Джанел Тейлър
Опасни тайни (8)

Седма глава

Ако я нямаше детската кошарка и препълненият с играчки скрин в хола, Миа би предположила, че апартаментът е необитаем. Щом той отключи вратата и я покани да влезе, тя си помисли, че домът му много прилича на този на Марго.

Бежово. Студено. Никакъв домашен уют. Женска ръка не бе участвала в обзавеждането.

Изненадаха я кошарката, играчките и многото снимки на красиво момченце.

— Твоят племенник Роби, нали? — попита, загледана в снимка на малкото момченце, облечено в карнавален костюм.

Матю погледна снимката и атмосферата в стаята изведнъж се промени. Самият той се преобрази. Изпълни го някаква топлота, за пръв път на строгото му лице се появи усмивка.

Той обичаше момченцето, нямаше съмнение.

На Миа отново й домъчня за него. Беше невъзможно човек да му се сърди дълго време, въпреки че все се сопваше, правеше прибързани заключения, а в същото време не понасяше тя да прави същото. Сценарии ли? Ето един: бе напълно възможно Марго наистина да няма нищо общо с убийството на Робърт. И ако той не можеше да си го избие от ума, нямаше как да приеме разкритията.

Добре, че поне тя бе непредубедена. Всъщност това явно бе изненада и за самата нея. Марго може и да бе замесена в смъртта на Робърт, но може и да не беше. Възможно бе нейно бивше гадже, Джъстин например, да е изпаднало в ярост от ревност и да е убило Робърт…

Може би, може би, може би.

В момента разполагаха само с предположения. Докато гледаше снимките на малкото момченце, Миа осъзна, че Роби Грей е единственият близък роднина, който Матю има на този свят. Че той се нуждае от нещо повече от предположения.

Беше загубил родителите си, а сега и брат си, единствения си брат.

Запита се дали в живота му има жена.

— Замина при баба си и дядо си за няколко седмици — внезапно каза Матю, загледан в една от снимките. — Дяволски много ми липсва.

Миа се поусмихна:

— Много красиво дете.

Матю кимна, после попита:

— Ти нямаш ли деца?

Деца. Миа искаше да имат дете още щом с Дейвид се ожениха, но той пожела да изчакат.

Не искаше жена му да си развали фигурата. А после, с течение на времето, Миа прецени, че бракът им не е достатъчно стабилен, достатъчно сигурен, за да си позволят дете. Дейвид естествено така и не повдигна въпроса. „Защо да си съсипеш тялото и да напълнееш, преди да си навършила трийсет? — беше казал той. — В майките няма нищо секси.“

Тя потръпна. Някога бе влюбена в мъжа, който изрече тези думи.

— Да се захващаме с разследването — каза Матю и пак стана сериозен и строг.

Миа се зарадва. Последното, от което имаше нужда, бе да му съчувства, да си задава въпроси за него, да го харесва.

— Миа? Добре ли си?

Тя примигна.

Той я гледаше закачливо. „Стегни се, момиче. Концентрирай се.“

Усмихна му се и кимна, а той я поведе към спалнята.

Миа потръпна, когато влязоха в огромната стая. И тя беше боядисана в бежово, и от нея лъхаше хлад. Обзавеждането бе оскъдно — голямо легло, оправено надве-натри, тоалетка, масивно бюро от хром и дърво, обърнато към прозореца.

Матю седна зад бюрото си и включи компютъра. Миа остана права и притеснено скръсти ръце на гърдите си. Не искаше да сяда на леглото.

— Седни — посочи той леглото.

Усети, че бузите й пламнаха, но се подчини.

— Ще проверя дали на посочените в бележките дати са починали хора в центъра на града и околните градчета — каза Матю. Взе бележките от металното ковчеже, което бе в раницата му, и ги прегледа, после защрака по клавиатурата.

