Линда Барлоу
Ревност (37)

Тридесет и седма глава

— Струва ми се открих нещо.

Матю седеше пред компютъра от два часа, а Ани и Дарси се редуваха да пазят на вратата. Работеха на тъмно, за да не привлекат вниманието на охраната. Единствената светлина идваше от екрана на компютъра.

— Файлът е бил изтрит, но ще се опитам да го извадя. Ще изглежда малко по-различно от онова, което сте свикнали да виждате. Е, мили дами, какво мислите?

Ани и Дарси се наведоха към екрана и присвиха очи.

— Това е планът на катедралата — обяви Ани.

— Но кой вариант? — попита Матю.

— Господи! — възкликна в този момент Дарси. — Седна и се загледа в детайлите. — Кучи син.

Матю я погледна.

— Е, казвай. Тук сме в твои води.

— Подредил е така нещата, че да се използва много по-евтин и неподходящ материал от договорения. Променил е и първоначалния проект — колоните са по-раздалечени.

— Погледна към Ани и Матю и обяви: — Пол Макенерней трябва да е в течение. Няма начин като предприемач да строи и да не знае какво става. Явно двамата със Сам са в комбина и делят парите… А като съдя по това, което виждам, икономисаните пари не са никак малко.

— Хайде да направим копие — предложи Матю и постави дискета във флопито.

— И разпечатка ще направим — реши Ани и включи принтера.

Скоро започна да излиза разпечатка на чертежа.

— Тук ясно се вижда — посочи Дарси, — че отвън катедралата прилича на оригиналния замисъл. Но вътрешността е силно променена и сградата не е особено устойчива. Дори може да представлява опасност. Страх ме е да помисля, какво би станало при по-сериозно земетресение. Първоначално катедралата бе проектирана да издържи земетресения до 8.5 по скалата на Рихтер. Но сградата, която строим, вероятно ще претърпи сериозни щети при всяко разлюляване с магнитуд над 6.0.

Ани беше поразена. Станалото — станало, но беше станало под нейния надзор! Изведнъж разбра защо Сам Броуди я назначи на този пост. Не защото я е смятал за компетентна, а напротив, разчиташе, че е некомпетентна! Тя не беше архитект. Нямаше строителен опит. Очаквал е тя да не забележи. И наистина не беше забелязала нищо.

— Отвън красиво, а отвътре — гнило — произнесе Дарси замислено. — Я ми кажете! Напомня ли ви за някого, когото познаваме?

— Достатъчно ли е за доказателство? — усъмни се Матю.

— Разполагаме с копия и на двата файла — напомни Ани. — Разбира се, предстои ни да уточним, че Макенерней работи именно по подправения чертеж. Чудя се дали двамата са водили някаква кореспонденция помежду си по въпроса.

И двамата подскочиха, когато клетъчният телефон на Ани звънна. Тя отиде в ъгъла, за да не смущава Матю с разговора.

— Флетчър е — съобщи тя след миг. — Твърди, че знае къде е Вико.

Матю откъсна очи от компютърния екран.

— Ако е вярно, това е адски важно.

Ани набързо се осведоми за подробностите, затвори и погледна към Матю.

— Според него е в катедралата от самото начало: Криел се е някъде из мазетата или подземията. Звучи правдоподобно, Матю. Освен това Флетчър ме уверява, че е заварил там Паулина преди малко.

— Господи! — Матю извика друг чертеж на екрана, за да проучи по-внимателно пространството под катедралата. — Напълно е възможно. Защо не се сетихме?

— Така се обяснява и как е станал свидетел на убийството.

— Е, Флетчър хванал ли е хлапака?

— Не, но държи Паулина. Отказвала да говори с него.

Матю вдигна вежди.

— Напълно допустимо.

— Отивам там — обяви Ани.

— Идвам с теб.

— Не още — обади се Дарси. — Ами ако тук има още тайни? Както каза Ани, трябва да открием дали двамата не са водили кореспонденция. Само така ще докажем участието на Сам в измамата, заедно с предприемача.

