Джанел Тейлър
Опасни тайни (6)

Пета глава

В девет без петнайсет на следващата сутрин Миа крачеше напред — назад из просторния хол в апартамента на Марго. Сестра й живееше в този апартамент от седем години, но жилището изглеждаше точно така, както когато тя покани Миа малко след като се беше нанесла.

В хола имаше само кожено канапе в кафяво без възглавнички и огромна стереоуредба с всички екстри. Прозорците заемаха цялата стена, бяха без завеси. Единствената дума, с която Миа можеше да опише тази стая, бе „студена“. Нямаше колорит, нямаше никаква украса, никакви произведения на изкуството. Нямаше индивидуалност. Защо Марго не е пожелала да направи дома си уютен? Не е възможно да се чувства добре в този аскетичен апартамент.

Но пък Миа почти не познаваше сестра си. Някогашната Марго беше украсила стаята си в къщата на родителите си с лудешки шарки тип „зебра“ Стаята й сякаш крещеше „Марго“, „личност“, „човек с характер“.

А спалнята на зрялата Марго по нищо не се различаваше от хола. Боядисана в бежово, подредена. По нищо не личеше, че именно тя живее тук, освен по една снимка на двете близначки и родителите им като тази, която сестра й държеше в банята.

Снощи, когато Миа видя снимката, поставена на тоалетката между скъпите парфюми и кутията за бижута, за пръв път почувства леко облекчение. Снимката беше обърната към леглото; явно беше първото нещо, което виждаше Марго, когато се събудеше сутрин, и последното, преди да заспи.

„Май все пак познавам сестра си“ — помисли си тя. Може да не бяха близки, но познаваше душата на сестра си.

Марго не беше убийца. И не се беше забъркала в убийство. Миа нямаше представа какво означават фотографиите в папката, но беше сигурна в едно; Марго беше пионка в нечия игра.

Трябваше да убеди Матю Грей, че Марго е жертва.

Само за това си мислеше през нощта, докато се въртеше на леглото в просторната спалня на Марго. Тайната на внезапното изчезване на сестра й, загадъчното убийство на брата на Матю… не можеше да ги разгадае сама. Неволно си спомни усещането, когато ръцете на Матю докоснаха раменете й и как реагира той на нейната близост.

Неговото потръпване.

В този миг бе загубила контрол върху себе си, беше забравила, че нито един мъж не би желал Миа Андерсън да се обляга на него, да търси неговата утеха. Не беше от жените, които предизвикват у мъжете похот или желание да ги покровителства.

„Престани!“ — мислено си изкрещя тя. Как може да мисли подобни неща, когато сестра й се крие някъде? Един човек бе убит. Едно дете бе останало без баща. А тя се тюхкаше, че мъжете не я намират за привлекателна.

Че Матю Грей не я намира за привлекателна.

На вратата се позвъни и тя подскочи от страх. Погледна си часовника. Девет без една минута.

Пое си дълбоко дъх, изтича до вратата и погледна през шпионката. Ето го! Все така красив, макар леко разрошен, недоспал и с набола брада.

Когато пристъпи в коридора, огромният празен апартамент изведнъж й се стори малък и почти клаустрофобен.

— Добро утро — поздрави.

— Добро утро.

Тази сутрин носеше дънки, бяла риза и черни обувки. Тъй като предишната вечер Миа бе излязла от къщи набързо, трябваше да вземе някоя дреха от гардероба на Марго. Тесни джинси и прилепнала по тялото фланелка бяха единственият й избор, ако искаше да се облече ежедневно. Марго не притежаваше нито един чифт широки дънки, а всичките й тениски бяха много къси, с голямо деколте. Добре, че поне имаше няколко чифта маратонки. Миа забеляза, че Матю я изгледа от главата до петите, но знаеше, че това няма нищо общо със самата нея. Дори без грим тя приличаше на Марго. Дългата руса коса, сексапилните дрехи. Продължаваше да заблуждава хората както през последните пет години.

