Клер Лоримър
Шантал (23)

Двадесет и първа глава

Декември 1838 — януари 1839

Явно съдбата беше решила странната импровизирана сватба между Шантал и Динес да не се състои, въпреки че той беше успял да я убеди. Една неволна забележка на Замби доведе дотам, че всички планове за венчавка още тази вечер бяха захвърлени на боклука.

Когато Шантал се върна в колибата и весело съобщи на Замби, че тази вечер тя и Динес ще станат мъж и жена, негърската девойка засия от радост.

— Сеньор добър мъж! Много мил! Аз много щастлива! — каза развълнувано тя на своя развален английски. — Сеньор много иска сеньорита за жена. Сеньор сега щастлив. Много, много радост!

— Ще направим истинска сватба, както в Англия — усмихна се Шантал. — Зная, че обичаите на твоето племе са други, Замби, но християните ги венчава свещеник.

— Той не ли вожд за женитба? — учуди се Замби.

— Само в редки случаи — отговори Шантал. — Например капитанът на кораба може да венчае една двойка в открито море, ако на борда няма свещеник.

Замби се замисли и както винаги, когато се опитваше да проумее поученията на Шантал, наклони настрани къдравата си черна главица.

— Сеньор също капитан на кораб — каза след няколко минути тя. — Ти каза, капитан сам прави сватба?

— Така е — потвърди със съмнение в гласа Шантал. Представата, че Динес сам ще извърши собствената си венчавка, й изглеждаше доста неприемлива. Тя вдигна към негърското момиче очи, изпълнени със симпатия. — Иска ми се и ти да можеше да си намериш съпруг, Замби — добави тя.

Замби явно не я разбра.

— Замби не иска двама мъже — промълви скромно тя. — Наше племе има закон, мъж има много жени, но жена има само един мъж.

Шантал се смути.

— Не знаех, че вече си омъжена, Замби — каза тихо тя. — Мъжът ти в Африка ли е? Колко тъжно, че са ви разделили.

— Разделили? — повтори като ехо момичето. — Аз не разбира, сеньорита. — При тези думи тя посочи Динес, който тъкмо нареждаше насечените дърва за огъня, и обясни: — Замби има само един мъж. Много добър мъж. Много силен. Сеньорита скоро има бебета. Замби добре гледа бели бебета.

Шантал беше убедена, че само недостатъчните познания на момичето по английски са причина за това недоразумение.

— Сеньор Динес е твой господар, не е твой мъж — обясни тактично тя.

Замби се почеса по главата.

— Като мине последна луна, сеньорита каже мене кога мъж жена в една колиба и правят бебе. Мъж значи съпруг, жена значи съпруга. Замби не съпруга, щом няма бебе?

Шантал пое дълбоко въздух. Вече нямаше причина да вярва, че е станало недоразумение.

— Кога сеньорът те взе за жена? — попита с треперещ глас тя.

Замби се усмихна.

— Кога сеньор взел мене от робски кораб. Той много мил към Замби. Други роби далеч, много далеч към място на име Мартиника. Сеньор мене каза, че бели мъже плаща злато, много злато за роби, но роби много работят, дорде умрат. За мен добър живот на кораб. Аз се грижа за мъж и щастлива. Замби много щастлива! Сеньорита също бъде щастлива. Сеньор добър мъж!

— Не, той е лош човек! — изкрещя Шантал.

Лицето й беше загубило цвета си, очите й диво святкаха. Тя излезе от колибата и тръгна към Динес.

— Можете да прекъснете подготовката за сватбата, сеньор Да Гама! Сватба няма да има! Няма да се омъжа за вас, дори на острова да имаше двайсет черкви с двайсет свещеници, готови да ни венчаят.

Динес се надигна и слисано се вгледа в Шантал.

— Какви са тия глупости? — попита бавно той. — Само преди десет минути беше съгласна, а сега…

— Не знаех, че вече си имате жена! — прекъсна го остро тя. Гласът й направо хапеше, но Динес изглеждаше повече смутен, отколкото виновен.

— Аз?! Да имам жена? — повтори той. — Кой ти втълпи тази луда идея?