— Ти продължавай да търсиш, Дарси — реши Матю. — Този хлапак е важен свидетел и искам да поговоря с него преди ченгетата да го хвърлят в затвора.

— Матю, не е ли по-добре да не идваш — намеси се Ани. — Полицията може да се готви да хвърли и теб в затвора.

— По дяволите, ако ме приближат, ще се смотая с Вико из подземията. Хлапакът е далеч по-умен, отколкото предполагах.

Флетчър чакаше в помещението зад олтара. Един ден тук щяха да стоят обредните предмети, но сега нямаше нищо друго освен отпадъци и инструменти.

Чувстваше се напрегнат. Тя идваше. Най-после му се удаде възможност да се докопа до нея. И този път няма да се провали.

Още не е открил Вико, но взе някои предпазни мерки.

Хлапето се крие някъде из мазето. Флетчър си припомни някои от евентуалните разклони и ниши, където би могъл да се скрие човек.

Щом на хлапето му харесва там долу — добре. Така и така няма да излезе от там!

Междувременно всичко останало бе готово. Откри няколко високи дебели свещи и ги нареди по пода. Те хвърляха меко жълто сияние наоколо. Много романтично. Надяваше се и тя да го възприеме така. Та какво по-романтично място от спокойствието в катедралата посред нощ?

Флетчър се молеше Ани да не окаже голяма съпротива. Достатъчно е да се страхува. Искаше да е изплашена и да бъде готова да му се подчини. Надяваше се атмосферата наоколо да я завладее и да осъзнае, че всъщност цял живот е чакала именно това.

Но ако не го стори, той се е подготвил. Няма да се откаже, няма да отстъпи. Донесе кесия с провизии, автоматичен пистолет, хлороформ — в случай, че се съпротивлява, командоския нож и няколко метра яко найлоново въже. Гладкият мраморен олтар, вече завършен, щеше да послужи за прекрасно легло, далеч по-добро от тесния нар в Младежкия център.

Представи си Ани завързана, изопната гола върху олтара, да се вие и гърчи под меката светлина на свещите. Каква възхитителна гледка ще бъде! Каква наслада за очите му. Идеалното жертвоприношение.

Тя идва и за пръв път от много време насам Флетчър се почувства щастлив.

Дали да не падне на колене и да изкаже благодарността си?

 

 

— Полицейска кола патрулира по улицата. Ще се наложи да изчакаш в автомобила.

— По дяволите, Ани!

— Ще се опитам да ги избегна. Но, разбира се, аз имам пълното право да съм на строежа. Ако търсят теб, обаче наистина може да се стигне до арест.

— След последната ни среща, ще трябва да разполагат с далеч повече доказателства, за да ме арестуват. Подмятанията на Сам по мой адрес нямат стойност, след всичко, което току-що открихме.

— Да, но докато не сме абсолютно сигурни, че сме попаднали на улики, е по-добре да си особено предпазлив.

— Но аз съм особено предпазлив. По дяволите, погледни ме само!

Ани се усмихна. Беше се снишил под таблото. Не му се удаваше лесно, тъй като бе висок.

— Обичам те — усмихна се тя.

— И аз те обичам, Ани.

Двамата се погледнаха. Дадоха си сметка, че тук и сега, в колата, опитвайки се да избегнат полицията на Сан Франциско, за пръв път си казват тези думи.

Ани успя да паркира в далечния край на Младежкия център. Огледа се предпазливо наоколо.

— Патрулната кола не се вижда. Ако ще идваш, хайде!

Излязоха от колата и се втурнаха към сенките на строежа. Ани поведе Матю към южния вход.

 

 

Флетчър забеляза Ани да се промъква през южния вход и сърцето му трепна. На светлината на свещите, които постави навред, тя изглеждаше изключително красива. Беше семпло облечена — сини джинси и кремава блуза. Златистите й коси бяха прибрани на тила. Строгата прическа й придаваше непорочен, недосегаем вид. Беше тук заради него.

