Фабиан Ленк
Пиратът на кралицата (12)

Кодът

Юлиан внимателно огледа дървения крак. Всъщност той беше кръгло кухо парче дърво с диаметър около пет сантиметра. Капачката се намираше в долния му край. Всичко беше много добре изработено, нямаше и дума.

Юлиан хвана капачката и я завъртя наляво, но нищо. Завъртя по-силно. След това погледна към Перси. Готвачът хъркаше непробудно. Това поне е добре.

С лявата си ръка Юлиан стисна дървения крак малко под коляното, а с дясната отново се опита да развие капачката. Този път успя, но в същия момент Перси се размърда и премести крака си.

Юлиан се изплаши. Дали не се е събудил? Бързо разбра, че мъжът продължава да спи дълбоко и само леко е присвил крак. Капачката лежеше на пода. По челото на Юлиан избиха капчици пот и той погледна към приятелите си — дали да не издърпа напред крака?

Кия му се притече на помощ. Котката заснова между краката на готвача и се отърка в протезата му. Перси пак протегна крак и почти докосна ръцете на Юлиан.

Момчето се пресегна и бързо взе капачката от пода. После пъхна показалец в кухината на дървения крак и веднага напипа листчето. Внимателно го издърпа и го разгъна върху грубо рендосания под на камбуза.

Изведнъж хъркането спря. Ужасени, приятелите погледнаха към готвача. Устата му беше отворена и от нея стърчаха заешките му зъби. Отново се разнесе яростно хъркане. Изглежда, Перси направи само малка пауза в концерта…

С разтуптени сърца Ким, Леон и Юлиан се наведоха над тайнственото писмо.

— О, боже! — простена Юлиан. — Какво ли означава това?

— Шшшт! — прошепна Ким.

Тя хвърли поглед на листчето и застина в учудване. Там беше написано:

„обнплсй вбсфуб

Ехеу ж рмк уоп ибе гбт

Есжкл ож усавгб еб йивадб“

Момичето поклати глава:

— Какво означава това?

Юлиан мълчеше и мислеше. Леон също се замисли. При всеки код буквите се пренареждат с помощта на някакво правило. Какво ли правило е използвано тук?

Дървеният крак се разтресе и Леон едва не падна. Сърцето му заби бързо, но готвачът само леко се раздвижи и отново опъна крак. Леон пое дълбоко въздух и се взря в безсмислената на пръв поглед поредица от букви. Забеляза, че най-често се среща буквата „б“. Преброи, че е използвана осем пъти. Коя буква се използва най-често в обикновените изречения? Може би „а“? Леон присви очи. Изглежда логично, да, това със сигурност е „а“. Ако заместим навсякъде „б“ с „а“, тогава…

Леон не откъсваше поглед от писмото. Имаше идея! От напрежение се разтрепери, очите му горяха, а устните му безшумно произнасяха думи. Внезапно погледна към Ким и Юлиан:

— Открих кода! — прошепна той. — Да, мисля, че го открих!

Юлиан и Ким не можеха да откъснат очи от него.

— В този шифър всяка буква трябва да се замени с буквата, която е преди нея в азбуката — обяви Леон. „Б“ става „а“, „в“ става „б“, „г“ става „в“ и така нататък. — След това със запъване той прочете на приятелите си: — „Намокри барута. Дфдт е плътно зад вас. Дрейк не трябва да избяга“.

Ким одобрително потупа Леон по рамото:

— За нищо на света нямаше да се досетя.

— Аз също — каза Юлиан. — Но какво означава Дфдт?

Леон сбърчи чело:

— Нямам представа…

В този момент Ким щракна с пръсти:

— Това са инициали, момчета. Инициалите на испанския вицекрал дон Франсиско де Толедо. Мъжът, който е обявил награда за главата на Дрейк.

Леон кимна:

— Точно така, нали Перси сам ни го разказа! Готвачът е в комбина с испанците и трябва да намокри барута, така „Златната кошута“ няма да може да се отбранява. В такъв случай Перси е подавал светлинните сигнали! Умът ми не го побира! Изобщо не предполагах, че може да е той. Изглежда, че несправедливо подозирахме Уилям.

— Това, което повече ме притеснява, е, че испанците очевидно са по петите ни. Нали се казва, че вицекралят е плътно зад нас — додаде Ким.

Юлиан внимателно сгъна листчето:

— Имам усещането, че „Какафуего“ е само примамка. Този дон Франсиско вероятно е предполагал, че Дрейк иска да нападне кораба със съкровищата. Така че залага примамка, Дрейк се хваща и съвсем скоро вицекралят ще щракне капана.

В този момент „Златната кошута“ бе напълно безпомощна — нямаше нито кой да я защити, нито кой да опъне платната, за да избягат. Екипажът беше мъртвопиян. При тази мисъл Юлиан усети как по гърба му се стича студена пот. Но може би Дрейк все още е трезвен! Сетиха се и за Джон. Най-напред трябваше да предупредят капитана.

