Джанел Тейлър
Опасни тайни (14)

Тринайсета глава

Здрачаваше се, когато Матю зави по магистралата; Миа седеше до него на предната седалка на беемвето му. През последните няколко часа тя почти не говореше, но той не я винеше. Беше преживяла истински кошмар с онази отрепка Норман Нюман.

Погледна я — беше се облегнала на седалката, лицето й беше обърнато към страничното стъкло. Изглеждаше не по-малко разстроена от него.

„Преживя истински кошмар и с теб“ — напомни си той. Разговорът им за предишната вечер — по-скоро за тази сутрин, не мина много добре. Миа го прекъсна още в самото начало и той нямаше намерение отново да подхваща темата.

Знаеше, че не бива да се привързва към нея, че трябва да устои на физическото привличане. Когато я видя на улицата с психопата, още преди да разбере, че е в голяма опасност, го завладяха чувства, за които не искаше да се замисли твърде сериозно точно сега.

Да не я допуска до себе си означаваше да я държи на разстояние. Биваше го в това.

Разбира се, Миа изглеждаше невероятно красива. Нея пък си я биваше в това. Носеше ефирна рокля с цвят на лавандула, сандали с ниски токчета, а косата й падаше до раменете.

„Само не забравяй Гуен Хариман — напомни си той. — И тя изглеждаше красива, мила и невинна.“

Не че очакваше Миа внезапно да се превърне в чудовище, да покаже истинската си същност и да „забие нож в гърба“. А после и в сърцето. За него нямаше значение дали човек може да й има доверие или не. Това не беше най-главното.

Главното бе да не се замесва с нея.

— Миа, знам, че си емоционално изтощена — промърмори, — затова по време на вечерята гледай да се отпуснеш. Аз ще задам на Лори няколко конкретни въпроса и ще видим какво ще излезе.

— Според мен открихме убиеца. — Миа все още гледаше през стъклото. — Норман доказа, че е опасен и неуравновесен.

— Със сигурност е такъв — съгласи се Матю, — но не можем да сме сигурни, че е убиецът. Всичко се връзва, обаче все пак трябва да изключим и другите заподозрени, преди да го обвиним.

— Няма да ти е лесно да разпитваш Лори, нали? — попита тя и се обърна към него. — Знам, че ще ти е трудно.

Матю си пое дълбоко въздух и кимна:

— Интуицията ми подсказва, че е невинна, че не е знаела за изневерите на Робърт, следователно не би й хрумнало да наема примамка. Но е една от четирите вдовици и макар да имам роднинска връзка с нея и мога да гарантирам що за човек е, това не значи, че не бива да я разследваме.

— Жалко, че малкият Роби няма да е там — промълви Миа. — Много ми се искаше да го видя.

— Той е страхотно хлапе — отвърна Матю и малко му поолекна.

Миа се усмихна и отново се загледа през стъклото. Беше й благодарен, че заговори за племенника му. Споменаването на Роби му напомни, че трябва да мисли само как да открие убиеца на брат си. Не за техните чувства. Включително и чувствата на Дори Грей.

Беше се настроил за това, което му предстоеше да направи, и се радваше, че движението не е натоварено, за да стигне у Лори колкото се може по-бързо и да приключи с разпита час по-скоро. Ако подходеше предпазливо, както и смяташе да постъпи, тя нямаше да се усети, че я разпитва.

И ако се окажеше прав, ако интуицията му не го беше подвела, с Миа щяха да се уверят, че Лори може да бъде изключена от списъка със заподозрените.

— Пристигнахме — каза й Матю, излизайки от магистралата. — Къщата се намира на тази улица.

Миа се поизправи.

— Готов ли си?

Той кимна и зави по алеята към дома на семейство Грей. Не беше идвал от рождения ден на Роби. През еркерния прозорец на фасадата на бялата колониална къща видя Лори — идваше от кухнята и носеше голям съд.

Беше съвсем обикновена жена, която приготвя вечеря за гостите си. Не приличаше на хладнокръвна убийца.

