Джанел Тейлър
Опасни тайни (17)

Шестнайсета глава

В осем и половина вечерта Миа стоеше разтреперана пред дрешника на сестра си. Сваляше от рафтовете тоалет след тоалет, но не можеше да избере какво да облече, не можеше дори да мисли трезво. Много късите минирокли и поли на Марго, прилепнали по тялото кожени панталони, блузки с доста дълбоки деколтета, и те плътно прилепнали, бяха много подходящи за ролята, която трябваше да изиграе тази вечер. Но мисълта да облече някоя от тези дрехи и да се покаже пред хората, да се превърне в жената, която се бе заклела никога да не бъде заради когото и да било…

„Но сега го правиш заради Марго — напомни си тя. — Правиш го, за да спасиш сестра си. За да спасиш един човешки живот. Убиецът на Робърт Грей трябва да си получи заслуженото“.

Пое си дълбоко въздух, затвори очи и взе първата дреха, която й попадна. Червена жарсена блуза с гол гръб, прилепнала и доста изрязана, в комплект с минипола. Избра и чифт червени сандали, с достатъчно ниски токчета, за да може да тича бързо, ако се наложи, и все пак елегантни, за да са подходящи за една жена — примамка, след това отвори чекмеджето с бельо и взе сутиен без презрамки. Марго имаше най-малко петнайсет сутиена без презрамки.

Миа беше много нервна през целия ден — и това, че се облече като Марго, нещо, което се бе заклела никога да не прави, когато се разведе, беше най-малкият й проблем. Излагаше се на голяма опасност, излагаше Матю на сигурна опасност и нямаше никаква гаранция, че ще заловят убиеца или че ще спасят някого.

Хвърли дрехите на леглото, седна на пода и пъхна глава между коленете си.

„Дишай дълбоко, момиче — каза си тя. — Няма да си сама. Матю ще бъде с теб.“

Поне за няколко часа.

— Миа? Приготвяш ли се?

Тя се изчерви, въпреки че Матю не можеше да я види през затворената врата на спалнята.

— Да, ще бъда готова след около четирийсет и пет минути — отвърна му тя.

— Май не си сложих перуката правилно. Не изглежда както преди три дни, когато ти ми я сложи.

Миа не се сдържа и се засмя.

— Ще ти я оправя…

Чу, че стъпките му се отдалечават, и леко поклати глава. „Виждаш ли, Матю, имаш нужда от мен. Дори перуката не можеш да си сложиш сам.“

Очите й отново се напълниха със сълзи, но тя примигна, за да ги пропъди. Време беше да се облече, да се гримира и да върне сестра си у дома. Нямаше време за сълзи.

Стана и отиде до тоалетката на Марго, пълна с парфюми и козметика. Седна на малката тапицирана пейчица, вдигна косата си с шнола и разгледа лицето си в овалното огледало. „Е, не бих могла да изиграя ролята на примамка без никакъв грим“ — помисли си. Как би се гримирала една жена — примамка? Като порнозвезда? Като жената — вамп?

Миа познаваше само два начина на гримиране — ежедневен и официален. Дори вечерният й грим търпеше критика от съпруга й: „Червилото ти е малко бледичко, не смяташ ли? Опитай сексапилно червено. Сложила ли си си спирала на миглите? Та те едва се забелязват“.

Миа много се съмняваше, че Матю Грей знае какво е спирала за мигли.

Тази вечер трябваше да бъде примамка, на която плащат, за да съблазнява мъже, и да ги кара да изневеряват. Това означаваше, че се нуждае от сексапилен грим, но не твърде натрапчив, за да не прави прекалено силно впечатление.

Обикновено започваше с пласт овлажняващ слънцезащитен крем, след това си слагаше малко пудра на местата, където лицето и лъщи, малко сенки, спирала на миглите, гланц за устни и сресваше косата си. За вечерния грим добавяше кафява очна линия и заменяше гланца за устни с червило:

Тази вечер обаче трябваше да изглежда секси и същевременно невинна. Секси, за да привлече мъжете, невинна, за да ги заблуди.

