Метаданни
Данни
- Серия
- Детективи с машина на времето (14)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Francis Drake, Pirat der Königin, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод отнемски
- Ирена Патулова, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Детска и юношеска литература
- Исторически роман
- Криминална литература
- Научна фантастика
- Приключенска литература
- Темпорална фантастика
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Фабиан Ленк. Пиратът на кралицата
Издателство „Фют“, София, 2011
Немска. Първо издание
Редактор: Илияна Владимирова
Илюстрации: Алмут Кунерт
ISBN: 978-954-625-649-2
История
- —Добавяне
Франсис Дрейк, пиратът на кралицата
След като Христофор Колумб открил Америка за европейците, испански конкистадори завладели земите на инките, ацтеките и маите и ги обявили за испански владения. От началото на 16 в. испански галеони започнали да пренасят към Испания несметни богатства, заграбени от местните племена, както и злато и сребро, добивани от мините в Мексико и Перу. Благодарение на това Испания се превърнала в могъща империя и първа морска сила. Големите европейски държави не можели да се примирят с това. В борбата си с испанското морско господство те често използвали и пиратите. Пиратите, които нападали и ограбвали чужди кораби с тайното съгласие на своя крал, се наричали капери. Франсис Дрейк се смята за най-великия капер на английската кралица Елизабет I.
Франсис Дрейк е роден през 1545 г. в семейството на фермер в Кроундейл, Англия. Бил най-голямото от дванайсет деца. Баща му бил образован човек и научил сина си да чете и пише. Едва на дванайсет години Дрейк се качил на търговски кораб като юнга. Капитан на кораба, на който служел Дрейк, бил далечен роднина на семейството. Той толкова харесал момчето, че му завещал кораба си. Така на около 20-годишна възраст Франсис Дрейк станал капитан и притежавал собствен кораб.
Известно време той извършвал търговски курсове между Англия и Холандия, но когато Испания, най-голямата морска сила по това време, забранила търговските връзки между двете страни, Дрейк бил принуден да продаде кораба си и да започне да работи за своя братовчед Джон Хоукинс.
Двамата с него плавали до островите Зелени нос, откъдето товарели роби и ги превозвали до Централна Америка, за да ги продадат. Но Испания забранила други търговци, освен испанци, да търгуват с роби и преследвала жестоко всеки натрапник. Дрейк и Хоукинс обаче не се отказали и при една от техните експедиции към Америка корабите им, натоварени с роби, били нападнати от испанците. В битката оцелели само два от английските кораби. Англичаните отправили официално искане към испанския крал да им възстанови загубените кораби. Естествено, испанският крал отказал. Тогава Дрейк обявил, че сам ще възстанови нанесените му щети и ще вземе от испанската корона всичко, което му се полага. Така било поставено началото на пиратската му кариера.
След 1570 г. Дрейк предприел няколко плавания до Карибите и нападал испански кораби, натоварени със злато и сребро. Дрейк бързо се прочул като опасен и неуловим пират. По това време той качил на кораба един бивш африкански роб, за когото се знае, че се казвал Диего. Диего бързо спечелил доверието на Дрейк и станал негова дясна ръка. Той го придружавал в повечето от плаванията му. През 1575 г. към екипажа на прочутия пират се присъединил и неговият племенник Джон, който по това време бил почти дете.
През 1577 г. английската кралица Елизабет I възложила на Дрейк тайна мисия — да изследва южната част на Тихия океан и да потърси Южния континент (днешна Австралия). Дрейк тръгнал от английското пристанище Плимут с пет кораба, един от които бил „Златната кошута“, и със 115 души екипаж.
През пролетта на 1578 г. Дрейк достигнал бреговете на Бразилия и се отправил на юг, покрай източните брегове на Южна Америка. Дрейк достигнал до най-южната част на континента и направил своето най-голямо откритие — най-широкия проток на Земята, отделящ остров Огнена земя от Антарктида. В негова чест днес той носи името Проток на Дрейк.
Дрейк се отправил на запад покрай източното крайбрежие на Америка. Намерението му било да потърси проток през Америка, който свързва Тихия с Атлантическия океан, да мине по него и да се върне у дома в Англия. По пътя си плячкосвал испански кораби. През 1579 г. нападнал испанския галеон „Какафуего“. Това било едно от най-дръзките му нападения.
Най-вероятно Дрейк наистина си е послужил с хитрост при превземането на този тежковъоръжен кораб, натоварен със скъпоценности. Възможно е да е симулирал, че собственият му кораб е изпаднал в беда, и така да е успял да обезвреди нищо неподозиращия екипаж на „Какафуего“. Факт е, че при нападението няма нито един ранен моряк. Използването на „Какафуего“ като примамка за залавянето на ненавистния за испанците Дрейк е плод на фантазията на автора на тази книга, но е истина, че испанският вицекрал обявил голяма награда за главата на пирата.
След успешното нападение над „Какафуего“ Дрейк продължил на север и достигнал полуостров Калифорния и териториите на днешна Канада. Не успял да открие проток през Америка, през който да се върне в Атлантическия океан, и затова се насочил на запад през Тихия океан, после заобиколил Африка при нос Добра надежда и се завърнал в Англия с богат товар от съкровища, плодове, животни и пленници. Сред товара на борда имало и картофи. Това били първите картофи, пренесени в Европа.
Така Дрейк втори след Магелан осъществил околосветско плаване и станал първият европеец, видял западните брегове на Канада.
На 4.04.1581 г. лично кралица Елизабет се качила на борда на „Златната кошута“ и посветила Дрейк в рицарско звание. Оттогава той станал Сър Франсис Дрейк, но испанците го нарекли Ел Драк (Драконът).
През 1587 г. Дрейк се прославил с дръзкото си нападение на пристанището в Кадис, където испанците били съсредоточили множество кораби в подготовка за нападение над Англия. През следващата, 1588 г., Дрейк е един от адмиралите, командвали английския флот при разгрома на испанската Непобедима армада. В битката Дрейк използвал запалителни кораби, които се врязали сред испанската флотилия и я принудили да излезе в открито море по време на силна буря. След този удар Испания никога повече не успяла да възвърне морската си мощ.
През 1596 г. Дрейк поел към Новия свят начело на флотилия от двадесет и два кораба, но през зимата на 1598 г. се разболял тежко от дизентерия и умрял на борда на кораба си на 28 януари. Погребан е по морски обичай в морето.
Още приживе Дрейк се превърнал в легенда. Неговите съвременници разказват, че адмиралът бил много религиозен, смел и решителен мъж. Грижел се за екипажа си, но и изисквал от моряците пълно подчинение.
Днес на входа на пристанището в Плимут огромна статуя на Сър Франсис Дрейк продължава да напомня за известния мореплавател и смел пътешественик.