— Престани да ме лъжеш! — изкрещя Шантал. — Сигурно ме смяташ за голяма глупачка, дето досега не съм се сетила, че ти… че ти и Замби… — С треперещ глас тя се опита да намери точните думи за държанието му. — Ох, сега всичко ми стана ясно! Ти си подлъгал бедното неграмотно момиче и си го убедил, че бракът ви е законен. Замби наистина вярва, че е станала твоя жена. Е, сеньор, тъй като вие сам ми обяснихте, че всичко, извършено пред лицето на Бога, е валидно, сега ще признаете, че сте законно женен за нея. Това е неоспорим факт.

За нейно огромно смайване Динес избухна в луд смях.

— Естествено, че ще го оспоря! — извика той. — Момичето е робиня и моя наложница. Никога не бих се оженил за такава като нея. Не е и нужно. — И той отново се разсмя.

— Това е страшно признание! — проплака Шантал. — Дори не отричаш, че ти е наложница, сякаш в това няма нищо лошо. Използвал си незнанието й и си се забавлявал с нея. А аз си мислех, че си човек на честта, въпреки престъпното ти минало!

Усмивката изчезна от лицето на Динес. Той протегна ръка към Шантал, но тя се отдръпна.

— Ти говориш абсурдни неща, Шантал — каза спокойно Динес. — Не съм действал безчестно. Нямаш право да ме обвиняваш. Никога не съм се опитвал да те измамя. А що се отнася до Замби, ти наистина ли си толкова неграмотна, та не знаеш, че робите са собственост на господарите си? Ако не бях защитил Замби, екипажът щеше да се гаври с нея и щеше да й се случи нещо много по-лошо, отколкото изобщо можеш да си представиш.

— Ти си я обезчестил! — отговори строго Шантал. — Освен това се опита да ме убедиш, че се омъжвам за теб по божията воля. А едновременно с това си се забавлявал с нея зад гърба ми! Това е такава страшна обида, че вече никога няма да ти проговоря!

Докато слушаше думите на нещастната Шантал, в очите на Динес проблеснаха весели искрици.

— Твоята наивност непрекъснато ме изненадва — проговори меко той. — Чуй ме, Куш-куш. Аз съм мъж като всички други. От време на време имам нужда от жена. Обзалагам се, че повечето мъже от твоята среда също са имали любовни връзки с жени, преди да се оженят. Някои сигурно и след това, ако жената не се е оказала добра партньорка. Ще ти дам десет гвинеи за всеки мъж, който се е оженил девствен. Ако попиташ баща си и майка си, те ще ти кажат същото. Дори в най-цивилизованото от всички общества никой няма да ме обвини за онова, което съм сторил.

Спокойната убедителност на думите му смути Шантал, а и в тях безспорно имаше голяма доза истина. Тя си спомни предупрежденията на Тамариск да се пази от лъстивите обещания на мъжете, които искали само да я измамят. Баща й беше признал, че е спал с майка й и тя е забременяла от него, без да са били женени. Шантал знаеше, че има много извънбрачно родени деца. Казваха й, че подобни неща се случват дори и в кралското семейство!

Динес внимателно я наблюдаваше. Той усети вътрешната й несигурност и отново посегна да я хване за ръка. Но Шантал и този път му се изплъзна.

— Дори ако казвате истината, сър, това с нищо не може да промени чувствата ми към вас. Защото вече знам, че вие сте се забавлявали със Замби, докато сте ме убеждавали в своята любов!

Динес присви очи.

— Вината за това е изцяло твоя. Можеше да ми се отдадеш още на първия ден след пристигането ни — заяви той. — Нямаше да докосна повече Замби, ако беше отстъпила. Какво очакваше от мен? Не съм направил нищо лошо. Замби ме желаеше, а и аз имах нужда от жена. Можех да те взема насила, но не го направих. Уважавам чувствата ти. Но не си играй прекалено дълго с търпението ми и не злоупотребявай с глупостите, които са ти втълпили в манастира. Иначе ще забравя уважението си и ще съумея да те подчиня на волята си дори и без женитба!

Зачервеното от гняв лице на Шантал побледня. При последните му думи тя цялата се разтрепери, но вдигна решително глава и издържа докрай пронизващия поглед на Динес.

— Вие ме заплашвате, сър, но не мислете, че се боя от вас. Разбира се, вие можете да ме принудите да ви се отдам, но не се съмнявайте, че аз ще се отбранявам с всички сили. Ще ви мразя и ще се отвращавам от вас, а ако от мръсната ви постъпка се получи дете, по-скоро ще се самоубия, отколкото да го износя. Ще направя всичко, което е по силите ми, за да превърна живота ви в ад, само ако ви хрумне да посегнете към мен!