Но веднага след нея се вмъкна някакъв мъж. И още по-лошо. Придвижи се бързо и сложи ръка на рамото й, за да й попречи да влезе в църквата. Звуците се разнесоха из сградата и Флетчър ясно различи думите:

— Какви са тези запалени свещи? Чакай секунда. Нещо не ми харесва…

Ани остана неподвижна и ръката на мъжа я обгърна, леко я докосна по гърдите.

Флетчър имаше чувството, че главата му ще се пръсне, разпозна мъжа и от снимките, и от посещението му тук преди няколко седмици — Матю Карлайл. Значи Ани вече си има мъж? Шибан милиардер при това!

Отстъпи назад. Стомахът му се стегна от гняв. Потърси в джоба ножа, но вместо него напипа пистолета. Усети гладката дръжка в ръката си и моментално се успокои.

Друг мъж? Не, това не е позволено.

Ани и другият мъж пристъпиха бавно напред. Спряха за момент до купела за кръщене. В сградата имаше вече два купела — един в предната и един в задната част на катедралата.

Тръгнаха към мястото, където страничната алея се вливаше в основната — в средата на храма. Наложи се да заобиколят скелето, от което Джузепе падна. Ани погледна нагоре и потръпна.

Прошепна предпазливо:

— Джак?

Флетчър безшумно отстъпи назад. Чуваше шепота им и стъпките им по мраморния под съвсем близо.

— Може да е долу някъде и да търси Вико — прошепна Ани на Другия мъж.

— Ако Вико е успял да се укрие тук така успешно досега, не съм сигурен дали някой от нас ще го намери — възрази Карлайл.

Флетчър мразеше гласа му. Така дълбок, гърлен. Така виновен! Та той е убиец! Заслужава да умре. Заслужава да му прережат гърлото и кръвта му да се излее върху мрамора, като при езическо жертвоприношение.

Флетчър погледна към пистолета в ръката си. Лош избор. Следващия път ще предпочете ножа.

— Джак! — извика по-високо Ани.

Флетчър подскочи. Гласът й звучеше настоятелно, нетърпеливо. Звучи като всички жени, свикнали да дават нареждания, изисквания. Като онази кучка, майка му.

Вече бяха съвсем близо, готови да влязат в помещението зад олтара…

Той се напрегна и, като хвана дулото на пистолета, вдигна ръка. Би предпочел да стреля, но щеше да е глупаво. Полицията вероятно патрулира наоколо.

Флетчър нанесе удара в момента, когато Ани и любовникът и го зърнаха. Ани изпищя. Ударът се стовари върху главата на Карлайл и той се свлече на земята.

Та нали и съпругата му умря, след като бе ударена по главата, припомни си Флетчър. Нека правдата възтържествува.

 

 

Ани се хвърли към Матю на пода. Опитваше се да го изправи, да напипа пулса му, да усети дали диша. Очите бяха затворени, а лицето — пребледняло. Тази безжизненост я стресна, защото се сети за Чарли и ужасния последен ден в болницата. „Моля те, Господи, не позволявай отново да се случи! Моля те — не пак! Обичам този мъж. Моля те…“

Нечии ръце я сграбчиха грубо и искаха да я вдигнат. Тя се съпротивляваше и хлипаше. „Не пак, моля те, моля те, моля те…“

Не я интересуваше какво ще стане с нея. Той имаше пистолет, бе зърнала студения тъмен метал. Не я интересуваше. Ако Матю вече не дишаше…

Дръпна се рязко от натрапливите ръце и положи глава на гърдите на любимия. Там, чудо на чудесата, долови бавните, но стабилни удари на сърцето.

Беше жив! В безсъзнание, но жив. Трябваше да намери лекар. Трябваше…

Този път ръцете успяха. Откъснаха я от Матю, повлякоха я по пода, после я стовариха по лице. Усети силни колене и бедра да я възсядат, някаква ръка се зарови в косите й и ги разпусна по раменете.

— Защо го доведе? — дочу нечий глас. — Трябваше да дойдеш сама. Трябваше да дойдеш при мен. Чаках те, Ани. Подготвих се. Всичко е готово. Толкова отдавна те чакам.

