Харолд Робинс
Разказвачът (10)

9

Майка му се взря подозрително в него:

— Какво е това място за домоуправител, за което плащат по сто долара на седмица? Че и с тристаен апартамент отгоре на всичко! Домоуправителите се радват, ако получат безплатно някоя сутеренна стаичка, без да става и дума за пари. Тук има нещо гнило. Навярно ще свършиш в затвора или пък още по-зле.

— За Бога, мамо! — възкликна Джо. — Първо на първо, няма да бъда домоуправител, а мениджър. Ще отговарям за седемдесет апартамента, които носят между седем и десет хиляди долара на седмица. И ще разполагам с достатъчно време за писане. Това е най-важното. Първият чек за сто и петдесет долара от разказа в списание „Колиърк“ е само началото!

— Преди всичко, дадоха ти не сто и петдесет, а сто двайсет и осем… И, после, откъде си сигурен, че ще ти купят и други разкази? Да не би да са ти го гарантирали?

— По дяволите! — рече Джо. Стана от масата и погледна баща си, който бе необичайно спокоен.

— Татко, би ли й обяснил защо се налага да приема тази работа?

Фил спря за секунда неподвижния си поглед върху него, сетне се обърна към жена си.

— Службата си я бива, Марта — тихо каза той. — Повярвай ми, моят приятел не би забъркал сина ни в каквито и да било неприятности.

— Твоят „приятел“ е най-долнопробен гангстер! — озъби се Марта.

Лицето на Фил стана пурпурночервено от гняв.

— Гангстер, а! — развика се той. — Ти беше тази, която искаше да отърве бебчето си от мобилизация, не моят приятел. Но той пък беше човекът, дето изпълни желанието ти. Сега повиквателната на Джо е за команда 4-Ф… И ще трябва да си плати за нея. Аз също ще трябва да платя, независимо дали на тебе това ти харесва, или не!

— Значи синът ми е длъжен да влезе в затвора, да бъде убит или да му се случи нещо още по-лошо! — крясна насреща му тя.

— Твоето малко отроче от мъжки пол би се озовало в шибания пандиз, дори само ако се разбере за повиквателната му заповед! — Фил почти бе престанал да диша. Така че си затвори устата, преди да си ми докарала поредния сърдечен пристъп!

Марта се уплаши.

— Овладей се, Фил… Спокойно, ще ти дам хапче. — Тя вдигна поглед към Джо. — Виж! Виж докъде докара баща си!

— Вече ми поотмина — рече мъжът й. — Просто нека има мир и любов известно време.

— Бих искала да хвърля едно око на апартамента, преди да се нанесе. Нали знаеш колко са нечистоплътни хората. Жилището навярно бъка от хлебарки и мишки. Откъде да съм сигурна, че поне чаршафите са чисти?

— Добре, ще го видиш — хладнокръвно й обеща Фил. — Само че не точно сега. Изчакай, докато нещата около него се поуталожат. После никой няма да му създава неприятности.

— Така да бъде — склони най-сетне Марта. — Но какво ще разправям на съседите, щом Джо престане да се мярка тук?

Той взе да клати глава от изумление.

— Всички комшии са наясно, че синът ни щеше да се явява пред комисията за физическа годност. Ще им кажеш, че са го мобилизирали. Това е причината, поради която отсъства от дома.

— Ами сватбата на Стиви и Моти? Какво ще си помислят в квартала, ако не се върне за женитбата на брат си?

Джо стрелна с очи Моти, която продължаваше да седи край масата. Въобще не беше го уведомила, че е казала на родителите му за нея и Стивън. Тя не посмя да срещне погледа му.

— Може би, когато моментът наближи, ще бъда в състояние да си дойда у дома за тържеството — обърна се към майка си той.

— Не! — категорично отсече баща му. — По времето, когато те ще се женят, се предполага, че ти ще бъдеш в периода на единичното обучение. Всеки знае, че докато трае то, не се дават никакви отпуски.

— Е, май ще е най-добре да се кача в стаята си и да започна да си събирам багажа — рече Джо.

