Линда Барлоу
Ревност (10)

Десета глава

Ани получи следващото заплашително писмо в „Броуди Асошиътс“. Пликът пак бе надписан с печатни букви.

„Предупредих те. Но строежът на катедралата продължава. Божият поглед е насочен към теб. Където и да отидеш, той те следва. Не се поддавай на гордостта. Пази се от Божия гняв.“

И отново подпис: „Тризъбец на Йехова.“

Твърде смутена, Ани отиде до кабинета на Дарси в края на коридора.

— Погледни това. — Подаде й листа. — Пристигна днес сутринта.

Дарси, загледана през прозореца, се обърна и пое писмото. Ани забеляза, че маникюрът й е нащърбен — нещо необичайно за нея.

Дарси бързо прочете посланието и възкликна:

— Майчице!

— Бива си го, нали?

— Ужас! Запази ли плика?

Ани й го показа, отбелязвайки:

— Щемпел от Сан Франциско без подател, разбира се.

— Сигурно е някой религиозно откачен маниак — реши Дарси. — Неприятно е, но подобни неща се случват.

На Ани й се щеше да не бе пристигнало днес. И без това се чувстваше неспокойна. Следобед трябваше да представи Матю на работниците, а вечерта щяха да вечерят заедно — уговорен ангажимент, който очакваше с нетърпение и страх.

— Не е първото — поясни Ани. — Получих едно преди няколко дни вкъщи. Вероятно трябваше да го запазя, но инстинктът ме накара да го запратя незабавно в кошчето. Беше пълно със същите религиозни намеци и негодуваше, че прекалено много пари се хвърлят за строежа на катедралата. Накрая същият подпис: „Тризъбец на Йехова“.

Дарси поклати глава.

— Йехова няма тризъбец. В ръката си държи светкавица или нещо такова. Сатаната е с тризъбец, нали?

Ани кимна.

— От друга страна — продължи Дарси, — понякога наистина изглежда, сякаш Господ има тризъбец. И като че ли ни подтиква с него.

— Дарси, добре ли си? — попита Ани. Усети, че Дарси не е в обичайното си настроение вече почти седмица.

— Кой — аз? Разбира се!

Но Ани остана озадачена. Дарси избягваше погледа й. Много странно.

— Сигурна ли си?

Дарси сви рамене.

— Може да наближава месечния ми цикъл…

— Говоря сериозно. Тревожиш ме.

— Благодаря за загрижеността, но съм добре. Малко уморена вероятно, но това е всичко.

— Някакъв съвет да ми дадеш за писмото?

— Бих го преписала и раздала на всички от строежа — е, поне на важните клечки. И на охраната. Вероятно е някой безобиден луд, но няма смисъл да рискуваш. Съдържа и заплаха. Ако бях на твое място, дори бих го показала на полицията.

Ани се прибра в кабинета си, а Дарси си взе сандвич с датско сирене от таблата в кухненския бокс: Обикновено странеше от висококалоричните закуски, доставяни в офиса, но днес… Всичко да върви по дяволите! Нуждаеше се от нещо, което да повдигне мрачното й настроение, и ако храната щеше да й помогне…

„Ани притежава силна интуиция — помисли си тя. Трудно е да я подведе човек.“

Истината бе, че последните няколко дни, откакто Сам скъса с нея, се оказаха истински кошмар. Не спеше, ядеше каквото й попадне, престана да прави обичайните гимнастически упражнения.

Работата й също страдаше. Не успяваше да се концентрира. Макар да я чакаха няколко важни проекта, тя непрестанно ги прогонваше от съзнанието си. Мислеше единствено как да накара Сам да промени решението си и отново да се озове в прегръдките й.

С невероятна настойчивост сравняваше хороскопите им. Съществуваха някои конфликти в сферата на общуването… Вероятно от там възникваше проблемът… Сам бе по-тайнствен от нея. На пръв поглед изглеждаше прям и открит, но фактически го движеха дълбоки страсти.

Два-три пъти дневно се консултираше и с любимите си карти „Таро“, но те потвърждаваха данните от хороскопите — независимо от дребните различия звездите им ще се пресекат благоприятно за тях двамата.

Надяваше се случилото се да е плод на предпазливото поведение на Сам. Та той е ерген, вече навлиза в четиридесетте и до този момент не е имал истинска връзка. Вероятно се е уплашил, че ще се обвърже сериозно с някоя жена. Нямаше причина да реагира така панически на случилото се.

Трябваше да покаже разбиране. В това е ключът. Нека се чувства независим. Постепенно ще започне да му липсва. Ще си даде сметка какво губи. А тя ще остави отворена вратичка, за да се върне при нея.

Оцени късмета си в цялата ситуация. Работи в непосредствена близост със Сам. Няма начин да я забрави, щом я вижда всеки ден! Независимо от напрежението и безсънните нощи, необходимо бе да обръща по-голямо внимание на външния си вид и грима. Трябваше да изглежда добре и да спазва поведение. Неволно той ще започне да сравнява държането й с това на други жени, с които е късал, и ще разбере, че тя е специална, една на милион…

А като схване това — ще го спечели отново!

На Дарси й се щеше да сподели проблема си с Ани. Но Сам настоя да запазят връзката им в тайна. Архитектурната индустрия представлява малък затворен свят и слуховете бързо щяха да плъзнат, а Сам държеше личният му живот да не става достояние на всички.

Но дори и така, продължи разсъжденията си Дарси, не бива да го държи в тайна от най-добрата си приятелка. Все пак жените си разказват една на друга неща, за които мъжете изобщо не подозират…

Тя не сподели тревогите си с Ани по съвсем друга причина. От известно време подозираше, че Сам харесва Ани. Няма признаци Ани да му отвръща, ала Сам е привлекателен мъж. И ако е скъсал с нея, за да започне да излиза с Ани…

Господи, не искаше да мисли за това!

Но ако все пак се случи подобно нещо, Дарси се молеше да запази цивилизовано поведение.

Да се представи като истинска, предана приятелка.

Но, по дяволите, никак не е сигурна, че ще успее.