Метаданни
Данни
- Серия
- Легендариум на Средната земя (6)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Lord Of The Rings, 1955 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- , 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Алтернативен свят
- Екранизирано
- Епическо време (Епоха на герои)
- Линейно-паралелен сюжет
- Път / пътуване
- Човек и бунт
- Оценка
- 5,8 (× 108гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Джон Р. Р. Толкин. Властелинът на пръстените
Английска. Първо издание
Коректор: Иван Тотоманов
Художествено оформление на корица: „Megachrom“ — Петър Христов
ИК „Бард“, София, 2001
ISBN: 954-585-066-3
История
- —Добавяне
- —Допълнителна корекция
(II)
Царствата в изгнание
Северното родословие
Наследници на Исилдур
Арнор
Елендил †3441 Вт. еп., Исилдур †2, Валандил 249[1], Елдакар 339, Арантар 435, Таркил 515, Тарондор 602, Валандур †652, Елендур 777, Еарендур 861.
Артедаин
Амлаит Форностки[2] (най-голям син на Еарендур) 946, Белег 1029, Маллор 1110, Келефарн 1191, Келебриндор 1272, Малвегил 1349[3], Аргелеб I †1356, Арвелег I 1409, Арафор 1589, Аргелеб II 1670, Арвегил 1743, Арвелег II 1813, Аравал 1891, Арафант 1964, Арведуи Последен крал †1975. Край на северното кралство.
Вождове
Аранарт (по-голям син на Арведуи) 2106, Арахаел 2177, Арануир 2247, Аравир 2319, Арагорн I †2327. Араглас 2455, Арахад I 2523, Арагост 2588, Араворн 2654, Арахад II 2719, Арассуил 2784, Араторн I †2848, Аргонуи 2912, Арадор †2930, Араторн II †2933, Арагорн II †120 Четв. еп.[4]
Южното Родословие
Наследници на Анарион
Крале на Гондор
Елендил (Исилдур и) Анарион †3440 Вт. еп., Менелдил, син на Анарион 158, Кемендур 238, Еарендил 324, Анардил 411, Остохер 492, Ромендакил I (Таростар) †541, Турамбар 667, Атанатар I 748, Сириондил 830. Тук последвали четиримата „Корабни крале“:
Тараннон Фаластур 913. Той бил първият бездетен крал и бил наследен от сина на брат си Таркириан. Еарнил I †936, Кириандил †1015, Хиармендакил I (Кириахер) 1149. Гондор достигнал най-високата точка на силата си.
Атанатар II Алкарин „Славния“ 1226, Нармакил I 1294. Той бил вторият бездетен крал и бил наследен от по-малкия си брат. Калмакил 1304, Миналкар (регент 1240 — 1304), коронован като Ромендакил II 1304, починал 1366, Валакар. По негово време започнало първото бедствие на Гондор — Родственият спор.
Елдакар, син на Валакар (изпървом наречен Винитаря), детрониран 1437. Кастамир Узурпатора †1447. Елдакар — възстановен на трона; починал 1490.
Алдамир (втори син на Елдакар) +1540. Хиармендакил II (Винярион) 1621, Минардил †1634, Телемнар †1636. Телемнар и децата му загинали през чумата; той бил наследен от племенника си — сина на Минастан, втори син на Минардил. Тарондор 1798, Телумехтар Умбардакил 1850, Нармакил II †1856, Калимехтар 1936, Ондохер †1944. Ондохер и двамата му синове били убити в битка. След година, през 1945, короната била дадена на победоносния генерал Еарнил — потомък на Телумехтар Умбардакил, Еарнил II 2043, Еарнур †2050. Тук родословието на кралете свършва, додето не било възстановено от Елессар Телеконтар през 3019. По това време Кралството било управлявано от Наместниците.
Наместници на Гондор
Домът[5] на Хурин: Пелендур 1998. Той управлявал година след падането на Ондохер и дал съвет Гондор да отхвърли искането на Арведуи за короната. Ворондил Ловеца 2029[6], Мардил Воронве „Непреклонния“ — първият от Управляващите наместници. Неговите наследници престанали да използват Висшеелфически имена.
Управляващи Наместници
Мардил 2080, Ерадан 2116, Херион 2148, Белегорн 2204, Хурин I 2244, Турин I 2278, Хадор 2395, Барахир 2412, Диор 2435, Денетор I 2477, Боромир 2489, Кирион 2567. По това време Рохиримите дошли в Каленардон.
Халлас 2605, Хурин II 2628, Белектор I 2655, Ородрет 2685, Ектелион I 2698, Егалмот 2743, Берен 2763, Берегонд 2811, Белектор II 2872, Торондир 2882, Турин II 2914, Тургон 2953, Ектелион II 2984, Денетор II. Той бил последният от Управляващите наместници и бил наследен от втория си син Фарамир, Владетел на Емин Арнен, Наместник на крал Елесар, 82 Четв. еп.