Фабиан Ленк
Пиратът на кралицата (2)

Битка при езерото

— Темпо, темпо! — престорено строго викна Ким от носа на лодката и се заля от смях.

Леон и Юлиан натиснаха веслата. Приятелите решиха да прекарат този хубав слънчев ден от лятната ваканция при езерото. Там имаше басейн и игрище за миниголф и разбира се, лодки.

— Ако искаш, може да си сменим местата — промърмори Юлиан. Денят беше горещ и момчето недоумяваше защо трябва да се напъват толкова.

— Ким, отпусни се и се наслаждавай на гледката — обади се и Леон. — Нали сме във ваканция!

— Не искам да ви пришпорвам, момчета — засмя се отново Ким, — но онези тримата от съседния клас идват право към нас.

Юлиан и Леон се обърнаха. Към тях бързо приближаваше една лодка.

— Това са Максимилиян, Йонас и дебелият Нилс — простена Юлиан.

Славата на трите момчета хич не беше добра — където и да се появят, не минаваше без бой.

И сега тези трима техни съученици размахваха ръце и надаваха бойни викове.

— Няма да ги оставим да ни задминат, нали? — провикна се Ким и скочи. — Пусни ме да седна на мястото ти!

Ким се настани на мястото на Юлиан. Двамата с Леон натиснаха здраво веслата, но не успяха да се откъснат кой знае колко от другата лодка.

— Кого виждам? — подигравателно подвикна Нилс, когато лодките се изравниха. Разделяха ги някакви си пет метра. — Трима леваци и една заспала котка!

Приятелите му се разсмяха.

— Затваряй си устата! — ядосано просъска Ким. — Кия е три пъти по-умна от теб!

Дебелият Нилс се изправи и лодката заплашително се залюля.

— Внимавай! Току-виж си преобърнал лодката! — подигравателно подхвърли Леон.

— Не се изхвърляйте толкова, че да не потопим вашата лодка! Бас държа, че тази дърта котка не може да плува! — в гласа на Нилс прозвуча заплаха.

Ким стисна очи. Тези тримцата здраво й лазеха по нервите.

— Може да плува, представи си! Може и много други неща, дето дори и не си сънувал — не се сдържа момичето.

Нилс презрително сви устни:

— Котките мразят водата. И знаеш ли защо? Защото не могат да плуват!

— Я си гледай работата!

— Хайде да проверим! — извика Нилс и размаха юмрук. — На абордаж^[1]! Да пленим това старо корито и да хвърлим умниците във водата! В атака!

Йонас и Максимилиян обърнаха лодката така, че носът й сочеше право към лодката на нашите детективи.

— Пълен напред! — изкомандва Нилс.

— Тези побърканяци наистина ще ни блъснат — изплашено извика Юлиан. — Трябва да внимаваме за Кия.

Котката сякаш усети опасността, очите й се разшириха от страх и тя измяука жално.

— Вече прекалиха! — процеди Юлиан през зъби и грабна веслата от Ким. Другата лодка се приближаваше бързо, момчето зърна самодоволната физиономия на Нилс. Какъв глупак! Скоро ще се озове във водата. Още три метра, още два… Юлиан вдигна веслото като копие, издебна подходящия момент и удари вражеската лодка близо до носа. Лодката се разлюля, Нилс загуби равновесие, направи няколко танцови стъпки и шумно се пльосна в топлата вода на езерото. Лодката му удари лодката на приятелите, но те се държаха здраво и не им се случи нищо. След удара двете лодки отново се раздалечиха. Йонас и Максимилиян се опитваха да помогнат на Нилс да се качи в лодката, а Ким, Леон и Юлиан се отдалечиха възможно най-бързо.

— Страхотно, Юлиан! — не се сдържаха Ким и Леон.

— Благодаря — усмихнато отвърна той. — Тези се държаха доста тъпо, не ги бива за пирати.

— Така е — отвърна Ким през смях. — Но дори и знаменитости като Ан Бони^[2] в последна сметка са били залавяни.

— Сещам се и за Клаус Щьортебекер^[3] — бил обезглавен, доколкото знам — намеси се Леон.

— Да, краят на повечето пирати е бил ужасен — и Ким загреба по-бавно. До кея оставаха само няколко метра.

— Повечето, но не всички — уточни Юлиан. — Един от тях дори получил рицарско звание: Франсис Дрейк.

— Станал е благородник? Наистина ли? — очите на Леон заискриха.

Най-после стигнаха до кея и Кия първа скочи на брега.

— Да, почти съм сигурен. Но може да погледнем и в интернет. Искате ли?