„Моля ви, нека се окаже, че съм се лъгал — помоли се той на богините, които определят съдбата на хората. — Мисля, че няма да го преживея.“

Щом слязоха от колата, Лори излезе на верандата и им помаха.

— Здравейте. Надявам се движението да не е било много натоварено.

— Нямаше почти никакво движение — отговори Матю щом с Миа се качиха на верандата. — Това е приятелката ми Миа Андерсън. Миа, снаха ми Лори Грей.

Двете жени се поздравиха, ръкуваха се и тримата влязоха в къщата.

— Моля ви, седнете и се настанете удобно — покани ги Лори. — Ще отида да отворя тази бутилка чудесно вино. Нямаше нужда да носите каквото и да било.

— За нас е удоволствие — отвърна Миа, а Лори й се усмихна, сякаш се познаваха отдавна, и предложи да си говорят на „ти“.

Матю и Миа седнаха на дивана в хола. Домакинята се върна с поднос, на който имаше три винени чаши и бутилката вино. Седна на тапицирания стол срещу тях.

— Много съжалявам за съпруга ти — промърмори Миа.

— Благодаря ти — отвърна Лори. — Понякога забравям, че вече не е сред нас, че никога няма да се върне. И без това рядко го виждах, но все пак се прибираше по някое време, затова очаквам да прекрачи прага…

„И без това рядко го виждах ли? — мислено повтори думите й Матю. — Какво означава това?“

— Робърт беше работохолик — подхвърли.

— Не е нужно да използваш евфемизми в мое присъствие — каза Лори. — Не съм дете.

— Евфемизми ли? Какво искаш да кажеш?

— Скъпи, и двамата знаем, че Робърт Грей не беше работохолик — позасмя се тя и стана. — Ще отида да видя какво става с печеното. Защо не се преместите на масата в трапезарията. След малко ще сервирам вечерята.

Миа погледна Матю, после се обърна към домакинята:

— Мога ли да ти помогна?

— В никакъв случай! Имам нужда да върша нещо.

Щом Лори изчезна в кухнята, Матю усети погледа на Миа, но нямаше сили да я погледне в очите. Невъзможно бе да е сбъркал в преценката си за Лори. Не бе възможно.

„Не е работохолик…“ Дали това означаваше, че тя е знаела за изневерите на мъжа си? Дали е наела примамка, за да се увери в това?

И дали се е вбесила, когато е видяла съпруга си с друга жена?

Не. Нямаше никаква логика. Преди Робърт са били убити още трима души. Трима мъже, които нямаха нищо общо нито с Робърт, нито с Лори.

Да му се не види! Какво тогава беше общото между тях, дяволите да го вземат?

— Много красива ваза. — Миа посочи изящната керамична вещ на полицата над камината.

Матю знаеше, че тя не го изпуска от поглед и се стреми да разведри обстановката.

— Купиха си я, докато бяха на сватбено пътешествие в Италия — обясни той.

Точно тогава осъзна, че от полицата липсва нещо — сватбената снимка на Робърт и Лори. Винаги стоеше точно в центъра. Сега я нямаше, а на нейно място беше сложена стъклена ваза с лалета.

Защо Лори е махнала сватбената снимка?

— Да отидем да седнем на масата в трапезарията — подкани го Миа.

Погледна я и долови тревогата в очите й. Кимна и я поведе към трапезарията. Седнаха на масата един срещу друг.

Лори сервира печено говеждо с гарнитура от картофи и аспержи. Докато се хранеха, говореха общи приказки — за околните градчета, местните училища, един нов универсален магазин, който бяха открили наскоро, и за Роби.

— Матю непрекъснато говори за племенника си — каза Миа. — Показа ми негова снимка. Роби е много сладък.

— Така е — съгласи се Лори. — И е толкова миличък. Съвсем наскоро навърши две годинки. Не ми създава никакви проблеми. Дано и занапред да е така. Хей, какво ще кажете да сервирам прекрасния ябълков пай, който донесе Миа? Той ми е любимият.

След минутка Лори сервира пай и кафе, но Матю вече нямаше апетит.

