Джанел Тейлър
Опасни тайни (15)

Четиринайсета глава

Матю се събуди от тряскането на шкафове и тракането на чинии в кухнята.

„Добре“ — помисли си. Тя все още бе тук, не беше избягала посред нощ, както се опасяваше. Толкова се страхуваше Миа да не избяга, че в продължение на три-четири часа не мигна, не откъсна поглед от вратата на спалнята, докато не се увери, че е заспала дълбоко.

Въздъхна с облекчение.

Облекчение. Странна дума. Цяла нощ се моли възбудата да го напусне, след като тя се прибра в стаята си.

Господи, колко много я бе желал. Да я отпрати бе най-трудното, което някога бе правил, но и най-малко егоистичното.

„Дано тази жертва бъде оценена“ — помисли си. Само с един тласък можеше да я има, да изживее най-невероятната нощ в живота си, после да се оттегли зад стената, която, както вече й беше казал, скоро нямаше да падне. Нямаше да е виновен, ако беше приел това, което му беше предложила снощи. Тя знаеше много добре как стоят нещата; бяха говорили на тази тема няколко часа преди това. Беше дошла при него с пълното съзнание, че трябва да направи компромис.

И беше решила да го направи.

Но в никакъв случай нямаше да й го позволи, независимо дали имаше право да вземе това решение вместо нея.

„Отново опитваш да се оправдаеш, Матю — каза си. — Не я отпрати за нейно добро; направи го заради себе си. Защото не можеш да се справиш със ситуацията. Не можеш да й устоиш. Не можеш да преодолееш чувството си към нея.“

Тази мисъл го стресна. Какви чувства изпитваше към Миа Андерсън?

Не можа да помисли сериозно по този въпрос, защото тя се появи откъм кухнята с каничка кафе в едната ръка и чиния с препечени филийки в другата. Не изглеждаше щастлива и доволна.

— Да се разберем още сега — тросна се, без да го поглежда. — Не желая да разговаряме за случилото се снощи. Искам да продължа напред. Всъщност бих искала да продължа с подготовката за десети. Ако си с мен, де.

— Миа, аз…

Тя го погледна.

— Ако имаш намерение да подхващаш темата за случилото се снощи, или ако искаш да ми кажеш, че няма да ми позволиш да осъществя плана си, по-добре говори за нещо друго!

Тресна чинията с препечени филийки на масата в трапезарията. Той безмълвно я изгледа как отива в кухнята и се връща с поднос, на който имаше чаши за кафе, сметана и захар. Тресна и него на масата, наля си кафе и седна.

— И така… — Тя взе тефтерче и химикалка от масата. — На десети юли вечерта убиецът очаква Марго да отиде в Мак…

— Миа, престани — прекъсна я той.

— Вече ти казах, че ще изиграя ролята на Марго, независимо дали ти харесва или не — хладно отвърна Миа. — Или си с мен, или не. Ако не си, нямам нищо против да отида в апартамента на Марго и да работя там, да те оставя да си блъскаш главата в търсене на доказателства и връзка между жертвите, каквито така и не открихме.

— Можеше и да си по-любезна, Миа.

— Сега не искам да говорим за това, господин „Любезност“ — повдигна вежди тя. — Както вече казах, убиецът очаква Марго да се появи в бара в десет часа вечерта. Планът ми е да бъда там в уречения час, нагласена и гримирана, както се полага за една жена — примамка…

Матю смъкна краката си на пода и се облегна на дивана:

— А после? Ще чакаш някой мръсник — поправка, мръсници, да се приближи до теб и да започне да те опипва ли?

— Ако точно това се случи, да! Проблемът е, че ще трябва да чакаме, за да видим какво ще стане.

— А междувременно някой ще бъде убит на паркинга или ще бъде проследен по улицата и довършен в някоя пресечка.

