Джанел Тейлър
Опасни тайни (20)

Деветнайсета глава

— Ще умреш, мръсна курва такава! — не спираше да съска жената. Повали Миа и я възседна. — Ти преспа със съпруга ми. Спа със съпрузите на много жени. Ще страдаш заради поведението си, мръсница такава!

Притисна още по-силно пистолета към слепоочието й. На Миа й притъмня.

— Знаеш ли какво, долна мръснице? Ще те убия с голи ръце. Искам да усещам как животът си отива от поквареното ти тяло. — С едната ръка стисна здраво врата на Миа, а с другата прибра пистолета в чантичката на кръста си. — Ще те удуша, гадино!

Миа хвана ръката на жената и се опита да я избута, но онази беше много силна. Вкопчи се във врата на Миа и започна да я души.

„Много те обичам, Матю… Обичам те, Марго. Опитах се. Наистина направих каквото можах…“

— Умри, мръсна курво! — изръмжа жената. — Умри!

Ръцете стискаха все по-силно, на Миа й прималя. Изведнъж жената отпусна хватката. Миа жадно си пое въздух, машинално опипа гърлото си и го разтри. С мъка си поемаше въздух, кашляше и се задушаваше.

— По дяволите! — извика жената, когато някой я задърпа назад.

Матю!

Миа се изправи на крака. Матю и жената се боричкаха на земята.

— Матю, тя има пистолет! — изкрещя Миа.

Видя мобилния си телефон под камионетката мушна се отдолу и го грабна, набра 911 и задъхвайки се, съобщи какво се случва.

— Тя е мръсна курва! — изкрещя жената. — А ти си долен прелюбодеец!

— О, Боже мой, та това си ти! — възкликна Матю.

— Ти ме покани на танц!

— Но ти виждаше само курвата! — Жената се опита да го ритне, но той отстъпи встрани и избегна удара.

— Ти уби брат ми — прошепна Матю. Понечи да извие ръката й, но онази беше доста силна и не се даваше лесно.

— Убих много прелюбодейци — процеди.

Чу се воят на сирените. Полицейските коли идваха по Бридж Авеню и завиха към паркинга. Жените най-сетна престанаха да пеят.

— Брат ми се казваше Робърт Грей. Уби го на паркинга пред бар „Чимлис“.

Очите на жената блеснаха.

— А, да, преди три седмици. Предаде се много лесно. Муш, муш с ножа и се свлече на земята като безгръбначно влечуго, каквото си беше.

Матю побесня от гняв, който му даде нови сили. Изби пистолета от ръката й и я прикова към паважа.

— Прелюбодейците никога не прокопсват — изкрещя тя.

— А на убийците престъпленията никога не им се разминават безнаказано!

— Провали шанса ми да убия Бенджамин Словел! — изкрещя жената, докато полицаите тичаха към тях.

— Него исках да спипам, не теб! Наблюдавах го в „Макдугалс“ всяка събота вечер. След твоя брат — мръсник. Месеци наред. Идваше тук точно в девет вечерта, сваляше халката си и правеше секс с различни жени на задната седалка на колата си.

— Защо ти трябваше да наемаш примамка? Защо сама не се справяше с тях? Защо нае Марго?

— Защото мръсницата прилича досущ на жената, която ми отне съпруга. Той посещаваше подобни барове, сваляше уличници, водеше ги в мотели. Чукаше ги. Наблюдавах го. А след това го убих. Застрелях го в топките.

— Значи си отмъщавала на съпруга си отново и отново, като си убивала онези мъже, така ли? — намеси се Миа. — И използваше Марго.

— Така-а-а, кукличката била умна! — озъби се жената.

— Какво става тук? — извика полицай, стиснал пистолет. Партньорът му и още двама техни колеги заобиколиха тримата.

— Записах на касетофон пълните й признания — извика Миа. — Преди три седмици тази жена уби Робърт Грей на паркинга на бар „Чимлис“. Убила е още трима мъже. Тази вечер щеше да убие още един, но й попречихме.

— Прелюбодейците никога не прокопсват — отново изкрещя брюнетката. — Те заслужаваха да умрат! Ти също заслужаваш да умреш — извика на Матю. — Той е женен! Вижте халката на ръката му. А сваляше тази курва!