— Лори, наистина ли си добре? — попита. — Аз съм насреща. Не е нужно да се правиш на силна. Знаеш го, нали?

Тя въздъхна.

— Скъпи, знам, че се тревожиш за мен, ала честно казано, глезиш ме. Справям се. Плача, скърбя, но трябва да съм силна заради Роби. Той ми дава сили да продължа напред.

Матю се мразеше заради това, което щеше да каже, заради лъжите, които щеше да изрече, обаче трябваше да го стори заради Робърт.

— Надявам се, когато дойде време да се задомя, и моят брак да е щастлив и прекрасен като вашия с Робърт.

Лори вдигна вежда.

— Миа, май наистина е влюбен в теб. Никога до сега не съм чувала Матю Грей и думичка да обелва за задомяване.

Миа се изчерви, а Лори се засмя и възкликна:

— Ах, колко е хубаво да се смее човек! Не съм се смяла откакто… от онази нощ.

Матю стисна нежно ръката й.

— Говорех сериозно, мила. Истина е, че се страхувам от обвързване, но ако някога се оженя, много се надявам бракът ми да е като вашия с Робърт.

По лицето на Лори премина странно изражение, Матю не можа да го свърже с конкретна емоция.

Лори впери поглед в чинията си.

— Паят ни ще изстине. Няма нищо по-хубаво от топъл ябълков пай.

И темата за брака, добър или лош, беше приключена.

След като Матю и Миа напуснаха дома на Лори Грей, изражението му й подсказа да държи езика си зад зъбите — поне известно време.

Лори Грей без почти никаква „помощ“ от тяхна страна се беше превърнала в главната заподозряна. Тя загатна, че е знаела за изневерите на съпруга си, което означаваше, че е възможно именно тя да е наела Марго. И понеже е искала да получи недвусмислени доказателства, тя…

— Чакай малко! — извика Миа.

Матю рязко се обърна към нея.

— Какво има? — В гласа му се долавяше тревога.

— Току-що осъзнах нещо — бавно отвърна тя, обмисляйки идеята, която току-що й бе хрумнала. Как бяха пропуснали този факт?

— Матю, ако Лори Грей е наела Марго, ако, която и да е от вдовиците е наела Марго, щяха да се изненадат, да се стреснат, когато ме видяха! Особено Лори.

Матю зяпна от учудване, даде мигач, отби в дясното платно и спря на банкета.

Обърна се с лице към нея.

— Напълно си права. Щяха да те вземат за Марго. Нито една от вдовиците дори не трепна, когато те видя. Нито една.

— Освен ако и четирите не са много добри актриси — каза Миа, — но се съмнявам да е така.

— Не знам — колебливо промърмори той. — Не бива да прибързваме и да ги подценяваме. Който и да стои зад тези престъпления, е извършил безнаказано четири убийства. Той или тя е умен човек. Това го знаем със сигурност. Един умен убиец би скрил реакциите и чувствата си, за да не се издаде.

— Предполагам, че си прав — съгласи се Миа. Това ни връща в изходната точка. Пак имаме петима заподозрени.

Матю прокара ръка през косата си, въздъхна дълбоко и отново се включи в движението по магистралата.

— Матю? Доволен ли си от посещението у Лори?

Темата за брака и семейството много уплаши Матю, а когато заговориха за Роби след десерта, разговорът стана приятен и неангажиращ. Миа се питаше дали той бе сложил край на разпита, защото темата за прелюбодействието, за тайните и лъжите, му беше много неприятна, или защото не можеше да понесе факта, че снаха му е имала мотив да извърши убийство.

— Не съвсем — отвърна той. — Принуден съм да призная, че и тя е заподозряна наравно с другите, и че интуицията ми изневери. Смятах, че бракът им е стабилен. Мислех, че Лори е щастлива.

— Изневерите му сигурно са ги отдалечили един от друг, без значение колко добре се е прикривал — прекъсна го Миа. — Гузната му съвест, лъжите, които е трябвало да съчинява, лъжите, които е трябвало тя да приеме и да оправдае, за да поддържа хармонията в семейството си, да запази брака си — всичко това трябва да е оказало своето влияние.