— Не, Матю! Ще направим всичко възможно това да не се случи. Твоята роля, ако се присъединиш към мен, е да чакаш на паркинга, готов да се притечеш на помощ на този, който ще бъде… ще пострада.

Матю поклати глава.

— Значи това е великият ти план.

— Имаш ли по-добър? До десети остават само няколко дни.

— Ами ако откажа да участвам в този налудничав план? Тогава кой ще помогне на прелюбодееца на паркинга?

— Ще се обърна към полицията!

— О, да, и те ще ти позволят да извършиш подобна измама. Я стига. Ще те накарат да се откажеш и ще сложат техни патрули да наблюдават заведението; няма да има „Марго“ и ти така или иначе ще пропуснеш шанса си.

Тя извърна глава.

— Тогава ще изпратя до паркинга мъжа или мъжете, които ме доближат, ще се уверя, че са се качили живи и здрави в колите си.

Той се засмя.

— Искаш да кажеш, преди или след като убиецът нападне теб?

— Престани, Матю! — сопна се тя. — Или ми помогни, или млъкни, по дяволите!

Той я погледна и се отпусна на дивана.

Тя отпи глътка от кафето.

— Между другото, ще съм ти благодарна, ако се облечеш.

Матю рядко се изчервяваше. Може би само един–два пъти в живота му нещо или някой го бе накарал да поруменее. Е, трябваше да прибави и настоящия момент към списъка. Беше забравил, че е гол. След като снощи Миа му взе чаршафа, той грабна едно одеяло от дрешника и се зави. Беше гол, както майка го е родила.

Уви одеялото около кръста си, стана и отиде в спалнята. Навсякъде миришеше на нея. Той погледна леглото, което беше идеално оправено. Никой не би казал, че изключително красиво, сексапилно същество е спало тук през нощта. Миа спеше тук от две седмици насам.

Снощи му се беше предложила.

Той въздъхна, грабна чифт дънки и бяла тениска и влезе в банята да си вземе душ. Студен душ.

След като се избърса и облече, осъзна, че трябва да се махне за малко от Миа, макар и само за час.

Трябваше да обмисли нелепия й план, да намери начин да я спре, да измисли нов план, който да не я излага на опасност — тя да е далеч от бар „Макдугалс“ на десети юли.

Телефонът звънна и Матю вдигна деривата в спалнята. Беше Лори.

Чуваше, че тя подсмърча.

— Лори, какво има? Плачеш ли?

— О, Матю! Робърт толкова много ми липсва… — Тя се разрида.

— Лори, успокой се, ще дойда след половин час, съгласна ли си?

— Добре — успя да каже през сълзи снаха му.

През последните две седмици Матю ходи два пъти у Лори уж да се увери, че е добре, и да види Роби, който се бе върнал от гостуването при баба си и дядо си. Беше мълчалива и трудно се разговаряше с нея, а когато Матю видя, че сватбената им снимка с Робърт е на мястото си, и то в нова рамка, камък му падна от сърцето. Просто бе дала да я сложат в нова рамка.

Но това не омаловажаваше факта, че явно е знаела за изневерите на Робърт.

А това засилваше вероятността именно тя да е наела примамка.

Но се сети за теорията на Миа, че Лори щеше да реагира по някакъв начин на присъствието й, ако именно тя е наела Марго. Освен ако той не се окаже прав, че снаха му е невероятно добра актриса.

И хладнокръвна убийца.

Излезе от спалнята и завари Миа да пише в бележника си.

— Работя върху плана си, Матю. По мой метод. Ще се радвам да го споделя с теб, когато съм готова. „Добре“ — помисли си той. Нека да е заета с нещо през следващите час-два, докато той отиде да види Лори. Поне ще е спокоен, че няма да избяга, щом работи върху подробностите. А той й даде достатъчно теми за размисъл.

— Добре — отговори. — През това време ще отида при Лори. Обади се преди малко. Плаче. Робърт й липсва.