Полицаят й сложи белезниците и й прочете правата.

— Всички да отиваме в управлението — каза един от полицаите и поведе жената към патрулката. — Вие двамата се качете в другата кола.

Краката на Миа се подкосиха и Матю я подхвана.

— Свърши се! — каза й. — Всичко приключи.

„Да — помисли си тя, в очите й пареха сълзи. — Наистина всичко свърши.“

* * *

— Би трябвало да ви арестуваме за прикриване на изключително важни улики за разкриването на тези убийства, както и че сте провели собствено разследване — озъби се детектив Озгууд на Матю и Миа.

Вече два часа бяха в полицейското управление, разказваха своята версия по случая, дадоха касетката с признанието. Жената си призна абсолютно всичко, до най-малката подробност на всеки, готов да я изслуша. Казваше се Джини Лумис и живееше в Бейуотър.

— Извадили сте дяволски късмет, че всичко мина благополучно — продължи детективът. — И двамата можехте да загинете.

— Трябваше да опитаме — каза Матю. — Знаехме, че разполагаме само с тази вечер, само с тази възможност да заловим хладнокръвен убиец.

— Трябваше да дойдете при нас.

— Сега сме тук. Искаме да сме сигурни, че тази психопатка ще бъде затворена до края на живота си.

— По всяка вероятност ще свърши в болница „Гардънс“, след като приключи процесът срещу нея. Ако въобще я признаят за достатъчно „вменяема“, за да бъде съдена. Тя напълно откачи.

— Е, може с Норман Нюман да са в съседни стаи в болницата — подхвърли Миа.

Матю я изгледа. Страхуваше се как е преживяла случилото се. Потвърди това, което Матю разказа на полицаите, добави някои подробности, но през повечето време си мълчеше. Матю й разказа за Норман Нюман, докато пътуваха към полицейското управление. Тя беше шокирана, когато научи истината.

— Постъпил е в болница „Гардънс“ по собствено желание под чуждо име, с фалшива самоличност — обясни детективът. — Засега е обвинен в отвличането на Миа и след около половин час ще бъде арестуван в болницата.

Миа кимна, свела поглед в ожулената дървена маса.

— Двамата сте свободни — добави полицаят. — Ние поемаме случая.

Матю понечи да помогне на Миа да се изправи, но тя се дръпна:

— Добре съм! Искам да съблека тези дрехи и да взема гореща вана.

Когато излязоха от полицейското управление, лек ветрец раздвижваше топлия, задушен въздух.

— Е — промърмори Матю. — Успяхме.

Тя кимна.

— Сигурно си изтощена — добави той. — Аз съм капнал от умора.

— Трябва да поспим — безизразно каза Миа. — Няма нужда да ме изпращаш до апартамента на Марго. След като и убийцата, и Норман са зад решетките, се чувствам в безопасност.

— Ще те изпратя — настоя той. Не искаше да я пусне да си ходи, но не желаеше да я притиска.

Тази вечер бе преживяла доста.

— Ще ми се да повървя сама. Да осмисля всичко, което се случи току-що. Или да го забравя.

„Да забрави. Разбира се, че искаше да забрави“ — осъзна Матю.

— Сбогом, Матю — каза тя и го погледна в очите.

Толкова много имаше да й каже. Но беше изтощен и когато понечи да проговори, от гърлото му не излезе нито звук. Де да можеше да я прегърне и да я притисне в обятията си, след това да я заведе в дома си, да се сгуши до нея в леглото и да се събуди отпочинал.

Но какво ще прави, когато се събуди? Не можеше да й даде това, което тя искаше.

— Сбогом — промълви.

Стори му се, че видя сълзи в очите й, но тя се обърна и се отдалечи.

Изчезна от живота му.

* * *

— Последните новини по Канал Шест — по-рано тази вечер полицията арестува на местопрестъплението жена, която медиите нарекоха „Убийцата от нощните барове“. Джини Лумис е обвинена в убийството на най-малко четирима мъже…

Миа седеше на дивана в огромния празен апартамент на Марго и се взираше в екрана на телевизора.

