Фабиан Ленк
Ричард Лъвското сърце (14)

Точното попадение

— Да, същият — гъгниво отвърна топчестият мъж и театрално се поклони, като изкриви лице в нещо като усмивка. — Джон Безземни, бъдещият крал на Англия! А сега ми дай Ескалибур, Блондел!

Трубадурът не помръдна. Очите му блестяха гневно. Юлиан трескаво съобразяваше.

Пред тях стоеше единственият брат на Лъвското сърце. Той беше мъжът с маската! Той дърпаше конците! Възможно ли е това?

— Хайде! — тихо, но твърдо повтори Джон Безземни и заплашително вдигна меча си. — Дай ми оръжието!

Трубадурът се подчини с видима неохота и хвърли Ескалибур в краката на мъжа с маската.

— Е, бива ли така — смъмри го Безземни. После бързо вдигна меча и додаде: — Този изключителен меч е голям подарък за мен.

— Какво ще правите с парите? Не сте ли достатъчно богат? — попита го Юлиан, който забеляза алчния поглед на мъжа.

Безземни неуверено погали острието на меча.

— Да, така е — отвърна той замислено. — Само че в някои случаи парите са по-полезни, когато липсват. Взех каквото ми се полага, така че откупът за брат ми да не може да бъде платен. Така той ще си остане в затвора, а аз ще продължа да царувам.

— Майка ви никога няма да ви прости! — не можа да сдържи възмущението си трубадурът. — Вие сте срам за семейството си!

— Мери си думите, певецо! — хладно отвърна Безземни. — Брат ми е срам за семейството ни. Остави се да го залови някакъв херцог и да го затворят като последния крадец.

Блондел яростно поклати глава:

— Вие сте негов брат и следващ престолонаследник, но нямате право да носите короната, докато той е крал!

— Ще видим — самоуверено рече Безземни. — Ричард ще остане в Трифелс. Чрез посредник вече предложих доста солидна сума на Хенрих и Леополд, за да го задържат там възможно най-дълго. Най-добре, докато изгние.

— Ще се моля подлият ви план да не се осъществи! — каза трубадурът с погнуса.

— А разбойниците? — попита Юлиан. — Изиграхте ги, нали?

Безземни го удостои с една от високомерните си усмивки:

— Е, и така може да се каже. Те бяха глупаците, които свършиха мръсната работа, защото мислеха, че ще получат част от парите. Само че се излъгаха. В решителния момент ги извадих от строя с малко билки.

Приятелите се спогледаха.

— Изберга също е замесена, нали?

— Не, не! Не е възможно! — не се сдържа Блондел.

— Момичето е право — отвърна Безземни. — Изберга ми докладваше какво става в крепостта. От нея научавах всичко за брат ми и за вас. Така винаги знаех кога сте напуснали Трифелс. Предполагах, че все някога ще ме заведете при откупа. И вие, разбира се, го направихте. Но сега парите са на сигурно място. Никой няма да се сети да ги търси тук. След време, когато нещата се уталожат, ще ги взема и ще ги върна там, откъдето са дошли — в Англия. Но преди това трябва да свърша нещо.

— Какво имате предвид? — потресено извика трубадурът.

Безземни коварно се усмихна:

— Ще разберете. А сега се връщаме в пещерата! И без глупости!

С наведени глави Блондел и приятелите тръгнаха през гората. Безземни вървеше плътно зад тях, във всяка ръка държеше по един меч, готов за удар.

Скоро стигнаха до пещерата. Безземни беше неприятно изненадан, когато видя барикадирания вход.

Юлиан забеляза, че Джон трескаво съобразява нещо.

— Смятах да ви затворя тук — каза той.

— Няма да го направите — възмути се трубадурът. — Ще умрем от глад в пещерата.

Безземни потърка двойната си брадичка.

— Не би било зле, едва ли ще съжалявам особено за загубата.

Юлиан усети студени тръпки да лазят по гърба му. Този човек няма никаква съвест. Момчето зърна изплашените лица на приятелите си, мозъкът му трескаво заработи. Трябва да направят нещо! Но какво?

