Разузнавачката на кралицата
Е, контролното по математика не беше толкова трудно, колкото очакваше Леон. Май и тримата се справиха добре със задачите. Момчето вървеше замислено до Ким и Юлиан, после от гърдите му се изтръгна въздишка на облекчение. Добре, че поне последният им час — по химия, беше свободен.
Тримата приятели крачеха бързо по криволичещите улички на родния Зибентан, който толкова много им напомняше за Анвайлер. Отиваха във „Венеция“ — най-добрата сладкарница на света. Възнамеряваха да се възнаградят най-малко с по три топки от любимия си сладолед. В крайна сметка бяха си заслужили тази компенсация след трудния ден.
Настроението на Леон се подобряваше с всяка крачка.
Когато стигнаха до кметството, дочуха музика. На улицата, точно пред старата сграда, стоеше млад мъж, пееше и си акомпанираше на китара. В отворения калъф пред краката му блестяха монети.
— Красив глас! — каза Юлиан.
— Да — отвърна Ким, — но Блондел пееше много по-хубаво.
Леон кимна:
— А освен това умее и да се бие. Дори легендите за него да не отговарят съвсем на истината — той все пак е истински герой. Бяхте прави, не всички трубадури са смотаняци и страхливци.
— Страхотно е, че и ти вече се убеди в това — усмихна се Ким. — След две седмици отново ще има възстановка на живота през Средновековието, този път съвсем близо до Зибентан. Днес сутринта видях афишите. Ще дойдете ли с мен?
— Иска ли питане! — извика Юлиан.
— Там сме! — додаде и Леон, на когото му хрумна нещо. — Какво ще кажете и ние да участваме? Вече знаем по-добре от другите как са се обличали през Средновековието. Аз ще си направя доспехи и ще се преоблека като рицар. Освен това ще нося и меч, който ще прилича на Ескалибур.
— Страхотно! Аз пък ще бъда трубадур. Вкъщи има една стара китара, мога да я взема и да си акомпанирам с нея — ентусиазирано се включи Юлиан и зае поза, сякаш свири.
— По-добре недей! — засмя се Ким.
— Много смешно! — отвърна Юлиан. — А ти, ти каква ще бъдеш?
— Кралица, естествено! — отговори Ким без замисляне.
Юлиан завъртя очи.
Леон подръпна замислено долната част на ухото си:
— Остава само Кия. Тя каква ще бъде?
Лицето на Ким засия, докато изричаше:
— Близко е до ума, момчета! Кия ще бъде разузнавачката на кралицата! Тя е толкова умна, че винаги успява да намери верния път и изход от всяко трудно положение!