— Братът на една от жертвите — продължи говорителката — заедно със своята партньорка, чиято връзка със случая все още е неизвестна, са устроили капан, в който е паднала предполагаемата убийца. Полицаите са благодарни на „добрите самаряни“ за помощта при разкриването на убийствата…

Наистина всичко приключи. И въпреки че това караше Миа да се чувства много добре, тя не можа да спре сълзите си.

„Сбогом…“

Остави я да си тръгне, просто ей така.

Тя знаеше, че никога вече няма да го види.

* * *

— Миа! Миа, събуди се!

Някой леко раздруса раменете й. Миа се сепна и отвори очи:

— Какво по… Марго!

Скочи и се хвърли в прегръдките на сестра си. Отстъпи крачка назад и я погледна в очите, после пак я прегърна.

— О, Марго! Поболях се от тревога за теб!

— Прости ми. Надявам се, че разбираш колко много съжалявам.

— Ще направя чай. Ти седни тук и не мърдай. — Миа съзря сълзи в очите на сестра си.

— Добре.

Марго се подчини, а Миа я огледа. Сестра й беше бледа, отслабнала, имаше сенки под очите. Носеше тесни избелели дънки, черно потниче и гуменки. Беше вързала косата си на конска опашка и нямаше грим. Поне веднъж Марго Даниелс много приличаше на Миа Андерсън.

Миа отиде в кухнята и сложи чайника на печката. Сестра й се беше върнала. Жива и здрава.

— Дай да ти помогна — извика Марго от хола. — Мисля, че направи достатъчно за мен. Гледах новините по телевизията.

Миа се надяваше Марго да гледа новините редовно, за да се информира за убийството на Робърт Грей. Заспивайки на дивана на Марго, тя се молеше сестра й да гледа телевизия тази вечер и да чуе, че убийцата е заловена. И че вече е безопасно да се прибере у дома.

Върна се в хола с каничката за чай, която бе подарила на Марго за новия апартамент.

Марго я хвана за ръката:

— Не исках да те замесвам. — Очите й отново се насълзиха. — Не знам какво точно си направила и как си го направила, но ти благодаря.

— Помогнаха ми — промърмори Миа. — И то много.

— Онзи мъж — братът на…

— Робърт Грей — решително каза Миа.

Марго само кимна.

— Значи, вече знаеш всичко.

— Не всичко. — Миа наля чай от лайка в две чаши.

— Не знам защо. Защо си станала примамка? И защо, за Бога, си предпочитала тази работа пред мъж като Джъстин Грейвс?

На лицето на Марго се появи първо изненада, а после тъга. Тя стана и отиде до огромните прозорци.

— Работя като примамка от доста време. От около пет години.

Миа беше шокирана.

— От пет години?

— Трудно свързвах двата края като вътрешен дизайнер, когато се преместих да живея тук — обясни сестра й. — Първата ми клиентка беше много мила дама с доста ограничени финансови възможности — затова нае мен. Съпругът й искал развод и когато се изнесъл от дома им, взел всичките мебели. Въпреки че опитала какво ли не, той отказвал да й плаща издръжка.

— Не е честно — отбеляза Миа и сложи бучки захар в чашите.

— Трябваше да видиш тази жена. По лицето й се стичаха сълзи, когато ми разказваше за любовните му похождения и как най-сетне събрала смелост да му се опълчи. Но нямаше доказателства за изневерите му, за да подаде молба за развод.

— Затова е наела жена — примамка.

Марго кимна:

— Отишла при частен детектив, който я свързал с жена, която работи под прикритие.

— Тогава си решила и ти да станеш примамка, така ли?

— Привлече ме идеята да осигурявам на жените доказателствата за изневерите на съпрузите им.

Поднесена по този начин, работата изглеждаше почтена, дори благородна.

— Но това, което ти си е налагало да вършиш, за да се сдобиеш с тези доказателства…

Марго сведе поглед, после погледна Миа.

— Така е. Но в началото се чувствах всесилна. Бях на двайсет и четири, нямах абсолютно никакви грижи, поне така си мислех.

Миа сложи ръката си върху рамото на сестра си:

— Не си искала да имаш грижи.

