Фабиан Ленк
Ричард Лъвското сърце (9)

Мъжът с маската

Юлиан се настани, решен да бди цяла нощ. Беше му ужасно неудобно. Нещо непрекъснато го хапеше — надяваше се да не са бълхи и той да не им изглежда като вкусна среднощна закуска.

Долавяше тихото дишане на Ким и Леон, за миг си помисли дали да не си легне — толкова му се спеше…

Обърна глава и на слабата светлина на луната, процеждаща се през малкото прозорче, видя Кия. Котката скочи и се намести на корема му, след това се сви на кълбо и премигна с полупритворени очи. Юлиан сложи ръцете си върху топлото телце на животинката и Кия тихичко замърка. Юлиан се усмихна в тъмното, а после потъна в дълбок сън.

След няколко часа го събуди гъделичкане. Момчето се стресна и отвори очи. Пред лицето му седеше Кия. Сигурно го е събудил допирът на мустачките й.

— Не сега — промърмори Юлиан и понечи да отблъсне котката, но си даде сметка, че Кия изобщо няма намерение да си играе. В широко отворените й очи прочете предупреждение, телцето й трепереше.

— Какво ти е? — попита я Юлиан и усети, че нервността й обзема и него. Изглежда нещо се е случило. Кия скочи на пода и започна да буди Леон и Ким, докато Юлиан вече отваряше вратата.

— Какво има? — попита Леон и широко се прозина.

— Нямам представа — отвърна Юлиан.

Кия се провря между краката му и хукна към вратата. Козината на гърба й беше настръхнала. Юлиан видя, че Кия се втурва към съседната стая. Там спеше Блондел.

Юлиан даде знак на приятелите си и децата предпазливо се запромъкваха след котката.

Кия клекна пред стаята на трубадура. Когато Юлиан се приближи, долови вътре някакъв шепот. Какво става тук?

Та нали Блондел е сам в стаята си!

Юлиан се наведе и надникна през ключалката. Това, което видя, го смрази. В светлината на свещта видя Блондел, седнал на един стол, а от двете му страни стояха двама мъже, насочили ножове към него. Юлиан разпозна нападателите — бяха разбойниците.

Още по-ужасяващ обаче бе облеченият в черно мъж, седнал с лице към облегалката на друг стол. Погледът му беше забит заплашително в Блондел. Мъжът носеше изящно избродирана кожена маска с два прореза за очите и отвор за устата.

„Неизвестният предводител!“ — помисли Юлиан и преглътна.

— Хайде, певецо, езика си ли глътна! — просъска единият разбойник. — Може да спасиш жалкия си живот, ако ни кажеш къде е ескортът с парите!

Блондел само поклати глава, в очите му се четеше упорство.

— И да знаех, нямаше да ви кажа! — отвърна той с едва сподавена ярост.

— Повярвай ми, ще те накараме да говориш! — произнесе разбойникът.

В този момент мъжът с маската отметна черното си наметало и измъкна кама с позлатена дръжка, стоманата заблестя на светлината на свещта. Без да промълви и дума, мъжът насочи острието към трубадура.

Върху челото на Блондел заблестяха капчици пот.

— Страх ли те е? — попита един от разбойниците, гласът му беше груб и сърдит. — Хубаво е, че те е страх, защото страхът управлява света и определя хода на нещата. Той управлява и теб. Така че говори, защото в противен случай…

И разбойникът прокара пръст през гърлото си.

Адамовата ябълка на Блондел подскочи.

Юлиан направи знак за отстъпление. Приятелите се отдалечиха на няколко метра от вратата и момчето набързо им описа ситуацията в стаята.

— Трябва да извикаме войниците — прошепна Леон и се втурна към следващата стая.

Събудиха войниците, те бързо се разсъниха, грабнаха мечовете и се втурнаха към стаята на Блондел.

Децата видяха как разбойниците се хвърлиха срещу нападателите. Мъжът с маската метна някакъв стол и угаси свещта. В тъмнината се разнесоха крясъци и ругатни. Никой не знаеше срещу кого се бие.

— Светлина, за бога, светлина! — извика Блондел.

Леон реагира най-бързо и се втурна надолу. В този момент гостилничарят, който идваше насам с фенер в ръка, му препречи пътя. Очите му недоверчиво блестяха.

— Какво става тук? — изрева той.

Вместо да му отговори, Леон грабна фенера и се втурна към стаята на Блондел.

След това всичко се разви мълниеносно. Войниците обезвредиха разбойниците, но мъжът с маската бе изчезнал.

— Прозорецът! — извика Леон. — Избягал е през прозореца.

Трубадурът изкриви лице.

— Не мога да повярвам — ядоса се той. — Войници, намерете го!

Няколко войници се втурнаха след беглеца, а други се заеха да отвържат Блондел.

— Искам да знам какво става тук? — изкрещя гостилничарят, застанал на вратата. Беше облечен в дълга бяла нощница. При вида му приятелите едва сдържаха смеха си.

Блондел стана и затръшна вратата под носа на гостилничаря.

— Благодаря за помощта! — обърна се Блондел към Юлиан, Ким и Леон. След това замислено добави. — Мъжът с маската ни се изплъзна, трудно ще го хванем в тъмнината.

— Кой беше този тип? — попита Юлиан. — Успя ли да го познаеш по гласа?

— Не — отвърна трубадурът и въздъхна. — Той не издаде и звук… Но хванахме двамата разбойници. Надявам се те да проявят желание да ни помогнат.

И Блондел се зае с разпита им.

— Не сме го виждали без маска — каза единият разбойник. — Винаги, когато е в лагера, носи маска. Дава ни разпореждания и изчезва.

Блондел заповяда да изведат разбойниците, да ги затворят в конюшнята и да ги пазят зорко.

Когато отново останаха сами, започнаха да умуват над загадката кой би могъл да е мълчаливият предводител. Ким, Леон и Блондел се надпреварваха да изказват различни предположения, но нито едно не беше достатъчно убедително.

Единствен Юлиан мълчеше. Стоеше до прозореца и се взираше в тъмнината. Защо се маскира мъжът? Повечето предводители обичат да се показват, приемат почести и създават култ към себе си. Мъжът с маската не е като тях. Той не иска да разберат кой е. Очевидно е човек, който има какво да губи, като хората извън закона например. Нещо повече — по всяка вероятност ще загуби твърде много, в случай че го разкрият.

Юлиан затвори очи и отново си представи онова, което видя през ключалката — мъжа, маската, черното наметало.

Дребен ли беше? Да, помисли си той. И леко пълен. Кой отговаря на това описание? Кой има мотив да нападне ескорта и да предвожда разбойниците, без да се разбере името му?

Неочаквано го осени подозрение, от което дъхът му спря. Момчето рязко се обърна и възбудено каза:

— Имам да ви казвам нещо!