— Слушай, Савич. Просто прибери картините на баба си на сигурно място във Вашингтон. Направи го веднага, не оставяй куратора на музея да го върши вместо тебе. Действай бързо. Аз ще бъда във Вашингтон веднага, щом картините пристигнат там. Искам да ги видя. Много важно е да ги видя. Не рискувай.

Савич се намръщи. За какво ставаше дума?

— Знам, че харесваш картините на баба ми, Саймън, но няма защо да идваш чак във Вашингтон да ги виждаш.

— Напротив — прекъсна го Саймън, — повярвай ми, трябва.

И затвори.

Шерлок стоеше в другия край на спалнята, стиснала собствения си клетъчен телефон.

— Скъпа — обърна се той към нея, — не е ли странно? Саймън гори от нетърпение да види осемте картини на Сара Елиът, които са собственост на Лили. Говори тайнствено, не иска да ми каже нищо, само настоява, че трябва да види картините веднага щом пристигнат във Вашингтон.

Савич усети внезапен прилив на страх. Господи, тя изглеждаше толкова шокирана, не, дори повече от шокирана. Изглеждаше направо изплашена, с разширени зеници, бледа като стена. Той веднага се озова при нея. Прегърна я, усети, че цялата е вледенена, и я притисна силно към себе си.

— Какво има, кажи ми какво има, Шон ли е? О, Господи, нещо се е случило с детето?

Тя рязко поклати глава, но без да продумва. Той се отдръпна леко и видя в очите й застинал страх, разтърси я:

— Кажи ми, Шерлок, кажи ми. Какво става? Какво се случило?

Тя преглътна и успя най-накрая да изтръгне някакъв глас от гърлото си:

— Шон е добре. Обадих се в офиса. Чух Оли да вика някъде там, че трябвало да говори с нас. О, Господи, Дилън, Оли каза, че Тами Татъл е излязла от затворническото крило на болницата „Патерсън-Райт“.

— Не — изрече Савич, поклащайки глава във върховно неверие. — Сигурно се шегуваш с мене. — Такива неща просто не се случваха. Тя беше много опасна и всички в болницата го знаеха. Той продължи да се взира в жена си, искаше да долови някаква искрица съмнение, но не я откриваше. — Това не може да е вярно — продължи той. Бе овладял паниката си, но не искаше да повярва, да приеме. — Тя беше под надзор, пазеха я много добре. Знаеш, че е побъркана. Всички знаят какво е направила, не може просто така да си излезе.

— Щяха да я върнат под строг надзор утре или вдругиден, когато решат, че е достатъчно добре, че да представлява отново сериозна заплаха. Изведнъж се получило някакво объркване с разписанието на гардовете. Тя явно е била готова да се възползва от всеки удобен случай. Нападнала една сестра, повалила я, омаломощила я и й взела униформата. Добре, че не я е убила. Но е на свобода.

— Едва преди седмица й ампутираха ръката. Как е могла да нападне сестрата? Те са свикнали с буйстващи пациенти, тренирани са да се справят с тях. За бога, тя има само една ръка!

— Очевидно никой не е смятал, че ще има достатъчно сила или умение да се справи, и не са се притеснявали кой знае колко много. Затова и никой не е открил, че я няма, докато една сестра не влязла в стаята да й направи инжекция и не открила вързаната си колежка в дрешника. Според тях Тами има поне два часа преднина.

Савич трепна. Мозъкът му пак заработи на пълни обороти.

— Добре, но къде ще иде? Имат ли някакви следи?

— Оли каза, че всички я търсят. Всички знаят, че наистина е много страшна, че е много опасна. И искат да я хванат възможно най-скоро.

Шерлок се изкашля.

— А и тези неща, които ти си видял в обора, Дилън… гоулите…

Той отново я притисна към себе си и прошепна срещу слепоочието й, докато къдравата й коса го гъделичкаше по носа:

— Знам какво искам да направя точно сега. Искам да говоря с Шон и да го слушам как ми гугука, ние имаме нужда точно сега от голяма доза нормалност. — Не добави, че иска да узнае и да бъде абсолютно сигурен, че малкото човече е в абсолютна безопасност. Колкото до гоулите, ако бяха истински, а Савич знаеше, че са… възможно е те да представляваха още по-голяма опасност, отколкото някой би могъл да си представи. Ще предупреди ли ФБР всички, които търсят Тами Татъл, че тя може да има съучастници или просто няма да обърнат внимание на това, което той им каза?

След малко той се обади на Оли, за да разбере има ли други новини.