С цялото достойнство, което успя да събере, Шантал гордо се извърна и тръгна обратно към колибата си. Въпреки недвусмисленото й предупреждение Динес с един скок я настигна и я сграбчи за рамото.

— Може би все още не си го проумяла, скъпа моя Шантал, но всичките ти възражения са резултат не на почтеност и висок морал, а на чисто женска ревност. Възмущението ти идва оттам, че не можеш да понесеш мисълта, че съм спал с друга жена!

— Аз ревнива? — отговори ядно Шантал. — Нима мислиш, че мога да те ревнувам от едно… цветнокожо момиче?

Динес се опита да сдържи смеха си и я пусна.

— Но моля те! Какво общо има тук цветът на кожата? Уверявам те, че няма никаква разлика, стига само кожата да е мека и приятна на пипане, а момичето да обича да се целува и без смущение да се отдава на любовния акт!

— Отвращаваш ме! — извика Шантал. Кръвта нахлу в лицето й, когато в ума й изникна представата за това, което ставаше между двамата. — Трябваше да очаквам, че престъпник и пират като теб не е способен на нежни чувства! Не вярвам да ме разбереш, ако ти напомня, че между мъжа и жената има по-дълбока връзка, а не само плътските удоволствия, които те занимават през цялото време. Съществува и нещо като любов!

Този път се изчерви Динес.

— Подценяваш моите чувства, Шантал. Ако не те обичах, щях отдавна да те изнасиля. Помии това и недей да твърдиш, че никога повече няма да ми проговориш! — С тази заключителна забележка той рязко я пусна и се отдалечи по посока на лагуната.

Замби се втурна към Шантал с разкривено от мъка лице.

— Сеньор сърдит? Какво стана, сеньорита? Няма сватба? Ти не искаш бъдеш жена на вожд?

— Не! — отговори горчиво Шантал. — Сеньорът е зъл човек, Замби. И за теб е по-добре да не…

— Сеньор не зъл! — извика Замби. — Той добър съпруг. Аз сега ида каже него да се върне.

Без да изчака отговора на Шантал, негърката затича след бързо отдалечаващия се Динес. Против волята си Шантал спря като вцепенена на мястото си и се загледа след нея. Двамата бяха доста далеч и гласовете им не се долавяха добре. Няколко минути те оживено разговаряха, после Динес продължи пътя си и клекналото на пясъка негърско момиче остана само. Мъжът не се обърна да погледне назад, а Замби не направи опит да го задържи.

Напрежението, което стягаше гърдите на Шантал през цялото това време, внезапно отслабна. Тя бавно влезе в колибата си и се отпусна на кокосовата постелка. Мислите лудо се блъскаха в главата й, макар че се опитваше да ги прогони. В ума й непрекъснато се връщаше всичко грозно, което я заобикаляше. Динес беше прав — тя ревнуваше бедната, невинна Замби! През всички задушни нощи на изминалите седмици й се искаше в обятията на Динес да е лежала тя, а не негърката.

Поглеждайки назад, Шантал не можеше да си обясни защо не е разбрала какви са отношенията между двамата, които бяха продължили да спят в една колиба. Самата тя ги беше подтикнала към това, като бе настояла да има свой собствен дом. Очите на Шантал се наляха със сълзи. Объркана и горчиво разочарована, тя сви ръце в юмруци. Време беше веднъж завинаги да изясни отношението си към този Динес да Гама! Само преди половин час се беше съгласила да се омъжи за него, а сега се закле никога вече да не му проговори.

Само да знаеше дали той е добър човек, или — както сега й се струваше — е лош, безскрупулен, неморален и с престъпни наклонности. Толкова лоши неща беше извършил, особено при пиратските си набези. Но през месеца, който прекараха заедно на Коативи, Шантал откри у него множество добри качества. Веднага се беше заел да направи живота им на острова поносим. Опитът му беше също толкова важен за тях, колкото и инстинктът на Замби да открива богатствата на природата. Ако беше сама, тя със сигурност щеше да загине. На него дължеше живота си, той я беше изтеглил от морето. Беше винаги весел, въпреки че хората му го изоставиха на произвола на съдбата, въпреки че беше загубил трупаните цели пет години богатства. Вместо да хленчи за постигналите го нещастия или да бушува от ярост, когато платната на любимия му „О Байладо“ изчезнаха на хоризонта, той се хвана на работа. Възможно ли беше да се обича един такъв човек? Ще познае ли тя истинската любов, сгушена в обятията му? Беше повярвала, че е влюбена в романтичния аристократ Антоан дьо Вал. Но тук, на острова, рядко се сещаше за него и много се срамуваше при мисълта, че в прегръдките на Динес да Гама е изпитала същите нежни чувства, които я обхващаха, когато Антоан я държеше за ръка или я целуваше.

