Фабиан Ленк
Пиратът на кралицата (13)

Дим над водата

„Страхотно, няма що“, помисли Юлиан. Устата му бе пресъхнала, ставите го боляха, въпреки че въжетата бяха така завързани, че кръвта все пак можеше да се движи. Всеки момент „Златната кошута“ щеше да бъде нападната.

Под вратата на камбуза се процеждаше тънка ивица светлина и благодарение на това Юлиан успя да различи в тъмното неясните силуети на Леон и Ким. Какво ли не би дал да може да си поговори с тях.

В този момент видя очертанията на нещо кръгло до крака на масата. Кофата с картофените обелки, помисли той и въздъхна. През последните дни често им се налагаше да белят картофи.

Да белят картофи… Юлиан усети как сърцето му заби по-бързо. Ножът за белене на картофи. Дали някой от тези ножове не е в кофата? Мозъкът му трескаво заработи. Да, беше почти сигурно, че неговият нож остана в кофата. Така му беше подръка и не губеше време да го търси. Ако може да се приближи до кофата и да вземе ножа, ще пререже въжетата. Кофата бе на около два метра от него.

Юлиан се обърна на една страна. След това се заизвива като змия и започна да се доближава до кофата. Достигна я и леко я ритна със завързаните си крака. Тя падна с трополене и Юлиан се изплаши, че Перси или Фелипе може да чуят шума.

Но не, успокои се самичък, те в момента имаха съвсем други грижи. Може би вече не са на кораба. Юлиан внимателно се вгледа в купчината обелки на пода. Нещо проблясваше на светлинката изпод вратата — ножът! По челото му изби пот. Трябва да вземе ножа! Но как? Ръцете му са завързани на гърба. Завъртя се и се приближи до купа с обелки. Сега обаче не можеше да види нищо и ръцете му безуспешно опипваха наоколо. Колко тъпо!

В този момент се разнесе мяукане и момчето усети върху крака си меката козина на Кия. Последва още едно мяукане.

Кия, помисли си Юлиан, изпълнен с надежда. Дали няма да му помогне? Дочу слаб шум и усети върху пръстите си хладината на метал. Ножът! Кия му го донесе.

Юлиан успя да хване ножа с ръце и без да обръща внимание на болката, продължи да се извива. Най-после успя да направи така, че острието се оказа между китките му и въжето. Истински късмет, че въжето не бе много стегнато. Започна да го реже и стенеше от напрежение.

Неочаквано усети докосване на нещо хладно и меко. Нослето на Кия! Опитваше се да прегризе въжето. Изминаха няколко мъчителни минути. Най-после усилията му се увенчаха с успех — с едно последно енергично усилие Юлиан успя да среже въжетата. Бързо махна тапата от устата си. След това сряза въжето на краката си и освободи Ким и Леон. Накрая прегърна Кия.

— Страхотна си! — гласът му бе дрезгав, гърлото му бе пресъхнало и Юлиан гребна вода от бъчвата и жадно започна да пие.

Приятелите последваха примера му.

— Но без теб щяхме да сме загубени — не пропусна да каже Леон.

Юлиан махна с ръка:

— Да предупредим и останалите! — извика той и блъсна вратата на камбуза. Тримата се втурнаха към кърмата на „Златната кошута“ и започнаха да будят моряците, които спяха в хамаците си. След това минаха през оръжейната палуба и излязоха на горната. Слънцето току-що беше изгряло и небето се къпеше в огненочервени отблясъци. Но нямаха време да се наслаждават на гледката. Втурнаха се към каютата на Дрейк. Капитанът се занимаваше с утринния си тоалет и в първия момент реагира неприветливо на яростното тропане по вратата.

Приятелите накратко го информираха за случилото се. Освен това видяха с огромно облекчение, че за разлика от моряците си Дрейк имаше отпочинал вид и не беше махмурлия.

— Перси и Фелипе? — промърмори той. — Проклети предатели! Диего, къде си?

Великанът пристъпи с несигурна походка:

— Йес, сър?

— Всички на палубата! — изрева Дрейк.

— Йес, сър, но моля, не толкова силно. Главата ми… — отвърна Диего с изкривено лице.

— Ако не внимаваш, скоро може да останеш без нея! — отвърна Дрейк, докато си закопчаваше куртката.

Със залитане моряците се изсипаха на палубата. Уилям също бе тук, както и Джон, който се втурна към приятелите с полузатворени очи.

— Какво се е случило? — попита той.

Дрейк информира моряците за предателството и за предстоящото нападение.

— Леле-мале! — Джон успя да каже само това и в този момент изглеждаше дребен и безпомощен.

Екипажът напълно се обърка — малко оставаше да изпаднат в паника.

— Вдигнете всички платна! Хайде, живо! — кресна Дрейк. — Останалите — на бойни позиции! Някой да отиде на наблюдателния пост! Искам бързо да ми докладвате дали проклетият дон Франсиско де Толедо се приближава.

— Аз ще го направя! — извика Леон, без много да мисли.

Капитанът го погледна:

— Ти?

Леон повдигна рамене:

— Йес, сър!

— Е, добре, бързо горе! И вземи далекогледа!