Марго кимна:

— Живея сама от осемнайсетгодишна, откакто загинаха мама и татко. Бях почти без средства. Сменях гаджетата, които пет пари не даваха за мен, а работата като примамка изисква да не се впечатляваш толкова, да станеш безчувствена.

— Значи точно от това си имала нужда, така ли?

Марго кимна.

— За цял живот.

— О, Марго. Ще ми се да се беше обърнала към мен.

— Ти си имаше свои проблеми.

Това беше самата истина.

— Реши да се омъжиш за човек, напълно неподходящ за теб, аз бях безсилна да те спра. Успокоявах се с мисълта, че някой ден ще прогледнеш, ще видиш истината и всичко ще бъде наред. Винаги съм знаела, че ще се справиш. Но не бях толкова сигурна, че аз ще успея.

Миа се сети за шифъра на металната каса на Марго, датата на развода й с Дейвид Андерсън.

— Толкова ненавиждах този човек — добави сестра й. — Подъл мръсник!

— Знам… вече — леко се усмихна Миа. — Трябваше да порасна.

— Аз също.

Миа отпи от чая си и се облегна на дивана:

— Кога работата като примамка загуби обаянието си, кога спря да се чувстваш всемогъща?

— След около две години — отвърна Марго и също се облегна назад. — Изненадана съм, че ми отне толкова време.

— Какво стана?

— Започна се със съвсем дребни неща. Например, дадох доказателствата и снимките на една клиентка, а тя ги скъса пред очите ми. Каза, че това не бил нейният съпруг, че е сгрешила, като ме е наела. Поиска негативите и ме заплаши, че ако не и ги дам, и не забравя, че съм виждала и нея, и съпруга й, ще ме убие.

Чашата на Марго потрепери в ръката й и тя я сложи на масичката.

— Не умря ли от страх?

Марго кимна:

— Предполагам, че тази работа винаги е криела опасности, но чак тогава разбрах до каква степен. Изведнъж осъзнах, че женените мъже ме опипват на обществени места, свалят ме. Че ме смятат за предмет. Работата ми се състоеше в това да бъда обект на мъжките желания.

— Работата ти е била да предоставяш на жените доказателства за изневерите на съпрузите им. — Миа се изненада, че оправдава поведението на сестра си. — Намеренията ти са били благородни.

Марго я погледна и прехапа устни, после продължи:

— Но след време вече не я възприемах по този начин. Работата беше толкова мръсна и долна, че след няколко години и аз се почувствах омърсена. Имах чувството, че съм само сексуален обект, фантазия, нищо повече.

— А Джъстин? Изглежда невероятен човек и те обича.

Очите на Марго се насълзиха и тя остави чашата си на масата.

— Когато се смяташ за нищожество, за кръгла нула, е трудно да повярваш, че някой може да те обикне.

Сега Миа се просълзи.

— Наистина ли имаш такова мнение за себе си? Мислиш се за нищожество?

Марго замълча за момент, после кимна и избухна в плач. Покри лицето си с ръце, тялото й се тресеше от риданията.

Миа прегърна сестра си и я залюля:

— Миличка, ти си много ценна. Ти си най-важното нещо на света.

— За кого? — успя да промълви Марго.

— За мен като начало. По-важното е ти да имаш високо мнение за себе си. Толкова много неща ти предстоят. Толкова си интелигентна, мила и забавна. Страхотен човек си. И си един от най-талантливите вътрешни дизайнери, които познавам.

— Та ти не си виждала работата ми — подсмърчайки, каза Марго, а Миа разбра, че сестра й се чувства малко по-силна.

— Напротив, виждала съм я. У Джъстин.

— Как попаднахте на Джъстин?

Миа си пое дълбоко въздух.

— Съжалявам, но за да ти помогнем и да стигнем до дъното на убийството на Робърт Грей, с Матю трябваше да се поровим из нещата ти. Намерихме писмо от Джъстин.

Марго отново се разплака.

Миа хвана ръката й и я погали:

— Той те обича. Все още те обича.

— Не го заслужавам — толкова тихо промълви Марго, че Миа не беше сигурна дали е чула правилно.