Странно нещо е любовта, каза си Шантал. Досега знаеше само едно — че много обича баща си, мащехата си и най-вече добрия си и верен приятел Джон. Сърцето й се изпълни със спомени за детството и тя се замисли колко много я уважаваше Джон и как винаги се съобразяваше с чувствата й. Естествено, тогава тя смяташе Джон за свой брат. Много й беше трудно да си го представи в друга роля. Джулия твърдеше, че Джон обича нея, Шантал, пламенно като истински обожател. Приятелката й я уверяваше, че няма никаква надежда един ден самата тя да се омъжи за него.

— Ако ти не станеш негова жена, Шантал, мисля, че Джон никога няма да се ожени — беше казала важно-важно Джулия.

Тогава Шантал се изсмя. Не беше готова да види у Джон обожател, пък и сърцето й беше изпълнено с романтични чувства към Антоан. По онова време тя се занимаваше предимно със самата себе си; едва сега разбра колко нещастен е бил Джон. Спомни си какво й беше казала веднъж старата камериерка Доркас:

— Вие сте разглезена млада дама, мис Шантал. Никой не смее да ви откаже нещо или да се възпротиви на капризите ви. Това не е добре. Майка ви, баща ви, мис Джулия и преди всичко мистър Джон винаги отстъпват пред желанията ви. А пък вие не оценявате това и изисквате всичко от тях като че ли така трябва да бъде.

Шантал не се обиди на нахалството й, само се засмя на укорите й. Старата жена беше много привързана към нея и я глезеше не по-малко от останалите членове на семейството.

— Ти си отрязала главата на баща си! — говореше нежно Доркас още на чернокосото бебе със засмени тъмни очи. Затова Шантал лесно уталожваше гнева й, като я караше да й разказва какъв е бил баща й като млад и как лудеел от любов към мащехата й.

Без всякакъв преход я обхвана болезнен копнеж по родния дом. Очите й се пълнеха със сълзи, които се стичаха по бузите й. Замби не се връщаше, Динес също. Бяха я оставили съвсем сама и внезапно Шантал си ги представи как сега се прегръщат и целуват. При тази мисъл сълзите й изсъхнаха и страните й поруменяха. Забраняваше си да мисли за подобни срамни неща. Въпреки това не можеше да забрави, че това трябваше да бъде нейната сватбена нощ. Милувките на Динес, страстните му целувки и цялата му любов трябваше да принадлежат на нея!

От очите й отново потекоха сълзи на мъка и отчаяние. Чувството за изолация беше толкова силно, че многото години, които й предстояха, й се сториха непоносими. Ако не вземеше Динес, беше осъдена да живее на този остров като стара девственица и никога да не узнае какво означава да се любиш с мъж и да раждаш деца от него.

Мина повече от час, преди да чуе стъпките им. Междувременно беше паднал мрак. Въпреки че се мразеше за проявената слабост, Шантал пропълзя към изхода на колибата и се вгледа в тъмнината. Очакваше да види Динес, сложил ръка на рамото на Замби. Когато видя, че негърката е сама, усети невероятно облекчение и задоволство. Динес желаеше само нея, Шантал! Поне тази нощ на рамото му нямаше да спи друга жена.

Динес се прибра едва сутринта. Без да обясни отсъствието си, той сърдечно поздрави Замби и кимна студено на Шантал. През следващите дни държанието му остана хладно и безучастно.

Шантал се правеше, че това няма значение за нея. Но много скоро започнаха да й липсват предишното другарство, веселият смях, предизвикателните му подмятания. Наричаше я Шантал вместо Куш-куш и разговаряше с нея рядко и делово.

Замби също не беше никак щастлива. Когато оставаха сами с Шантал, тя непрекъснато повтаряше колко добър мъж е Динес и колко подходящ съпруг ще бъде за Шантал. Шантал се опитваше да й обясни, че мъжът може да има само една жена. И нека Замби най-сетне проумее, че тя, Шантал, никога няма да престъпи законите на своето племе!