Миа погледна снимките на тоалетката. Една бе на мъж, жена и бебе — вероятно семейството на Робърт. На друга бяха фотографирани мъж и жена на средна възраст — най-вероятно родителите му. И две снимки на Роби.

Нямаше снимка на жена.

— Миа, погледни! — извика Матю, тя подскочи и надникна през рамото му. — Още трима мъже са били убити на паркингите на различни барове, единият е бил намушкан с нож, другият застрелян, третият, ударен по главата с гаечен ключ…

„И един намушкан няколко пъти с нож в гърба“ — мислено довърши изречението му тя.

— Добре ли си? — промърмори.

Той се поколеба само за миг и кимна, без да отмества поглед от екрана.

— Четири убийства, извършени на същите дати, на които Марго е имала задачи.

Миа изпъшка. Внезапно осъзна сериозността на откритията на Матю.

Извършени са били още три убийства.

Още четири.

— Има ли връзка между местопрестъпленията и задачите на Марго?

Той пак погледна екрана:

— Да. Едното е било извършено в тясна уличка близо до заведението.

Краката й се подкосиха и тя се свлече на пода. Матю скочи и се спусна към нея.

— Добре ли си? Искаш ли вода?

Тя затвори очи и кимна, а когато той отиде в кухнята, изведнъж се почувства самотна.

„Марго, в какво си се забъркала? Какво значи всичко това?“

Матю се върна с чаша вода:

— Нека ти помогна да легнеш. Трябва да полежиш, да се успокоиш…

Миа се чувстваше толкова отпаднала и неспособна да мисли за каквото и да било, че му позволи да я сложи на леглото. Усети ръцете му на тила си, докато облягаше главата й на таблата на спалнята.

— Много се страхувам за нея — прошепна толкова тихо, че едва чу думите си. — Нямам представа какво означава всичко това.

Той седна до нея:

— Ще повторя собствените ти думи, Миа. Не бива да правим прибързани заключения, нито пък да си измисляме каквито и да било сценарии. Нека изчакаме, докато открием категорични факти, преди да си правим изводи.

Миа кимна.

— Само защото засега уликите са против нея, не означава, че наистина е виновна.

Матю се усмихна, но тя знаеше, че не й вярва. Просто отново бе любезен с нея.

По дяволите!

Но му бе благодарна. Нуждаеше се от подкрепа, макар и не особено убедителна.

Не биваше да забравя едно: сестра й, еднояйчната й близначка, не е убийца. Знаеше го толкова добре, колкото познаваше себе си.

Тогава, какво, за Бога, ставаше? Защо някой е изпратил Марго да съблазнява тези четирима мъже, да ги кара да изневеряват на съпругите си, а после да ги убиват?

Кой я е наел?

Кой е убил мъжете?

И каква е връзката на Марго с четирите жертви? А с човека, който я е наел?

— Главата ми ще се пръсне — промълви. — Имаш ли аспирин?

Матю й донесе две таблетки. Тя изпи хапчетата с голяма глътка вода, отпусна глава на възглавницата и затвори очи.

— Добре ли си, можем ли да продължим? — попита Матю. — Или да те закарам у вас?

Миа отвори очи.

— Добре съм. Наистина, Матю. Първоначалният шок поотмина и сега изникват какви ли не въпроси. Много въпроси.

— Може би ще открием отговорите на някои от тях, ако се разровим в тази история. — Погледна я за момент, после седна зад бюрото и се загледа в екрана на компютъра. — Интересно — добави. — Две от жертвите са били ограбени, две — не.

— Не ни е от голяма помощ — отбеляза Миа. — Няма никаква последователност.

Матю въздъхна и прокара пръсти през косата си:

— По дяволите. Кой е наел Марго?

— Може би трябва да направим списък с евентуалните заподозрени — предложи Миа и смъкна краката си от леглото, за да се обърне с лице към него. Чувстваше се много по-малко уязвима, когато бе стъпила на пода.

