Фабиан Ленк
Пиратът на кралицата (9)

Бягство под снарядите

Ким, Леон и Юлиан се спогледаха изплашено.

— Дано всичко мине добре! — прошепна момичето.

— Да, доста откачен план — отвърна Леон и посочи греблата. — Дано поне избегнем крайностите.

Погледнаха нагоре. Облаците се бяха разнесли и луната светеше. Прегърбени черни сенки пробягваха към разкошния ют, където внезапно се появи светлина. Приятелите затаиха дъх — това сигурно са вахтените!

Чуха се силни викове, подрънкване на оръжия и сподавени гласове. После се разнесе шум от счупено стъкло и светлината угасна.

Отново настъпи тишина. Студен вятър подгони малки облачета към бледата луна. Минутите течаха, но нищо не се случваше.

— Претърсват кораба за съкровища — предположи Юлиан.

Най-после край рейлинга отново се появиха хора. Някой им махна и Ким разпозна Дрейк. Спуснаха надолу няколко сандъка, завързани с въжета. Приятелите ги поеха, трябваше много да внимават, за да не загубят равновесие и да паднат във водата. Леон не можа да се сдържи и повдигна капака на един сандък — догоре беше пълен с дукати^[1].

Тихо подсвирване го накара да вдигне поглед към испанския кораб. Сега спускаха въжена стълба и преди Леон да успее да се запита каквото и да било, се разрази истински ад. Над водата заплющяха куршуми, някой пронизително извика.

Разнесоха се команди. Дрейк даваше кратки и точни указания. Първите моряци бързо се спуснаха по въжените стълби и скочиха в тендера. Отново прозвуча залп от мускети.

Леон изплашено погледна към лодката на Диего. Никой не отвърна на изстрела. За момчето не беше трудно да отгатне причината — ако хората на Диего открият огън, куршумите им щяха да уцелят моряците от екипажа, които се катереха по рейлинга. Отново отекнаха гърмежи, този път от бака. Пръсна вода и във въздуха се разхвърчаха трески — уцелиха тендера.

В същия момент в лодката скочи Джон. Очите му искряха.

— По-бързо, по-бързо, по-бързо! — пришпорваше той пиратите, които се спускаха в тендера и падаха буквално един върху друг.

Чуха се ругатни. Последен се върна Дрейк. Не беше сам. Водеше пред себе си някакъв мъж, който сипеше по негов адрес ругатни на испански.

— Какво ще го правим тоя? — просъска Уилям. — И без това скоро ще потънем.

— Затваряй си устата! — скастри го капитанът. — Вземаме този сеньор за заложник. Да се надяваме, че след това вече няма да стрелят по нас.

Той опря сабя до гърлото на испанеца, а мъжът го изгледа яростно, но разбра какво се очаква от него. Изкрещя няколко думи към кораба и мускетите замлъкнаха.

— Нали ви казах! — със задоволство каза Дрейк. — А сега на веслата. Да изчезваме, преди да са размислили!

— Къде е „Какафуего“? — попита Джон.

— Няма и следа от него — мрачно отвърна Дрейк и се настани зад оръдието.

Междувременно испанецът продължи да залива Дрейк с ругатни. Капитанът не му обърна никакво внимание, но за всеки случай заповяда да му завържат ръцете и краката.

Моряците натиснаха веслата и тендерът, и лодката на Диего набраха скорост. Леон, Ким и Юлиан гребяха като обезумели. Планът на Дрейк успя отчасти. Разкриха ги и сега трябваше бързо да напуснат залива.

— Голям късмет, че достопочтеният испанец е с нас! — промълви Джон и отривисто се засмя.

Юлиан обаче не бе спокоен. Погледна през рамо към носа, където седеше Дрейк, искаше да разбере дали са излезли в открито море, където ги чака „Златната кошута“.

Но не видя „Златната кошута“, а нещо, което смрази кръвта в жилите му. Един добре осветен тумбест галеон се носеше към тях, за да им пресече пътя.

— Внимание, моряци! — изкрещя Дрейк. — Противникът е пред нас, дясно на борд. Приберете веслата. Готови за бой!

— Те… те няма… да ни нападнат… нали? — запелтечи Джон. — Нали заложникът е с нас!

— Напротив, ще ни нападнат, или поне така изглежда! — наля масло в огъня Уилям. — Пет пари не дават за живота на сеньора! Сега ще си платим за сляпото послушание!

Пиратите напрегнаха мускули.

— Не стреляйте, преди да дам команда! — заповяда Дрейк. — Все още сме много далеч.

Големият платноход забави ход и започна да завива.

— О, боже, испанецът ни отрязва пътя! Люковете на оръдията са отворени, виждам как всеки момент ще открият огън по нас! — ужасено извика Джон, сви ръце пред гърдите си и започна да се моли.

— Целете се в люковете и се постарайте да извадите от строя оръдията!

Всички мускети незабавно откриха огън. Облак дим обгърна тендера. От лодката на Диего също се разнесе залп към галеона.

Отговорът на бойния кораб не се забави — бордовите оръдия изстреляха мощен залп към двете малки лодки. Разнесе се тътен като при гръмотевична буря. Наоколо засвистяха куршуми. Облени от морска пяна, лодките заплашително се разклатиха, но като по чудо останаха невредими.

— Не бързайте да се радвате, отново зареждат оръдията! — каза Уилям.

Дрейк не отвърна, само се приведе над малкото оръдие на бака.