Младата негърка не беше особено изненадана.

— Сеньор мене каза ваши обичаи. Той каза, аз не жена за него. Отначало Замби много тъжна. Сега разбира, сеньорита не иска счупи стари обичаи. Замби вече не жена на сеньор. Сеньорита много бели бебета, а Замби гледа като свои. Много щастлива!

Шантал не беше сигурна, дали идеята е на Динес, или Замби сама е подредила всичко това в скромното си мозъче и е решила, че за нея е по-добре да гледа бебета, отколкото да се люби с някой мъж. Странна алтернатива за Шантал, но бебетата бяха нужни за тяхното собствено оцеляване.

— Като минат много луни — говореше негърката, — тогава сеньор, сеньорита и Замби вече стари и много слаби. И умрат, защото останат без ядене! Имат нужда от силни деца — те сече палми, лови риба, убива костенурки. Сеньор и сеньорита прави ново племе на наш остров. Замби няма бебета с бял мъж.

Тази простичка философия беше неопровержима, в случай че трябваше да останат на Коативи до края на дните си. Но Шантал все още не губеше надежда за спасение. Всеки ден се изкачваше на най-високото възвишение и хвърляше съчки в огромното огнище, което беше приготвила там. Ако станеше чудо и на хоризонта се появеше кораб, тя се надяваше, че той няма да отмине, а ще се приближи да потърси хората, захвърлени от съдбата на този самотен остров.

Динес да Гама знаеше за огромния куп съчки, но не казваше нищо. Нямаше никакво намерение да пали огън, ако се появеше надежда за спасение. Ако дойде някой европейски кораб, него със сигурност ще го хвърлят в затвора. Почти всички екипажи на британските, френските и испанските кораби познаваха описанието на търсения по целия океан Португалски ястреб. С високата си фигура, гарвановочерна коса и пронизващи зелени очи той се отличаваше от повечето хора. Смелите му морски набези бяха му донесли тъжна слава, която можеше да стане опасна за живота му.

Динес имаше достатъчно време да размисли над реакцията на Шантал по повод на отношенията му със Замби. Не се тревожеше много, защото беше твърдо убеден, че е само въпрос на време тя да захвърли скрупулите си и да отстъпи пред настойчивите нужди на своето младо страстно тяло. Природата сама щеше да се погрижи за това, щом двамата се намираха в непосредствена близост един до друг на този малък остров. За да подпомогне делото на природата, Динес беше решил да прекъсне връзките си със Замби. И без това те му носеха само моментно удоволствие. Беше сигурен, че Шантал ще оцени жеста му и по-бързо ще изяви готовност да го приеме за свой съпруг. Затова без особени трудности се справи с изкушението да я вземе насила. Искаше да има в обятията си чувствителна и готова за любов жена, а не такава, която да го мрази и да се отвращава от тялото му. Никога нямаше да забрави начина, по който в деня на несъстоялата се сватба тя беше реагирала на милувките му. Беше показала, че е жена, страстна и жадна за любов. Тактиката му да се държи спокойно и студено се оказа много ефикасна. Не му убягваше, че погледът на Шантал все по-често се спира върху него, замислен и сериозен. Винаги, когато смяташе, че не я наблюдава, тя скрито го разглеждаше. Ако срещнеше очите му, по страните й избиваше руменина и Динес със задоволство отбелязваше, че всъщност тя съвсем не е равнодушна към него, колкото и да се мъчи да го накара да повярва в това.

Трудни бяха дните за Шантал след страшната им караница. Чувстваше, че е в състояние да се пребори с Динес и да му се противопостави с всички сили, ако той се опита да й посегне. Но когато това не се случи и вместо да употреби насилие, той остана мълчалив, равнодушен и хладен, тя почувства странно разочарование.

Против волята си тя непрекъснато го наблюдаваше. Особено когато Замби беше до него. Младата негърка вече спеше в отделна хижа. Нощем Шантал често лежеше будна и се бореше с изкушението да стане и да надникне в колибата на Замби, за да разбере там ли е тя, или е отишла при Динес. След няколко дни почувства успокоение, защото между двамата нямаше и следа от интимност. Макар че Динес често поглаждаше с обич къдравата черна главица, това беше по-скоро израз на одобрение за приготвеното вкусно ядене или за измайсторената полезна вещ.