— Има — каза Оли Хамиш, — но не са добри. — Шерлок почти го видя как се обляга назад на стола си, извърта го леко, защото е нервен. — Тами Татъл е убила едно момче в Чеви Чейс, Мериленд. Оставила е бележка до тялото. Адресирана е до тебе, Савич.

— Прочети я, Оли.

— „Ще те докопам, ще ти откъсна ръката, и после ще ти отрежа шибаната глава, копеле такова, и най-накрая ще те дам на гоулите.“

— Много весело — засмя се Савич. — Специално до мене ли е адресирано?

— Да, което означава, че тя ти знае името.

— Но откъде?

— Може би е чула хората да говорят за тебе в болницата. Оставила си е отпечатъците по хартията и по плика, явно не я е било грижа. А, да, на местопрестъплението имаше кръг, очертан с черно, а момчето беше в него. Тя е на свобода, Савич. Тук цари паника. Наистина беше ужасна гледка. Детето е било едва на тринадесет години.

— Кръг, очертан с черно — повтори Савич. — Тами викаше гоулите да дойдат да вземат момчетата от кръга.

— Все си мислех, че ти вероятно нищо не си видял, Савич, че може би си имал моментно замъгляване на зрението, и понеже тялото на момчето беше ужасно разкъсано, във всеки случай така, както не би могла да го направи едноръка жена, значи може би тия неща — тия гоули — са участвали. Шефовете даже направиха специално заседание. Решиха, че това, което си видял в обора, са били пясъчни вихрушки.

Савич изрече:

— Господин Мейтленд има телефона ми, ако иска да говори с мене. А сега ето какво трябва да направим. Намери и доведи Мерилин Уорлъски.

— Търсим я. Отдавна е напуснала и никой не знае къде е.

— Макс откри, че има бивш приятел в Бар Харбър, Мейн. Казва се Тони Фалън. Потърсете там. Може би тя е с него и знае нещо. Все пак Тами трябва да иде някъде, а именно Мерилин беше дала на нея и брат й онзи обор. Дали е откраднала някакви пари?

— В болницата не е, но другаде… кой знае? Още не сме чули нищо такова. Получихме обаче съобщения за десетина откраднати коли. Проверяваме и тях.

— Добре, намери Мерилин и изстискай всичко от нея, Оли. Мисля, че трябва да говориш лично с нея, знаеш повече от другите.

— Добре, но нека ти кажа нещо. Много се радвам, че телефона ти го няма в указателя. Няма вероятност тя да те открие къде си, но искам да внимаваш, Савич, много да внимаваш.

— Можеш да разчиташ, Оли.

— Добре, как е положението с Лили?

— Някакъв тип се опитал да я убие в празен автобус преди около два часа, но тя му приложила няколко хватки. Кларк Хойт е в новия офис в Юрика и проверява всички болници. Още нямаме съобщение. Лили го нарисува, току-що разбрахме от лейтенант Добс от полицейския департамент в Юрика, че това е местно момче, наемник, който би убил и собствената си майка за прилична сума. Казва се Мори Джоунс. В момента го търсят. Той е хлапе, едва навършил двадесет.

Савич виждаше как Оли поклаща глава, докато го чуваше да изрича бавно:

— Големи неприятности по двата бряга. Май в тоя свят нищо не е лесно, а?

* * *

Лили спа три часа — без кошмари, слава богу. Като се събуди, видя брат си, седнал в голямо кресло до красивото й викторианско легло с балдахин да чете нещо под светлината на една старинна нощна лампа.

Той усети погледа й и се обърна.

— Много си бърз. Едва отворих очи и ти разбра, че съм будна.

— Шон ни научи двамата с Шерлок само за няколко дни.

Тя пусна слаба усмивка, но ако трябваше да бъде честна, събитията от деня й бяха подействали зле. Бе започнала с еуфоричното решение да рисува сенатор Ремюс, след това едва не я убиха, а после трябваше да се бори със зъби и нокти за картините си.

Сега обаче, дори след като се бе наспала, се чувстваше изцедена. Операцията я болеше, главата й бе замаяна.

— Не, Дилън, не ставай. Какво четеш?

— Неща, които Макс ми изрови; за странни явления. Опитвам се да намеря доклади за други престъпления, подобни на тези на братята Татъл и на гоулите.

— Ти не ми каза кой знае колко за тези Татъл и гоулите. Кажи ми повече.