Изражението й се посмекчи и тя кимна:

— Върви, ще бъда тук, когато се върнеш.

— Обещаваш ли, че няма да излизаш?

За момент го погледна, после пак сведе поглед към бележника си.

— Обещавам.

— Добре. Ще се върна след около час и половина. Тогава ще ми разкажеш подробно за плана си. Ще измислим нещо за вечерта на девети.

Миа кимна и отпи от кафето си, а Матю излезе, убеден, че този път ще я завари вкъщи.

* * *

Половин час по-късно Матю спря колата на алеята пред дома на Лори. Тя седеше на люлката на верандата, а Роби спеше в прегръдките й. Докато вървеше към верандата, той забеляза, че Лори бърше с ръка сълзите си.

Дали играеше ролята на скърбяща вдовица, защото той се бе появил с „примамката“, която беше наела да съблазни съпруга й? Защото е разбрала, че той знае за нея, за това, което е направила? Или просто беше все същата прекрасна снаха, която скърби за съпруга, когото бе обичала и загубила? Престъпление ли е да знаеш, че съпругът ти ти изневерява? Честно ли е да превръща жертвата в обвиняем?

„Дявол да го вземе — помисли си Матю. — Каква е истината, по дяволите? Защо всичко е с главата надолу? Какво бе станало със способността му да разбира човешката природа, да се доверява на интуицията си?“

Миа Андерсън, ето какво се бе случило.

— Благодаря ти, че дойде, Мат. — Лори го целуна по бузата. — Бях толкова тъжна, а ти си единственият роднина на Робърт.

Матю стисна ръката й, целуна Роби по главичката и седна до нея.

— Така е — промърмори.

— Мисля си, че се държа, че съм добре… — Зелените й очи плувнаха в сълзи. — Внезапно не издържам и се разплаквам.

— Не е нужно да си силна, Лори — прегърна я Матю. — Загуби съпруга си. Нужно ти е време, скърби, че да ти олекне.

— Трябва да съм силна заради Роби. Не искам да плача пред него.

Матю протегна ръце, Лори му подаде детето. Той притисна племенника си до гърдите си и вдъхна аромата му.

С Лори мълчаха известно време, загледани в колите, които минаваха по улицата, в клоните на дърветата, полюшвани от лекия ветрец.

— Новото ти гадже е много красиво — каза Лори.

— Миа не ми е гадже.

Лори вдигна вежди:

— Забелязах как се гледате и ми направи впечатление, че си споделил някои доста лични неща с нея. Не знам да си го правил с друга жена.

Беше споделил прекалено лични неща с Миа.

— Стори ми се позната, но не се сещам откъде — добави Лори.

Матю се сепна. Дали опипваше почвата? Или просто бе виждала Марго или Миа в квартала?

— Е, ще изплюеш ли камъчето? — попита Лори и погали Роби по косицата.

— Няма нищо за казване — отвърна Матю. — Тя ми е приятелка. Това е всичко. Дори да исках нещо повече, нямаше да се получи. Тя желае всичко — любов и така нататък. Аз не си падам по обвързването.

Лори поклати глава:

— Не е лесно да си сам. Никак не е лесно.

„Затова ли търпеше съпруг, който ти изневеряваше? Но в един момент ти е писнало и си го убила, така ли?“

Матю затвори очи, за да пропъди предателските мисли.

— Не всеки брак е като на родителите ти — продължи Лори. — Бракът може да бъде най-прекрасното нещо на света. Дори да има проблеми.

Матю се облегна назад.

— Вие с Робърт имахте ли проблеми?

— Разбира се. Всички двойки имат проблеми, независимо дали са женени или не. Това е смисълът на брака — преодоляването на тези проблеми.

— Не смяташ ли, че някои са непреодолими? — попита Матю. „Като например да ти изневеряват всяка събота вечер?“ — добави мислено той.

