Джон Р. Р. Толкин
Властелинът на Пръстените (85)

Киртът

Първоначално Кертас Даерон били предназначени и разработени да представляват само звуците от Синдарин. Най-старите кирт били ном. 1, 2, 5, 6; 8, 9, 12; 18, 19, 22; 29, 31; 35, 36; 39, 42, 46, 50; и керт, вариращ между 13 и 15. Приписването на стойности не било закономерно. Ном. 39, 42, 46, 50 били гласни и останали такива във всички по-късни развития. Ном. 13, 15 били използвани за х или с, според това дали 35 е използвано за с или х. Тази склонност към колебание при присъждането на стойности за с и х продължила в по-късни подредби. В знаците, състоящи се от „ствол“ и „клон“ — 1–31, ако прикачването на клона ставало само от едната страна, то тя обикновено била дясната. Обратното било нерядко явление, но нямало звуково значение.

Разширяването и усъвършенстването на тези кертас в най-старата си форма било наричано Ангертас Даерон, тъй като добавките към старите кирт и преподреждането им били приписвани на Даерон. Основните допълнения обаче — въвежданията на две нови серии — 13–17 и 23–28, в действителност най-вероятно били измислени от Нолдорите от Ерегион, тъй като те били използвани да представят звуци, каквито няма в синдарин.

В преустройството на синдарин се наблюдават следните принципи (очевидно вдъхновени от Феанорската система); (1) добавяне на черта към клона, добавя „звук“; (2) преобръщане на керт-а сочи отваряне към „придихание“; (3) поставяне на клон от двете страни на ствола добавя звук и носовост. Принципите системно били спазвани, освен в едно. Че в (архаичния) синдарин се изисквал знак за придихателно м (или носово в) и тъй като такъв можел да бъде осигурен най-удачно чрез обръщане на знака за м, стойността на м била дадена на ном. 6, а на ном. 5 била дадена стойността на hw.

Ном. 36, чиято теоретична стойност била з, била използвана — в правописа на синдарин или куеня, за сс — срв. 31 от Феанорските. Ном. 39 била използвана или за и, или за й (съгласен); 34, 35 били използвани неизменно за с, а 38 била използвана за често срещаното съчетание нд, дори и да не било ясно свързано по очертание с денталните.

В Таблицата на стойностите тези отляво на тирето — когато има отделяне с такова, са стойностите на по-старите Ангертас. Тези отдясно са стойностите на джуджешките Ангертас Мория^[1]. Джуджетата от Мория, както може да се види, въвели известен брой несистематични промени в стойността, както и някои нови кирт — 37, 40 41, 53, 55, 56. Изместването на стойностите се дължало главно на две причини — (1) изменението на стойностите на 34, 35, 54 съответно в х, (ясното или гърлено начало на дума, започваща с гласна, което се появява в Хуздул) и с; (2) изоставянето на ном. 14, 16, които джуджетата заменили с 29, 30. Може да се наблюдава също така постоянната употреба на 12 за р, нововъведението на 53 за н и новият керт 37 за нг. Новите 55, 56 по произход били половинки от формата на 46 и били използвани за гласни като онези, които се чуват в английската дума butter, що били често срещани в джуджешкия и в Западняшкия. Когато били неударени или кратки, често били съкращавани само до черта, без стъбло. Тази Ангертас Мория е представена в надгробния надпис.

Джуджетата от Еребор ползвали по-нататъшна модификация на тази система, позната като Ереборския способ, пример за който е Книгата, на Мазарбул. Главните й отлики били използването на 43 като з, на 17 като кс и изнамирането на две нови кирт — 57, 58 за пс и тс. Те също тъй пак въвели 14, 16 за стойностите на дж, ж, ала използвали 29, 30 за г, гх или просто като варианти на 19, 21. Тези особености не са включени в таблицата, с изключение на специалните Ереборски кирт — 57, 58.

Ангертас — знаци

Ангертас — фонетични стойности