Джанел Тейлър
Опасни тайни (12)

Единайсета глава

Миа се питаше дали Матю вече се е събудил, дали е намерил бележката й.

Тя стана на разсъмване, след като цяла нощ се въртя в леглото; щом отвореше очи, спомените от предишната вечер нахлуваха в съзнанието й и я измъчваха.

Трябваше да се махне оттам, да избяга по-далеч от него. Затова взе душ, набързо се облече, на пръсти мина покрай спящия мъж на дивана и излезе.

Пое си дълбоко дъх, щом се озова навън на чист въздух.

И отново се разплака.

Знаеше точно къде да отиде. Единственото място, което винаги й даваше утеха, винаги й даваше отговорите, които търсеше — гробовете на родителите й.

В шест и половина в неделя сутринта гробището бе пусто, само пазачът обикаляше по маршрута си. Цветята, които бе сложила върху надгробните плочи на родителите си, бяха започнали да увяхват, й тя съжали, че не е донесла друг букет.

Седна между двата гроба и сви колене към гърдите си.

— О, мамо, татко! Знам, че сте наясно какво става, и се тревожите, но всичко ще се оправи. Сигурна съм.

Една синя сойка кацна на надгробната плоча на майка й и зачурулика, а Миа усети, че сърцето и трепна.

— Виждаш ли, мамо? Всичко ще бъде наред. Ние с Матю работим заедно, за да разберем какво става…

„Ние с Матю.“

Нямаше понятие като „Ние с Матю“ и никога нямаше да има, най-добре бе да осъзнае този факт и да го приеме още сега.

Той щеше да открие, че е избягала.

Точно както съпругът й.

Поне беше разбрала, че няма значение дали си руса, слаба или колко се гласиш. Ако един мъж не те желае, не те обича, няма да те обикне дори да изглеждаш като момиче от „Плейбой“ или като баба Яга. А ако те желае, ако те обича, то тогава е без значение как изглеждаш.

Което значи, че вината е в самата нея, нещо отблъсква мъжете, които са покорили сърцето й.

„Покорил сърцето ми — мислено повтори Миа. — Наистина ли е така?“

Не. Снощи нещата излязоха от контрол. От дума на дума разкриха душите си един пред друг. Тя беше толкова поласкана и трогната, когато Матю й каза, че е първият човек, с когото споделя тази ужасна история. Помисли си, че това означава нещо, че я чувства близка…

Но не беше така. Не и емоционално. За щастие и на двамата Матю имаше куража да я свали на земята, преди нещата да стигнат твърде далеч.

Това щеше да се случи, тя го знаеше.

Никога досега не бе желала друг мъж така, както снощи пожела Матю; искаше да усети мускулестото му тяло върху себе си, да почувства възбудата и страстта му.

Отново щеше да се влюби в човек, който не отвръща на чувствата й.

Човек, който мисли само за едно: да разкрие убийството на брат си. Миа знаеше, че е само средство, за да постигне целта си.

Не биваше да го забравя! Той със сигурност не го забравяше.

Изведнъж Миа се зарадва, че не успя да боядиса косата си черна и да я подстриже. Фактът, че прилича на сестра си, че изглежда като „маце“, както казваше бившият й съпруг, беше довел само до загубата на нейното самоуважение и идентичност…

О, Господи!

Нейната идентичност.

Когато сойката отлетя, Миа осъзна, че знае как да разкрие убийството на Робърт Грей и да изчисти името на сестра си.

* * *

— Какво ти става, по дяволите?

Матю беше много ядосан. Направо бесен.

— От два часа място не мога да си намеря, ходя напред-назад из апартамента — изкрещя.

— Не знаех, че си ми пазач. — Миа пусна ключовете в джоба си. — Ще ме пуснеш ли да вляза, след като се върнах?