— Да ти предложа нещо, чаша кафе? — попита тя. Близостта му я притесняваше и объркваше, искаше й се за момент да избяга от него. — Марго не държи много храна тук, има само малко маслини и няколко бутилки вино, но пък кафето й е хубаво.

— Да, разбира се — разсеяно отвърна той. — Бих пийнал едно кафе. По-късно ще хапнем нещо.

Миа кимна и изтича в кухнята. Дори не осъзнаваше, че е затаила дъх, докато летящата врата не се затвори зад нея.

Премери водата, сложи кафето на котлона, изми лъжичката. След това, за да се забави още малко, отново я изми. „Трябва да се върнеш при него — каза си. — Не той командва тук. Не той диктува правилата. Не той определя живота ти. Не е Дейвид Андерсън, а пък вече не си жената без самоуважение и собствено мнение. Не се оставяй да те сплаши.“

Почувства се малко по-сигурна и смела, отново си пое дъх и се върна в хола. Матю стоеше до огромните прозорци и гледаше навън. Беше мрачна юнска утрин, още не валеше, но облаците бяха надвиснали застрашително. Дъждът щеше да прогони необичайната за сезона жега, мина й през ума, благодарна, че мисли за нещо друго, не за сегашната ситуация и за причината, поради която Матю Грей стоеше в хола на сестра и.

— Кафето ще е готово след минутка — каза тя и седна на ръба на дивана.

Той се обърна и кимна.

— Мисля, че трябва да разберем какво означава съдържанието на папката по отношение на връзката между Марго и Робърт, на първо място какво точно е била наета да стори.

— Откъде ще започнем? — попита тя и веднага съжали, че е задала този въпрос. Защо му даваше възможност да взема решения, които засягат сестра й?

— Тя има ли кабинет или бюро в стаята си? — попита Матю. — Можем да прегледаме документите й, да видим дали…

— Чакай малко — прекъсна го Миа. — Не знам дали е редно да се ровим из личните и книжа…

— Как предлагаш да разберем какво означават материалите в папката? — сопна се той и впери в нея тъмносините си очи. — Може да има и други папки, други снимки, други бележки.

Миа затвори очи. Други снимки… други бележки… други доказателства за услугите на повикване, които е извършвала Марго, каквито и да са били те…

„Успокой се, момиче. Не се вълнувай толкова. Просто помисли… и направи онова, което смяташ за необходимо. Успокой се.“

Работата беше там, че всичко, свързано с тази ситуация, я караше да се чувства неспокойна и притеснена.

Матю седна в средата на дивана.

— Виж какво, аз съм бизнесмен. Със сигурност не би ми харесало, ако някой рови в бюрото ми в мое отсъствие. Но брат ми е мъртъв, а сестра ти се крие някъде. Нямаме избор.

Миа усети, че всяко мускулче на тялото й се стяга. Беше прав. Нямаха избор.

„Съжалявам, Марго, но ще прегледаме личните ти книжа. Наистина съжалявам. Знам колко мразиш някой да ти рови из нещата.“

Това бе самата истина. Едно време, когато Марго и Миа бяха петнайсетгодишни, майка им заподозря, че Марго пуши марихуана (наистина пушеше), и разрови чекмеджетата в стаята на Марго, за да потърси доказателства. Дори прегледа дневника й, за да види дали там пише нещо за наркотици. Марго залови майка си на местопрестъплението. Миа никога не беше виждала сестра си толкова ядосана. Не беше сигурна дали Марго се ядоса заради това, че майка й и няма доверие, или защото госпожа Даниела е осквернила личните й вещи. Винаги бе смятала, че е комбинация и от двете.

— Направих го за твое добро, за да те предпазя — обясни майка им. — И сега, след като се убедих, че пушиш онова нещо, ще те изпратим в център за борба с наркоманията…

Тези спомени накараха Миа леко да се усмихне. Марго, която беше пушила марихуана няколко пъти с приятели и с тогавашните си гаджета, толкова се уплаши от видяното в центъра, че никога не докосна марихуана или каквито и да било други наркотици.