— Бяха два съвършено различими бели конуса, от време на време се сливаха. Можеш да си представиш как реагираха момчетата — Тами и Тими Татъл ги наричаха малки кръвчици. Никога не съм виждал подобен ужас. Тогава Тами Татъл завика към гоулите, подканваше ги да донесат алебардите и ножовете, защото техните лакомства били готови. Момчетата искаха да излязат от кръга, тогава Тами извади ножа си. Щеше да ги прикове към пода на обора в тоя проклет кръг. Тогава я застрелях и куршумът едва не откъсна ръката й. Тими извади пистолета си, но го насочи не към мене, а към момчетата, затова трябваше веднага да го убия, нямах избор. Тогава един от тези бели конуси се насочи към нас и аз стрелях в него. Дали куршумът му е направил нещо — нямах никаква представа. Издърпах децата от кръга и тогава двата бели конуса просто изчезнаха оттам. Никой извън обора не ги е видял. Само двете момчета, аз и Тами, която ги беше извикала.

— Господи, това е страшно…

— Повече, отколкото можеш да си представиш.

— Питам се — каза Лили — защо жертвите им трябва да бъдат вътре в кръга?

— Добър въпрос. Тъй като бях там и видях всичко, мисля, че те непременно трябва да вкарват жертвите си в кръга. Или може би това е просто някакъв ритуал, който са развили с времето, церемония, която е подчертавала колко изключителни неща вършат двамата Татъл. Както и да е, видях, че тези гоули нямаха никакви ножове или алебарди, но защо те говореха така? — Той замълча за момент, замислен. — Нали разбираш, Тами имаше нож, но алебарди не видях.

— Може би е искала да подсили ефекта?

Савич си спомни за убитото момче с обезобразено тяло.

— Може би. Макар да не мисля така.

— Какво е изнамерил Макс?

Той замълча за миг, после леко разтърси глава.

— Ще се изненадаш какви неща са се случвали през годините.

— Да, със сигурност, но ти нищо няма да ми кажеш, нали?

На вратата се почука.

— Бързо, Дилън, отвори!

Беше Шерлок. Носеше три покрити подноса един върху друг.

— Госпожа Блейд — обяви Шерлок и ги подаде на Савич. — Освен, че решава кръстословици, тя обича и да готви. Каза, че щом не можем да слезем долу за вечеря, непременно трябва да хапнем тук.

Две огромни чинии спагети с кюфтенца, друга огромна чиния спагети без кюфтенца за Савич, сирене пармезан, няколко резена чеснов хляб и три големи купи салата „Цезар“.

Следващите седем минути никой не продума, чуваха се само доволни въздишки. Накрая Лили се отпусна назад.

— Този чеснов хляб кара зъбите ти да запеят италиански песни!

На Шерлок й се дощя да се разсмее, но устата й беше пълна със спагети. Савич се обади:

— Не, Лили, ти ми дай на мене солена тортила и салса, достатъчно люта да ми прогори подметките. Питам се обаче кой от свекър ти и свекърва ти ще дойде тази вечер да ни посети?

Лили побледня:

— Защо ще го правят?

Шерлок взе подноса от ръцете й изрече с равен глас:

— Защото тяхното пиленце се кани да изхвръкне от гнездото. Оцеля след нападението в автобуса тази сутрин. Вече никой не те напада, тъй като аз и Дилън сме с тебе. Не, те трябва да те посетят и да те убедят, че Тенисън не може да живее без тебе.

— Последен изстрел — изсмя се горчиво Лили.

— Права си — потвърди Шерлок.

Савич само се усмихна:

— Само че те знаят, че малкото пиленце го пазят два огромни орела. А, я виж ти какъв десерт била скрила Шерлок от нас. Шоколадов мус, точно какъвто обичам.

Тенисън и майка му се появиха след час, точно в осем.

Шарлот Фрейзър бе дошла в болницата веднъж, бе постояла до леглото на Лили и най-малкото три пъти й бе повторила, че непременно трябва да се срещне с безценния доктор Росети — много фин човек, превъзходен лекар, който щял да й помогне. Толкова беше загрижена за скъпата си Лили, както всички. Тази вечер Шарлот беше прекрасно облечена в тъмновинен вълнен костюм и бледорозова копринена блуза. Гъстата й черна коса, без нито един бял косъм, беше подрязана и оформена в къдрици, които падаха свободно около лицето й. Твърде младежки стил, но не изглеждаше смешно. Зъбите й бяха бели и равни, червилото — ярко, алено. Тази жена изглеждаше добре; винаги бе изглеждала така. Колкото до Тенисън, той не обърна внимание нито на Савич, нито на Шерлок, а се отправи към леглото на Лили, сграбчи ръката й и я стисна силно.

— Ела си у дома с мене, Лили, имам нужда от тебе.