— Надявам се да нямаш нищо против, че използвам козметиката ти, Марго — прошепна тя.

Започна с овлажняващ крем, после покри лицето си с фон дьо тен, продукт, който използваше за пръв път. Напудри лицето си и си сложи малко розов руж. Кожата й изглеждаше безукорна. Чак се изненада, че лицето й не изглежда твърде напудрено. Въпреки това не можеше да си представи да прави това всеки ден. След розовия руж си сложи блестящи сенки на очите и по-тъмни в краищата, така, както й показаха на един щанд за козметика. Сложи по-дебела очна линия от обикновено и доста повече спирала на миглите. Най-накрая подбра идеалното за случая червило и си го сложи, след това го попи със салфетка, после се дръпна леко назад, за да огледа новата си външност.

Очите й се напълниха със сълзи, които заплашваха да унищожат труда й. Изглеждаше точно както бившият й съпруг искаше да изглежда, досущ като Марго, когато излиза вечер. Беше си обещала никога, ама никога да не изглежда по този начин.

Примигна и си сложи малко пудра под очите, за да скрие следите от сълзите. Махна шнолата от косата си и включи машата на Марго.

Двайсет минути по-късно русите й къдрици се спускаха по раменете й. Наведе се напред и разтърси косата си, после я отметна назад, за да изглежда така, сякаш е била разрошена от вятъра.

Беше време да се облича. Застана пред голямото огледало в дрешника и съблече фланелката и дънките. Сложи си неудобния сутиен без презрамки, затрудни се малко, докато схване как да облече блузата, без да я разпори. Сложи и миниполичката, обу сандалите, стисна клепачи, после отвори очи.

„Е, определено изглеждам като жена-примамка — помисли си. — Изглеждам като повечето жени, които видях през последните няколко седмици да се забавляват в центъра в събота вечер.“

Пое си дълбоко дъх, после пак и пак, и пак.

— Миа? — извика Матю. — Девет и петнайсет е. Готова ли си вече?

— Ей сега идвам.

Грабна малка червена чантичка, сложи в нея необходимите й вещи и отвори вратата на спалнята. Матю стоеше прав и четеше вестник „Сентър Сити Нюз“. Вдигна поглед, остана поразен от това, което видя, и се строполи на дивана, сякаш краката не го държат.

Точно такава реакция очакваше и тя. Доплака й се.

— Леле-е-е — прошепна той. — Леле, изглеждаш изумително.

Мъжът, когото обичаше, я беше зяпнал така, сякаш е порнозвезда, готова за бурен секс с него.

— Приличам на евтина примамка, това е — сопна му се тя.

— Не, не е вярно. Приличаш на красива жена, която се е приготвила да излезе в събота вечер. Изглеждаш направо великолепно. — Стана и тръгна към нея.

— Завърти се. Искам да те огледам отвсякъде.

Със свито сърце Миа примигна, за да отпъди сълзите. Той хвана ръката й и я вдигна високо, а тя бавно се завъртя, точно както беше свикнала да прави за Дейвид Андерсън.

Закри устата си с ръка и изтича към банята. Отново се свлече на студения под и повърна.

* * *

— Миа? Добре ли си?

Тишина.

Той леко почука на вратата на банята.

— Миа?

— Добре съм — дрезгаво отвърна тя.

След няколко минути излезе от банята и по нищо не личеше, че току-що й е станало лошо. Изглеждаше толкова красива, сияеща, невероятно секси, както и когато изтича към банята. Изражението й бе строго и сериозно. Седна на дивана и се загледа през прозореца.

— Можем да се откажем от този глупав план — промърмори той. — Виждам, че умираш от страх.

— Не се страхувам. Добре съм си.

— Току-що повърна.

Миа мълчеше.

Той седна до нея.

— Да зарежем всичко. Ще отидем в полицията и ще им разкажем всичко, което знаем, а те ще поемат нещата.

— А кой ще изиграе ролята на Марго Даниелс? — попита тя. — Кой друг прилича толкова много на нея?

