Ема Голдрик
Годежът (10)

Десета глава

Истбъро бе малко селце в Нова Англия, разположено на юг от Бостън. Домът на Латиморови бе в стил необарок, увенчан с кули, с издадени прозорци и широка веранда. Мати седеше в градинската люлка до майка си. Седемнадесетгодишната й сестра Фейт бе седнала на най-горното стъпало. Четиринадесетгодишната Хоуп балансираше върху перилата на верандата, а дванадесетгодишният Майкъл стоеше с ръце в джобовете и се съмняваше.

— И какво стана после, Мати? — подкани я той.

Мати полагаше усилия да представи разказа си като приключение, макар че сърцето й се късаше. Мери-Кейт я разбираше — тя бе майка за всички възрасти.

— Ами — рече Мати, — едва призори откриха, че сме избягали от палатката. Вдигнаха страхотен шум, запрепъваха се в тъмнината. Тогава Райън запали мотора на бронираната кола и включи фаровете. Всички войници закрещяха, а двама от тях стреляха по нас, но куршумите отскочиха от бронята. Ох, колко смешно беше! След това Райън включи на скорост, подкара право към радиостанцията и я разби на парченца!

— И след това убихте лошите? — предположи Майкъл.

— Не съвсем — засмя се Мати. — Успяхме да стигнем само до радиостанцията и горивото свърши. Райън нареди просто да си седим. Така и направихме. Войниците се щураха около нас като рояк мравки, но не можеха да влязат вътре.

— И разбира се, вие не можехте да излезете — намеси се Фейт. — И двамата сте откачени! Много си подхождате.

— Хайде, госпожичке — кротко каза майка й, — сега Мати разказва. Продължавай, мила!

— Не остана много за разказване — въздъхна Мати. — Ние не можехме да излезем и те не можеха да влязат, но накрая изгря слънцето. И масакините бяха там! Ох, колко учудени бяхме всички! Особено Ахмед бин Рашид! Масакините бяха дошли през нощта и бяха обкръжили хълма. Стояха там, с двуметровите си копия в ръка, блокирали пътя във всички посоки.

— Кажи отново колко бяха високи — настоя Майкъл.

— Огромни! Всички бяха над два метра и с огромни пера на главите! Ахмед заповяда на войниците си да стрелят, но те бяха твърде умни. Знаеха, че ще могат да дадат само един-два изстрела и след това воините ще ги връхлетят. Затова хвърлиха пушките и се предадоха. Ахмед бе така разгневен, че извади револвера си и тъкмо щеше да стреля, когато Райън скочи от бронираната кола право върху него и го преби от бой! И това е почти краят на историята. Масакините отведоха Ахмед със себе си. Не знам какво е станало с него. Хеликоптерът пристигна и закара мен и господин Куин обратно в лагера. Това е всичко.

Мери-Кейт погледна часовника си:

— Вече е време вие тримата да отидете във фермата — заяви тя. — Обещахте на чичо Хенри, че тази вечер ще му помогнете за пилетата.

— Не искам да помагам за никакви пилета — възпротиви се Хоуп. — Пилета — гадост!

— Я стига, госпожичке! — твърдо каза майка й.

— Аз ще карам — надигна се Фейт.

— Без мен! — заяви Майкъл.

— А ако ти фрасна един? — подхвърли сестра му.

Те слязоха по стълбите, като се препираха.

— А сега — каза Мери-Кейт, — разкажи ми останалата част от историята.

— О — отвърна Мати, — това е… всичко.

— Как ли не! Изпращам в Африка една цветуща млада госпожица, а тя се връща след десет седмици изтощена до крайност, отслабнала с десет килограма и с рамене, приведени като че под тежестта на целия свят! — негодуваше Мери-Кейт. Мати се хвърли в прегръдките й. — Всички сме преживявали лоши моменти, Мати. Когато се роди малкият Джон и почина тъй бързо, мислех, че сърцето ми ще се пръсне. Но аз имах баща ти, всички вас и задълженията си. И се върнах към тях. Това ми помогна. Но най-много ми помогна силното рамо на баща ти, на което често плачех. Хайде, мила!