Миа не вярваше в мотото „Целта оправдава средствата“, но знаеше, че в този случай Матю беше прав.

— Марго има бюро в стаята си — промълви неохотно. — Заключено е, но съм сигурна, че ключът е някъде тук.

Той се изправи. Миа беше висока метър и седемдесет, но Матю стърчеше доста над нея.

Поведе го към спалнята, изведнъж й стана неудобно от огромното легло, което изпълваше помещението.

— Там е. — Посочи бюрото под прозореца, въпреки че не беше необходимо. Отиде до тоалетката и потърси ключа в кутията за бижута. — Ето и ключа — добави и го подаде на Матю. — Ще донеса по едно кафе.

Той кимна и се зае с работа, а тя беше благодарна за шанса да избяга. И от него, и от онова, което можеха да намерят в бюрото.

За каква работа плащаха на Марго? Миа си зададе този въпрос, докато наливаше кафе и мляко в две чаши. Явно, че снимките и парите бяха свързани, но как? Бяха платили на Марго да се целува с брата на Матю в някакъв бар, за да ги снимат ли? Защо?

Осъзна, че трябва да научи нещо повече за този Робърт. Матю бе споменал, че халката и часовникът на брат му не са били откраднати. Защо женен мъж се е целувал със сестра й? И то на публично място.

„Не бъди наивна — упрекна се. — Съпругът ти също беше женен, но това не му пречеше да се люби с жени, които не са негови съпруги.“

Стомахът й се сви от гняв. Как смее Матю да изкарва виновна сестра й? Собственият му брат, женен мъж с дете, се беше „натискал“ с Марго. Може би Матю трябваше да търси вината в собствения си брат прелюбодеец.

„Поспри се, Миа. Съдиш го доста строго, не мислиш ли? Не си наясно с цялата ситуация, не познаваш брата на Матю, както и той не познава теб или сестра ти. Първо научи фактите.“

Не спираше да се пита що за човек е бил Робърт Грей. Може да е имал врагове. Неприятели, които нямат нищо общо с Марго, нищо общо с това, че мъж и жена си разменят целувки и пият по питие в някой бар.

„Тогава какво означават парите и бележката?“ — попита я едно гласче в главата й, докато слагаше кафето, каничката с мляко и захарницата на един поднос, за да ги занесе в спалнята. И какви „услуги“ трябваше да извърши Марго на десети юли в „Макдугалс“?

Единствените „услуги“, които знаеше, че предлага сестра й, бяха тези на вътрешен дизайнер. Въпреки че апартаментът й не беше най-добрият пример за уменията й, Миа беше виждала на снимки на какво е способна Марго. Сестра й беше страхотна в професията си и с удоволствие обзавеждаше чуждите домове, не и нейния собствен. Така че какви „услуги“ е трябвало да извърши в десет часа вечерта в бар „Чимлис“ в съботната вечер? И защо тези „услуги“ включваха нецензурни снимки и пари в брой?

— Ключът стана — обади се Матю. Миа го погледна. Той седеше на кожения стол до бюрото на Марго и ровеше в най-горното чекмедже. — Платени сметки, файлове на нейни клиенти за вътрешно обзавеждане, поне така изглежда… Миа, ела да погледнеш!

— Какво е това? — Тя остави таблата върху тоалетката и отиде при него.

— Написано на ръка писмо отпреди два месеца от мъж на име… — Той обърна страницата. — Джъстин.

Джъстин ли? Марго никога не бе споменавала мъж на име Джъстин. Матю се завъртя на стола, за да се обърне с лице към Миа.

— Чуй това. — Той зачете: — „Ако не се откажеш от тази твоя странична работа, Марго, между нас всичко е свършено. Знам, че не печелиш много като дизайнер, но това, което вършиш, за да си помогнеш финансово, е ужасно и отвратително, и аз повече не издържам.“

— Ужасно и отвратително — слисана повтори Миа.