Жената от съседния апартамент излезе в коридора и извика:

— Ще млъкнете ли вие двамата? Осем часът сутринта е! От вас кучето ми лае като побесняло! Писна ми от теб, Марго! Ей сега ще се оплача на домоуправителя! — Съседката затръшна вратата.

Матю отстъпи встрани и Миа бързо влезе в апартамента.

— Май си забравила за един мръсник на име Норман, който дебне навън и обича да разнася нагоре-надолу годишник, в които всички снимки са задраскани, освен твоята — каза хладно Матю. — Май си забравила, че те смята за свое гадже. Май си забравила…

— Мога да се грижа за себе си, Матю — прекъсна го Миа. Гласът й бе студен като лед. Отпусна се на дивана и скръсти ръце на гърдите си. — Както виждаш, прибрах се жива и здрава.

— Не е там работата! Въпросът е, че някъде наблизо броди мъж, който може би не е убиец, но определено е останал с впечатлението, че си му гадже. След снощната постановка, вероятно си мисли, че му изневеряваш.

Миа пребледня, а той се почувства като победител. Което моментално го накара да си лепне етикета „мръсник“. Но поне я накара да осъзнае, че положението е много сериозно. Не можеше просто да стане и да излезе само защото чувствата й са наранени…

О, по дяволите!

Толкова се ядоса, като видя, че я няма, обсебен от мисълта, че онзи психопат може да я пипне, че въобще не се замисли защо е излязла.

„Идиот такъв.“

Не разбираше как можа да забрави за снощната случка.

От момента, в който тя изтича в спалнята, не излизаше от мислите му. Мислеше за мекотата на кожата й, за уханието й, за всичко, свързано с нея.

Ако не беше успял да се въздържи, щяха да се любят.

И разговорът им тази сутрин щеше да бъде съвсем различен.

„Любопитното обаче — помисли си Матю — е, че настроението щеше да е същото. Гняв. Разочарование.“

Ако бяха правили любов, той щеше да си намери извинение да излезе тази сутрин като типичен мръсник, който се страхува от обвързване, интимност, от истинска връзка.

Е, не беше готов за подобно обвързване.

А Миа щеше да бъде наранена, ядосана и объркана.

Почти както в момента, след като той не позволи да се любят.

Не позволи да направят грешка, която щеше да има прекалено много последствия. Сега поне можеха да забравят случилото се и да се съсредоточат върху разследването.

Но първо трябваше да изясни случилото се снощи. Да го изясни веднъж завинаги. Седна до нея:

— Виж, Миа. Снощи…

— Да не губим ценно време в празни приказки за нещо, което не си заслужава да обсъждаме — прекъсна го Миа. — Снощи беше грешка. Бях разстроена и не мислех трезво, а ти беше разумен. Слава Богу, че поне единият беше с ума си.

„Беше грешка.“

Да, така е. Фактът, че тя го казва, че си го е помислила, трябваше да го накара да се почувства по-добре. Но вместо това стомахът му се сви.

— Както и да е, тази сутрин излязох, защото ми хрумна план как да заловим убиеца и…

— Чакай малко — прекъсна я Матю и свъси вежди.

— Какво?

— Хрумна ми план и исках да се поразходя и да го обмисля. Точно това правех през последните два часа.

— План за залавянето на убиеца — с малко повечко сарказъм повтори той.

— Точно така, Матю. И аз имам мозък или си забравил този факт?

— Миа, тук не става дума за някоя от детските игри, които играете в училище. Това е въпрос на живот и смърт.

— Как смееш? — озъби му се тя. — За кого се мислиш, дявол да те вземе?

— Мисля, че съм човек, който се интересува от… — Усети се тъкмо навреме и продължи: — Искам да стигна до дъното на убийството на брат ми и изчезването на сестра ти. Искам да разбера истината. Нямам време да слушам планове, които няма да ми помогнат да отмъстя за Робърт.

