Може да премислите и да сключим истинска сделка. Ако нямате желание, само си помислете с какви отрепки са препълнени федералните затвори; няма да се откажат от старец като вас.

— Излезте или ще извикам шерифа!

— Шериф Бозо? — Лили не можа да сдържи смеха си.

— Казва се Сканлън — изрева Елкът Фрейзър, — а не Бозо.

Изтича към вратата, рязко я отвори и хукна по коридора. Докато помагаше на Лили да стане, Саймън отбеляза:

— Първо Ейб, сега твоят бивш свекър; и двамата ни оставят и хукват нанякъде. Но май всички се стреснаха, Лили. Разбутахме гнездото на осите, колкото можахме. Остава да чакаме и да видим кой какво ще направи. Може би старият Фрейзър ще се реши на сделка. А сега готова ли си за един лек обяд, може би мексикански?

— Няма мексикански ресторант в Хемлок бей. Трябва да идем до Фърндейл.

Лоралий Кармайкъл ги изгледа с внимателен поглед, докато излизаха от кабинета. Саймън леко й махна с пръсти за сбогуване. Елкът Фрейзър не се виждаше никъде.

Докато крачеха към асансьора, Саймън попита предпазливо:

— Много искам да си помислиш дали да не оставиш нещата оттук нататък на мене. Дали ще успея да те уговоря да се върнеш във Вашингтон?

— Не, дори не се опитвай!

— Трябваше да се опитам. Когато престъпниците се разтревожат, Лили, правят неща, които не са непременно умни, но много пъти са смъртно опасни.

— Знам. Ще бъдем много внимателни.

Той въздъхна и се предаде.

— Ще хапнем такос и ще обмислим следващите ходове.

— Наистина ли мислиш, че Олаф Йоргенсон е устроил цялата тая история?

— Като помислиш малко, ще видиш, че много следи водят натам, освен ако нашият господин Монк не знае за нелегалната страна на бизнеса нещо повече от това, което ние научихме досега. Сигурен съм, че Фрейзър ще говори с господин Монк, ако вече не го е направил. Нямам търпение да чуя какво има да ни каже тоя красавец.

* * *

Саймън замълча за миг и изрече:

— Това са, Савич, всичките подробности.

Премести клетъчния телефон на другото си ухо и зачака въпроси, но отсреща мълчанието продължи. Саймън почти си го представи как подбира възможните сценарии.

— Сестра ти е добре, Савич. Уморена е, но не се предава. Опитах се да я уговоря да се върне във Вашингтон, но не иска да чуе. Кълна се, че ще се грижа да не й се случи нищо.

— Знам — пророни накрая Савич. — Кларк Хойт, началникът на офиса на ФБР в Юрика, ще ти осигури всички данни. Предположих, че вие двамата ще обърнете всичко с главата надолу, а това може да е много опасно. Не искам да действаш сам. Ако видиш, че някой ви следи, значи ви осигуряват гърба. Ако нещо ви разтревожи, само се обадете на Кларк Хойт. Сега накарай Лили да си почине. Колко такос сте изяли вече?

— Три огромни с телешко, цяла кошничка пържени картофи и една гореща салса. Сега ще си починем, а утре сутрин ще се срещнем с господин Монк. Дотогава те ще са се разговорили, ще са си направили плановете. Нямам търпение да разбера какво се канят да правят. Предай много поздрави на Шерлок и щипни Шон. Нещо за Тами Татъл?

— Нищо засега.

— Ще ти звънна утре след срещата с господин Монк.

— Кларк ми каза, че са хванали следите на Мори Джоунс. Скоро ще се озове в местния затвор.

— Слава богу! Ще се обадя на полицаите в Юрика и ще разбера. — Замълча за миг, после добави: — Смятам да не изпускам Лили от поглед.