— Пише ли каква точно е тази странична работа?

Матю препрочете краткото писмо и поклати глава:

— Не. Само, че е дошло време да избере. Него или работата.

— Каква работа? — промърмори Миа. — Каква ще е тази работа, която изисква да се срещаш с мъж по баровете, да се целуваш с него, а после да ти изпратят снимката с хонорар от хиляда и петстотин долара?

— Мисля, че сме наясно за каква работа става въпрос — тихо каза Матю. — Проститутка. Според мен човекът, който е изпратил бележката, парите и снимката, просто й е плащал, за да задоволи някой клиент. Не че брат ми е бил задоволен — тъжно добави той.

Бузите на Миа пламнаха.

— Сестра ми не е проститутка!

Матю наклони глава и я погледна:

— Каква е тогава?

— Не знам! Но съм сигурна, че не е проститутка.

— Ти спомена, че със сестра ти не сте особено близки. Откъде знаеш какво прави през свободното си време?

Тя сведе поглед, неспособна да продума.

Матю се облегна на стола.

— Мисля, че брат ми си е поръчал проститутка и е получил Марго, флиртувал е с нея в „Чимлис“, а после, когато са се запътили към колата му, за да правят секс там или в някой мотел, нещата са загрубели.

— Не ме отвращавай! — сопна се Миа.

— Не бъди толкова наивна — отвърна й той.

— Марго не е проститутка.

— Откъде знаеш?

— Знам.

— Както знаеш къде е в момента ли? Защо избяга, щом не е виновна за убийството на брат ми?

— Престани! — извика Миа и с длани си запуши ушите. — Млъкни!

Матю скочи от стола, хвана дланите й.

— Прости ми, Миа. Съжалявам. Опитвам да намеря отговор на въпросите, които си задавам.

— Първо разбери какви са фактите, после обвинявай. И аз имам предположения за това какво може да се е случило с брат ти — варианти, които изключват участието на Марго.

— Добре. — Той пусна ръцете й. — Много добре.

Миа го погледна, изненадана, че толкова бързо прояви съчувствие и разбиране. Явно беше усетил, че прекрачва границата.

Протегна ръка за писмото и той й го подаде. Тя прочете кратката бележка.

— Де да имаше малко повече информация. Пише само, че я обича, и че тя трябва да избере.

— Е, поне знаем какъв избор е направила — прошепна Матю.

Миа го погледна.

— Предлагам да посетим този Джъстин. Вярно, че не знаем почти нищо за него, но от писмото съдя, че е почтен човек, който наистина е обичал Марго.

— Съгласен съм. Адресът му е на гърба на плика.

— Той й го подаде. — Оук Ридж Роуд е само на около километър и половина от тук.

Миа седна на ръба на леглото и затвори очи. Усети, че той се приближава към нея, още преди матракът да се огъне от тежестта му, когато седна до нея.

— Знам, че сигурно никак не ти е лесно — добави той. — Но заедно ще открием отговорите на всичките въпроси.

Когато след миг отвори очи, той се беше върнал до бюрото.

— Да видим какво друго ще открием тук, после ще отидем до дома на Джъстин Грейвс. — Матю отвори второто чекмедже.

Миа си пое дъх. Какво друго щяха да открият?

* * *

Матю беше почти доволен, че не намериха още уличаващи документи в бюрото на Марго. Според него Миа нямаше да понесе още една ужасна изненада. След още цял час търсене не откриха нищо, което да хвърли светлина върху това каква точно е била тази „ужасна“ странична работа на Марго — май е била „високоплатено момиче на повикване.“

— Колата ми е ето там. — Посочи сребристото беемве, което бе паркирал пред закусвалнята „Сити Багелс“. Преди пет минути с Миа влязоха в малкото магазинче, за да си вземат две франзели с топено сирене за закуска. Тя настоя да плати своята, той не се възпротиви. Нещо му подсказваше, че Миа има нужда да спечели някоя и друга битка.