— Надменен мръсник такъв! — сопна се Миа. — Е, знаеш ли какво? Няма да ти се наложи да чуеш плана ми. Аз ще го приведа в действие на десети юли и ще се справя сама. Не ми трябваш нито ти, нито твоята помощ.

— Десети юли — повтори той. — За какво говориш? — Мислех, че не искаш да чуеш. Мислех, че не искаш да слушаш за детински игрички.

— Ако си намислила някой опасен план, от който може да пострадаш, трябва да знам, за да те спра.

— Наистина си мръсник.

Тя избяга в спалнята и затръшна вратата.

Матю осъзна, че за втори път в продължение на дванайсет часа я предизвиква да го направи. Дали тази сутрин наистина е излязла, за да обмисли плана си, или го е направила, за да избяга от него заради това, което се беше случило снощи? Кроеше свои собствени планове, за да го отстрани от разследването така, както той отстрани нея ли?

Отново се натрупаха въпроси, на които не можеше да си отговори. Наистина вече взе да му писва.

Той въздъхна дълбоко, стана и рязко отвори вратата на стаята.

— Махай се — озъби му се тя. Седеше на бюрото на Марго с гръб към него.

— Искам да знам какво си намислила да правиш.

— Както вече ти казах, това не те засяга. Всъщност нямам нищо против оттук нататък да действам сама. Защо просто не си тръгнеш?

Обърна се и му хвърли поглед, който му подсказа, че говори съвсем сериозно.

— Може и така да постъпя — каза Матю. — За да ти дам добър урок.

— Колко пъти за една сутрин трябва да те нарека „арогантен мръсник“? — попита Миа. — Просто се разкарай оттук.

— Добре — сопна се той.

— Добре.

— Добре — каза той по-високо.

— Добре — изкрещя тя.

Кучето в съседния апартамент се разлая и някой зачука по стената между спалнята на Марго и съседния апартамент.

— Виж какво направи — сниши глас Миа. — Заради теб ще изгонят сестра ми. Ще се върне, благодарение на плана ми, но вече няма да има дом, в който да се прибере!

Той я погледна.

— Хайде да излезем на чист въздух. Ще ми разкажеш какъв е планът ти.

— Боже мой, благодаря ти — каза тя.

— Съжалявам, ясно? Говоря сериозно. Искам да чуя какво си намислила.

Тя вирна брадичка.

— Ако не се отнасяш към мен като към равностоен партньор в това — в това… каквото и да е там, ако не действаме заедно, тогава забрави, Матю.

Божичко, колко беше ядосана.

— Добре. Споразумяхме се.

— Чудесно — каза тя.

— Чудесно.

— Искам аз да имам последната дума — заяви Миа.

— Поне веднъж.

— Добре.

И двамата се опитаха, но безуспешно, да сдържат усмивката си.

* * *

— Няма начин — отсече Матю. — В никакъв случай.

— Както вече ти казах, планът ми не се нуждае от твоето участие, нито пък от одобрението ти.

— Миа, чуй ме. Много е опасно. Прекалено опасно. В никакъв случай няма да ти позволя да го сториш.

Миа въздъхна дълбоко и се загледа в океана. Примирието, което сключиха преди пет минути, беше краткотрайно. Още щом излязоха от апартамента на Марго и тръгнаха към крайбрежната улица, тя нямаше търпение подробно да разкаже на Матю за идеята си. Но преди да я изложи, той я прекъсна с категоричен отказ.

Да, планът й наистина беше опасен. Но ако не беше сигурна, че ще се справи, нямаше да се заеме с него. И с какво основание смяташе, че може да й нарежда какво може да прави и какво не? Този човек беше повече от невъзможен. Повече от досаден и вбесяващ.

— Да ми позволиш ли? — сопна се. — Последния път, когато се погледнах в огледалото, бях зряла жена.

— Зряла жена, която сигурно гледа много телевизия — саркастично подхвърли Матю. — Това не е епизод от сериала „Закон и ред“, драга. Това е реалността.