Лори колебливо промълви:

— Не и ако поне единият от двамата партньори има желание да предприеме нещо. Понякога единият се бори да запази връзката и в крайна сметка другият се променя.

„Точно това правеше ти през последните пет години — помисли си Матю. — Бореше се да спасиш брака си. Чакаше Робърт да се промени. Ти не си убийца. Ти си просто една жена, влюбена в мъж, който й е изневерявал, жена, която, водена от разума или от нещо друго, е била готова да понесе много неща в името на тази любов. Но дали си се отказала? Дали си получила снимките, на които Марго и Робърт се целуват в «Чимлис», а после си го убила на паркинга? Дали си убила още трима мъже?“

По дяволите! Защо Лори би убила трима мъже, а чак след това съпруга си? Нямаше никаква логика. Защо, която и да е от вдовиците би убила други мъже?

Лори въздъхна.

— Доста време мина, откакто се разделихте с Гуен.

Стомахът му се сви.

— Тя няма нищо общо.

— Прав си, скъпи. Нищо общо няма. Точно заради това е крайно време да я забравиш. Да забравиш предателството. Да забравиш, че баща ти е изневерявал на майка ти, както и онази ужасна нощ. Всички ужасни нощи в живота си. Не си като баща си. И не всички жени са като Гуен.

— Мислех, че ме повика, за да говорим за теб — отбеляза Матю.

— Миа ми допадна. Забелязах, че много те харесва.

— Няма значение. Ние сме само приятели.

— Да, бе! Само приятели. Но се гледате така, сякаш сте влюбени един в друг.

Матю поклати глава:

— Как е любимият ми племенник, между другото?

— Как ловко сменяш темата само — засмя се Лори.

— Ще ти кажа как е — би се зарадвал да си има едно малко братовчедче.

— Лор…

Тя го потупа по ръката.

— Аз нямам братя и сестри, Мат. Всичко зависи от теб. Не е ли така?

Роби се размърда и майка му го взе на ръце.

— Някой е кисел и уморен — изгука му. — Ще го сложа да спи.

Матю бе спасен от двегодишно дете. Той стана, прегърна Лори и целуна Роби по челцето.

— Обади ми се, ако имаш нужда да поговориш с някого. По което и да е време!

— Добре. Ти също, Матю.

Лори и Роби се прибраха, а Матю се качи в колата си. Но вместо да излезе на магистралата, нещо го накара да завие надясно по Мейн Стрийт. Шестнайсетина километра го деляха от Еджвил, града, в който бе израснал.

Шофираше разсеяно, познатите местности започнаха да се открояват, чак когато излезе от Оук Ридж. „Добре дошли в Еджвил, население 22 ООО души“ — пишеше на табелката в началото на града.

Матю зави по Хил Роуд и мина покрай старата, боядисана в светложълто къща, където бе израснал. Нещо го накара да спре и да я погледне, наистина да я разгледа. Дворът, верандата, входната врата.

Цветът бе същият, както когато той живееше в нея; беше изненадан, че новите собственици не са я пребоядисали. Баща му бе починал в тази къща от сърдечен удар и макар че с Робърт бяха наследници, Матю се бе отказал от своя дял от парите след продажбата. Не искаше да има нищо общо с тази къща. Неговият дял бе вложен във фонд в полза на бъдещите му наследници. Както изглежда, Роби щеше да е единственият му наследник.

Докато я гледаше през стъклото, си помисли, че това е само някаква къща, място, където някога с живял, нищо повече. Никакви призраци, никакви спомени.

Продължи по улицата и зави по пътя към гробището, където бяха погребани родителите му.

Можеше да поговори с тях. Но щом наближи, осъзна, че няма да има сили да застане пред гроба на майка си и да си внушава, че бракът й е причина той да се закълне никога да не се жени и никога да няма деца.

Никога да не дари Роби с братовчеди. А на баща си нямаше какво да каже.

