Кнут Фалдбакен
Вечно твой (3)

З

Когато Селма и Сигмунд и Хана и Харалд се върнаха от ваканцията си в Тенерифе, всички бяха единодушни, че изглеждаха още по-сплотени и задружни от преди.

Така си и беше. Преживяванията на острова бяха създали нови връзки помежду им и допълнително ги бяха обединили. Това, което имаше вид на още по-голяма довереност и симпатия, в действителност беше едно ново съглашение помежду им. Сега спойката им изглеждаше толкова здрава, че чак придобиваше чертите на съзаклятие. Четиримата като че ли се бяха съюзили, сключили неписан пакт да пазят тайна като съучастници в нещо ужасно, което ги беше разтърсило из основи и което никой никога не трябваше да узнае. И за което никога не можеха да говорят открито помежду си. Защото за разкрития или разчистване на сметки и дума не можеше да става. Просто имаше нещо и то ги караше да усещат неопределима заплаха.

Така те силно стискаха ръцете си и се усмихваха, с блестящи зъби и почерняли от слънцето лица, когато бяха заедно с приятели, докато в действителност водеха тежка и безнадеждна вътрешна борба да се завърнат обратно към нормалния си живот. Трябваше да реконструират предишния климат, външния и вътрешния, такъв, какъвто беше само допреди две седмици, преди да отпътуват, когато бяха най-красивите, най-обсъжданите и обичани двойки в града.

Разбира се, все още бяха такива. Но нищо не беше останало непроменено. Бяха изминали две седмици — дълъг период за задъханото времеброене на любовта. Пролетта се беше превърнала в лято и времето вече беше хубаво и тук. Млади хора се разхождаха навън в светли летни дрехи, руси и почернели от слънцето, готови да приемат предизвикателството да покажат любовта си пред целия свят и по този начин да задоволят собствената си и чуждата нужда от сладникава, хармонична, младежка еротика.

През това време Селма и Сигмунд, Хана и Харалд се бореха с чувството, че беше настъпила необратима промяна. Собственото им виждане за себе си като съвършената двойка от приказките, което толкова бяха боготворили, беше изчезнало. Но това не беше най-лошото. Нямаше я перфектността. Беше помрачена и опетнена от събитията в Тенерифе, които те не можеха да забравят, колкото и да се опитваха, тук, вкъщи, сред добре познатата им обстановка, с добре познатите им потвърждения от всички страни, които така им бяха липсвали по време на ваканцията — потвържденията, че точно тяхната любов беше перфектна, в перфектната рамка.

„Защото какво е любовта без стремежа към съвършенство?“ — се питаше Сигмунд, правейки опит да не мисли за Хана или поне не тогава, когато освобождаваше натрупалия се копнеж при Селма, която пък се отнасяше с все по-голямо безразличие към изтерзаните му усилия. Те никога, никога не бяха успявали да я въодушевят, така че защо й трябваше да продължава да се преструва пред себе си и пред него? Вместо това тя беше започнала да се отдава на тайните си фантазии, че живее като луксозна проститутка в Париж. Така по време на унесените моменти, усамотена в стаята си, горяща от възбуда и почервеняла от срам, тя се самозадоволяваше.

Хана пък се опитваше поне във фантазията си да припише на все така пасивния и безразличен Харалд някои от най-добрите качества на Сигмунд: неговия ентусиазъм, чувствителност, физическа сила и издръжливост, които бяха оставили цяла съкровищница от топли, страстни следи, запечатани в сетивата й.

Харалд си мислеше за бъдещето. А то го безпокоеше.

И когато резултатите най-накрая излязоха, се оказа, че притесненията му са били основателни. Без отличен по три от петте писмени изпита, можеше директно да забрави за инженерството в Трондхайм.

След това той сякаш съвсем се затвори в себе си и стана недостъпен за обкръжението си. Така една вечер Хана разбра, че не издържа повече.

Беше отишла у тях на гости, където пиха кафе и гледаха телевизия заедно с родителите му. След това се отправиха към приземния етаж, последвани от бодрото „Лека нощ!“ на майка му и баща му. Но той не искаше и да я докосне, въпреки че, облечена с една страхотна тънка блуза, седеше на дивана до него и си играеше с косата му (и откри — нима беше възможно! — че беше почнала да изтънява на темето). Едвам й отговаряше, когато тя се опита да го заговори за ежедневни неща. Беше достатъчно умна да не засяга сериозни теми като следване, планове за есента или въобще за бъдещето. Но през повечето време Харалд мълчеше, с изражение на лицето, сякаш най-му се искаше да остане сам.

Когато тя най-накрая в отчаянието си директно го по пита дали въобще все още я обича, той за първи път тази вечер я погледна в очите, едновременно объркан и раздразнен, и измърмори:

„Наистина ли очакваш, че в момента имам отговор на този въпрос?“.

Тогава тя си тръгна и отиде директно при Сигмунд. При милия и добър Сигмунд, който живееше само през няколко улици. Чувствителният Сигмунд, който веднага разбра какво я беше разстроило и укори Харалд за безсърдечието му. Внимателният Сигмунд, който по случайност беше сам в къщи и й предложи успокоително питие от барчето на баща си. Хубавият, строен Сигмунд, с тяло, което така добре прилягаше на нейното, че въздухът се изпълваше с еротично напрежение, само като се доближаха един до друг, колкото и да се правеха, че нищо не забелязват. Беше като електрическо поле, което изригваше във фонтан от искри всеки път, когато се докоснеха. Както и сега, когато я прегърна, за да я успокои и ръцете му, сякаш неподвластни на волята, се плъзнаха под блузата й и нежно галеха гладките, меки извивки на гърба й, набраздени единствено от презрамките на сутиена.

За късмет на Селма също внезапно й се беше приискало да посети Сигмунд точно тази вечер.

Животът й се беше раздвоил след почивката в Тенерифе. Отстрани всичко беше нормално. Абитуриентската мина много добре. Това, че резултатите от изпитите не се припокриха съвсем с очакванията й, не беше кой знае каква трагедия за нея. И без това се беше настроила да изкара първата част от следването по медицина в чужбина, може би в Германия или Швейцария. Навсякъде, където се появеше със Сигмунд, всички отбелязваха колко много си подхождаха и колко влюбени изглеждаха.

В действителност Селма беше заключила емоционалния си живот в стаята си, където все повече се отдаваше на фантазиите си и намираше сексуално удовлетвореше, което не можеше да се сравни с нищо от досегашните й еротични преживявания. Проблемът беше, че чувството на неудобство и вина беше също толкова сигурен резултат от тези упражнения, както и краткотрайният, екстазен момент на облекчение. И понеже отдавна беше изгубила надежда, че Сигмунд можеше да се превърне в достоен за импулсите й обект, толкова по-важно беше станало да запази връзката си с него, тъй като тя олицетворяваше нормалното в живота й. Благоприличието. Представителното. Животът на едно момиче такъв, какъвто трябваше да бъде в един малък провинциален град в Норвегия през шестдесет и седма.

Затова тази вечер й се прииска да излезе, след един особено интензивен сеанс в стаята си, където си беше представяла, че е сама на пътешествие през Европа и че се люби с някакъв непознат в купето на влака. Почувства се толкова унизена и омърсена, че трябваше незабавно да се изкъпе и да отиде при Сигмунд, при неговата блажена нормалност.

Тя знаеше, че родителите му ги няма и затова мина директно през градината и влезе през верандата. Там, на пода зад вратата, го завари с Хана.