Метаданни
Данни
- Серия
- Легендариум на Средната земя (6)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Lord Of The Rings, 1955 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- , 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Алтернативен свят
- Екранизирано
- Епическо време (Епоха на герои)
- Линейно-паралелен сюжет
- Път / пътуване
- Човек и бунт
- Оценка
- 5,8 (× 108гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Джон Р. Р. Толкин. Властелинът на пръстените
Английска. Първо издание
Коректор: Иван Тотоманов
Художествено оформление на корица: „Megachrom“ — Петър Христов
ИК „Бард“, София, 2001
ISBN: 954-585-066-3
История
- —Добавяне
- —Допълнителна корекция
II
Писане[1]
Писменостите и буквите, ползвани в Третата епоха, в основата си са от Елдаринен произход и по това време вече много древни. Те били достигнали етапа на напълно развита азбука, ала все още били в употреба по-стари способи, в които с цели букви били отбелязвани единствено съгласните.
Азбуките били от два основни и независими по произход вида — Тенгвар или Тиу, тук преведени като букви, и Кертар или Кирт преведени като „руни“. Тенгвар били замислени за писане с четка или перо, а квадратните форми от надписите в техния случай били производни от писмените форми. Кертар били замислени и използвани най-вече за надраскани или гравирани надписи.
Тенгвар са по-древните. Развити са от Нолдорите — най-умелият в такива занимания род на Елдарите, дълго преди изгнанието им. По-старите Елдаринни букви — Тенгварът на Румил, не били използвани в Средна земя. По-късните букви — Тенгварът на Феанор, били до голяма степен ново изобретение, макар че дължали нещо на Румиловите букви. Те били донесени в Средна земя от изгнаниците Нолдори и тъй станали известни на Едаините и Нуменорците. В Третата епоха употребата им се разпростряла из област, която до голяма степен съвпадала с тази, в която бил познат Общият език.
Кирт били измислени първо в Белерианд от Синдарите и дълго били използвани само за изписване на имена или кратки текстове върху дърво или камък. На този произход те дължат ъгловатите си форми — много подобни на руните от наше време, макар че се различавали от тях в детайлите и били съвсем различни по подредба. Киртът в по-старата и по-простата си форма се разпрострели източно през Втората епоха и станали познати на много народи — на хора и джуджета, та дори и на орки, като всички те го пригаждали според целите си и според своето умение или липсата на такова. Такава една проста форма все още била използвана от хората в Дейл и една сходна — от Рохиримите.
Ала в Белерианд, преди края на Първата епоха, Кирт — отчасти под влиянието на Тенгвара на Нолдорите, били преподредени и развити по-нататък. Най-богатата и най-развита форма била позната като Азбуката на Даерон, защото в елфическите предания е казано, че е била скроена от Даерон — менестрела и мъдреца на крал Тингол Дориатски. Сред Елдарите Даероновата азбука не развила истински ръкописни форми, защото елфите възприели за писане Феаноровите букви. В действителност елфите от Запада почти съвсем се отказали от употребата на руни. В страната Ерегион обаче Даероновата азбука била поддържана в употреба и преминала в Мория, където станала най-предпочитаната от джуджетата азбука. След туй останала за постоянно в употреба сред тях и с тях преминала в Севера. В по-късни времена често била наричана Ангертас Мория или Дългите Морийски Рунореди. Колкото до речта си, джуджетата се ползвали от текущите шрифтове и мнозина пишели умело с Феаноровите букви, ала за собствения си език се придържали към Кирт и развили форми за писане с перо.