Горчивина и тъга се бореха в душата му. Той излезе на магистралата. Беше готов да се изправи пред Миа.

Напълно безразличен към нея.

* * *

— Според мен тази вечер трябва да се отбием в „Макдугалс“, за да добием представа за разположението вътре и паркинга. — Миа потропа с химикалката по тефтерчето.

Щом Матю се прибра от посещението си при Лори преди десет минути и каза на Миа, че няма нищо ново, що се отнася до подозренията им към Лори, тя не спря да говори за блестящия си план. Този неин план хич не му харесваше.

Но беше прав за душевното си състояние. Мислеше за толкова много неща — безкрайния списък от въпроси, на които нямаше отговор, разговора с Лори — или по-скоро монолога на Лори за любовния му живот, за къщата, в която бе израснал, за родителите си, че в съзнанието му нямаше място за Миа, нито пък за случилото се предишната вечер.

От изражението на Миа личеше, че мисли само за едно — и то не бе нито той, нито случилото се предишната вечер, а за вечерта на десети. Добре. И той искаше точно това.

— Какво ще стане, ако по някаква случайност убиецът е на бара тази вечер и ни види? — ядосано попита Матю. — Планът ти ще отиде на кино.

— Остави ме да довърша изречението си, без да ме прекъсваш! — сопна се Миа.

— Добре, довърши си мисълта.

Всъщност се надяваше да не го направи. Надяваше се да скъса тези листа, които държеше, да ги хвърли в боклука заедно е налудничавите си схеми и да остави всичко на него.

Проблемът е, че Миа беше много упорита. А й още по-големият проблем бе, че самият той нямаше план за действие.

— Тази вечер ще отидем там дегизирани — каза Миа. — Ще направим оглед на заведението.

Матю повдигна вежди.

— Да направим оглед на заведението ли? Откога стана толкова веща, че използваш професионален език?

— Откакто ми се наложи да стана частен детектив-аматьор — върна му го тя.

Матю въздъхна, облегна се на дивана и качи единия си крак на масичката.

— Сега мога ли да продължа? — В гласа й се усещаше нетърпение и раздразнение.

— Заповядай.

Тя го погледна, после отново се съсредоточи върху тефтера си.

— На десети юли вечерта в събота ще отидеш в „Макдугалс“ сам — с нова дегизировка — в случай, че убиецът те разпознае от вечерта в „Чимлис“ или дегизировката ти тази вечер. Аз ще дойда няколко минути по-късно.

— И какво ще направиш? Ще чакаш изневеряваш на съпругата си кучи син да те олигави цялата ли?

Прелюбодеец, мамещ съпругата си куми син, който може да не е, но може и да е мишената на убиеца?

— Да, точно така — сдържано отвърна Миа.

Матю изпъшка:

— Наистина ли ще го направиш?

Тя кимна и размаха химикалката:

— Знаеш ли, току-що ми хрумна нещо. Може би убиецът нима мишена. Може би тон или тя чака някои случаен мъж да се лепне за примамката и решава без причина, че именно той ще умре.

— Но защо? — Матю кръстоса ръце зад тила си.

Тя прехапа долната си устна.

— Да. Защо? Точно това не мога да проумея и аз.

— Какво знаем за предишните жертви? Единственото, което знаем със сигурност, е, че всички са били женени.

— Но двама от тях дори не са носили халките си, когато са се насочили към Марго — отбеляза Миа.

— От теб знам, че Робърт не е носел халката си, когато е бил с Марго в „Чимлис“. А Лиза Ан Коул каза, че съпругът и никога не е носел халката си, не я е носел, когато е излязъл от къщи онази вечер, защото са се скарали точно заради това. Каза, че я е държал в портфейла си.

Матю се позамисли и отбеляза:

— Робърт винаги носеше халката си, освен когато излизаше да се позабавлява. Ако не е бил случайна жертва, възможно е убиецът да го е видял с халка на пръста някъде другаде.