— Хайде, да вървим! — надигна се Юлиан.

Ким стоеше до вратата на камбуза и се канеше да излезе. Но в този момент Перси опъна крак и тя се спъна в него. При падането събори една тенджера от печката, която се търколи по пода и изтопурка шумно.

Готвачът подскочи от стола и сграбчи Ким за ръката:

— Какво става тук? — изломоти той с надебелял език.

Ким се усмихна:

— Всичко е наред, продължавай да спиш.

Опита да се освободи от желязната му хватка, но не успя.

Перси погледна към пода и съзря писмото и капачката. Свирепо изгледа децата и за миг изтрезня. Измъкна ножа от колана си и го допря до гърлото на Ким:

— Ако някой от вас мръдне, на малката й се пише лошо — изръмжа той. След това, без да изпуска Ким, се затътри към вратата и погледна навън.

— Фелипе! — прокънтя над палубата дрезгавият му глас.

Приятелите изплашено се спогледаха.

Фелипе? Лоцманът, който ги доведе при „Какафуего“? Сега вече пъзелът се нарежда…

След една-две минути Фелипе влетя в камбуза.

— Децата намериха писмото — мрачно каза Перси. Изглеждаше напълно трезвен. — Какво да правим с тях? Да ги хвърлим през борда?

Фелипе поклати глава:

— Не, не, твърде рисковано е. Някой може да забележи. Ще ги завържем. И когато дон Франсиско потопи „Златната кошута“, тогава… — той не довърши изречението си, само ехидно се усмихна.

— Значи и ти си от хората на вицекраля! — разярено извика Ким.

— Ако продължаваш да крещиш, не само ще те завържа, но и ще ти запуша устата — заплаши я готвачът.

Ким заби поглед в пода. Бореше се със сълзите си. Заради една глупава случайност всичко отиде по дяволите! И сега висяха тук заедно с ужасния Перси и коварния Фелипе.

— Да, наистина, имаш право, аз съм човек на дон Франсиско — безцеремонно потвърди Фелипе, докато с Перси връзваха приятелите. Тъй като готвачът продължаваше да държи ножа, опрян в гърлото на Ким, те дори и не направиха опит да се съпротивляват.

— Задачата ми беше да подмамя проклетия Дрейк — продължи Фелипе. — Разбрахме, че се намира в Арика, и дон Франсиско ми постави задача да спечеля доверието му. Знаехме колко алчен е този английски пират, така че му обрисувах „Какафуего“ в най-примамливи краски и му предложих да го заведа при него.

— А преди това ме привлече за каузата — не можа да се сдържи да не изтъкне значението си готвачът.

Фелипе му хвърли мрачен поглед. Очевидно намираше думите му за неуместни.

— Да, така беше. Дълго време се намирахме край Арика и ни трябваше още един човек в екипажа. Перси беше въодушевен от наградата за главата на Дрейк.

— Част от наградата — поправи го готвачът.

— Дрънкаш твърде много — скастри го Фелипе.

— Перси, ти ли подаде светлинните сигнали от кораба в нощта, преди да отплаваме? — попита Леон.

Готвачът кимна:

— Да! Съобщих на нашите хора в кръчмата, че Дрейк клъвна. И щом се развидели, един кораб се отправи на път, за да отнесе новината на дон Франсиско.

„Корабът без светлини в мъглата!“ — помисли Юлиан. Да, този кораб отпътува подозрително бързо.

— Само че първата клопка, която заложихте в Каляо, не успя — Юлиан го каза с известно задоволство.

— Да, за съжаление — отвърна Фелипе. — Удаде ми се да примамя Дрейк, въпреки че „Какафуего“ беше на хвърлей по на север. Не искахме да поемаме излишен риск и направихме така, че да остане извън линията на обстрел. Щом Дрейк се озова в залива, решихме да му отрежем пътя за отстъпление. Но той уцели барутния погреб на нашия галеон и успя да избяга.

— Значи затова испанският капитан, когото Дрейк отвлече на тендера, знаеше името му — каза Юлиан. — Испанците в Каляо са били предупредени.

Фелипе самодоволно се засмя:

— Разбира се. Това се отнася и за Хуан де Антонио, капитанът на „Какафуего“. Как мислите, защо съпротивата срещу Дрейк беше толкова слаба? Но сега вицекралят е оглавил преследването и сме съвсем близо до целта.

— Така е — завърши готвачът. — Все пак ще е по-добре да затворим дръзките ви уста. А след това ще напуснем „Златната кошута“. Нямам желание да съм на борда, когато започне обстрелът. Вече се радвам на наградата за главата на Дрейк. Далеч по-голяма е от дела ми от плячката на „Какафуего“!

— Преди това трябва да вземем нашия капитан Хуан де Антонио — подсети го Фелипе.

— Имаш право. Не ви казвам довиждане, защото няма да се видим повече — злорадо се засмя Перси, докато с Фелипе напускаха камбуза. Вратата се затръшна и всичко потъна в мрак.