Тя седна до него и Матю неволно забеляза как тесните дънки очертават стройните й бедра и колко е плосък коремът й под тясната тениска.

— Тези дрехи са на сестра ми — внезапно обяви тя, а той смутено отмести поглед. — Обикновено не нося тесни дрехи, но…

— Не е необходимо да ми обясняваш, Мия. Освен това изглеждаш много добре.

— Сигурна съм, че мислиш така — студено отвърна тя.

„Това пък какво означава?“ — запита се той.

Погледна я изпод око, но Миа се взираше в предното стъкло. Тя извади сандвича си и отхапа, което беше знак за него да спре да говори и да се съсредоточи върху шофирането.

„Не се опитвай да я разбереш, Грей — каза си той. — Пък и какво те интересува? Целта ти е да научиш какво се е случило с Робърт, а Миа е билетът ти в тази посока“.

— Имаме късмет, че е събота — промърмори, за да поддържа разговора. — Може и да хванем Джъстин у дома.

Миа го погледна и кимна. Не беше казала нито дума през целия път до Оук Ридж Роуд. Матю спря пред една къща и забеляза, че на пощенската кутия пише „Грейвс“.

— Тук е — каза.

Миа погледна през стъклото — бе напрегната и сериозна.

— Виж, каквото и да научим, ще бъде самата истина, а ние точно това търсим, нали? Няма значение колко е неприятна.

Нямаше представа защо му се прииска да я утеши, но го направи. Всъщност много добре знаеше защо: трябваше да действат заедно и ако тя рухва, разтреперва се и се разплаква при всяко препятствие, никога нямаше да стигнат до истината за случилото се с Робърт.

Миа сведе поглед. Матю беше готов да се обзаложи, че коленете й треперят. Тя сложи почти недокоснатата франзела обратно в пликчето.

— Да вървим. — Той отключи електронните врати и отвори своята.

Но тя не помръдна. Седеше, вперила поглед в скута си, а коленете й вече наистина трепереха.

— Миа…

— Прав си — бързо го прекъсна тя. — Истината винаги е най-важната. Колкото и горчива да е тя.

„Така е, обикновено истината е горчива“ — тъжно си помисли Матю, слезе от колата и я заобиколи, за да отвори вратата. За пореден път се възхити на красотата й. Дългата й руса коса беше вързана на опашка, по красивото й лице нямаше и следа от грим, а светлокафявите й очи… толкова много приличаха на очите на кошута — блестяха въпреки мрачния ден. Кожата й беше гладка и бяла, устните й естествено розови и плътни. Пък и всичко останало в нея му идваше в повече — стегнати, високи гърди, подчертани от прилепналата тениска, и тези страхотни дънки, които й стояха идеално.

Беше страхотна, както и снощи с широката тениска и долнището на анцуг.

„Не й обръщай внимание — заповяда си той. — Съсредоточи се върху една от ноздрите й или косъмче на веждата й. Опитай се да не гледаш право в нея, особено в очите й. Да, това ще свърши работа, когато разговаряте за нещо важно.“

Въздействието, което оказваше върху него, го бе притеснило. Последния път, когато реагира по този начин на очарованието на жена, почти загуби компанията, която бе изградил от нулата. Този път нямаше да рискува и нямаше да загуби. Беше съвсем елементарно.

„Миа е средство, за да постигнеш целта си, както и ти за нея. Искаш да откриеш убиеца на брат си, а тя иска да изчисти името на сестра си. Без значение дали преследвате една и съща цел или не, вие имате нужда един от друг, за да я постигнете. Не го забравяй.“

— Да вървим. — Той тръгна по пътеката към триетажната къща. Миа колебливо го последва.

Когато позвъни, забеляза, че това е частна къща, не кооперация с отделни апартаменти, както си помисли в първия момент. Джъстин Грейвс, който и да беше той, явно бе доста заможен.