Фил се надигна от масата.

— Налага се да изляза за някой и друг час — каза той. — Ще се прибера към десет и половина.

— Всеки понеделник и сряда излизаш през нощта за по няколко часа да събираш разни вноски — възропта Марта. — Защо не ти се издължат в петък следобед, както правеха открай време?

— Разширихме бизнеса — отвърна Фил. — Ако спра да ги притискам няма никога да си върнем парите. — Той се запъти към вратата. — Ще се прибера към десет и половина… — повтори.

— Не забравяй да вземеш хапчетата със себе си, напомни му тя.

— Ето ги, ето ги — извади мъжът й малкото шишенце.

Джо беше приключил с опаковането на багажа си и тъкмо затваряше куфара, когато чу как колата на баща му мина по алеята между къщите. Долови отварянето на задната врата, след което Фил тежко се заизкачва по стълбището към семейната спалня. Секунда по-късно се разнесоха звуци от банята… Най-накрая всички шумове утихнаха и той забеляза, че ивицата светлина в коридора под вратата на родителите му е угаснала.

Джо събра няколкото ръкописа, разпилени върху кревата. Един от разказите привлече вниманието му и той приседна на ръба, за да го препрочете. Беше история, която бе написал с молив върху карирани жълти листове от бележник преди около пет години. Беше я съчинил, за да впечатли своята учителка по английски език в гимназията, която беше първият човек, казал му някога, че притежава талант и че трябва да стане писател.

Фактът, че квадратното деколте на нейната рокля го бе дарило с изключително възбуждаща гледка на великолепно налетите й гърди с розови зърна, нямаше нищо общо с решението му да се заеме с писане. Но беше спомогнал… Той бе залегнал в основата на въпросния разказ. В него един млад гимназист се влюбваше в учителката си по английски, въобразявайки си, че тя умишлено му е позволила да надникне в деколтето й. Бляновете на младежа се разбиваха на късчета в момента, когато й поднасяше букет цветя, а нейният съпруг отваряше вратата. Почти цяла година тази жена беше изпълвала мислите и мечтите на Джо и той бе изхабил най-малко десет кутийки вазелин за своя болезнено възбуден и претрит пенис, оставяйки лекета по чаршафите. Сега, докато повторно четеше разказа, си даде сметка, че историята би трябвало да включи последната, изживяна от него с чувство на обърканост и вътрешно безсилие година, а не онази, която беше описал. Хвърли ръкописа на пода, съблече се и си легна. За секунда се поколеба дали да не си измие зъбите, но това винаги му тежеше, така че загаси нощната лампа. Остана да лежи с отворени очи в тъмнината. Приглушената светлина от уличната лампа в дъното на алеята чертаеше фигури по тавана. Сенките бяха започнали да размазват контурите си, когато в стаята се разнесе тихо почукване.

Джо седна в леглото. Звукът беше особен. Не идваше нито от вратата, нито от коридора. Предпазливото почукване се чу отново. Гласът на Моти зашепна иззад стената до леглото на Стиви в отсрещния край на помещението. Коленичейки върху него, той долепи ухо до преградата:

— Ти ли си, Моти?

— Да — отвърна тя шепнешком. — Издърпай резетата на стария плъзгащ се портал, дето свързваше някога стаите ни…

Джо изведнъж си спомни — плъзгащите се врати бяха блокирани, когато бяха предоставили на Моти стаята на Стиви. Отдалечи внимателно кревата от тях, после отвори фиксаторите. Не беше лесно. Резетата бяха престояли спуснати много години. Най-сетне те поддадоха, издавайки лек стържещ звук. Той успя да отвори един тесен процеп.

Братовчедката му подаде глава между зейналите крила на портала.

— Буден ли си? — попита го тя.

— Не, разбира се — язвително й отговори Джо. — Подобни работи върша само на сън.

— Не се дръж като глупак — каза Моти. — Искам да говоря с тебе.

Той продължаваше да седи с подгънати колене на кревата. Главата му беше на една и съща височина с нейната.