Разбра, че е Джак Флетчър и че е луд. Всъщност не се изненада. Но не беше предполагала, че е толкова луд.

Всичко се беше променило. Флетчър изглеждаше малко странен, но адекватен и като че ли действаше нормално, когато е сред хора. Що се отнася до Сам…

„Събери си мислите, Ани!“

Трябва да се справи със ситуацията. Невъзможно е да няма начин да се справи.

— Джак, дойдох тук тази вечер, защото каза, че си открил Вико. — Говореше бавно и предпазливо, та думите я да стигнат до съзнанието му. — Искаме да говорим с Вико, защото смятаме, че е в състояние да идентифицира убиеца на Джузепе.

Флетчър се извърна към тялото на Матю и процеди през зъби:

— Ето ти го убиецът!

— Не, убиецът е Сам.

Флетчър се изсмя, но Ани се окуражи, че поне я слуша. Очевидно може да разчита на остатъци здрав разум у него.

— Сам не би убил и мравка на пътя си.

— Сам те е подвел точно както подведе всички останали! Разполагаме с доказателства. Преправил е чертежите на катедралата след одобрението на градската инспекция. На предприемачите е предложил променен вариант. Както и на теб. През всичките тези месеци си надзиравал строежа на сграда, която не отговаря на правилата на безопасността. Сам те е наел, защото е знаел, че лесно ще те подведе. И мен ме е назначил по същата причина. Имам твърде малък опит в строителството. Знаел е, че няма да успея да се ориентирам. И се оказа прав.

— Представа нямам за какво говориш — сряза я Флетчър и я изправи на крака.

„Господи, колко е силен. Вдигна я сякаш е перце.“

Не я слуша, но тя е длъжна да опита. Да опита с всичко.

— Матю и аз идваме от офиса на Сам. Той откри в компютъра променения чертеж. Сам се е опитал да го скрие, но Матю го откри. Джак, чуваш ли ме! Разполагаме с доказателства! Сам е в комбина с някоя предприемаческа фирма, най-вероятно с Пол Макенерней. Поискали са високата цена за изграждането на катедралата, построили са по-евтин вариант, а парите са прибрали в джоба си. И кого мислиш, че ще обвинят, Джак? Теб и мен! Ние сме изкупителните жертви, Джак.

— Не ти вярвам. Сам Броуди е свестен човек. Опитваш се да ме объркаш. Вие жените само това правите — лъжете и обърквате мъжете.

— Казвам ти истината, Джак. Разполагаме с доказателства. Двата чертежа са налице.

— Жените са лъжкини — промърмори той. — Лъжкини. — Усмихна се, сякаш доволен от собствената си мъдрост и завърши: — Жените или ми се подчиняват, или умират.

Повлече я по мраморните стъпала към олтара. Тя видя свещите по пода. И въжетата.

— Най-после — мърмореше си той. — Най-после, най-после…

Побутна я към олтара и Ани усети, че й прилошава. Сети се колко пъти бе улавяла жадния му поглед върху себе си. През цялото време ли си е фантазирал за този момент?

През копринената блуза усещаше ръцете му върху гърдите си. Грубо мачкаше едното й зърно. Тя неволно ахна. Постара се да се освободи, но докато се въртеше, усети ерекцията му.

Разбра, че уплахата й го възбужда, искаше тя да се съпротивлява. Очевидно е садист, а вероятно и убиец.

Ани изви врат, за да зърне проснатия на пода Матю, Дали продължава да диша? Лошо ли е ударен по главата? Умира ли? Или вече е мъртъв?

Усети, че цялата се тресе. Вероятно реагира на шока.

Той я побутна напред и я просна на жертвеника. Разкъса блузата й и я отметна. Призова отчаяно Бог да й помогне. Нали тук е свято място и злото не се допуска?

Ани усети студенината на мрамора по голия си гръб. Погледна лицето му и видя, че изражението му е унесено и възбудено. Съмняваше се, че той си дава напълно сметка какво прави.