— Здравей, Тенисън. Здравей, Шарлот. Какво още можем да си кажем един на друг? Дилън предположи, че ще дойдете тази вечер, но трябва да призная, че съм много учудена — каза Лили и издърпа ръката си от неговата. — А да, а къде е баща ти, да не би да е зле?

Савич подметна:

— Може би мислят, че той не им е необходим. Надяват се, че могат да те уговорят и без негова помощ.

— Не можете — каза Лили на съпруга си.

Шарлот произнесе с плътния си напевен южняшки глас:

— Елкът искаше да дойде тази вечер, но има леко стомашно неразположение. А сега, Лили, изслушай ме. Синът ми те обича и ти го знаеш. Тъй като е мъж, му е трудно да говори така, от сърце — само жените го могат — затова аз ти казвам от негово име, че той наистина има нужда от теб.

— Всъщност, Шарлот, Тенисън може да бъде и много красноречив понякога. Както и да е, не мисля, че сърцето му има нещо общо с това. Не, това, което Тенисън наистина иска, са моите картини на Сара Елиът.

— Не е вярно! — Тенисън се извърна рязко към Савич. — Ти си напълнил главата й с подозрения и съмнения, с лъжи за мене, семейството ми и мотивите ми. Нямам никакви задни мисли! Обичам съпругата си, чуваш ли! Да, това идва от моето наранено и кървящо сърце! Не бих направил нищо, за да й навредя. Тя ми е много скъпа. Защо ти и жена ти просто не се върнете във Вашингтон да се борите с престъпници, с хора, които наистина са направили престъпление, а не с невинни хора, които просто не ви харесват. Нали за това ви плащат, а не за да разбивате щастливи семейства. Оставете ни, по дяволите!

— Това беше много вълнуваща реч — подметна иронично Шерлок.

По бясно пулсиращата вена по врата на Тенисън тя позна, че с радост би я удушил.

Гласът на Шарлот бе все така кадифен и сладък като мед.

— Е, недейте така, трябва да се успокоите. Лили, скъпа, ти си зряла жена. Моят Тенисън точно така покровителства малката си сестра, както брат ти тебе. Но твоят брат и жена му прекрачиха границата. Те не харесват сина ми, независимо поради каква причина. Но обвиненията им нямат абсолютно никакви доказателства. Те са несъстоятелни. Лили, как можеш да повярваш такива неща за моя син?

Шерлок се намеси:

— Не би ги нарекла несъстоятелни, но да, мадам, права сте за доказателствата. Ако имаме някакви доказателства, веднага ще ви тикнем в затвора.

— Вие продължавате да тровите мозъка на горката Лили — възрази Шарлот. — Лоша услуга й вършите. Тя не е добре и вие го знаете. А пък я тикате по един път, който ще я отведе в задънена улица.

— Майко!

— Не, вярно е, Тенисън. Лили е душевно болна. Трябва да си дойде у дома, за да можем да се грижим за нея.

Гласът на Лили прозвуча високо и ясно. Всички погледнаха към нея.

— Един младеж се опита да ме убие тази сутрин!

— Какво? О, Господи, не! — Тенисън изглеждаше направо смаян.

— Не, Тенисън, добре съм — продължи тя. — Той не успя, както виждаш. Всъщност, аз го раздрусах здравата. Полицаите знаят кой е. А сега изчезвайте!

— Момчето се казва Мори Джоунс. Нещо да ти звучи познато, Тенисън? Шарлот? Не? Е, вие сигурно доста бързо сте стигнали до него, не сте си губили времето, докато сте организирали акцията. Полицаите ще го хванат и той всичко ще си изпее; тогава ще имаме доказателства.

— Още една лъжа, Лили — избухна Тенисън. — Онзи младеж трябва да те е взел за някоя друга; или просто е бил обирджия. Кога стана?

— Точно така, не сте знаели къде може да ме открие, нали? Той се качи в един празен автобус, вътре бях само аз и шофьорът, заради погребението.

— Да — потвърди Шарлот. — Скъпият Фърди Малой умря, може би отровен от съпругата си. Всички го знаят, но никой не настоя за аутопсия, още по-малко съдебният лекар.

— Това не е важно, мамо! Някой се е опитал да убие Лили!

— Ножът може би означава, че той със сигурност се опита да ме убие — каза Лили. — За щастие, Дилън ме научи да се пазя сама.

— Може би — каза Тенисън с изключително мек глас, с какъвто говореше обикновено на пациентите си, — може би, може би той просто е искал да те пита нещо. Знам, че доктор Росети смята, че млада жена, уязвима, както си ти в момента, несигурна, с объркани мисли, може да си въобрази много неща, за да прикрие болестта си…

Лили го погледна така, сякаш за пръв път го виждаше.