Миа въздъхна.

— На десети юли Марго трябва да се появи в „Макдугалс“ и да съблазни някого, за да изневери съпругата си. Някой, който ще бъде убит, ако сценарият продължи. Ще попреча това да се случи.

— Като вместо този човек убият теб ли? — попита Матю.

— Като бъда много предпазлива.

— Няма да се облечеш като Марго и да заемеш нейното място на десети юли, за да видиш какво ще стане. В никакъв случай няма да ти позволя да го направиш!

Ето пак. „Няма да ти позволя да го направиш.“ Наистина ли си мислеше, че може да я спре?

Планът й бе добър, единственият, който щеше да даде резултат. Марго беше получила инструкции да отиде в определен бар в посочен ден и час и Миа щеше да заеме нейното място. И понеже нямаше други инструкции, освен мястото и часа, смяташе да чака, да се оглежда, за да види какво ще се случи. Например кой ще се приближи до нея. А когато убиецът или убийцата направеше своя ход, тя щеше да бъде готова. Доколкото можеше да е готова за среща с убиец. Изведнъж стомахът й се сви на топка.

— Нямаме никакви допълнителни данни за това какво трябва да се случи на десети юли, нито пък с кого си имаме работа. — Матю отпи от кафето си.

— Ще действаме на сляпо.

— Ние ли? — вдигна вежди Миа. — Значи си с мен?

На слепоочието му запулсира вена.

— Нека измисля начин да го направим така, че да гарантираме безопасността ти.

— Не можем да гарантираме моята безопасност. — Миа също отпи от кафето си. — В живота нищо не може да се гарантира. Единствената гаранция, която ми дава планът, е, че ще примамя убиеца на брат ти. Дори и да се проваля, ще знам, че съм опитала да помогна.

Той я погледна в очите, изражението му не издаваше чувствата му. Миа се запита какво си мисли в момента.

Матю се изправи, отиде до парапета и се загледа в океана, после се обърна и отново седна.

— Имаме петима заподозрени. Норман Нюман и четирите вдовици. Да приемем, че един от тях е нашият убиец, преди да те изпратим да вършиш мръсната работа на сестра ти…

— Моля те, не говори така за сестра ми — озъби се Миа. — Не знаем какво е накарало Марго да се захване с тази работа, нито пък защо е продължила да я върши.

— Знаем, че е била много важна за нея, за да я предпочете пред любовта — отбеляза Матю. — Тази работа — долна работа, е била по-важна за нея от връзката й с мъж, когото тя обича и който също я обича.

— Първо, не знаем дали Марго обича Джъстин! — отбеляза Миа. — Не знаем нищо за нея или за работата й.

Хич не й беше приятно да признае, че това е самата истина. Как може две сестри, загубили родителите си на такава крехка възраст, да се отчуждят толкова много? Вместо да се сближат още повече, те поеха по различни пътища, стремяха се да запълнят празнотата в душите си с други хора, вместо една с друга.

Беше съвсем ясно, че и двете все още не бяха запълнили тази празнота.

— И така, партньорке, как ти се струва предложението ми? — попита Матю, сините му очи срещнаха нейните.

Сваляше ли я? Манипулираше ли я? Не можеше да прецени. Дяволите да го вземат!

— Знам какво означава равностойно партньорство Матю — отвърна тя. — Не ме наричай „партньорке“, ако не ме смяташ за такава. Не се опитвай да ме манипулираш да действам както ти искаш. Няма да търпя подобно отношение.

Той я погледна, после дълго време се взира в океана. Най-накрая се обърна с лице към нея:

— Равностойни партньори. Дори ще ти стисна ръката като доказателство.

Когато голямата му ръка обгърна нейната, тръпка пробяга по цялото й тяло.

— Нека днес се съсредоточим върху вдовиците — добави Матю. — Взе да ми писва от Норман Нюман.