— Ще даде ответен залп — глухо обясни Леон. — Но какво може да направи с тази играчка?

— Много неща — отвърна Джон. — Само трябва добре да се прицели. В барутния погреб например…

— Но как ще разбере капитанът къде се намира барутният погреб?

— Виждаше ли димоотвода на бака? — тихо попита Джон.

— Да.

Джон многозначително ги изгледа.

— Той със сигурност е свързан с камбуза. А щом камбузът е в предната част на галеона, барутният погреб със сигурност е отзад, на кърмата — заради опасността от пожар в камбуза. Освен това…

Той не можа да продължи. Оръдието на тендера излая. Снарядът се понесе със свистене над притихналото нощно море и се заби в галеона малко по-надолу от бизанмачтата. Разнесе се ужасен пукот — снарядът беше пробил борда. Последва силен взрив. Ютът се разцепи и от него изригнаха пламъци. От детонацията бизанмачтата се откъсна и падна върху горната палуба, посипаха се парчета дърво и части от такелажа. Галеонът рязко се наклони.

От лодката на Дрейк се чуха радостни възгласи.

— Страхотен изстрел! — измърмори някой. — Да живее капитанът!

Приятелите видяха как от кораба започнаха да спускат спасителни лодки. Огънят на кърмата бързо се разрасна. Последваха няколко по-слаби взрива.

— На веслата! — заповяда Дрейк. — Няма време за губене. Със сигурност ще изпратят нов галеон по петите ни!

Приятелите се подчиниха като в транс. Гребяха с всичка сила. Мускулите ги боляха, дъхът им секна.

Напълно изтощени, най-после доплаваха до „Златната кошута“. Дрейк заповяда да развържат испанеца и да го оставят в една от лодките. Макар и вече свободен, мъжът продължи да сипе проклятия към Дрейк.

„Златната кошута“ вдигна платна и отплава от залива на Каляо. Корабът се насочи към открито море.

Ким, Леон и Юлиан не получиха други разпореждания и се отправиха към хамаците си на оръдейната палуба. Там ги чакаше Кия. Децата радостно я прегърнаха. Котката ги погледна с укор и сърдито измяука.

— Мисля, че иска да се върне вкъщи. Корабите просто не са за нея — каза Ким.

— Любопитен съм как Дрейк щеше да ограби „Какафуего“ — отвърна Леон.

Юлиан замислено погледна приятелите си:

— Хора, дойде ми нещо наум, когато преди малко взехме за заложник испанския капитан…

— И какво е то?

Юлиан не успя да отвърне, защото се чу изсвирването на Диего. Значи екипажът трябва да се събере на палубата.

— Изглежда испанците са загубили следите ни и са се отказали от преследването. А ние се сдобихме с тлъста плячка! — започна капитанът. — Разбира се, всеки ще получи своя дял!

Разнесоха се радостни възгласи.

— Колко са дукатите, капитане?

— Още не съм ги броил — отвърна Дрейк. — Но по всичко изглежда, че си е струвало, моряци!

— Трябваше да вземем този испанец с нас и да го продадем като роб! — промърмори някой. — Кой беше той? Капитанът?

— Не знам името му, но ми даде да разбера, че е капитанът — отвърна Дрейк. — Какъв срам, че испанците стрелят по собствените си хора!

Уилям излезе напред с ръце, скръстени пред гърдите.

— Какво стана с „Какафуего“, капитане, обещавахте ни и него?

Дрейк му хвърли предизвикателен поглед:

— Ще превземем и него, когато му дойде времето.

— Значи преди малко рискувахме живота си заради някакъв незначителен търговски кораб — отбеляза Уилям. — „Какафуего“ вероятно изобщо не е тук. Вие ни излъгахте, капитане!

Сред екипажа се понесе ропот.

— „Какафуего“ вероятно е напуснал Каляо съвсем скоро — обади се Фелипе. — Отправил се е към Панама, но ние ще го настигнем. „Златната кошута“ е много по-бърза от тромавия „Какафуего“.

Моряците започнаха да спорят.

Дрейк изчака малко, после вдигна ръка. Всички млъкнаха.

— Ще преследваме „Какафуего“ и ще го пипнем, моряци! — обеща той. — Но преди това трябва да отпразнуваме днешния си успех. Раздайте ром на всички и не се скъпете!

Недоверието на екипажа напълно се стопи, когато на бака отвориха буренце с ром и алкохолът започна да се лее.

— Дрейк изобщо не се хвана на нападките на Уилям — забеляза Ким, когато приятелите се прибраха долу. Облегнати на рейлинга, те гледаха към морето.

— Да, той не му обърна внимание и остави фактите сами да говорят — отвърна Леон. — Само че трябва да внимава с него и да не го подценява. А ти, Юлиан, какво искаше да ни кажеш преди малко?

Юлиан се увери, че никой не ги подслушва. След това отвърна тихо:

— Две неща ме изненадаха. Първо, испанският заложник знаеше кой го е отвлякъл. Докато ругаеше Дрейк, той многократно спомена името му. Чух го добре. Само че, преди това Дрейк каза, че не познава испанеца. Тогава откъде испанският капитан знае, че си има работа с Дрейк? И второ, как така галеонът, който ни обстрелваше, се оказа готов за стрелба?

Ким ахна изненадано:

— Смяташ, че е било клопка?

Юлиан кимна:

— Да, и всичко това със сигурност има някаква връзка със светлинните сигнали. Страхувам се, че градушката от куршуми отпреди малко няма да е последната неприятна изненада!