Матю взе лист хартия и химикалка:

— Да започнем с Джъстин, бившия приятел на Марго. Той е ненавиждал страничните й занимания, дал й е ултиматум да ги прекрати, а тя не се е подчинила. Може би толкова се е ядосал, толкова е ревнувал, че не е издържал.

— Но защо ще изпраща анонимни бележки, с които да я изпраща на срещи с непознати мъже? — попита Миа. — Ако толкова я е ревнувал, как е понасял това положение? Какъв е смисълът?

— Да се отърве от съперниците си — обясни й Матю.

— От мъжете.

Той кимна.

— Значи, ядосан е на нея, също и на непознатите мъже, които я „притежават“, затова я наема да се среща с тях, а после ги убива, така ли? — попита Миа.

— Изглежда пресилено, не мислиш ли?

— Да, така е. Пък и тази версия не ни обяснява защо би избрал точно тези четирима мъже.

Миа се загледа в него.

— Прав си. Защо са набелязани точно те?

— Знаем само, че някой е наел Марго като примамка, за да прелъсти точно тези четирима души и да ги накара да изневерят на съпругите си в определен ден и час и…

— Чакай малко — прекъсна го Миа. — Сигурни ли сме в това? В бележките пише, че Марго трябва да отиде в дадено заведение в определен ден и час, но не се споменава конкретен човек, нито пък се дава описание на мъжа, когото да прелъсти.

Матю я зяпна.

— Напълно си права. Марго получава снимките и хонорара си в брой след бележките, в които й се поставят задачите. А в тях не се споменава точно кой мъж е на мушката.

— Тогава откъде е знаела кого да прелъсти? — попита Миа. — И как би могла да е сигурна, че Робърт ще се падне?

Матю замълча, после въздъхна:

— Не знам. Нещо не се връзва.

— Да предположим, че една от вдовиците е написала бележките — предпазливо каза Миа. — Най-логично е някоя от вдовиците да е заподозряна, имайки предвид, че авторът на бележките наема жена — примамка.

— Да кажем, че госпожа Х иска да разбере дали съпругът й я мами. Наема Марго, от снимките научава, че отговорът е „да“, откача и убива съпруга си, край на историята. Защо още трима мъже биват убити?

Миа поклати глава.

— Колкото повече се опитваме да разгадаем тази история, толкова по-нелогична и объркана става.

— Добре. Да вземем последната бележка. Марго трябва да отиде в „Макдугалс“ на десети юли в десет часа вечерта. Какво трябва да направи? С кого трябва да се срещне? Онзи, който реши да я сваля ли?

— Изглежда невъзможно — отбеляза Миа.

— Така е — поклати глава Матю.

— Знаем, че убийствата не са извършени случайно по време на пиянска свада, заради участието на Марго — каза Миа. — Но пък самите жертви сякаш са избирани съвсем произволно.

— Не се връзва. — Матю погледна през прозореца — явно едва сдържаше гнева си.

— Да прочетем докладите на полицията, после да ги обсъдим. Може да ни хрумне идея откъде да започнем.

— Добре. — Матю принтира по две копия от всеки рапорт и допълнителната информация, която откри за жертвите.

Въпросната информация беше доста оскъдна. Бяха съвсем обикновени мъже, обикновени граждани. Двама бяха бизнесмени, един имаше автосервиз, четвъртият беше електротехник. На възраст бяха около четирийсет години. Всички бяха женени, двама имаха деца.

— Няма никаква връзка помежду им — отбеляза Миа.

— Само семейното им положение — изкоментира Матю, прелиствайки страницата. — Живеели са в различни градове, имали са различни професии.

И двамата се съсредоточиха върху докладите, прочетоха ги още няколко пъти, задаваха си въпроси, отхвърляха едно, обсъждаха друго.

Миа се прозина и си погледна часовника. Бяха минали три часа, откакто дойдоха в апартамента на Матю. Стисна клепачи — каза си, че ще си почине за секунда.