— Да, сигурен съм — съгласи се той. По гласа му не си личеше да е развълнуван, да изпитва каквито и да било чувства. — Предполагам, че не съм искал да погледна истината в очите. Искал съм да мисля, че имат шанс, за разлика от родителите ми. С такова съвършено, красиво и здраво синче като Роби, щеше ми се да вярвам, че семейният им живот е вълшебен, приказен. Боже, какъв глупак съм бил.

Миа сложи ръка на рамото му.

— О, Матю. Съжалявам.

Той потръпна и тя дръпна ръката си, благодарна, че той не видя как бузите й пламнаха от неудобство. Продължаваше да допуска същата грешка и да си мисли, че споделянето на лични неща означава близост помежду им. Те просто работеха заедно, нищо повече. Той още в началото бе казал, че търси истината, и не би се спрял пред нищо, за да стигне до нея. Явно беше готов да разкрие душата си, за да намери отговорите. Това нямаше нищо общо с нея. И колкото по-скоро го проумееше, толкова по-малко щеше да бъде наранена.

Проблемът беше, че в това нямаше логика.

* * *

Бяха минали почти две седмици, откакто Норман Нюман изчезна в центъра на града, където човек може да остане анонимен, почти две седмици, откакто Лори Грей се оказа главната заподозряна, и почти три седмици от смъртта на Робърт Грей. А Матю не бе стигнал до никъде с разкриването на убийството на брат си.

„Дявол да го вземе!“ — помисли си той, гледайки схемата на заподозрените, която бяха направили с Миа. Норман Нюман, Лиза Ан Коул, Лори Грей, Тереза Хийли, Ашли Дейвидсън. Петима души. Пет възможни мотива. Никакви доказателства. Никаква връзка между тях.

Все трябваше да има нещо общо между четирите жертви. Но колкото и дълго и внимателно да премисляше отново и отново всички възможности, Матю можеше да намери звеното, свързващо четирима мъже, освен факта, че са били женени и са живеели на около петдесет километра един от друг. Беше сигурен, че щом намери липсващата брънка, ще открие и убиеца.

Отпи от газираната напитка и погледна Миа, която седеше на дивана във всекидневната му и четеше кратката справка за всяко убийство.

Тя протегна ръце зад главата си и се прозя, гърдите й се надигнаха и пак се отпуснаха и Матю моментално бе пленен от прекрасната гледка. Осъзна, че са минали почти две седмици, откакто правиха любов.

Правиха любов.

Странно, че нарича случилото се по този начин, вместо „правиха секс“, думите, които предпочиташе и които обикновено използваше.

През последните две седмици се държаха много любезно и учтиво един с друг. Обсъждаха случая, избягваха да говорят за личния си живот. Спяха в апартамента на Матю, той на неудобния диван, а Миа на леглото в спалнята, което беше прекалено широко за един човек.

Мисълта, че тя всяка нощ спи в неговото легло, беше почти непоносима. Всяка вечер имаше желанието да влезе в стаята и да легне до нея, да й покаже какво въздействие има върху него физически.

Емоционално обаче се бе затворил в себе си. Държеше си езика зад зъбите, вместо да говори за Робърт, за това, което е почувствал, когато е разбрал, че брат му и снаха му не са имали хубав брак. Когато не работеха, говореха общи приказки или мълчаха.

— Тази схема не води до никъде — за пореден път каза Матю с очевидно раздразнение в гласа. — Знам, че между тях има нещо общо, но не мога да го схвана, дяволите да го вземат.

— Знам — съгласи се Миа. — И аз си блъскам главата да разбера каква е връзката между жертвите, но не ми хрумва абсолютно нищо.

Матю въздъхна.

— С изключение на факта, че всички са били женени, живеели са сравнително близо един до друг и са посещавали барове в центъра, както правят милиони мъже.

Миа не отговори веднага, после подхвърли:

— Десети юли е след три дни. Ако не направим нещо, ще пропилеем възможността да заловим един хладнокръвен убиец.