Кия нервно размахваше опашка! Юлиан погледна към нея и видя една зелка, която лежеше на не повече от двайсетина сантиметра от него. Осени го идея! Зелка срещу зелка!

Момчето бързо се наведе, осъзнаваше, че има само един шанс, така че няма право да пропусне. Трябва да уцели!

— Какво правиш? — подозрително попита Безземни.

— Завързвам си обувките — отвърна Юлиан. Вместо това обаче грабна зелката и с все сила я запокити към Безземни, който беше на около четири метра от него.

Безземни вдигна ръце да се предпази, но не беше достатъчно бърз. Твърда като камък, зелката го уцели право в челото. Мъжът извика и се олюля.

Трубадурът използва момента и се хвърли върху него. Противникът му обаче успя да насочи към него Ескалибур. Блондел избегна смъртоносния удар, но се препъна и падна. Безземни вдигна страховития меч над него.

— Не! — извика Ким.

В този момент още една зелка полетя към него — този път я хвърли Леон. Тя профуча покрай рамото на Безземни и Ескалибур се изплъзна от ръката му.

Безземни трескаво се огледа, после побягна към гората и след миг изчезна в нея. Ескалибур остана да лежи на земята.

— След него! — изрева Леон, но Блондел го спря.

— Не — каза той и се изправи. — Трябва да закараме откупа в крепостта и най-после да освободим Ричард.

След това вдигна Ескалибур.

— Добър удар, Юлиан — одобрително каза Ким, докато вървяха към хижата.

— Да, отлично попадение — съгласи се и Леон.

Юлиан беше поласкан. Не беше особено добър в тласкането на гюле, но този удар се оказа като за световно.

 

 

Блондел остана при откупа, а приятелите препуснаха към странноприемницата, където ги чакаха кралица Елеонора и войниците й. Кралицата не спираше да им благодари, но когато научи, че по-малкият й син е искал да попречи, много трудно запази самообладание. Лицето й изразяваше едновременно скръб, гняв и разочарование. След това кралицата разпореди на войниците да отидат до скривалището и да натоварят среброто.

— Към Трифелс! — заповяда кралицата, щом войниците и Блондел се завърнаха. — Днес загубих единия си син. Искам да спася другия.

Ескортът пое на път.

В Трифелс с нетърпение очакваха ескорта. Дворът на крепостта беше пълен с народ. Чуваха се радостни възгласи, но лицата на повечето хора изразяваха недоверие.

Приятелите, Блондел, кралица Елеонора и войниците с усилие си пробиваха път през тълпата.

Малко преди да стигнат донжона, ненадейно се появи Ричард, лицето му сияеше. Той се поклони на майка си:

— Благодаря ти, че дойде! — каза й тихо той.

Кралицата взе ръцете му в своите и го погледна с обич:

— Да те изоставя, сине, би означавало да изоставя Англия!

Ким погледна към гордата жена и й се стори, че от очите й се отронва една сълза. Кралицата извърна лице и тайно я избърса.

Лъвското сърце се обърна към Блондел и приятелите:

— Благодаря и на вас за смелостта и решителността!

Приятелите мълчаха поласкано, а трубадурът отговори:

— Просто изпълнихме дълга си — и подаде на краля легендарния меч. — Свърши ми добра работа, кралю! Благодаря!

— Елате! — каза Лъвското сърце. — Да отидем в тронната зала. Императорът и херцогът нямат търпение да ви видят. Или по-точно, да видят среброто.

Блондел се засмя, но лицето на кралицата остана сериозно. Тя заповяда на войниците да пренесат сандъците в тронната зала.

Хенрих се владееше безупречно, докато поздравяваше гостите. За разлика от него Леополд бе доста изнервен.

Лъвското сърце посочи към сандъците.

— Да приключваме с това.

Императорът му хвърли остър поглед. След това повдигна капака на един от сандъците, погледна проблясващите сребърни монети и пусна капака:

— Вие сте свободен, крал Ричард! — каза Хенрих VI и едва-едва се усмихна. — Искам да поканя вас и майка ви на специална вечеря в тронната зала.