Когато отвори очи, беше тъмно като в рог. Само екранът на компютъра светеше. Незнайно как бе събула гуменките си и се беше свила на леглото на Матю. Бе толкова уморена, че й се искаше да се пъхне под завивките. Но дишането на мъж я стресна.

Матю бе заспал на стола зад бюрото. Господи, толкова беше красив! Светлината от екрана озаряваше лицето му с правилни черти и тъмната му гъста коса.

Той внезапно стана и се просна на леглото, без да отваря очи.

Обърна се към нея и притисна лице до шията й, топлият му дъх я парна като въгленче. Усещаше аромата на сапуна му, на одеколона му с ухание на мускус. Ненадейно той протегна ръка и я уви около кръста й, после я плъзна нагоре към гърдите й.

Дъхът й спря.

Бяха толкова близо един до друг, че спокойно можеха да се любят.

„Какво да правя? Какво да правя? Какво да правя?“

Опита се внимателно да измъкне крака си изпод тялото му, но безуспешно.

Матю отвори очи.

Ококори се.

Скочи от леглото, тя също.

— Как… — подхвана той, на бузите му се появиха две червени петна.

— Не знам… — измънка Миа. — Май и двамата сме заспали. — Грабна гуменките си и ги обу. — Ще повикам такси.

— Остани. Ще спиш на леглото, аз — на дивана.

— Ами…

— Три часът сутринта е. — Той отиде до дрешника и отвори едно чекмедже. — Ето. Долнище на анцуг и фланелка, която доста се сви, когато се опитах сам да си изпера дрехите. От тях става удобна пижама.

„Е, май ще остана“ — помисли си Миа.

* * *

Миа е в неговото легло.

Това бе последната мисъл на Матю, преди да заспи на неудобния диван в хола, и първата, която му дойде наум, когато се събуди.

Миа. Красивата, сладката, упоритата Миа беше в леглото му.

Не… не беше. Освен ако миризмата на бекон, която се носеше от кухнята, не беше сън. Продължение на снощния му сън, когато се озова в леглото до нея, толкова близо, че можеше да се огледа в очите й.

Толкова близо, че трябваше да се премести само един–два сантиметра и да проникне в нея.

Затвори очи и се наслади на тази мисъл, докато шумът от кухнята не го убеди, че не сънува.

А може би все пак беше сън — Миа явно приготвяше закуска.

— Обичаш ли бъркани яйца? — Миа се показа на вратата. Носеше престилка, в едната ръка държеше шпатула, а в другата тиган.

Изглеждаше много красива, въпреки небрежното облекло — с боси крака, вързана на опашка коса и току-що измито лице. Напомняше му на грейнало слънце.

— Бъркани са ми любими. — Той се надигна от дивана и се протегна. — На кафе ли мирише? Бих пийнал чаша силно кафе.

— Веднага! — Тя широко се усмихна и се върна в кухнята.

Интересно. Беше прекалено дружелюбна и любезна, прекалено весела.

Можеше да познае кога някой се преструва на весел. Сигурно й беше неудобно заради случилото се през нощта. Запита се колко ли време са лежали така — с преплетени ръце и крака, притиснати един до друг. Знаеше само, че се беше почувствал много добре. Първият сигнал, че нещо не е наред.

Знаеше, че присъствието й в апартамента му щеше да създаде проблеми.

И не беше сбъркал.

— Ще си взема душ — извика.

— Добре. Закуската ще е готова след пет минути.

„Каква семейна атмосфера“ — мина му през ума и потръпна.

Тръсна глава, за да проясни съзнанието си, стана, протегна се и отиде в банята. Точно от това имаше нужда — горещ душ. След чаша силно кафе щеше да е „имунизиран“ срещу чара на Миа Андерсън.

Съблече се, застана под горещата струя вода и веднага го връхлетяха еротични мисли.