— Ами… — Мати спря, за да изтрие сълза от бузата си. — Той казваше, че ме обича. Щяхме да се женим. Но в мига, в които се върнахме в лагера, той изчезна в покоите на жена си…

— О, господи! Знаеше ли, че е женен?

— Те бяха разведени, но тя ме предупреди… Каза, че са свързани с вериги, изковани в ада, и че той никога не ще може да се освободи! Бях забравила това по време на пътуването… През следващите няколко дни всички бяхме така ужасно заети: правехме плановете за училището, квартирите, храната и всичко останало. Но една седмици след като се бяхме върнали, внезапно осъзнах, че не съм го виждала от три дни. Притиснах Хари Крамптън в офиса и той… каза, че мислел, че Райън ми е казал. Той и Вирджиния били отлетели преди три дни за Тексас!

— И не ти е оставил никакво съобщение?

— Не! Седмица седях там и плаках като пробит радиатор. Накрая пратих Райън по дяволите и се върнах вкъщи! Мамо, всички мъже ли са такива?

— Не и добрите мъже. Забрави всичко. Върни се на работа и остави времето да свърши своето.

През следващата седмица цялото семейство стъпваше на пръсти, щадейки спокойствието на Мати, въпреки че всички изгаряха от любопитство. Майкъл, който знаеше само, че един мъж е накарал Мати да плаче, предложи разрешение на проблема:

— Само кажи къде живее — каза той една вечер на масата — и ще отида да му разбия мутрата.

— И аз бих отишъл — отбеляза баща му, — но ме боли зъб.

 

 

Десет дни след завръщането си Мати подкара малкия си триумф към Бостън и се върна на работа.

— Прегледай това — посъветва я баща й. — Хората от Белфеър искат нова зала. Трябва да бъде нещо, което да не изглежда като лондонския Тауър или като пакет бисквити. И да не струва повече от сто хиляди долара.

— Ще го погледна, но едно от условията им ще трябва да се промени. Едва ли бихме могли да построим дори кучешка колиба за тези пари!

Тя взе плановете и се върна в офиса. Изглеждаше щастлива, възвърнала се към нормалния живот. Но Африка не излизаше от ума й. Тя издебна удобен случай и отиде да види какво става с обекта в Судан. Там научи, че линията функционира по цялото трасе от Кости до провинция Дарфур и че бунтовниците са направили два набега към линията, но са били отблъснати от войните масакини.

На следващия ден, докато обядваше с баща си, тя намери смелост да попита и за Райън.

— Райън Куин е странен човек. Изпрати ми съобщение, че няма да поднови договора си с нас. Според датата на оставката му, той е напуснал миналия понеделник — обясни баща й.

— Слушай, наистина не ме е грижа за него, нито пък какво прави — озъби се тя, но изведнъж спря и с безпокойство погледна баща си. — Къде е той?

— Върнал се е в Съединените Щати. Не е в Тексас. Всъщност не знам точно къде се намира.

— Е, не ме интересува. Може да бъде и в… Тимбукту, ако ще. Смятам да взема един свободен следобед. Трябва… да направя някои покупки. Всичките ми дрехи или са демоде, или са неподходящи за тази страна.

— Добра идея — усмихна се баща й. — Хапни малко. Сложи някой и друг килограм, завърти главата на някой мъж.

— Ха, мъже! — изпръхтя тя и го остави да плати сметката.

Мати се прибра към четири часа и се качи в малката си стая. Сестра й Хоуп бе закъсала с алгебрата — за трети път се проваляше на изпит. Мати бе обещала да й помогне.

— Не разбирам как някой, който свири на цигулка, може да се затруднява с една проста алгебра! — възкликна Мати и се зае да оправя нещата.

— Виж, цигулката е истинска — промърмори сестра й. — Аз мразя всички теоретични глупости. Имам нужда от нещо, което мога да пипна с ръка!

Навън се чу силен рев на мотори и Хоуп отиде до прозореца да погледне.

— Пристигнаха два големи камиона — съобщи тя. — Сега, ако превърна това уравнение, ще…

Шумът отвън се засили. Чуха се животински гласове и тропот. Някой повика откъм стълбището. Сестра й Фейт, застанала на площадката на втория етаж, извика с цяло гърло:

— Мати!