— Ами съпругът на Лиза Ан Коул? — попита Миа.

— Ако никога не е носел халката си…?

— Може убиецът да е виждал жертвите някъде другаде? Знаел е, че са женени мъже, които мамят съпругите си?

Миа наклони глава и се замисли.

— Но да е познавал всичките? И откъде? Двама от тях живеят на около петдесет километра един от друг.

Въпроси, въпроси, въпроси. Само с това разполагаха.

— Откъде убиецът е знаел месеци по-рано, че жертвите ще отидат точно в този нощен клуб, точно тази вечер, за да наеме Марго и да й нареди къде и кога да отиде? — Матю поклати глава. — Отново стигаме до заключението, че по всяка вероятност са случайни мъже. Как може това да се планира предварително?

Миа впери поглед в него.

— Сега разбираш, че единственият начин да отговорим на тези въпроси, е да се представя за Марго, нали?

Проклятие! Беше права. В този случай нищо не се връзваше.

— Разбирам. Обаче не ми харесва.

— И на мен не ми харесва — призна тя. — Но си заслужава да го направя. Заради нас двамата, заради брат ти и сестра ми. И заради този, който ще бъде убит на десети юли. Ако планът ни се провали, ще разкажем на полицията всичко, което знаем и подозираме, дори с риска да замесим Марго в това престъпление. Съгласен ли си?

Матю си пое дълбоко дъх.

— Добре тогава. Ще се появиш няколко минути след мен, с касетофон в чантата, ще седнеш сама на масата…

Миа го погледна и той забеляза, че е доволна. Беше се предал.

— Добре — съгласи се тя. — А ти ще седиш сам на друга маса и ще оглеждаш внимателно всички клиенти, за да видиш чие внимание съм привлякла.

— Със сигурност знаем, че убиецът очаква там да има съпруг — прелюбодеец, който ще се лепне за Марго. Все още не мога да разбера защо…

Той замълча и се облегна назад, умът му работеше трескаво.

— Матю? Какво има?

— Току-що ми се изясни моята роля в плана си. — Той мислено си повтори финалните подробности.

— За какво говориш? — попита Миа.

— Аз ще изиграя ролята на съпруга — прелюбодеец. Миа зяпна от учудване.

— Моля?

Матю се приведе и подпря лакти на коленете си.

— Ще отида в бара преди теб и ще нося халка. Преди да се насоча към теб, ще я сваля от пръста си, съвсем явно, но не чак толкова, че да изглежда така, сякаш искам да ме видят как го правя, и ще я сложа в джоба си, както по всяка вероятност е направил Робърт.

Миа пребледня.

— Това е лудост. Рискуваш да те убият!

— Но самата ти можеш да се изложиш на такъв риск, така ли?

— Според моя план аз не съм мишена на убиеца! — извика Миа. — Марго не е мъртва!

— Подозираме, че тази събота вечер някой ще умре — освен ако не направим нещо, за да го предпазим. Ако изиграя ролята на изневеряващ съпруг и се превърна в мишена, ще спася някой нещастник от това да бъде нападнат на паркинга, без дори да подозира, че е на път да се срещне със създателя си.

— Не.

— Фактът, че сам се излагам на опасност, ми позволява да се защитя — отбеляза той. — Още щом изляза от бара и тръгна към колата си, ще бъда готов.

— Как ще се подготвиш за куршум в гърба?

— Ще нося бронежилетка. Ще се защитя.

Тя поклати глава.

— Може ли да се върнем към моя план, ако обичаш?

— Добре. — Той пак се облегна назад. — Твоят план не може да се осъществи без моето участие и обратното.

— Според моя план ти няма да си изложен на опасността да те убият! — извика Миа. — Сега ме чуй и забрави за желанието си да се правиш на мишена. Изключено е!

— Казвай. Слушам те.

Миа присви очи:

— Наистина ли?