— Защо ли някога съм си мислила, че те обичам? Ти си най-побърканият човек на този свят.

— Не съм. Просто се опитвам да те разбера, да те накарам да видиш нещата каквито са. Освен това, така мисли доктор Росети.

Лили се разсмя, богат дълбок смях, който не спря дълго време. Накрая, изтривайки очи, тя произнесе:

— Много сте добри, Тенисън, и ти, и доктор Росети. Комбинирали сте психиатричните си анализи с лекарства, които да ме подтикнат към самоубийство, и нищо чудно, че съм се опитала да се самоубия. Така че съм си измислила това нападение, за да облекча чувството си за вина. Знаеш ли, Тенисън, мисля, че вече изобщо не се самообвинявам.

— Лили, скъпа — намеси се Шарлот, — радвам се да те чуя, че казваш това…

Лили прекъсна свекърва си. Махвайки с ръка на Тенисън да излезе, тя изрече с развеселен глас:

— Моля ви, сега си вървете и двамата. Надявам се да имам достатъчно късмет никога повече да не ви видя.

— О, аз се надявам да ги видим отново, Лили — обади се Шерлок. — В съда.

Савич изведнъж се намеси в разговора:

— Първата ти жена, Тенисън. Предполагам, че Линда не е изказала съкровеното желание да бъде кремирана?

Тенисън трепереше от ярост и Шерлок бе сигурна, че всеки момент би се нахвърлил върху съпруга й, ако бяха насаме. Тя пристъпи бързо към него, докосна ръката му и каза:

— Не си го и помисляй. Не би могъл да се справиш и с мене, а аз съм наполовина колкото тебе. Дори само пет дни след операцията и Лили би могла да те повали. Затова моля те, Тенисън, тръгвай си и отведи майка си.

— Ужасена съм, че имаш роднини, които мислят така ограничено и отвратително, Лили — изрече Шарлот Фрейзър.

Думите продължаваха да се леят от устата й, докато прекрачваше прага. Тенисън хвърли измъчен поглед към Лили.

— Опита се да възпроизведе патентования патетичен поглед на Хийтклиф — каза замислено Шерлок, — но не се справи въпреки всичките си усилия.

— Забеляза ли — каза Лили — това хубаво черно поло, с което беше облечен Тенисън? Аз му го подарих за Коледа.

— Знаеш ли какво мисля, Лили? — каза Савич, като я погледна. — Мисля, че следващия път, когато харесаш някой мъж, в мозъка ти трябва да просветнат червени предупредителни светлини. А после трябва да го подложим на един хубав разпит.

— И аз това си мислих тази сутрин. Може би съм твърде лековерна. Добре, повече никакви симпатични мъже; всъщност вече никакви мъже, Дилън, или ще си дам такъв ритник, че оттук ще стигна чак до Бостън.

Това е вече преувеличено, помисли си Шерлок, но засега беше добър начин Лили да се справи с проблемите си със силния пол.

Лили продължи:

— Щеше ми се да има сега една бира да пийна по този случай.

— Никаква бира! Има обаче леден чай.

Лили отпи от чая и положи глава на възглавницата.

— Питам се къде ли е бил свекър ми. Мислиш ли, че крои нещо?

— Явно — отвърна Савич. — Но се чудя докъде ще го докара.

— Никога не съм чувала по-очарователен южняшки акцент — каза Шерлок. Седеше до леглото на Лили и леко галеше ръката й. — Прилича ми на захарен памук.

— Тя ме плаши повече от Тенисън. — И Лили пусна огромна усмивка. — Обаче издържах — добави, въздъхна дълбоко и продължи: — Той не разбра, че ужасно ме е страх.

Савич усети болката й вътре в себе си. Прегърна я, но внимателно, заради операцията и я целуна по челото.

— О, не, скъпа, няма защо да се плашиш от тях. Гордея се с тебе. Справи се чудесно.

— Да, наистина, Лили, затова вече никакви приказки за страхове. Нали помниш, имаш си тук два булдога. И знаеш ли? Не знам какво са смятали да постигнат, идвайки тук. Не бяха много сговорчиви. Глупаци ли са или това е специален метод на убеждение?

— Надявам се, че не е — каза Лили и затвори очи.

Клетъчният телефон на Савич иззвъня.

Към следващата част или към съдържанието

Катрин Каултър Хемлок Бей (10)

Метаданни

Данни

Хемлок Бей

Информация

История

Сваляне / Връзки

10.

Катрин Каултър
Хемлок Бей (10)