„Защото е сводник на високоплатени проститутки ли? Щом хонорарът на Марго е хиляда и петстотин долара, неговият дял би трябвало да е…“

Не. Не заслужаваше да си губи времето с подобни мисли. Един сводник не би поискал от източника си на доходи да се откаже от заниманията си, нито пък би казал, че това, което тя върши, е „ужасно и отвратително“. От писмото на Джъстин ставаше ясно, че той е влюбен в Марго, и иска най-доброто за нея, нещо, което тя, изглежда, не желаеше.

Вратата отвори хубав висок, мъж на около трийсет години. Носеше очила с телени рамки и зелена хирургическа престилка. Лицето му помръкна щом видя Миа.

— Какво правиш тук, Марго? — попита с очевидна досада.

Миа понечи да възрази, но се отказа.

Матю побърза да обясни вместо нея:

— Казвам се Матю Грей, а това е Миа Андерсън, близначката на Марго.

Джъстин кимна:

— А, да, казвала ми е, че има сестра близначка.

— Изведнъж очите му се разшириха. — Случило ли се е нещо с нея? Добре ли е?

— Защо питате? — поинтересува се Матю с нарастващо подозрение.

— Познавам Марго от шест месеца — обясни Джъстин и прокара пръсти през късата си руса коса. — През цялото това време нейната сестра близначка нито веднъж не почука на вратата ми в десет и половина в неделя сутринта, изглеждайки така, сякаш някой е умрял.

„Наистина някой умря“ — тъжно си помисли Матю.

— Съжалявам за безпокойството — побърза да се извини Миа и погледна към Матю, — но имам причина да се тревожа за Марго. Намерихме едно ваше писмо до нея и се надяваме да ни отговорите на няколко въпроса.

Джъстин я погледна, извърна очи към Матю, кимна и се отдръпна да влязат. Въведе ги в елегантно обзаведена дневна.

— Разпознавате ли работата на сестра ви? — обърна се той към Миа и с жест ги покани да седнат на коженото канапе.

Миа леко се усмихна и кимна, но Матю знаеше, че е неискрена. Не беше познала стила на сестра си и това очевидно я смущаваше. Защото й се щеше да са по-близки, отколкото всъщност бяха ли?

По-логичният въпрос бе защо Марго, талантливата дизайнерка, взема пари разни женени мъже да я натискат по баровете.

— Защо се тревожите за Марго? — попита Джъстин и седна на един стол срещу тях.

— Сестра ми внезапно напусна града, защото се страхува за живота си — обясни Миа. — Снощи отидох в апартамента й с надеждата, че ще я заваря там, но нямах късмет. Приятелят ми Матю ми помага да разбера какво я е уплашило толкова, че да избяга.

— Е, това не е случай за Шерлок Холмс — отбеляза Джъстин и се облегна назад.

Миа и Матю се спогледаха.

— Защото…? — подтикна го да продължи Матю. — Ами щом сте намерили писмото ми до нея — обясни Джъстин, — знаете, че й дадох ултиматум — аз или страничната й работа. Тя избра работата. А работата й води до сериозни последствия — опасни последствия.

— С какво точно се занимава сестра ми? — мило попита Миа.

Джъстин въздъхна.

— Не знаете ли?

Тя поклати глава.

— Марго е примамка — най-после каза той.

— Примамка ли? — попита Матю. — Имате предвид полицейска примамка?

— Нещо такова, само дето не работи за полицията, а за всеки, който иска да заложи капан на някого.

— Чакайте малко — обади се Миа. — Не ви разбирам.

Матю чак сега схвана каква е страничната работа на Марго. А тя не бе лицеприятна.

— Да кажем, че искате да разберете дали можете да имате доверие на годеника си, преди да се омъжите за него — каза Джъстин. — Наемате много красива жена — примамка, която да се окаже в едно и също заведение заедно с вашия годеник, за да видите дали ще си падне по нея.

— Да си падне по нея? — повтори Миа.