— Никой няма да се прави на Марго. Отказваме се от този вариант. Толкова е просто.

— Отказваме се от плана и убиецът остава на свобода — настоя Миа. — Полицията няма да има шанса да го спипа, както ние тази вечер.

— Явно ти идва в повече. Прилоша ти, а още не сме тръгнали.

— Може да ми е прилошало от нещо друго — отвърна тя толкова тихо, че Матю не беше сигурен дали я е чул правилно.

— Какво искаш да кажеш? — попита я.

— Може да е от начина, по който изглеждам. Може би е от реакцията ти, когато ме видя в този вид.

Е, сега вече беше напълно объркан.

— Но ти изглеждаш великолепно.

— Изглеждам също като сестра си — прошепна Миа. — Приличам на жената, която бившият ми съпруг желаеше.

— Имаш предвид тази, която не му е била достатъчна ли? Жената, която никога не е могла да му угоди, каквото и да е правила ли?

— Беше удар под кръста — прошепна Миа.

— Не, не беше! Това е самата истина. Онова, което е желаел бившият ти съпруг, няма нищо общо с начина, по който изглеждаш. Дължи се на него самия, на собствената му несигурност. Сегашният ти външен вид е част от теб, както и начинът, по който изглеждаш всеки ден. Това е само „разновидност“ на самата теб.

Тя сведе поглед.

— Но очите ти едва не изскочиха от орбитите си, когато ме видя, не отричай.

— Очите ми изскочиха още първия път, когато те видях — по анцуг и развлечена фланелка. Беше вързала косата си на опашка, по лицето ти нямаше и следа от грим. Пак си си същата. Щом не се чувстваш добре, няма причина да се обличаш и гримираш по този начин.

Тя го погледна и прехапа долната си устна.

— Да тръгваме — подкани го. — Вече съм готова.

— Наистина не е нужно да го правим…

— Напротив, нужно е.

Матю я погледна, но тя не отвърна на погледа му. Няколко минути седяха, без да си кажат и думичка.

— Добре, да вървим — малко по-уверено каза Миа.

— По-готова няма да стана.

— Сигурна ли си?

Тя кимна.

— Просто съм нервна. Но съм готова. Искам да го направя. Да тръгваме.

— Ами косата ми? — Той посочи изкривената перука.

Миа се усмихна.

— Ела тук. Чакай да ти я наглася.

Камък му падна от сърцето. Страхуваше се, че никога вече няма да я види да се усмихва. Също както се опасяваше, че никога няма да има възможността да даде да се разбере на онова копеле бившия й съпруг. Какво беше сторил с нея мръсникът?!

Не осъзнаваше ли тя, че е съвършена такава, каквато си е? Няма значение как изглежда, дали е гримирана и нагласена като филмова звезда, или е напълно естествена като слънцето, тя си е Миа. Неговата Миа.

Тази мисъл го стресна. Нямаше идея откъде му хрумна. Тя не беше „неговата“ Миа. Нищо в нея не беше негово. А след тази вечер нямаше да бъде част от живота му. Нямаше да имат повод да работят заедно, връзката им трябваше да бъде основана на нещо друго.

Но друга причина нямаше.

Беше се обърнала леко към него, вдигнала ръце, за да оправи перуката. Той усещаше уханието на зелена ябълка, парфюма с дъх на мускус, който си бе пръснала на шията. Понеже беше вдигнала ръце, гърдите й опъваха прилепналата червена материя на изрязаната й блуза.

Господи, колко много я желаеше. Искаше да я има тук и сега, да съблече дрехите й, да изтрие с език грима от лицето й, да я люби, докато и двамата плувнат в пот и се наситят един на друг.

— Готов си — усмихна му се тя. — Мисля, че русата коса ти отива.

Матю направи гримаса, Миа се засмя. Беше доволен, че го върна в реалността, вместо да лети в облаците. Трябваше да мисли за довечера, не за тялото й.

— Готова ли си? — попита я. — Сигурна ли си, че си готова?

— По-готова не мога да бъда.

— Няма да позволя да ти се случи нищо лошо.