Леон вече се катереше, а далекогледът висеше на шията му. Само след няколко метра съжаляваше за решението си, но нямаше връщане назад. Най-после момчето стигна до малката платформа горе и се покачи на наблюдателния пост. Заповяда си да не гледа надолу, после погледна към морето. Дъхът му спря. Голям боен кораб се приближаваше бързо! Треперейки, Леон погледна през далекогледа. „Златната кошута“ силно се поклащаше насам-натам.

Леон насочи далекогледа към морето и изведнъж бойният кораб буквално се изпречи пред носа му. Момчето преглътна. Люковете на оръдейната палуба бяха отворени.

Няма съмнение, че галеонът се готви да нападне и целта на нападението му е „Златната кошута“.

— Кораб в бойна готовност дясно на борд! — извика Леон, колкото му глас държи. Погледна надолу и видя, че Дрейк му маха с ръка, сякаш му дава знак да слезе.

Леон се подчини. Сега вече трябва да погледне надолу. Зави му се свят, но успя да се овладее и да се справи с опасното спускане.

Екипажът не щадеше силите си, но барутът беше мокър и нямаше как да се отбраняват. Освен това не можеха да вдигнат толкова бързо платната. Неприятелският кораб приближаваше бързо с издути платна и вече се виждаше добре от юта.

— Побързайте! — извика Дрейк.

Но командата му не постигна особен успех — за всички на „Златната кошута“ беше ясно, че шансовете не са на тяхна страна.

— Ще ни настигнат, преди да успеем да вдигнем платната — ужасено извика Диего. — Какво да правим, капитане?

Дрейк не отвърна. Подръпваше края на брадата си и приятелите видяха, че усилено размишлява.

— Какво ще заповядате, капитане? — отново попита Диего. Гласът му прозвуча унило.

Дрейк стисна здраво дръжката на сабята си, сякаш така можеше да предотврати атаката.

В същия момент на палубата се втурна Джон:

— Намерих едно буре със сух барут. Перси не го е видял — възбудено извика той.

Дрейк го погали по главата:

— Много добре, Джон. Само че едно буре няма да ни помогне. Те вече свиха платната и са готови за стрелба. Това е краят…

— Може пък и едно буре да свърши работа — промълви Ким. Беше я осенила страхотна идея.

Дрейк озадачено я погледна.

В същия момент се разнесе ужасен трясък — нападателите изстреляха първия бордови залп.

Някои снаряди изплющяха във водата, но други пометоха рейлинга на бака и отнесоха част от носа на галеона. Чуха се викове, настана паника.

— Тендерът! — извика Ким. — Ще сложим бурето с барут в тендера. След това ще насочим лодката срещу нападателите и ще го взривим. Това ще отклони дон Франсиско от целта му!

Лицето на Дрейк засия:

— Хубав план! Във вените ти тече пиратска кръв! — каза той, след това даде нужните разпореждания.

Със светкавична бързина спуснаха тендера с бурето във водата. Дрейк грабна един пистолет и се прицели в него. В този момент оръдията на нападателите изтрещяха за втори път. Изглежда, че бяха насочени към тендера, защото изпревариха намерението на Дрейк. Много от снарядите уцелиха тендера. Чу се силен трясък и бурето полетя към небето сред ярки пламъци. Тендерът не потъна веднага, а се изпречи като огнена стена между испанците и англичаните. Горящите му отломки се посипаха върху палубата на испанския кораб и тя избухна в пламъци. Гъст пушек се издигна от лодката и закри видимостта между двата кораба.

Дрейк погледна нагоре към гротмачтата.

— Вдигнете всички платна! — извика Диего, който наблюдаваше капитана.

— Много добре, много добре! — промърмори Дрейк. — Да изчезваме оттук!

Вятърът наду платната и „Златната кошута“ бързо се понесе напред.

— Ще успеем, ще успеем! — радостно изкрещя Юлиан, когато видя, че разстоянието между тях и нападателите зад димната завеса се увеличава. — Дон Франсиско не вижда нищо!

— Освен това екипажът му трябва да гаси пожара. А и те вече събраха платната, за да ни нападнат — извика Леон. — Докато отново ги опънат, ние ще сме през девет морета и океана…

Дрейк одобрително потупа Ким, Леон и Юлиан по раменете:

— При това с невероятното съкровище на „Какафуего“, което ще отнесем в Англия. И това е преди всичко благодарение на вас. Полага ви се голям дял от плячката!

 

 

Когато същата вечер хвърлиха котва в някакъв пуст залив, всички на борда бяха изтощени, но щастливи. Дрейк разпореди да раздадат допълнителна дажба ром, но моряците си легнаха рано и бързо заспаха.

В полунощ на кораба, освен двамата вахтени все още будни бяха три деца и една котка.

Юлиан, Ким, Леон и Кия се запромъкваха по трапа към горната палуба. Почакаха известно време, докато вахтените стигнат до кърмата, и се втурнаха към фокмачтата — там, където ги бе оставил Темпус в началото на приключението. Увериха се, че никой не ги наблюдава, и хвърлиха прощален поглед към гордия пиратски кораб, на който бяха посрещнали една буря и доста оръдейни изстрели и чийто трюм бе пълен със съкровища. На борда му остана Джон Дрейк, млад и горд пират, който сега спеше дълбок сън.

После с решителна крачка приятелите се отправиха към фокмачтата. Незабелязано се плъзнаха по дървената палуба и напуснаха кораба. Темпус ги отнесе вкъщи, в Зибентан.