Ричард Лъвското сърце скръцна със зъби:

— Мисля, че имах достатъчно време да се насладя на изключителното ви гостоприемство, императоре. Какво мислиш, майко?

Кралицата снизходително измери с поглед първо императора, а след това и херцога, който направо се смали пред погледа й.

— Предпочитам което и да е място пред тази крепост, която въпреки всичко не е нищо повече от един затвор — ледено изрече Елеонора Аквитанска.

Приятелите видяха как лицето на императора почервеня от гняв, но той успя да се овладее и отговори хладно:

— Както желаете!

Кралицата и свитата й се отправиха към двора на крепостта, но Блондел все още се бавеше.

Оглеждаше се наоколо, сякаш търси нещо.

— Ела, скъпи ми приятелю — подкани го Лъвското сърце.

— Кажи ми — пристъпи Блондел към краля, — виждал ли си скоро Изберга?

Лъвското сърце погледна учудено русокосият трубадур:

— Изглежда това момиче много ти липсва? Трябва обаче да те разочаровам, приятелю — от вчера от Изберга няма и следа, най-вероятно е напуснала крепостта.

Приятелите се спогледаха. Ким презрително изсумтя.

 

 

Час по-късно Лъвското сърце, кралицата, Блондел и приятелите празнуваха в най-хубавата гостилница в Анвайлер.

Гостилничарят сервираше отбрани ястия — пиле със сос от мед и пипер върху розови листа, заек в марината от розмарин, а за десерт печени ябълки с вино. Докато се хранеха, трубадурът пееше и си акомпанираше на лютня^[1].

— Какъв красив глас! — въздъхна Ким, докато хранеше Кия с парченца месо.

— Да — меко отвърна кралицата, която седеше срещу нея. — Но ако говорим за красота, котката ти също е прекрасна.

Ким се усмихна и усети, че я обзема безпокойство.

— Не се притеснявай, нямам намерение да ти я отнема — каза кралицата и се засмя. Очевидно бе много проницателна и умееше да наблюдава.

Ким пое дълбоко дъх:

— Какво ще стане с Джон Безземни? — попита тя, за да смени темата.

Внезапно на масата се възцари гробна тишина и Ким разбра, че е задала въпрос, който вълнува всички.

Елеонора Аквитанска дълго мълча. След това тихо, но категорично промълви:

— Той трябва да бъде помилван.

— Наистина ли? — не се сдържа Леон.

— Да! — отвърна твърдо кралицата. — Да бъде съден публично, би означавало още срам за семейството ни. Ще станем за посмешище на всички! Не мога да го позволя, въпреки че сърцето ми нашепва друго.

— И аз мисля така — съгласи се Лъвското сърце. — Във всеки случай брат ми, този предател, ще заплати за стореното. За него няма нищо по-лошо от това, аз да съм крал. Това ще бъде най-голямото наказание за Джон. Вероятно по-лошо дори и от смъртта…

Блондел вдигна чаша:

— Така да бъде тогава, в името на Бога! А сега да празнуваме! Утре най-после тръгваме за родината.

— За вкъщи — тихо каза Юлиан на Леон и Ким. — Вие какво мислите?

— Съгласна съм — отвърна Ким, докато галеше Кия зад ушите. — Случаят е решен и Лъвското сърце отново е на свобода.

Леон сбърчи чело:

— Да не отлагаме повече тогава, а да тръгваме, докато е светло. Иначе може и да не открием стария дъб.

Под предлог, че искат да подишат чист въздух, децата се измъкнаха навън. Тримата бързо напуснаха Анвайлер и тръгнаха към Пфалцката гора.

Кия вървеше напред и ги водеше право към стария дъб.

Скоро сред зимната мъгла се показа короната на могъщото дърво. Децата се приближиха към него.

— Е, в такъв случай… — промърмори Ким и погали грапавата кора на вековния дъб.

С тъга си помисли, че красивият глас на Блондел ще й липсва…

После взе Кия в ръце и хвърли бърз поглед към двете момчета.

Те кимнаха и решително пристъпиха към старото дърво. Изведнъж вече нямаше кора, ствол, клони… Пропаднаха в нищото и Темпус ги понесе към къщи.