— За теб се тревожа, не за себе си — прошепна тя.

— Ще се оправя.

Тя си пое дълбоко въздух.

— И така, ти ще тръгнеш пръв, след няколко минути ще те последвам.

Той кимна:

— Добре. Всичко ще е наред.

„Моля те, Господи, нека това, което казвам, да е истина — помисли си. — Нека всичко мине така, както сме го планирали“.

— Да не забравиш това — прошепна Миа, взе очилата с рогови рамки и му ги подаде.

Той си ги сложи и погледите им се срещнаха. Сърцето му подскочи, той направи крачка назад, стреснат.

— Матю? Какво има?

Беше загубил и ума и дума. Изведнъж страшно му се прииска да й каже как се чувства, какво му е на душата. Но каква полза? Не можеше да й предложи онова, което иска тя.

— Аз… — понечи да обясни, но дори не знаеше какво да каже. Затова я придърпа към себе си и я целуна.

Тя го избута и го отдалечи от себе си.

— Какви ги вършиш, по дяволите?

— Целувка за сбогом.

— Да, целувка за сбогом. Точно така.

— Миа, ако можех да…

— Спести си думите. Знам. Ако можеше, но не можеш и не искаш. Не искам да ме желаеш. Особено след като явно тази издокарана версия на моя милост толкова те впечатли.

— Ти ме впечатли още когато те видях за пръв път без капка грим.

Миа вдигна вежди:

— О, така ли? Внезапно се срутваш на дивана и онемяваш. Изведнъж губиш дар слово, а до вчера човек не можеше да ти затвори устата.

Как да я накара да разбере? Щяха да се впуснат в много опасна мисия, и ако бе загубил и ума и дума, не беше, защото тя си бе сложила червило и беше показала краката си, а защото сърцето му се бе свило при мисълта да я остави сама през следващите няколко минути, при мисълта, че тя се излага на опасност, че може никога повече да не я види.

Не му се говореше за тези неща.

— Виж какво, Матю, когато приключи мисията, всеки от нас тръгва по своя път. Да си свършим работата тази вечер. Съгласен ли си?

— Миа…

— Тръгвай. Десет без двайсет е — прекъсна го тя и му обърна гръб.

Нямаше значение какво му е на душата, абсолютно никакво значение. През последните няколко седмици и двамата си казаха доста неща, случиха се много неща.

Беше я загубил още преди да има шанса да я спечели.

* * *

В десет без десет Матю отвори вратата на бар „Макдугалс“ Посрещнаха го песен на Бон Джоуви, гръмогласен смях и разговори. Заведението беше пълно с хора. Нямаше нито едно свободно място, няколко души се бяха сврели между високите табуретки на бара, размахваха банкноти, за да привлекат вниманието на заетия барман. Дансингът беше претъпкан, а повечето маси около него бяха заети. „Убиецът на брат ми е в това заведение“ — помисли си Матю и се огледа. Опипа фалшивата халка, чудейки се дали убиецът го наблюдава, дали е забелязал, че мъж с халка е влязъл в нощен клуб сам в събота вечер. Нямаше представа дали убиецът е бил тук в сряда вечерта. Ако е бил в заведението, той или тя се е дегизирал не по-зле от него и Миа. „Нямам търпение да те стисна за гърлото“ — гневно си помисли той.

Отиде на бара и си поръча сода.

— Здрасти! — изчурулика жената до него. Дребната луничава брюнетка с деколтирана блузка пъхна китката си под носа му. — Този парфюм харесва ли ви?

О, Господи! Матю се наведе и помириса китката й.

— Много е хубав — отвърна, а тя го възнагради с широка усмивка. — О, видях един познат. Беше ми приятно да се запознаем.

Тя сви рамене и продължи да разбърква питието си, впери поглед в дансинга.

Матю отиде до джубокса и погледна входната врата. Беше десет часът и Миа трябваше да се появи всеки момент. Вратата се отвори и в бара влязоха няколко мъже и жени, последвани от Миа.