Замби се държеше така, сякаш загубата на любовника й въобще не я натъжаваше. Единственото й желание беше сеньоритата да се омъжи за господаря й. Макар че Шантал й забрани да говори за това, тя продължаваше да я моли:

— Сеньорита сама! Тя самотна, а това лошо. Ти омъжи и прави мило бяло бебе за Замби. Тогава всички щастливи!

Тези наивни думи правеха всичко толкова просто. Но Шантал все още не беше убедена, че е правилно да се омъжи за Динес дори ако със сигурност знае, че той все още я желае.

Струваше й се, че живее на този остров не от три месеца, а поне от три години. Дните се нижеха бавно. Вече нищо не й напомняше за родината, за Англия, за близките й. Като че ли никога не беше водила друг живот. Понякога си припомняше миналите дни, когато носеше красиви рокли от коприна и сатен, чорапи и обувки, скъпи украшения в косите и по врата. Вече толкова отдавна ходеше боса, че дори мисълта за обувки я ужасяваше. В този горещ, влажен климат нямаше нужда от дрехи, дори от оскъдните остатъци от пола и блуза, които беше увила около тялото си. Завиждаше на Замби, че се разхожда с открити гърди, но чувството й за приличие не допускаше да постъпи като негърското момиче, когато Динес можеше да я види така.

Динес почти нямаше дрехи на гърба си. Слънцето до такава степен беше потъмнило кожата му, че тя беше станало едва ли не като тази на Замби. Непрекъснатият физически труд укрепи тялото му и той изглеждаше и се чувстваше прекрасно. Мускулестите му ръце и крака блестяха на слънцето, когато хвърляше въдицата, размахваше дългия нож или небрежно вдигаше на рамото си някое дебело дърво. Все по-често очите на Шантал се спираха с възхищение върху него. В такива моменти тя усещаше неутолим копнеж в сърцето си, искаше й се да протегне ръка и да го помилва.

Бяха минали почти три седмици след Коледа, когато съдбата даде последния коз в ръцете на Динес, като предизвика най-силната буря, която бяха преживявали досега. Така дойде моментът, очакван с такова търпение от него. Докато ги обкръжаваха оглушителни гръмотевици и ярките светкавици потапяха острова и разбуненото море в студеносива светлина, бурята прекърши една палма, привела се над колибата на Шантал. Трясъкът на стъблото заглъхна в адския вой и дървото рухна върху покрива на колибата.

Динес и Замби отчаяно задърпаха огромната корона на палмата, под която беше погребана Шантал. С изключение на няколко драскотини тя беше невредима, но когато най-после я измъкнаха от бъркотията от клони и листа, трепереше с цялото си тяло. Без усилия Динес я вдигна на ръце и я отнесе в своята хижа под проливния дъжд.

— Добре ли си, Куш-куш? — попита нежно той и я положи на меката постеля от кокосови влакна.

За пръв път говореше с нея по този начин. Гласът му издаваше отново старата нежна загриженост. Откакто се скараха, не беше я наричал с това галено име.

Все още под въздействието на преживения страх, Шантал избухна в сълзи. Динес коленичи й я хвана за ръката.

— Спокойно! Спокойно! — промълви на майчиния си език той с мек, утешителен глас. — Вече няма опасност. Нали не си ранена?

Шантал поклати глава и буйните тъмни коси се разпиляха по лицето й. Динес с нежност ги приглади назад.

— Бурята почти отмина — прошепна той. — При мен си на сигурно място.

После разтвори ръце и като че това беше най-естественото нещо на света, Шантал се сгуши в обятията му. Ръцете му здраво я обгърнаха и той я зацелува с неутолим, горещ копнеж.

— Толкова дълго чаках — шепнеше мъжът. — О, Куш-куш, мое красиво момиче! Този път няма да ме отблъснеш!

Шантал чуваше нежните думи и сърцето силно заби в гърдите й. Веднага осъзна, че този път за нищо на света няма да му откаже. Безпомощна и отчаяна от собствената си слабост, тя отговори на целувките му. Щеше да му се отдаде, макар че не знаеше дали постъпва добре или зле, защото това беше единственото нещо на света, което все още имаше значение.

Динес внимателно разгърна полата, в която я беше увил, след като я измъкна гола-голеничка от разрушената колиба. Всеки нерв по тялото й се опъна до скъсване, когато ръцете му докоснаха раменете й, плъзнаха се по гърдите и бедрата й и спряха на красиво заоблената извивка на корема й.