— Заслужаваш го. Заслужаваш всичко и всеки, когото пожелаеш. Той определено смята така.

Марго взе чая си, отпи и с длани обгърна чашата.

— Мислиш ли, че ще говори с мен, ако отида да го видя?

Миа се усмихна:

— Сигурна съм.

— Готова съм да променя живота си, Миа. Но не знам откъде да започна.

— Ще ти помогна. Аз знам откъде.

— Откъде? — попита Марго. В светлокафявите й очи блещукаха сълзи.

— От нас, скъпа. И двете ще променим живота си и ще го направим заедно. Ще започнем, като станем сестри. Истински сестри. Ще си помагаме взаимно.

— Не се нуждаеш от помощ. Всичко ти е наред, успяла си, обичаш работата си, притежаваш прекрасна къща.

— Ненавиждам живота си — призна Миа. — Нищо не ми е наред. Погледни ме само — дори не приличам на себе си. Промених външния си вид, за да угодя на един мъж, за Бога! А и не се чувствам никак добре в онази къща! Обичам да преподавам — всъщност обожавам да преподавам. Но мразя Бейуотър.

— На мен големият град ми харесва. Винаги съм го харесвала. Обичам блясъка, културните развлечения, освен това има много работа за един вътрешен дизайнер, ако си направя малко реклама.

— Значи трябва да останеш тук. Мисля, че първият ти клиент трябва да си самата ти и този неприветлив апартамент.

Марго се огледа:

— Открай време не ми харесва. Толкова е неуютен. Предполагам, че нарочно съм го поддържала в това състояние, за да не се чувствам като у дома си. Да не харесвам и начина си на живот. Разбираш ли какво имам предвид?

— О, Марго! Разбирам те отлично.

* * *

Докато закусваха бъркани яйца и бекон и пиеха силно кафе, Миа разказа подробно за разследването и връзката й с Матю.

— И той просто се сбогува с теб и си тръгна? — облещи се Марго.

Миа се просълзи:

— Да. Тръгна си.

— Тогава го потърси ти! — възкликна сестра й. — Потърси мъжа, когото обичаш. Аз също ще отида при мъжа, в когото съм влюбена.

— Но мъжът, когото обичаш, отвръща на чувствата ти.

— Струва ми се, че Матю те обича. — Марго отпи от кафето си.

— Дори и да е така, няма значение. Не иска да се влюбва в мен. — Миа ровичкаше в чинията си, беше загубила апетит.

— Днес искам да те заведа на едно място — заяви Марго и очите й заблестяха. — Всъщност на две места.

— Къде?

— Довери ми се.

* * *

Матю седеше на люлката на верандата в дома на Лори, а Роби спеше в прегръдките му. Бе обяснил на Лори, че убийцата на Робърт е заловена — някаква луда жена, която нападала мъже на паркингите на нощни клубове. Робърт сигурно е отишъл да поиграе на дартс, тръгнал е към колата си, за да се прибере у дома, и е бил нападнат съвсем случайно. Тъй като по новините не бяха съобщили подробности по случая, Матю не се притесняваше, че снаха му ще разбере за историята с примамката, или точно как с Миа са организирали операцията. Лори се разрида заради безсмислената смърт на съпруга си, а той я прегърна и я остави да си поплаче на рамото му. Най-после тя прошепна, че поне й остава утехата, че злодейката е заловена. И Роби ще знае, че убийцата на баща му ще бъде наказана.

Попита Матю дали може да наглежда Роби, а тя да си полегне, за да си почине. През последния час той притискаше скъпия си племенник към гърдите си. С удоволствие би стоял така цяла нощ.

„Можеш да дариш Роби с братовчед, точно това би могъл да направиш…“

Спомни си думите на Лори и лицето на Миа се появи пред очите му. Запита се къде ли е тя сега, какво ли прави.

Роби се размърда в ръцете му.

— Спипахме я — прошепна той на детето. — Тя е зад решетките, където ще остане много дълго време. Никога вече няма да нарани, когото и да било. Правосъдието ще отмъсти за смъртта на татко ти.