— Какво има, Фейт? — Мати излезе в антрето. — И недей да крещиш като перачка!

— Остави прането! Дошъл е някой. Мама иска веднага да слезеш в салона! Веднага!

— Добре, отивам! За какво е цялата врява?

— Не знам — отвърна Фейт, — но трябва да е много важно, щом мама е в салона!

Вярно е, каза си Мати. През повечето време двойните врати на салона бяха затворени. Отваряха се само за сватби, погребения и за посещенията на енорийския свещеник. Затова всичко, свързано със салона, придобиваше значимост. Тя ускори крачка.

— Матилда! — Майка й седеше на дивана, с изправени рамене и гледаше строго. Срещу нея на един от тапицираните столове, поръчани специално от баща й, се бе разположил… Райън Куин! Мати замръзна. — Матилда — повтори майка й, — този господин твърди, че не си изпълнила договора, който си сключила с него, и той е дошъл да си поиска дължимото.

— Той… какво? — Бе неспособна да откъсне очи от суровото му лице. — Какъв договор?

— През месец юни тя се съгласи да се омъжи за мен — обърна се Райън към Мери-Кейт. — В потвърждение на този договор аз сключих действителна и законна сделка с представители на племето Масакин, в отсъствие на законните й родители, и се съгласих да платя голям откуп за нея като моя невяста.

— Но… но… — заекваше Мати. — Аз…

— Отричаш ли, че тогава ти бе член на племето Масакин под властта на Вожда Артафи?

— Не… аз…

— Оспорваш ли правото на племенния вожд да посочи легитимни представители, с които да сключа сделката?

— Аз… не, аз…

— Отричаш ли, че аз се срещнах с тези представители и сключих сделка за откупа ти?

— Аз… не знам! — избухна Мати. — Не ми позволиха да се приближа, за да чуя! Освен това, ти не плати откупа, а само се спазари за цената!

— Мати, аз изминах целия път до Кости, за да те взема, а ти беше изчезнала! Що за сделка е това?

— Попитай го за жена му… — промълви Мати, която повече не искаше да бъде мамена.

— Тя не е моя жена! — прогърмя той. — Ние сме законно разведени от шест години!

— Но… ти ме изостави и аз помислих…

— Госпожо Латимор, може ли да обясня на вас? Почти е невъзможно да обясня каквото и да било на вашата дъщеря!

— Както желаете, господин Куин. Мати, седни, моля те. Недей да пърхаш около мен като шестдесеткилограмова пеперуда! Кажете, господин Куин?

— Моята бивша съпруга — той прочисти гърлото си — се намираше в лагера в Кости. Когато Мати и аз избягахме от Ахмед и се върнахме обратно с хеликоптера, аз веднага отидох да измъкна Вирджиния от скривалището й. Тя бе казала на Ахмед къде да ни открие. Хванала е съобщението ни по радиото и му го е предала! Накрая пипнах бившата ми съпруга, която се криеше в едно бунгало, и тя веднага изпадна в нещо, което лекарят на лагера нарече „пълно нервно разстройство“. Той каза, че това ще доведе до трайни увреждания, ако веднага не бъде настанена в болница. Затова оставих инструкции на Йенсен. А ти бе тъй заета с учебната програма в локомотивното депо, Мати, че не можах да се срещна с теб!

— О, господи! — тихо каза Мати. Това бе вярно. За няколко дни се бе откъснала от всичко, за да подготви програмата. — А бедният малък Йенсен… се разболя от малария и трябваше да го евакуираме!

— О! Само не казвай, че не си получила съобщението ми!

— Не, не съм! И дори не знаех, че си заминал, докато… Но защо замина?

— Вече обясних! Трябваше бързо да доведа Вирджиния тук. Някой трябваше да я придружи. Аз бях единственият, който знаеше всичко за нея, така че тази задача се падна на мен. Сега тя е в Медицинския център в Тексас. Там казаха, че след две или три години грижливо лечение може и да се оправи.

— Господи! А аз така те ревнувах!

— Това е моята история, госпожо Латимор — каза Райън. — Дъщеря ви и аз сме сключили законен договор. Отвън чака уговореният откуп за невястата. Тридесет и две крави, четири, от които стелни, един бик, четири кози и шестнадесет кокошки!