— Знам — отвърна Матю. — Защо според теб си блъскам главата денонощно, за да разбера кой е той или тя?

— Според мен трябва да приведем в действие моя план — каза тя.

— Не.

— Матю, нямаме избор — решително и спокойно заяви Миа.

— Напротив, имаме избор — да не вършим глупости. Осъзнаваш ли, че може да пострадаш? Да те убият?

— А ти осъзнаваш ли, че сестра ми може никога да не се върне у дома, и че убиецът на брат ти може никога да не бъде заловен? — възпротиви му се тя, вдигнала вежди.

„Осъзнаваш ли, че този път може и да не успея да ти се притека на помощ и да те спася?“ — помисли си Матю и усети, че му се гади. Не можеше да понесе идеята, че е безпомощен срещу сила, която не може да контролира. В никакъв случай нямаше да позволи на Миа да се изложи на опасност.

— Предполагаемата цел не оправдава средствата. Отговорът ми е „не“ — решително и студено каза той.

— Мисля, че забравяш нещо. Нямам нужда от решението ти. Способна съм да задействам плана си и без помощта ти. Аз съм тази, която изглежда досущ, като примамката, която убиецът е наел.

Той я погледна, вътрешно кипеше от яд.

— Ако не изиграя ролята на Марго на десети юли вечерта в бар „Макдугалс“, ще пропилеем шанса да спипаме психопата. Няма да позволя страхът да ме спре.

— Ако страхът или здравият разум няма да те спрат, аз ще го направя.

— И как възнамеряваш да го сториш? Ще ме затвориш в килера ли?

— Все ще измисля нещо.

— Матю…

— Темата е приключена! Приключена.

— Мат…

Той й обърна гръб, просна се на канапето и затвори очи.

Усещаше безмълвното й присъствие, гнева й. Изведнъж тя хукна към вратата.

— Миа… — Той скочи на крака и я сграбчи за ръката.

Тя се дръпна.

— Отивам в апартамента на Марго да се подготвя, както вече ти казах, нямам нужда от теб, за да го направя. Чао, Матю.

— Моля те!

— Не. Отказваш да говорим за плана ми, дори за да обмислим как да го осъществим възможно най-безопасно.

Той въздъхна и наведе глава.

— Ами ако няма безопасен начин? Не мога да понеса мисълта да те изложа на опасност, без да мога да те защитя…

Усети погледа й върху себе си. Тя постави дланта си върху бузата му.

— Вече не си тринайсетгодишно момче, уплашено и безпомощно пред проблемите на родителите си. Можеш да контролираш ситуацията. Можем да я контролираме… заедно.

— Та ние все спорим. Не можем да водим разследването, без да се скараме. Как ще се справим с трети човек?

Беше я изненадал, личеше си. Тя наклони глава и го погледна.

— Ядосваш ме, когато се отдръпваш, щом между нас стане „напечено“, Матю.

— Знам само, че не ми харесва начинът, по който се развиват нещата между нас през последната седмица. Държим се като непознати, които се разминават на пръсти.

— Мислех, че точно така искаш да бъде.

Той поклати глава.

— И аз така си мислех, но хич не ми харесва.

— Да не би да ми казваш, че искаш…

— И аз не знам какво искам. Нищо не искам. Знам само какво не искам.

Миа въздъхна.

— Е, аз пък искам нещо, Матю. Искам всичко. В миналото изневерих на себе си и няма да го направя отново. Няма да се задоволя с по-малко от това, което заслужавам. Вече не.

— Не мога да ти предложа всичко, Миа. Мога да те любя, да работя с теб, дори да обсъдя с теб онзи твой шантав план. Нищо повече.

— Мислех, че не ти харесва начинът, по който се развиват нещата между нас — каза тя. — Но явно точно това целиш.

Матю не знаеше какво да отговори. Тя се отдръпна от вратата и тръгна към спалнята.

— Лягам си. Преживях достатъчно за една вечер.

— Нали няма да се измъкнеш, докато спя? — попита я той.

— Обещавам, че няма.

Той кимна.

— Съжалявам, Миа.