— Не бой се, моя Куш-куш! — мълвеше дрезгаво той.

Но страхът на Шантал беше изчезнал. Тялото й се притискаше до неговото, разтваряше се да го посрещне. Когато ръцете на мъжа замилваха бедрата й, тя едва не му изкрещя да побърза, толкова силно беше желанието й да запълни страшната празнота в себе си. Кръвта лудо биеше в слепоочията й и тя въобще не забеляза, че бурята отдавна е престанала. Единствените шумове в колибата бяха ускореното дишане на Динес и нейните собствени поривисти въздишки.

Той проникна в нея и го направи толкова нежно и внимателно, както не беше постъпвал с никоя друга жена. Знаеше, че Шантал е вътрешно готова да се отдаде на любовните радости, но като си помисли, че е още девствена, се постара да укроти пламенността си. Когато най-после навлезе в меките, топли дълбини на тялото й, от устните й се изтръгна само лек вик на болка. Веднага след това плътта й се устреми към неговата, готова да го приеме колкото се може по-дълбоко в себе си.

Вълните на насладата малко по малко отслабнаха и до съзнанието й стигна фактът, че е загубила девствеността си. Знаеше, че в този миг би трябвало да се разкайва, но единственото чувство, което изпитваше, беше дълбоко задоволство. Искаше й се мъжът до нея никога да не я напуска. Болката беше забравена, остана само невероятното, пулсиращо удоволствие, което я последва.

Въпреки това съмненията се връщаха. Само да беше сигурна, мислеше си тя, че обича Динес да Гама с цялото уважение и преданост, които проявява съпругата към съпруга си! Но преди да размисли над този проблем, очите й се затвориха и тя заспа в ръцете му.

Когато на следващата сутрин се събуди, през отворения вход на колибата проникваше ярка слънчева светлина. Клони, палмови листа и кокосови орехи се търкаляха по пясъка. Това бяха следите от нощната буря. Колибата на Шантал представляваше жалка руина.

Тя обърна глава и се вгледа в Динес, потънал в дълбок сън. Обзе я споменът за любовната нощ и страните й поруменяха. Вече не беше девствена, беше се отдала доброволно на един съвсем чужд мъж. През нощта й се струваше, че това е станало естествено, по волята на съдбата, но сега мисълта за собственото й поведение я караше да се срамува.

Внезапно почувства силно желание да избяга от натрапчивата близост на неговата мъжественост. От голото му тяло се излъчваше проклятието на физическата наслада. Шантал безшумно се надигна, уви се в полата и тръгна да търси блузката си. С облекчение установи, че Динес не се помръдна. Замби също не се виждаше. Когато след малко намери изпокъсаната дрешка, тя изтича към лагуната и се потопи в хладката, обляна от слънцето вода. Без да обръща внимание на хищните риби и дебнещите акули, тя легна по гръб и се остави водата да залее цялото й тяло. Сякаш искаше да заличи всички следи от стореното през нощта. Всеки път, когато помислеше за изгубеното си целомъдрие, усещаше силно чувство на вина. Опитваше се да се убеди, че на този забравен от бога остров то няма никакво значение. В Англия може би беше важно да се запазиш недокосната за сватбената си нощ, защото там съпругът с право очакваше това от съпругата си. Но тук, на Коативи, нямаше друг мъж, освен Динес, който можеше да я притежава или да я отблъсне.

Само Динес да не беше човек извън закона, помисли си Шантал и отново усети несигурност. Толкова пъти при пиратските си приключения той е извършвал убийства. Не е възможно тя, Шантал Уайт, да се е отдала доброволно на един убиец!

Но колкото и много неща да говореха против Динес, тя не го смяташе за изцяло пропаднал човек. В представите й той не беше зъл. Миналата нощ, въпреки голямата си страст, се беше проявил като нежен, чувствителен и деликатен любовник. А тези качества съвсем не бяха присъщи на един разбойник. Въпреки това обаче досега е бил пират. Без всякакви скрупули е заграбвал всичко, което му се е харесвало — дори Замби. Как да обича такъв човек?

Когато след известно време Шантал се върна на полянката, Динес тъкмо тръгваше да я търси. Той се втурна насреща й и с щастлив смях я стисна в прегръдките си. За негово смайване Шантал се изплъзна от ръцете му.

