Фабиан Ленк
Ричард Лъвското сърце (2)

100 000 марки сребро

— Момчета, беше страхотно! — развълнувано говореше Ким. — Жалко, че ви нямаше!

Както обикновено, и тази сутрин Юлиан, Ким и Леон бързаха към училище по криволичещите улички на очарователното си родно градче Зибентан. Закъсняваха! Отново!

Леон си мърмореше под носа, днес беше в лошо настроение. Беше понеделник, почивните дни свършиха бързо, а на всичкото отгоре първия час имаха математика. Това определено не повишаваше настроението му. Утре пък щяха да имат важно контролно, и то пак по математика. Какво ли не би дал първият им час да е физическо или история!

— Тържествата вчера бяха върхът! — Ким беше ходила с родителите си да гледа възстановка на живота през Средновековието и беше много впечатлена. — Имаше палатково градче, където показваха различни занаяти. Майстор на оръжия правеше ризници^[1], една жена плетеше кошници, а между палатките гъмжеше от рицари, но най-много ми хареса трубадурът^[2].

Леон погледна Ким:

— Труба… какво?

— Тру-ба-дур — повтори Ким на срички. — Така се наричат певците през Средновековието.

— А, така ли… — отегчено махна с ръка Леон.

Ким се закова на място.

— Само това ли ще кажеш? — възмутено попита тя.

— Е, не ми звучи особено интересно. Някакъв човек, който реди любовни песни. А имаше ли рицарски турнир с битки?

Ким направи кисела физиономия и закрачи напред.

— За бога, Леон, Средновековието не е само битки и турнири!

— Знам, ама ако ме питаш, това е най-интересното в тази епоха! — очите на Леон светнаха. — С удоволствие бих участвал в турнир.

— Да, бе! Рицарят Леон Смешника, който винаги пръв пада от седлото!

Леон я смушка, но не така, че да я заболи:

— Във всеки случай щях да се задържа по-дълго от теб на седлото.

— Да бе, как ли пък не! — отвърна му Ким през смях. — Но трубадурът беше страхотен. Гласът му…

— Пъзльо! — не се сдържа Леон. — През Средновековието всеки, дето го е било шубе да държи меч, пеел, и то така фалшиво, че враговете хуквали да бягат. Само в този случай от певеца имало някаква полза.

Сега пък Ким не му остана длъжна и му върна удара в ребрата:

— Нищо не разбираш!

— Престанете! — намеси се Юлиан. — Със сигурност не всички певци са били страхливци.

— Така ли? Ти пък откъде знаеш?

Наближаваха училището, от всички страни прииждаха ученици.

— Има една легенда — продължи Юлиан. — За един много смел трубадур на име Блондел^[3].

Ким изненадано го погледна:

— Блондел ли? Не съм чувала. Какъв е бил този Блондел?

Юлиан поклати глава:

— Чувал съм за него, но не мога да си спомня точно какво.

— Дали да не наминем към нашата библиотека? — предложи Ким. — Още днес следобед!

— Аз съм „за“ — отвърна Юлиан.

— Както кажете — промърмори Леон.

В края на часовете настроението на Леон беше доста по-добро. Това се дължеше, разбира се, и на часа по история при любимия му учител Тебелман.

Тримата приятели се отправиха към манастира „Свети Бартоломей“, който сега беше библиотека. Загадъчната и мрачна сграда беше строена в далечната 780 г.

Подобно на всеки друг четвъртък, библиотеката беше затворена, но Юлиан имаше ключ от царството на книгите. Тримата приятели застанаха пред вратата. Естествено, с тях беше и невероятно красивата златистокафява котка Кия.

След няколко минути Ким и Юлиан се настаниха на масите за четене и запрелистваха книги за Средновековието.

— Наистина ли мислите, че този Блондел е бил толкова важен, че ще го споменават в книгите? — попита Леон след половин час.

Вместо да рови като приятелите из прашните страници, той риташе футбол с Кия. Един смачкан лист хартия им беше топката.

— Разбира се — отвърна Ким, потънала в четенето. — Ето, намерих!

— Я да видя! — приближи се Юлиан.

— Тук пише нещо за Блондел и за Ричард Лъвското сърце^[4]!

— Знаменитият английски крал Ричард Лъвското сърце? Кралят с Вълшебния меч Ескалибур^[5]? Какво общо има между него и този певец? — попита Леон, чието любопитство неочаквано се събуди.

— Тук пише, че на 21 декември 1192 г., на връщане от Третия кръстоносен поход^[6], продължил от 1189 до 1192 г., Ричард Лъвското сърце бил заловен в земите на днешна Австрия.

— Заловен!? Като престъпник? Но това е абсурдно! — не повярва Леон.

— Да, звучи странно, но очевидно се е случило — отвърна Ким и зачете на глас: — Кръстоносният поход бил ръководен от крал Ричард Лъвското сърце и херцог Леополд V^[7]. След завладяването на крепостта Акра^[8] Лъвското сърце вероятно измамил херцога и не му дал полагащата се част от плячката. Разярен, херцогът се върнал в Европа и когато не след дълго Лъвското сърце пресякъл земите му, Леополд заповядал да го заловят. Но тъй като херцог нямал право да задържа крал, Леополд се съюзил с императора на Свещената Римска империя^[9] Хенрих VI^[10]. Императорът затворил Лъвското сърце в крепостта Трифелс^[11], на връх Зоненберг^[12], и поискал огромен откуп, за да го освободи.