— Нямам нищо против — съгласи се Миа, развивайки сандвича си. Отхапа от него и усети приятния вкус на хрупкавия бекон. — Каза, че имаме петима заподозрени — Норман и четирите вдовици. Това означава ли, че си склонен да разследваме и снаха ти?

Той отпи от кафето си.

— Знам само, че има четири вдовици и че тя е една от тях.

На Миа й се прииска да грабне ръката му и да я притисне към гърдите си, да му каже, че разбира колко му е било трудно. Но не можа. Нямаше да й го позволи.

— Лори е оставила съобщение на телефонния ми секретар, за да ме уведоми, че се прибира по-рано от дома на родителите си — продължи Матю. — Казва, че има нужда да е в къщата, в която са живели с Робърт, да не бяга от спомените си за него. Ще остави бебето си при техните до края на седмицата, за да се отдаде на мъката си, без да травмира Роби.

— Разбирам я. Изглежда, е силна жена.

— Ако, разбира се, не е убила Робърт и другите мъже — решително каза Матю.

— Доколкото я познаваш, малко вероятно е да е замесена, по какъвто и да е начин, нали?

— Деветдесет и девет процента съм убеден, че няма нищо общо с убийството. Но трябва да съм предпазлив. Преди много време разбрах, че понякога хората не са такива, каквито изглеждат. И било от отчаяние, било от депресия хората могат да паднат доста ниско и да извършат какво ли не.

Миа се запита дали няма предвид майка си. Обзалагаше се, че е точно така.

— Според теб как ще е най-добре да подходим към разследването на Лори Грей? — попита.

— Покани ме на вечеря утре вечер — отвърна Матю. — Какво ще кажеш да я предупредя, че ще заведа още един гост? Докато вечеряме, ще й зададем някой и друг въпрос много внимателно, без да се усети.

— Като каква ще ме представиш? — попита Миа.

— Като моя приятелка — отвърна Матю. — Това е истината, нали?

Спогледаха се и тя кимна. Само дето приятелите не правеха това, което направиха те снощи.

* * *

Миа Андерсън беше в банята.

Мисълта, че само вратата го разделя от голата жена във ваната, беше почти непоносима за Матю.

А мисълта, че я отблъсна предишната вечер, едва не го погуби.

Лежеше на неудобното канапе на Марго, което много приличаше на канапето в собствения му апартамент, и се питаше дали Миа си е вдигнала косата, когато е влязла във ваната.

Дали копринените й руси кичури се спускаха по нежните като кадифе гърди.

Ципът му се изпъна под натиска на набъбналата му мъжественост. Матю си се представи във ваната при нея, как сапунисва тялото й, как телата им се хлъзгат едно в друго…

По дяволите, адски я желаеше.

— Матю?

Той стана и бързо отиде до вратата на банята.

— Да? — извика.

— Сетих се за нещо, което с Марго правехме, когато бяхме деца. И двете обичахме да вземаме вана. Докато едната се къпеше, другата стоеше пред вратата на банята, чакаше си реда и не спирахме да си говорим. Предполагам, че се сетих за това, защото знам, че си в хола.

Матю положи усилие да се контролира, да не нахълта през вратата, да съблече дрехите си и да влезе във ваната при нея.

— Мама подкупваше брат ми и мен, за да влезем във ваната.

Миа се засмя:

— С нас не беше така. Много обичахме да си говорим през леко открехнатата врата на банята. По-лесно беше да говориш за неща, които тормозят едно дете, когато не гледаш другия човек в очите.

Матю си спомни, че с Робърт въобще не разговаряха, когато бяха деца, камо ли да го превърнат в ритуал.

— Явно едно време с Марго сте били близки. Какво се случи между вас?

Миа отговори едва след няколко секунди:

— Най-вече пубертетът. Марго стана най-популярното момиче в училище, а аз най-незабележимото. Всъщност вземам си думите назад — хората ме забелязваха, защото бяха шокирани, че съм сестра близначка на Марго Даниелс.