„Тризъбец на Йехова“ — мина й през ума. Ето кой е той.

Направи последен опит.

— Тук е свято място — заговори тя преднамерено тихо. — Ако не ме освободиш, ръката на Господ ще се стовари върху теб.

Флетчър й се изсмя.

— Нали не си въобразяваш, че вярвам в подобни глупости?

— Независимо дали вярваш или не, нямаш право да постъпваш така с невинна жена в тази красива катедрала.

Нещо се обърка, защото той викна:

— Невинни жени няма!

— Може и да се прав — привидно се съгласи тя, но използва момента да забие пръсти в очите му.

Той изпищя и я пусна. Ани се свлече от жертвеника и се спусна по стълбите, за да стигне до Матю. Чу крясък и едва осъзна, че излиза от нея. Чу Флетчър да стене и да я догонва. Господи, не заби достатъчно силно пръстите си! Трябваше да ги забие по-силно…

Той я сграбчи за глезените и я пльосна на пода. В следващия миг Флетчър бе върху нея. Дърпаше косите й, извиваше главата й назад, усети как нещо студено, влажно и парливо покрива носа и устата й. В следващия миг пред очите й притъмня.

Флетчър се задъхваше от напрежение и болка. Ани се опита да го ослепи! Скъпоценната Ани, за която копнееше от толкова време! Значи не е невинна. Не е по-различна от останалите жени.

Болката в лявото му око, което натисна по-силно, се увеличаваше, плашеше го. И дясното око го болеше, но не толкова силно. Виждаше, но като през мъгла. Виждаше, че Ани лежи безжизнено, като оная другата, упоена от хлороформа, така че най-после ужасните й писъци не се чуваха.

Скоро щеше да се свести обаче и двете кучки щяха да виснат на ръцете му.

Помисли дали да не я завлече обратно при олтара, да я разсъблече докрай и да я обладае там, както планираше. Но тя е в безсъзнание и това ще отнеме от удоволствието. Иска да види ужаса и да чуе виковете й. Повече от всякога иска да я накаже.

Точно така ще постъпи. Ще я отведе някъде, където няма да има други на километри наоколо. Да вика колкото си иска — никой няма да я чуе. Тогава ще се наслади напълно на крясъците й.

Но междувременно трябва да свърши някои неща, да оправи тази каша.

Завлече първо Ани, а след това и Карлайл по стъпалата, покрай жертвеника и надолу по стълбите в криптата. Представляваше голяма сводеста зала, а циментова стена я отделяше от останалата част на мазето. Можеше евентуално да се използва за погребението на някои по-специални хора — най-вероятно духовници, достатъчно важни за катедралата. Но в момента не беше завършена.

Осеяната с орнаменти врата бе поставена преди две седмици. Заключваше се отвън, а огромният месингов ключ висеше на кукичката до вратата.

Отвори вратата. Болката в очите бе намаляла съвсем мъничко и продължаваше да не вижда ясно. Напрегна се, готов отново да се бори, защото преди време остави вътре момичето. Вероятно се е свестила вече и с нетърпение чака да се измъкне.

В криптата нямаше нито светлина, нито звук. Светна фенерчето и различи фигурата на девойката, свита на пода на няколко крачки от вратата. Спеше ли или е мъртва? Не му пука. Кучката и без това го разочарова. Щом пожела да изтръгне от нея къде се намира любовникът й, тя изпадна в нещо като транс. Сякаш отлетя на милиони километри. Не го умоляваше, не пищеше и той бързо загуби интерес. Изобщо не може да се сравнява с Ани. Изобщо!

Дали въздухът тук ще стигне и за двете? Вероятно. Помещението е голямо. Ани е още жива и той я иска такава. Поне докато не я научи на по-добри маниери.

Пет минути по-късно Флетчър разполагаше в криптата на катедралата не с един, а с трима затворници.

Сега вече се нуждаеше от помощ.

Върна се горе, където бе оставил клетъчния си телефон.