— Но това е скандално! — възкликна Юлиан. — Как е възможно подобно нещо?

Ким отново се зачете:

— Разбира се, херцогът и императорът твърдели, че държат в плен Ричард Лъвското сърце, защото по време на кръстоносния поход той се съюзил с врага и е предал своите. Всъщност император Хенрих VI имал и друга причина да плени Лъвското сърце. Неколцина от непокорните му благородници били сключили договор с Ричард и императорът знаел, че докато кралят е в ръцете му, благородниците ще мируват и няма да му създават неприятности.

— Лъвското сърце — заложник… — едва чуто промълви Леон.

— Точно така — замислено го погледна Ким, после погледът й се плъзна към следващите пасажи: — О, боже, и знаете ли, момчета, какъв откуп поискал Хенрих VI?

— Не! Откъде да знаем?

— Повече от 100 000 марки сребро^[13]! — извика Ким. — Тук пише, че плащането на откупа почти разорило Англия, кралството на Ричард Лъвското сърце!

— Странна история — рече замислено Леон. — Но какво общо има вашият толкова смел трубадур Блондел с всичко това?

— Ето какво пише тук! — разпалено продължи Ким. — Блондел бил близък приятел на Лъвското сърце. След пленяването на Ричард не се знаело къде го държат затворен и Блондел тръгнал да търси приятеля си. Пътувал от замък на замък и пеел песни, които само той и приятелят му знаели. Един ден Блондел стигнал до крепостта Трифелс, близо до градчето Анвайлер^[14]. Певецът запял една от песните си и внезапно някой подхванал втората строфа — бил Лъвското сърце. Така трубадурът разбрал къде държат в плен краля. Според някои източници Блондел и съюзниците на Ричард нападнали крепостта и освободили Лъвското сърце. Според други, трубадурът водил преговорите за освобождаването на краля. Виждате ли, Блондел бил истински герой!

Леон не беше толкова убеден:

— Откъде знаеш, че тази история е вярна?

Ким пробяга с поглед по следващия абзац:

— Във всеки случай, на втори февруари 1194 г. Лъвското сърце бил освободен, след като прекарал повече от една година в плен. През това време брат му Джон Безземни^[15] управлявал Англия. Наричали го Безземни, защото баща му, крал Хенри II^[16], му оставил в наследство съвсем малко земи.

— Съмнявам се, че всичко това е истина — недоверчиво повтори Леон. После предизвикателно погледна приятелите си. — Обаче има начин да разберем какво се е случило. Изгарям от любопитство да разбера каква е била ролята на Блондел в тези събития. Какво ще кажете за едно малко пътешествие в замъка Трифелс към края на януари 1194-та?

Както можеше да се очаква, Ким откликна с въодушевление. Но Юлиан не бързаше да се съгласи и започна да разсъждава на глас:

— 100 000 марки сребро! Ама това са страшно много пари! И вероятно са привлекли доста бандити. Нашето пътешествие може да се окаже изключително опасно.

Ким едва-едва повдигна рамене:

— Спокойно, Юлиане, ще бъдем внимателни, както винаги.

— Е, да, досега все ни се разминаваше — промърмори Юлиан, но после на лицето му цъфна усмивка. — Всъщност винаги съм мечтал да срещна Ричард Лъвското сърце. Какво пък, да тръгваме!

Тримата приятели се втурнаха към високия библиотечен шкаф, монтиран върху релса. Отместиха го встрани и зад него се показа украсената с тайнствени символи врата на стаята на времето Темпус. Само тримата приятели знаеха за съществуването на Темпус. С разтуптени сърца те прекрачиха прага на магическата стая. Както винаги, подът й пулсираше в ритъма на времето. Пространството беше потопено в обичайната синкава светлина и не се виждаше нито началото, нито краят на стаята.

В Темпус имаше хиляди врати, които водеха към миналото. Над всяка от тях блестеше цифрата на определена година. Ким, с Кия на ръце, се насочи към една врата, но над нея се виждаше друга година и момичето разочаровано изпухтя. Разположението на вратите в Темпус беше произволно и объркващо, сякаш напук на логиката.

Ким усещаше как подът на стаята пулсиращия под краката й. Туптеше, сякаш я подканяше да продължи напред. Момичето се заслуша и долови тиха песен. Мекият и звучен глас я очарова.

Момичето затвори очи и тръгна по посока на гласа. В ръцете й Кия внезапно измяука. Ким отвори очи и видя, че стои точно пред вратата, над която блестяха цифрите 1194.

— Открих вратата! Да тръгваме! — радостно извика тя към Леон и Юлиан.

Приятелите се хванаха за ръце и се концентрираха върху крепостта Трифелс. Само така Темпус можеше да ги отведе на точното място. Кия се беше свила в ръцете на Ким и сега се притисна още по-плътно до момичето.

Силен вятър поде трите деца и ги понесе към черната бездна. Пленителният глас продължаваше да звучи, докато приятелите се носеха през времето.