Дъхът му спря, като я видя. Русата й коса блестеше на приглушената светлина в заведението. Червеното червило, толкова секси, беше същият цвят като блузката и миниполата. А сандалите! Полазиха го тръпки. Изумителните крака на Миа изглеждаха безкрайно дълги. Беше най-красивата жена, която някога бе виждал. Но не беше по-красива от първия път, когато я видя.

Забеляза, че хората се обръщат след нея, когато тя си проправи път към една маса само на няколко сантиметра от мястото, където се намираше той.

Миа седна и прегледа менюто с напитките.

— Искате ли да потанцуваме? — попита една жена, застанала до него. — Тази песен много ми харесва.

Матю погледна привлекателната висока блондинка.

— С удоволствие, но съм с два леви крака. Пък и чакам някого. Благодаря ви все пак.

— Е, все още я няма — отвърна му блондинката. Божичко! Много е нападателна и нахална.

— Ще дойде всеки момент и ако ме види, че танцувам с друга жена, ще си имам големи неприятности.

Блондинката забели очи и се обърна към друг мъж, а след пет секунди вече беше на дансинга.

Матю поклати глава и огледа заведението. От мястото, където се намираше, виждаше целия бар. Ясно си представи лицата на Норман Нюман, Лиза Ан Коул, Тереза Хийли, Ашли Дейвидсън и, разбира се, на Дори Грей, и внимателно огледа бара, за да види дали някой от тях не е тук. Освен ако и те не се бяха дегизирали, никой от тях не беше в заведението. „Може убиецът да закъснява“ — помисли си. Погледна Миа. Изражението й не показваше никакви емоции. „Браво на теб — мислено я похвали той. — Ако си нервна или притеснена, а знам, че е така, въобще не ти личи.“

Забеляза, че двама млади мъже я зяпат и си шушукат. Вероятно се обзалагаха кой ще извади късмет с невероятната блондинка.

Оказа се прав. Единият се приближи до нея, но след четири секунди се върна при приятеля си. Другият мъж се засмя, пооправи ризата си, прокара ръка през косата си и се запъти към Миа. Матю поклати глава. Миа каза нещо на мъжа, изражението й бе все така безразлично. След минутка той се върна при приятеля си. И двамата се намръщиха. Със сигурност ги беше разкарала, понеже не носеха халки.

„Къде си, копеле такова? Излез, покажи се, където и да си. Готов съм да се срещна с теб. Напълно готов да ти натрия хубавичко носа.“

Погледът му шареше из бара и забеляза, че друг мъж зяпа Миа. Златен пръстен блестеше на пръста на лявата му ръка. Видя, че той си пое дъх и прокара ръка през косата си, преди да тръгне към Миа.

„По-добре да го спра — каза си. — Иначе може да стане мишена на убиеца“.

Но някой препречи пътя му.

— Искате ли да потанцуваме?

По дяволите. Отново онази дребна брюнетка. Беше вдигнала поглед към него, луничките й сякаш танцуваха.

— Ъ-ъ, съжалявам, но тъкмо се канех да…

Усмивката й помръкна.

— Да, знам. Виждате свой познат, нали?

„Разкарай ми се от пътя“ — щеше му се да й изкрещи. Мъжът с халката се приближаваше до Миа, а Матю трябваше да го изпревари и да стигне пръв до масата й.

— Всъщност да — отвърна той на брюнетката. — Съжалявам. Наистина с удоволствие бих танцувал с вас, но нека да е след малко, а?

Лицето й грейна.

— Само да не се отметнете, ще ви накарам да изпълните обещанието си.

Той се усмихна, след това бързо си проби път до масата на Миа. Но високият мъж вече го беше изпреварил.

По дяволите!

— Подарък ми е, но предполагам, че ще намерите подобни дрехи в „Мейси“ или „Блумингдейл“ — обясняваше Миа.

— Благодаря — отвърна мъжът. — Съпругата ми много ще хареса този тоалет. А мен хич ме няма, когато трябва да й купувам дрехи, така че много ви благодаря. Не искам да проваля първата годишнина от сватбата ни, като й подаря нещо, което няма да й хареса.