Леон и Ким се съгласиха. След половин час тримата вече седяха в старата библиотека на манастира „Свети Бартоломей“ и се ровеха в Интернет. По обед библиотеката беше затворена, но Юлиан имаше ключ. Той бързо откри в Интернет това, което им трябваше.

— Вижте — победоносно извика Юлиан. — Тук пише, че на 4 април 1581 г. кралица Елизабет I^[4] посветила Франсис Дрейк в рицарско звание заради многобройните му заслуги към Англия.

— Как така? — Леон сбърчи чело.

— По това време Англия и Испания си съперничели за колонии и морско господство — прочете Леон. — Испанците завладели крайбрежието на Южна Америка, ограбвали местните племена и добивали злато и сребро в мините. Английските пирати като Дрейк нападали испанските галеони^[5], натоварени със съкровища, и ги ограбвали. Е, не без одобрението на кралицата, понеже нападенията им обезсилвали испанската флота и осигурявали поток от несметни богатства за кралския двор. Наричали Дрейк „пиратът на кралицата“.

— Невероятно! — Ким беше застанала зад Юлиан и държеше Кия в ръце.

— Вижте това! — продължи Юлиан. — Най-големият му удар бил нападението над галеона „Какафуего“^[6]!

Леон се разсмя:

— Що за име?

Юлиан не отвърна веднага, а пробяга с поглед по текста:

— Корабът всъщност се казвал „Нуестра сеньора де ла Консепсион“. Но понеже разполагал с много оръдия и голяма огнева мощ, почтително го наричали „Какафуего“ — Бълващият огън.

Леон се наведе, изпълнен с любопитство:

— И Дрейк превзел този кораб на абордаж?

— Да, въпреки че флагманският^[7] му кораб „Златната кошута“ не бил толкова добре въоръжен. Дрейк плячкосал 26 тона сребърни кюлчета, 40 кг чисто злато и 14 сандъка със сребърни монети — колкото половината от данъчните постъпления в цяла Англия по онова време! И никой не бил ранен сериозно. — Юлиан наистина беше впечатлен.

— Как е успял да го направи, когато корабът му не можел да се сравнява с „Какафуего“? — Ким учудено поклати глава.

— За съжаление тук не пише нищо по въпроса — отвърна Юлиан. Опита се да намери отговора на други страници, но не успя. Тогава детективите взеха няколко книги от лавиците на библиотеката.

— Хм, тук само се споменава, че през февруари 1579 г. Дрейк тръгнал от Африка и се отбил в пиратското убежище Арика^[8] на тихоокеанското крайбрежие на Южна Америка. Скоро след това нападнал „Какафуего“. — Ким се беше навела над една дебела книга. — Но как е успял все пак? Много ми се иска да разбера!

— На мен също! — присъедини се и Леон. — Щом нищо не се казва в книгите, не ни остава друго, освен…

Ким намигна:

— Темпус, разбира се!

Юлиан ги погледна недоумяващо:

— Да не би да искате да се качим на борда на пиратски кораб?

— Естествено — отвърна Леон. — Може би ще имат нужда от юнги или нещо подобно. Освен това току-що прочете, че при нападението над „Какафуего“ никой не е пострадал.

— Никой не е пострадал сериозно — поправи го Юлиан. — Но това не значи, че не е било напечено.

Ким го потупа по рамото:

— Ние вече сме подготвени — каза тя през смях. — Току-що отблъснахме атаката на дебелия Нилс!

Накрая Юлиан се съгласи, въпреки че идеята не му харесваше особено. Малко по-късно тримата приятели вече отместваха тежкия библиотечен шкаф, зад който бе скрит Темпус — пълната с тайни стая на времето. За разлика от друг път, Кия не вървеше първа. Ким предположи, че умната котка знае къде отиват, а не беше голяма любителка на водата и корабите, но все пак вървеше по петите на Ким, която първа влезе в стаята без начало и край.

Темпус тънеше в синя светлина, в която се рееха разпокъсани облаци. Хиляди врати, над които блестеше цифра на година, се затръшваха с шеметна бързина. Детективите пристъпваха по пода, пулсиращ в ритъма на времето, и търсеха стаята с цифрата 1579. До ушите им достигаха странни звуци. Нямаше последователност в годините, изписани над вратите, затова единствено случайността можеше да ги отведе до правилната врата. Освен това този път светлината беше съвсем слаба и цифрите почти не се четяха. Но пък се усещаше характерна миризма!

— Усещате ли мириса на солен морски въздух? — полугласно попита Юлиан.

Той мина край няколко врати и изведнъж цифрата 1579 изплува от мъглата!

Приятелите се хванаха за ръце и концентрираха мислите си върху Арика, тъй като само така Темпус щеше да ги отведе на нужното място. След това прекрачиха през прага към следващото приключение и попаднаха в нищото.