— Недей така, Куш-куш! Какви са тия работи? Няма ли да ми дадеш поне една целувка, след като през нощта…

— Наистина съжалявам, Динес — прекъсна го решително тя. — Въпреки всичко, което казах през последната нощ, тази сутрин съвсем не съм сигурна, че постъпихме правилно.

Динес не разбра веднага, че любимата му говори сериозно. В очите му проблясваха подигравателни искрици.

— Значи любовта с мен не ти достави удоволствие? — попита самоуверено и предизвикателно той.

Шантал не отговори на усмивката му.

— Много добре знаеш какво изпитах — отговори спокойно тя.

Откровеният й отговор го смути.

— Въпросът не е до това, правилно ли сме постъпили, или сме сгрешили, Динес, нито пък до насладата, която изпитахме. Честно се постарах, но не ми се удаде да прогоня от съзнанието си мисълта за предишния ти живот. — Тя продължи с треперещ глас: — Засяга ме не само пиратското ти минало, но и начинът, по който се отнесе със Замби.

— Ето ни пак на мястото, откъдето започнахме! — отбеляза той. По лицето му се изписаха гняв и разочарование. — Но те моля да ме чуеш добре, Шантал. Време е най-после да престанеш да ми проповядваш закостенелите си морални принципи. Да, бях пират, но ти отлично знаеш, че с пиратството завинаги е свършено. Португалския ястреб вече не съществува. Вярно е, че Замби беше моя любовница, но колкото и да ти е неприятно да го чуеш, тя ми се отдаваше с нещо повече от готовност. Тя ме обичаше и беше под моя защита. Много добре знаеше, че животът й можеше да бъде и друг. Ти нямаш представа какъв живот живеят повечето роби и как ги продават по пазарите!

— Търговията с роби е незаконна — възрази Шантал. — Трябваше да върнеш Замби в Африка при нейното племе!

Динес пренебрежително се изсмя.

— Не говориш сериозно, Шантал! А какво щях да правя с останалите роби? Може би в твоята страна търговията с роби е забранена, но в моята родина продължават да се занимават с нея и съвсем не я смятат за противозаконна, уверявам те. Роби ще се продават дотогава, докато се търсят. Един товар роби е чисто злато и екипажът щеше да ме сметне за луд, ако бях отвел робите обратно в Африка, за да ги освободя!

Шантал ужасено впи очи в неговите.

— Значи признаваш, че си търгувал с роби? — попита обвинително тя.

— Какво лошо има в това? — сряза я хапливо Динес. — И без това са същински диваци!

Очите на Шантал гневно блеснаха.

— Как можеш да твърдиш подобно нещо, когато Замби ни доказа точно обратното! — Внезапно тя си спомни многобройните разговори за робството, на които беше присъствала като дете. Мащехата й с всички сили подкрепяше опитите за премахване на това зло и Шантал със собствените си уши беше чувала мистър Уилбърфорс, който с ужас и отвращение заклеймяваше търговията с хора. Без да го осъзнава напълно, Шантал беше възприела възгледите на родителите си и сега всичко в нея се противеше на факта, че се е отдала доброволно на мъж, който не само е бил пират, но и е търгувал с живи хора. С пронизваща болка в сърцето тя погледна Динес право в очите.

— Никога вече не мога да ти принадлежа! — пошушна тя.

Динес направи крачка към нея. Дълбока бръчка прорязваше челото му. Когато Шантал се отдръпна, той протегна ръка и я сграбчи за рамото.

— Няма да осъществиш заплахата си! — заяви твърдо той. — Вече те познавам по-добре от себе си, Шантал. Мислиш и говориш като дете! През нощта се държа не като благонравна девственица, а като истинска жена, която беше обхваната от същата страст като мен. Макар че разумът ти заповядва да не се подчиниш, ти скоро ще усетиш желание отново да бъдеш с мен. Ако сега употребя сила, няма дълго да се противиш. Но аз предпочитам да изчакам. Правил съм го вече. Ти си нещо ценно, Шантал, затова ще те чакам.

В погледа му пламтеше такъв огън, че кожата й сякаш изгоря. Очите му бавно се плъзгаха по тялото й. Шантал усети, че пулсът й се ускорява. Сърцето лудо биеше в гърдите й. Когато Динес се отдалечи към плажа, тя разбра, че въпреки цялата си решителност да не се докосва до него, ако само за момент я беше прегърнал, тя щеше да се разтопи в обятията му. В крайна сметка той щеше да бъде победителят в борбата между двамата.