— Шокирани ли? Тогава не си ли приличахте като две капки вода? — попита Матю.

— Не бих казала. По-скоро аз бях нещо като „преди“, а тя „след“ при процедура за преобразяване.

— Сега вече съвсем ме обърка. Трябва да ми обясниш как е възможно еднояйчни близначки да изглеждат толкова различно. Но може ли да открехна вратата, за да се чуваме по-добре? Ще бъде както едно време.

— Чудесно.

Той открехна леко вратата и седна на пода.

— Да отговоря на въпроса ти — каза тя. — Едната става експерт по козметиката, прическите, пазаруването на модерни дрехи и флиртуването с момчетата, а другата е пълна некадърница по тези въпроси.

— Некадърница? Или просто тези неща не са те интересували?

— Предпочитах да си харча парите за книги или музикални дискове, отколкото за козметика и дрехи. Това не ме правеше особено популярна сред момчетата.

— Трудно ми е да повярвам, че на момчетата не са им изтичали очите по теб.

— На нито едно. Логично е, когато сестра ти е мечтата всяко момче. Както ти казах, винаги съм изглеждала като варианта „преди“. Интересното беше, че това сякаш притесняваше съученичките ми.

— Съученичките ти ли? Защо?

— Не можеха да повярват, че сама съм решила да приличам на грозното патенце, когато без почти никакви усилия можех да изглеждам като Марго. Притесняваше ги това, че аз сякаш избягвах популярността, избягвах онова, което можех да имам.

— Боже, как ми се ще хората да оставят другите на мира! — възкликна Матю. — Когато станеш зрял човек, все още има толкова много боклуци, толкова хора, които се опитват да те накарат да живееш според техните очаквания и надежди.

— Знам. Разбрах го, когато се омъжих. Бившият ми съпруг искаше определен тип жена и я създаде.

— Какво искаш да кажеш? — попита Матю. Ако в прогимназията и гимназията е била грозното пате, то по-късно бе разцъфнала и се бе превърнала в красив лебед. Беше направо зашеметяваща.

— Той държеше да изглеждам по определен начин, а пък аз исках да го направя щастлив, затова промених външността си.

— Опитваш се да ми кажеш, че не си естествена блондинка ли? — засмя се той.

— Точно така.

— Обзалагам се, на каквото искаш, че ще изглеждаш невероятно и като брюнетка — заяви Матю.

— Бившият ми съпруг не беше на същото мнение.

— Дано не се обидиш от това, което ще ти кажа, но бившият ти съпруг явно е човек, който не е осъзнавал какво притежава.

В продължение на няколко минути тя не каза нищо, после промърмори:

— На теб случвало ли ти се е такова нещо, срещал ли си хора, които искат да живееш според техните очаквания и надежди?

— Е, предполагам, че съм срещал такива жени — призна той, но не бе сигурен дали има желание да продължава този разговор.

Но може би по този начин щеше да я накара да разбере, че сериозното обвързване не го интересува.

— Така ли? — попита тя.

— Момичетата, а по-късно жените, с които излизах, очакваха твърде много от мен, макар съвсем ясно да им заявявах, че не търся сериозна връзка. Приемаха нещата прекалено сериозно, наричаха ме „мръсник“ и с това се приключваше.

— Не се опитваш да се обявиш за „неразбран“, нали? — обвини го тя с шеговит тон.

— Не. Те не ме чуваха. Това е най-големият проблем между мъжете и жените — не се вслушват в думите си. Когато някой каже, че не се интересува от сериозно обвързване, другият би трябвало да му повярва.

Тя не каза нищо минутка-две.

— Трябва да се съглася с теб. Де да бях слушала по-внимателно какво говореше бившият ми съпруг. Когато се запознахме, никога нямаше да се съглася да изляза втори път с него. Но чух онова, което ми се искаше да чуя — или не обърнах внимание на нередното.