— Защо тогава не влезеш през вратата като хората?

— Не искам родителите ти да ме видят в коридора — рече тя. — Нали ги знаеш какви са… Особено майка ти!

Джо кимна.

— Познавам ги. Хайде, идвай! — И се зае да отмества леглото.

— По-добре ела ти — рече Моти. Стаята ти е непосредствено до тяхната.

Той мълчаливо заобиколи леглото и се промуши през тесния процеп в другото помещение. Озова се изправен срещу задната част на скрина. Докато се измъкваше, удари рамото си.

— По дяволите! — изруга Джо, разтривайки го.

— Заболя ли те? — запита тя.

— Нищо ми няма — отвърна той и я погледна. — Е, какво е онова, което не търпи отлагане?

— Ама ти си чисто гол! — зяпна насреща му Моти.

— Чуках в спящо състояние — сряза я Джо. — Не бях планирал да ходя на гости.

— Ще ти дам една хавлиена кърпа — каза братовчедката му.

Той проследи с поглед как тя прекоси стаята и извади от шкафа пешкир. Под халата си носеше памучна нощница. Моти му подаде хавлиена кърпа, извръщайки поглед встрани.

— Благодаря — каза Джо и я уви около кръста си.

Тя срещна очите му:

— Пропуснах да те поздравя за разказа, който са ти откупили от „Колиърс“.

— В действителност аз би трябвало да те поздравя — усмихна се той. — Спомняш ли си оня случай, който ми разказа, за детектива от универсалния магазин, дето спипал някакво момиче да краде, завел го в служебната стаичка, за да претърси дрехите му, и го изнасилил?

— Тази история ли си продал на „Колиърс“?! — Очите на Моти бяха станали кръгли от учудване.

— Поизмених я малко — рече Джо. — Превърнах я в любовна афера. Детективът прави опит да я защити и в крайна сметка загубва работата си.

— Чудесно! — въздъхна тя. — Наистина е много хубаво. — Замълча за миг, сетне очите й започнаха да се изпълват със сълзи.

— Е, какъв ти е проблемът, дявол да го вземе? — запита той.

— Страхувам се — промълви братовчедката му.

— От какво? — попита Джо. — Всичко е наред. Вие двамата със Стиви ще се ожените. Мама се радва за вас, радва се и за мене, че попаднах в 4-Ф. От какво има да се плашиш?

— Нищо няма да е както преди — отвърна тя. — Ти се изнасяш… Вече няма да те има в съседната стая…

— Това няма никакво значение — рече той. — Ще можеш да ме виждаш в Ню Йорк. Та аз ще бъда от другата страна на реката, а не накрай света!

— Но няма да има с кого да си говоря тук, у дома!

Джо я прегърна и положи главата й на рамото си.

— Не се превръщай в ревла — каза й нежно. — По всяко време бихме могли да си поприказваме по телефона.

— Не е същото… — прошепна Моти.

— Скоро ще се омъжиш и ще се почувстваш по-добре — успокои я той. Погали лекичко косата й и усети как по тялото и премина тръпка. — Нещата ще се оправят, ще видиш.

— Не — изхлипа тя, извръщайки лицето си към него. — Нищо няма да е както досега…

Джо се взря изпитателно в нея, прониквайки дълбоко с погледа си. Поднесе полека устни към челото й, после към бузата й и накрая към устните й. Облъхна го горещината на нейното тяло, силно притискащо се до неговото. Членът му се изправи в необуздан порив и той направи опит да отблъсне Моли от себе си.

— Това е лудост — произнесе с подрезгавял глас.

Тя не се отдръпна, а само още по-плътно се облегна на него, пресрещайки със слабините си търсещата му плът. Загубили дар слово, двамата се приближиха до леглото. Хавлиената кърпа се свлече от кръста му на пода. Джо припряно свали халата й. Нощницата го последва и той се надвеси над братовчедката си.

— Моти! — повика я.

— Не казвай нищо! — рече му тя. — Просто влез в мене със сила и ме люби!