— Да се хване на въдицата — обясни Матю.

Джъстин кимна.

— Точно така. Работата на Марго се състои в това да отиде в някой бар или на някой купон, нагласена и секси, и да застане близо до „обекта“. Ако той не направи първата крачка, прави я тя, фотограф или оператор с камера снима срещата между Марго и мъжа.

Матю погледна Миа. Беше пребледняла и готова да се разплаче. Явно разкритието я бе потресло.

— Може ли да използвам тоалетната? — едва чуто попита тя.

— Разбира се — отвърна Джъстин. — Втората врата вдясно.

Миа почти изтича до банята и затвори вратата.

— И аз реагирах така, когато разбрах какво върши, за да си докара допълнителни средства — обясни той.

Матю кимна. И двамата замълчаха за миг.

— Предполагам, че сте лекар? — попита Матю, имайки предвид зелената престилка на Джъстин.

— Хирург съм в Общинската болница. Може да ме презрете, но си представете колко е изкривено мисленето на Марго, щом заряза лекар, който я обича, заради живота на долна примамка. Независима или не, има и други начини да изкарва пари.

— Много по-безопасни начини — намеси се Миа, която излезе от тоалетната и седна на дивана.

— Добре ли си? — запита я Матю.

Миа го погледна и кимна, но той забеляза, че е плакала. Красивите й светлокафяви очи бяха пълни с тъга.

— Можете ли да ни кажете що за хора я наемат? — побърза да попита тя, сякаш да прикрие колко е уязвима. — Знаете ли конкретни имена?

— Не — отвърна Джъстин. — Марго не говореше за работата си. Никога не би разкрила името на свой клиент.

— Значи нейни клиенти са и съпруги, и годеници, и приятелки? — попита Матю.

— И богати татковци, които искат да се уверят, че скъпите им дъщерички не са се свързали с лъжливи прелюбодейци — допълни Джъстин.

— Значи клиентите й са и мъже, и жени — поясни Матю.

Джъстин кимна.

— Всеки, който има някакви съмнения и подозрения. Майката на булката, притеснен кръстник, всеки.

— Но най-много са годениците и съпругите, нали? — попита Миа.

— Честно казано, не знам. Не ми разказваше много за тази част от живота си, само, че това работи вечер и че клиентите й са и мъже, и жени.

— Имало ли е… някога имало ли е… — Миа се разплака и поклати глава.

— Мисля, че Миа иска да разбере дали се е стигало до секс — обясни Матю.

— Това беше първото, което я попитах и аз — призна Джъстин. — Увери ме, че никога не е стигала и няма да стигне толкова далеч. Клиентът трябвало да се задоволи със запис на разговора или снимки на интимни целувки. Отказвала да се качи в кола, да отиде в хотел или апартамент с „обекта“.

— Но си е тръгвала от мястото на срещата заедно с „обекта“, така ли? — попита Матю.

— Да. Ако е необходимо да се запише как мъжът се опитва да си уреди друга среща с нея или да я убеди да отидат в хотел или в колата му да правят секс.

Матю погледна Миа; върху бледите й страни горяха алени петна.

Джъстин си погледна часовника:

— Вижте, визитацията ми започва след десет минути, така че трябва да тръгвам за болницата. Ако имате още въпроси, ще се радвам да ви отговоря, но наистина не знам повече от това, което вече ви казах.

— Само още един въпрос — обади се Миа. — Бихте ли ни казали къде бяхте миналата събота вечер?

Матю я погледна изненадан. Това беше и неговият следващ въпрос.

— Бях дежурен в болницата от шест вечерта до два на следващата сутрин — отвърна Джъстин. — Защо? Тогава ли е избягала Марго?

— Нещо такова — отвърна Матю. Стана и протегна ръка на Джъстин. — Благодаря, че ни отделихте време. Оценяваме жеста ви.

И Миа стана:

— Наистина ли обичахте Марго?

Джъстин кимна:

— Да, обичах я.