Миа, сънена, гола под горещия душ.

Нежните й гърди, притиснати към неговите, бедрата й, обгръщащи кръста му…

— Яйцата ти ще изстинат — извика тя със същата престорена веселост.

Все едно изведнъж водата изстина и го поля студен душ.

— Веднага излизам! — извика в отговор.

Надяваше се, че тя не може да чете мисли.

След минутка уви хавлиената кърпа около кръста си. Но редно ли бе да излезе в този вид от банята? Миа в хола ли беше, чакаше го да се появи ли? Дали трябваше да извика и да я предупреди, че излиза?

Един джентълмен не би го направил, но, от друга страна, те се намираха в неговия апартамент, и това, че Миа ще се притесни от мъжкото му присъствие, не беше един от приоритетите му. Всъщност колкото по-неудобно се чувстваше тя, толкова по-добре бе за него.

Отвори вратата на банята и излезе. Миа, която отиваше към масата в трапезарията, понесла таблата с храната, се вцепени.

И се втренчи в него.

Той също впери поглед в лицето й.

За миг двамата останаха неподвижни, а в стаята беше толкова тихо, че чуваха дишането си.

Матю забеляза как зърната на гърдите й прозират през тънката бяла тениска. Беше сигурен, че и тя е забелязала как му въздейства.

— Аз… аз ей — сега ще донеса кафето — изпелтечи Миа. Бързо сложи таблата на масата и хукна към кухнята.

Матю не се сдържа и се усмихна.

Да, беше й неудобно.

* * *

Докато пиеше кафе и отхапваше от препечената си филия, тя не можеше да пренебрегне факта, че Матю Грей е гол. Е, почти гол. Мускулестите му гърди бяха влажни, гъстата му кестенява коса блестеше, тъмносините му очи бяха потъмнели от… от какво? Желание? Похот?

Миа много добре знаеше какво желае един мъж. Знаеше също така какво е да си обект на подобни желания. Знаеше какво е да те желаят, без да те обичат.

Да те желаят, без дори да те харесват. Да си желана само заради грима и предизвикателните дрехи, които носиш.

Загуби апетита си и се обърна към прозореца, от който се разкриваше невероятна гледка към центъра на града.

Сестра й беше там някъде, а какво правеше самата Миа? Фантазираше за мъж, който не я познаваше. Нито пък се интересуваше коя е всъщност.

„О, Марго! Къде си? Наблизо ли се криеш? Или си заминала някъде ли? Къде си, Марго?“

— Яйцата са много вкусни — отбеляза Матю. — Благодаря, че приготви закуска.

Беше омел всичко в чинията си.

Бившият й съпруг беше маниак на тема здраве и закусваше само омлет от белтъци и екологично чиста пълнозърнеста овесена каша. Миа трябваше да си признае, че й доставя удоволствие да гледа как един мъж си хапва добре на закуска.

— Аз благодаря за комплимента — отвърна тя. — Мислех си откъде да започнем днес и предлагам да проверим алибито на Джъстин. Да се уверим, че наистина е бил на смяна в болницата в нощта, когато са убили Робърт.

— Добър план — каза Матю и отпи от кафето си.

— И ако се окаже, че е невинен, мисля, че трябва да проучим вдовиците, особено първата.

Миа кимна:

— Какво ще кажеш да прескоча до нас, да взема душ и да се преоблека, а после да се срещнем в кафенето… — Тя погледна часовника си. — След един час?

— Става. Ще те закарам.

— Не — побърза да откаже тя. — Искам да се поразходя. Да подишам чист въздух.

„И да съм по-далеч от теб.“

— Сигурна ли си?

Тя кимна и Матю я изпрати до външната врата.

— Ще се видим след час.

Отвори вратата, погледът му се спря на лицето й, а тя едва се сдържа да не се изправи на пръсти и да се отдаде на еротична целувка.

О, Боже! Наистина трябваше да се махне от тук.