Миа се усмихна и мъжът си тръгна. Матю въздъхна с облекчение.

— Бихте ли танцували с мен?

„Само не отново брюнетката“ — помоли се Матю. Обърна се — пред него стоеше привлекателна червенокоса жена.

— Обожавам тази песен. — Тя предизвикателно поклащаше ханша си.

— Разбира се — отвърна Матю, но тъкмо се канех да…

Червенокосата погледна Миа зад гърба му, после и него.

— А-а, разбирам. Вие губите.

Изпъчи гърди и се обърна към друг мъж.

„Едва ли“ — помисли си Матю. Божичко, колко беше щастлив и доволен, че след тази вечер вече нямаше да влиза в подобно заведение. Вече едва издържаше музиката и предизвикателните погледи и жестове, които му се струваха по-фалшиви и от перуката, изкуствените мустаци и халката.

„Защо халката не спира тези жени?“ — чудеше се той. Щеше му се да има смелостта да попита следващата жена, която го покани на танц. Не криеше ръката си в джоба, напротив, нарочно държеше чашата с лявата си ръка, за да се вижда халката, когато отпиваше.

И въпреки това жените му се лепяха. Защо, по дяволите?

Отново се огледа, този път търсеше една от вдовиците. Беше сигурен, че няма да открие Лори Грей тук. Кого очакваше да види? Лиза Ан Коул, издокарана в панталон с леопардова щампа? Тереза Хийли с убийствен блясък в студените си очи? Или Ашли Дейвидсън, разстроена и ридаеща?

Мисълта за Ашли Дейвидсън го подсети за майка му. Летиша Грей също беше разстроена. Тя също плачеше. Беше взела пушка, беше я насочила към неверния си съпруг и беше сложила пръст на спусъка. Матю съвсем ясно виждаше как пушката трепери в ръката й, как сълзите се стичат по набръчканото й лице, отчаянието в очите й.

Запита се дали убиецът не прилича на майка му, дали не е жена, която е загубила всичко и е прекрачила всякакви граници.

Не. Майка му не уби никого. Тя не натисна спусъка. И Матю никога кимаше да повярва, че е била способна да го стори, ако не беше дошла полицията.

Понякога се чудеше дали и баща му знаеше това, дали е бил наясно, че съпругата му не е способна да нарани, когото и да било. Той не се беше опитал да я държи далеч от Робърт и Матю след „инцидента“. Веднъж Матю попита брат си защо баща им не повдигна обвинение или не поиска съдебно решение, с което се забранява на майка им да припарва до дома им, или да се вижда с момчетата. Според Робърт баща им знаеше, че майка им е твърде слаба да нарани някого, камо ли собствените си деца, които никога не й бяха създавали каквито и да било главоболия. Твърде слаба. Матю отвърна, че майка им е всичко друго, но не и слаба, но Робърт му напомни, че тя не бе напуснала баща им през всичките тези години на изневери и тормоз. Не го напусна и след последния инцидент.

„Какво според теб е слаб човек, малки братко?“ — бе попитал Робърт.

„Норман Нюман за мен е слаб човек — помисли си Матю. — Човек, който тормози жените, когато му отказват. Човек, който отвлича жени в хотелски стаи. Човек, който не разбира, че не, означава не. Това се нарича слаб човек.“

А примерът за „силен човек“ седеше само на няколко сантиметра от Матю. Миа изглеждаше толкова красива, толкова смела. Сърцето му се сви, единственото му желание беше да отиде при нея, да я изведе от бара, далеч от всичко, далеч от опасността, от грозотата, която я обкръжаваше.

„Съсредоточи се, човече — заповяда си той. — Съсредоточи се! В заведението има убиец, а ти си се размечтал за любов?!“

Нарече се с какви ли не обидни думи, след това огледа заведението, за да види дали някой не наблюдава Миа. Много хора я оглеждаха, и мъже и жени. Жените с леко раздразнение, мъжете с похотливи погледи.

Боже…

Един човек гледаше Миа с изпепеляваща омраза. Беше Норман Нюман.