И двамата замълчаха.

— Матю, ще изляза от ваната, преди да съм се сбръчкала, но забравих да си взема халата — обади се тя. — Подай ми го. На леглото е.

— Разбира се.

Розовият копринен халат му се стори невероятно секси. За миг се изкуши да легне и да вдъхне аромата й.

„Овладей се, приятелю“ — каза си той.

Грабна халата и се върна до вратата на банята.

— Ъъъ, Миа, да вляза ли?

Вратата се открехна малко повече и Миа протегна ръка.

Матю й подаде халата, но дрехата се закачи за валчестата дръжка и вратата се отвори широко.

Миа стоеше гола пред него, косата й беше мокра. Тя ахна и го зяпна. Матю също впери поглед в нея. Огледа я от главата до петите.

Разкопча ризата си — отначало бавно, за да види дали Миа няма да го прати по дяволите, но тя не го направи, и тогава той почти скъса копчетата на ризата си. Захвърли я на пода заедно с панталона.

Миа не реагира. Той отиде до нея, прегърна я страстно и я целуна. Този път Миа не се поколеба, а отвърна на страстта му със същата жар.

— О, Матю — прошепна му и цялото му тяло потръпна.

Вдигна я на ръце и притисна устни към нейните после целуна врата й, ухото й и ключицата й. Плъзна езика си към гърдите й и докато смучеше розовите връхчета, я изнесе от банята и я положи на дебелия мек килим в хола.

Тогава тя го изненада.

Бутна го по гръб и легна плътно притисната към него, прокарвайки ръце и устни по гърдите му. Докосна набъбналата му мъжественост и го докара до екстаз.

— Миа — прошепна той в ухото й. — Трябва да те имам.

Тя легна върху него, бедрата й обвиха неговите. Макар че повече от всичко му се искаше да огледа цялото й тяло, трябваше да стисне очи за миг, за да запази самообладание.

Тя плъзна длан по цялата дължина на мъжествеността му бавно… бавно… а после по-бързо.

— О, Миа — прошепна той, целувайки врата и гърдите й.

Ръцете му обхождаха цялото й тяло, а тя трепереше и се гърчеше върху него. Матю не можеше да чака и миг повече. Обърна я по гръб, просна се върху нея, но не проникна веднага.

— Матю, моля те — изстена Миа. — Моля те…

Той погъделичка с език зърната на гърдите й, леко захапа розовите връхчета, докато се втвърдиха. Хриптящите й стенания го довършиха. Покри с целувки всеки сантиметър от нейното топло нежно тяло, докосваше я навсякъде.

А когато вече не можеше да издържа и миг повече, проникна в нея.

Миа изстена гърлено и тихо, и той тласна още по-силно, после леко се отдръпна. Тя отвори очи и се изви като дъга.

Погледите им се срещнаха, той отново проникна в нея, а Миа се изви и замята глава.

— Матю… — прошепна задъхано, на устните й грейна усмивка.

— Да? — попита той, а езикът му се спусна по врата и гърдите й. Засмука розовата пъпка, докато не се втвърди, в същото време проникваше в нея сантиметър по сантиметър.

— Матю… — изстена тя.

Той силно тласна напред, тя го посрещна, устните им се сляха. Миа отново застена, изведнъж ахна — лицето й изразяваше блаженство, пълно щастие. След миг и собственият му свят изригна.

Целуна я нежно по устните, легна по гръб и затвори очи.

— Беше невероятно.

— М-м-м — измънка тя. — Невероятно.

Матю я вдигна на ръце, занесе я в спалнята и я положи върху сатенената кувертюра. В замъгленото му съзнание изплува мисълта да я целуне за лека нощ и да отиде да спи на дивана, но нямаше да понесе да е толкова далеч от нея.

Легна до нея и я прегърна.