Матю кимна. Слушаше я. Но същевременно обмисляше собствения си план.

— Добре — започна тя. — Аз също ще наблюдавам внимателно посетителите на бара — най-вече да хвана някой мъж в мига, в който сваля халката си. Не съм сигурна, че ще имаме късмет да засечем точно този жест, но може пък щастието да ни се усмихне.

Матю изсумтя.

— Смятам, че прелюбодейците са достатъчно умни и съобразителни и си свалят халките, преди да влязат в някое заведение, но съм бил свидетел как Робърт сваля халката си насред ресторант или спортно състезание, ако зърне привлекателна жена.

Миа поклати глава.

— Невероятно.

— И отвратително.

— „Мишената“ ще се приближи, ще седне на моята маса и аз ще пофлиртувам. После, ако мъжът ме помоли да си тръгна с него, ще се съглася.

Матю вдигна вежди:

— Моля?

— Така веднага ще хванем убиеца — обясни Миа.

— Ще видиш, че се готвя да си тръгна заедно с мишената, ще излезеш преди нас и ще се скриеш зад някоя кола. Ще излезем веднага след теб. Ще си измисля извинение да се върна в заведението, да си взема шала или да отида до тоалетната например. Убиецът ще потърси прелюбодееца. Ако го открие, ще го спипаме и ще го обезвредим.

— Ще обезвредим човек с пистолет или нож — иронично подхвърли Матю.

— Ще направим нещо да го подплашим — поправи го Миа. — Нещо, което ще позволи на прелюбодееца да избяга невредим, а убиецът да се издаде.

— Склонен съм да приема, но само ако носиш мобилен телефон и се обадиш на 911 щом убиецът започне да действа. Близо до бар „Макдугалс“ има полицейско управление.

— Няма проблем, ще се обадя. Щом убиецът направи нещо подозрително.

Матю въздъхна:

— А сега чуй и моята версия. Аз ще съм мишената. Ще махна халката и ще започна да те свалям. Аз ще съм този, който ще си тръгне с теб. После ти веднага ще се върнеш в бара уж да си вземеш шала и ще се забавиш, докато те чакам на паркинга. Ще се справя с убиеца — ще го чакам и ще съм готов за него — сам, без твоя помощ.

— Матю…

Той поклати глава.

— Виж какво, ти държиш на своя план и на ролята си в него; аз пък държа на моя и на ролята ми в него. Аз поемам риска! Това е положението.

Миа го погледна:

— Щом се върна в бара, ще се обадя на полицията и ще им кажа, че на паркинга става нещо.

— Добре. Ще успеят да дойдат навреме, за да арестуват психаря.

Миа хапеше долната си устна.

— Но какво ще стане, ако не дойдат навреме, за да те спасят?

— Ще внимавам. Ще взема всички възможни предпазни мерки.

— Не можеш да го направиш! Няма как да бъдеш подготвен за срещата с хладнокръвен убиец, който е погубил четирима души. Извършил е четири убийства, без да го заловят.

— Приемаш ли компромиса или не? — сопна се Матю.

— О, изведнъж стана цар на компромисите — озъби се тя. — Не бих казала, след случилото се снощи.

— Нали нямаше да говорим за снощи? — напомни й той.

— Добре. Да не говорим за това. Нека не говорим за нищо. — Изражението й беше каменно. — Довечера ще купим необходимото за маскировката. Ще се преоблечем тук, ще отидем в „Макдугалс“ към седем и половина, когато започне да се пълни с хора. Съгласен ли си?

„Много обича да командва“ — помисли си той, но промърмори:

— Идеално.

— Разбрахме се. Дотогава искам да остана сама.

— Избери си спалнята или хола — процеди през зъби Матю.

— Ще отида в спалнята. — Тя взе бележките си и затръшна вратата след себе си.

Матю си помисли, че откакто се познаваха, все някой тръшка вратата след себе си.

Точно така трябваше да бъде.