— Аз също — отвърна тя, преди да затвори вратата на спалнята зад себе си.

* * *

Миа с часове се въртя в леглото. Думите на Матю се въртяха в главата й отново и отново като записани на лента.

„Не мога… Няма да…“

„Хич не ми харесва начинът, по който се развиват нещата между нас…“

„Безпомощен съм да се справя със събития, които не мога да контролирам…“

Тя осъзна, че това е същината на проблема между тях. Той не можеше да понесе идеята, че не е способен да контролира това, което се случва с него. Което значеше, че е обречен на самота.

Миа въздъхна и се обърна по корем.

„Но ти не искаш да си самотна — каза си. — Готова си да оставиш щастието си в ръцете на съдбата. Готова си да се отдадеш изцяло. Ако чак толкова много го желаеш.“

Толкова силно ли желаеше Матю? Толкова силно, че да рискува да я отхвърли, да рискува да разбие сърцето й, да рискува никога да не успее да се разкрие пред нея, да говори честно с нея?

„Да, защото го обичаш“.

Миа рязко се изправи и седна в леглото.

„Влюбена съм в Матю Грей“.

Погледна часовника на нощното шкафче. Беше полунощ.

„Направи го, Миа. Просто го направи.“

Свали фланелката, прехапа долната си устна, после пак облече тениската.

„Отиди при него. Чисто гола, така както майка те е родила. Това е твоето послание към него“.

Съблече фланелката, после събу долнището на анцуга и чорапите. Гола, тя отиде до огледалото над тоалетката и погледна образа си в него.

„Аз съм просто жена, влюбена в мъж, която му се предлага“.

Бавно отиде до вратата. Спря за миг, затвори очи, след това излезе от стаята.

Прозорците бяха отворени, нощният ветрец развяваше пердетата. Миа пое дълбоко чистия въздух и остави топлия ветрец да разроши косите й. Погледна към дивана; Матю лежеше на него, бял чаршаф покриваше тялото му, стигайки малко под корема.

Миа се зачуди дали и той е гол. Матю съвсем леко помръдна и чаршафът се смъкна още по-надолу, разкривайки линийка фини черни косъмчета. Той тихо простена.

Миа изпъшка. Дали сънуваше нея?

Приближи се и коленичи до дивана. Бавно се наведе и притисна устни към неговите.

Без да отваря очи, Матю я прегърна и отвърна на целувката, после придърпа Миа върху себе си. Гърдите й се притиснаха към неговите и тя страстно го зацелува.

Усети повдигането на таза му и се опита да синхронизира движенията си с неговите. Матю изстена, наведе глава и зацелува гърдите й. Докато езикът му гъделичкаше розовото й зърно, което набъбна, Миа стенеше и се гърчеше. Той направи същото и с другото й зърно, после обсипа с жарки целувки мястото между гърдите й. Миа се повдигна на ръце, а той продължи да я целува по корема.

Докато Миа се гърчеше върху него, стенейки гърлено и тихо, чаршафът изведнъж се смъкна още по-надолу и разкри неговата мъжественост. И той беше гол като нея.

Тя го възседна, еректиралият му член дразнеше нейната женственост.

— Погледни ме, Матю — прошепна тя в ухото му.

Той отвори очи и сякаш я изпи с поглед. Изведнъж очите му се отвориха още по-широко и той рязко се изправи.

— Какво, по дяволите…

Миа усети, че бузите й пламват, и сграбчи чаршафа, за да се покрие.

— Аз…

— Господи, помислих, че сънувам. Стори ми се, че сънувам най-прекрасния сън в живота си — прошепна Матю.

— Не сънуваше — промълви тя и без да сваля поглед от него, остави чаршафа да падне в краката й и да разкрие гърдите й.

— Миа…

Тя легна върху него и притисна дланта си върху устните му.

— Просто ме люби, Матю.

— Мисля, че трябва да си отидеш в стаята — отсече той.

Сякаш я поля с кофа студена вода. Унизена, Миа го погледна, грабна чаршафа, уви го около себе си и изтича в спалнята. По лицето й се стичаха сълзи.