Роби отвори прекрасните си сини очички и сграбчи Матю за носа. Той остави племенника си да го щипе по лицето, да го дърпа за ушите. Вдишваше сладкото ухание на бебешка пудра.

На живот.

Роби го дръпна за ухото и се засмя.

„Ще ти кажа какво можеш да направиш — можеш да дариш Роби с братовчед…“

Матю затвори очи, после погледна ясното синьо небе и се замисли за бебета — братовчеди на Роби… — и за жената на име Миа.

* * *

— Добре, отвори очи! — каза Марго и завъртя стола, на който седеше сестра й. Миа се подчини и зяпна отражението си в огледалото на „Модни прически“, фризьорския салон, посещаван от Марго. Остана с отворена уста.

— Изглежда също като перуката!

— Казах ти, че Мария е магьосница — усмихна се Марго.

Наистина беше така. Марго донесе червената перука на Миа и помоли Мария да подстриже и боядиса косата на сестра й така, че да прилича на перуката. И сега Миа имаше абсолютно същата прическа. Подстригана до брадичката, по олекотена, правата й коса падаше на едри къдрици. А цветът беше същият като косата на майка им. Цветът, за който Миа винаги бе мечтала.

В огледалото видя себе си. Жената, която винаги е искала да бъде. Жената, която всъщност беше.

— Толкова много приличаш на нея, скъпа — промълви Марго със сълзи в очите.

Миа се усмихна, скочи от стола и прегърна сестра си:

— Вече не си приличаме като близначки!

— Но сме близначки. В душите си.

Миа се усмихна.

— Хайде — подкани я Марго. — Имам още една изненада за теб.

— Каква?

Марго я хвана за ръката и я заведе до колата си.

— Намира се на около четирийсет минути път с кола. Сложи колана и се наслади на разходката, скъпа сестричке.

Настаниха се в спортната кола на Марго. Тя пусна радиото и запя с него. Миа се усмихна. Сестра й изглеждаше щастлива — със сигурност щеше да се справи. И двете щяха да се справят.

Но щом извърна глава, за да погледне през стъклото, лицето на Матю изплува пред очите й. Сърцето й биеше до пръсване, тя примигна, за да прогони напиращите сълзи. Запита се какво ли прави той, за какво мисли.

Дали мисли за нея.

По всяка вероятност не.

Затвори очи и се опита да заличи образа му от съзнанието си, но онези тъмносини очи, гъстата кестенява коса, лицето, раменете, гърдите…

Обичаше го. Толкова много го обичаше, че сърцето я болеше. И вместо да направи всичко възможно да освободи ума си от него, тя му се отдаде и почти го усети. Усети докосването му, нежните му чувствени устни, прегръдките му…

Изведнъж се почувства по-добре, сякаш камък падна от сърцето й.

— Хей, сънливке, отвори очи — подвикна Марго.

Миа се стресна. Наистина ли беше заспала? Погледна си часовника — беше минал почти час, откакто излязоха от фризьорския салон. Погледна през стъклото. Марго беше спряла колата малко преди да влязат в някакъв град.

На голяма табела с бели букви бе написано: „Добре дошли в Пийч Хевън.“ Миа се усмихна.

— Искаш да видиш старата ни къща ли?

— Да. По-важното е, че според мен ти много искаш да я видиш.

Миа беше объркана. Погледна сестра си, но Марго само се усмихна загадъчно и потегли по Бел Лейн. Спря пред светлосинята къща — белите кепенци и бялата веранда блестяха под лъчите на следобедното слънце.

— О, Марго, виж. На моравата е забита табела „Продадено“. Къщата бе обявена за продан и явно някой я е купил.

— Да, ти.

— Моля? — Миа впери поглед в сестра си.

— Купих я на твое име — обясни Марго. — И да, ще ми върнеш парите!

— Но откъде разбра, как…

— Преди месец видях, че се продава, и веднага задействах нещата. Исках да те изненадам.

— Наистина ме изненада. О, Марго. Мечтата ми е да живея тук, в тази къща!

— Знам. Хайде да разгледаме новия ти дом.

— Много те обичам, Марго! — Миа хвана ръката на сестра си и силно я стисна.

— И аз те обичам.