— Олеле! — Мери-Кейт разтревожена стана от дивана. — Мати?

— Господи, каква глупачка съм била — простена Мати. — Райън?

Той стана, обърна се към нея и разтвори ръце. Тя се хвърли в горещите му обятия. Райън склони глава над нея и я отдели от останалия свят, отнасяйки я към най-любящото кътче в сърцето си. Мери-Кейт изтри една сълза и тръгна към вратата.

— Единствено съпругът ми може да приеме откупа — обърна се тя към тях. Но те като че не я чуха. Тя дочу гневен вик откъм входната врата:

— Кои, по дяволите, е направил този боклук!? — Брус Латимор бе пристигнал навреме.

Мери-Кейт излезе и притвори вратите на салона.

— Чии са всички тези… животни там?! — извика Брус.

Това не смути Мери-Кейт. След двадесет години брак бе свикнала с виковете му.

— Твои са — рече тя и се притисна до него.

— Мои?! — Той я изгледа подозрително.

— Твои — спокойно повтори Мери-Кейт.

— Предполагам, че ще ми обясниш?

— В салона един мъж целува дъщеря ти Матилда. Оказа се, че докато е била в Африка, той я е купил.

— Купил е дъщеря ми?!

— Тате! — изкрещя Майкъл, втурнал се отнякъде. — Някакъв тип се натиска с Мати в салона!

— Наистина ли?

— Тридесет и две крави, четири от тях стелни — започна да изброява на пръсти Мери-Кейт, — четири кози, един бик и забравих колко кокошки — това е откупът за невястата.

— Доколкото разбирам, те са…

— В салона.

Той изправи рамене и влезе в салона. Райън бързо скочи и Мати, която бе седнала на коленете му, едва не се изтърси на пода.

— Чух, че смятате да се ожените за дъщеря ми? — каза Брус с най-внушителния си глас.

— Точно така — отвърна Райън самоуверено.

— А тези… ъ-ъ… животни на моравата ми? Те ли са спазарената цена?

— До последното яйчице на всяка кокошка!

— В такъв случай приемам предложението ви. Трябва да омъжа още две дъщери, знаете. Между другото, Куин, от този момент животните законно са мои, но всички фъшкии върху новата ми морава са ваши. Приберете си ги! — Брус излезе от салона с широка усмивка.

Райън отново грабна Мати в прегръдките си и двамата отново се отпуснаха на изнемогващия стол. Ръцете му зашариха по тялото й.

— Проклети копчета! Всеки път, когато ги разкопчая, все нещо се случва. Това да не е още един от калвинистките ти проблеми?

— Не — усмихна се тя. — Отсега нататък ти си на своя територия, негоднико!

— Но ще трябва да се оженим, Мати!

— Не се притеснявай. Мама ще се погрижи за това.

— Тогава по-добре да отида на хотел.

— В Истбъро? Ти се шегуваш! Тук няма нито хотели, нито мотели.

— Тогава какво ще правя до сватбата?

— Сестра ми Ребека живее в Мидълбъро…

— Чудесно. Как се разкопчава това нещо?

— На гърба има телено конче… — Мати изстена от удоволствие, когато пръстите му достигнаха зърното на гърдата й.

— Не мисля, че ще мога да чакам твърде дълго. — Гласът му бе изпълнен с напрежение.

— Нито пък аз… Сестра ми Ребека има вила точно на отсрещния край на града. Тя е празна, освен през уикендите.

— Е, и?

— Ами днес е понеделник — задъхано рече тя. — Можеш да живееш там, но ще трябва някой да се грижи за теб — да ти носи храна, да те пере и… други неща.

— „И други неща“… Това звучи хубаво… Кога тръгваме?

— Веднага — почти без дъх промълви тя. — Не мога да чакам… Господи, Райън, обичам те!

— И аз те обичам! — прошепна Райън. Той я вдигна и я изнесе от къщата. Входната врата се затръшна след тях.

Брус поклати глава. Жена му му хвърли предупредителен поглед и го ритна по глезена.

— Времената се промениха — изсъска тя.

— Да — печално рече той. — Ами моравата ми?