Фабиан Ленк
Клеопатра и свещената кобра (6)

Подозрението

В полунощ високият гост от далечния Рим поднесе изненадата си. Триумвирът стана от кушетката и даде знак на музикантите да спрат.

— Дойде време да поднесем подаръците си на несравнимата владетелка на Египет — патетично започна Октавиан. — Стара римска традиция е да се носят дарове на домакина.

На приятелите не им убягна, че Октавия трепна, когато брат й произнесе думите „несравнимата владетелка“.

Останалите гости нададоха радостни възгласи и заръкопляскаха.

Триумвирът кимна на един слуга и той бързо изчезна нанякъде, но скоро се върна начело на малка процесия. Мъжете пристъпиха към Клеопатра и един след друг й поднесоха даровете — предимно златни бижута. Но тя най-много се зарадва на малка флейта от слонова кост.

— Знам, че обичаш музиката — усмихна й се Октавиан. — Но вярно ли е, че и самата ти свириш изкусно на флейта?

Клеопатра се засмя, беше поласкана. Стана от трона и долепи флейтата до устните си. Разнесоха се аплодисменти.

Само Кия реагира странно. Тя се притисна към краката на царицата и изфуча.

— Кия! — скара й се Ким.

Котката не й обърна внимание и отново изфуча.

Наложи се Клеопатра да я побутне с крак встрани и после засвири. В залата се понесе невероятно нежна мелодия. Всички замълчаха и заслушаха. Когато фараонката свали флейтата, слушателите въодушевено изръкопляскаха. Само Октавия и Цезарион останаха с каменни лица.

Сияеща, Клеопатра благодари на Октавиан и даде знак на музикантите да засвирят отново.

Празникът продължи и веселието се разгаряше. Само Клеопатра ставаше все по-мрачна и лицето й се изопна. Тя сложи ръце на корема си.

— Изглежда не й е добре — прошепна Ким на приятелите си.

— И на мен така ми се струва — тихо отвърна Леон. — Дали не е яла нещо, което дегустаторът не е опитал?

— Не — отвърна Юлиан. — Следях много внимателно.

Фараонката взе Кия на ръце и повика Ким при себе си:

— Не се чувствам добре и ще се оттегля в покоите си. Ти и твоята великолепна котка ще дойдете с мен. Сигурна съм, че това ще ми помогне да се оправя по-бързо — и тя едва-едва се усмихна. — Нали сте моите талисмани!

Ким се поклони.

Клеопатра обяви, че иска да се оттегли, което беше посрещнато с голямо съжаление от всички, с изключение на Октавия и Цезарион.

Ким махна на Леон и Юлиан. След това заедно с Кия тръгна след царицата. Последва ги и един слуга, който носеше римските дарове. Клеопатра се отправи към страничното крило на двореца и влезе в просторна стая с изглед към морето. Подът беше от хладен черен мрамор, светлосивите стени бяха изрисувани с великолепни стенописи на битки и със сцени от ежедневието — рибар, който хвърля мрежата си, и селяни, които орат. Мебелировката беше оскъдна — няколко изящно изработени ракли и една голяма бронзова котка, изобразяваща богинята Бастет^[1].

Слугата сложи даровете върху една маса и се отдалечи, за да повика придворния лекар. Ким и Кия получиха заповед да чакат до леглото на владетелката. След две минути лекарят се втурна вътре. Той опипа корема на Клеопатра и й премери пулса, като не спираше да говори. Ким видя, че Клеопатра ужасно пребледня. По челото й изби студена пот, а лекарят все говореше ли, говореше.

Най-после Клеопатра го прекъсна грубо:

— Млъкни най-после! — заповяда тя. — Това дърдорене ме разболява още повече.

Оскърбен, лекарят направи крачка назад.

— Остави ме сама! Малко сън ще ми се отрази добре. Ще се видим утре — изтощено каза Клеопатра. — Да останат само котката и момичето!

Фараонката се излегна на леглото, затвори очи и скоро заспа.

Ким се настани до леглото върху една възглавница и обгърна с ръце коленете си. В стаята горяха само две маслени лампи и цареше приятен полумрак. Кия се плъзна и се настани до нея.

Защо на Клеопатра й прилоша? Дали не е отровена? Но как? Дали не пропускат нещо?

Ким превъртя като на лента случилото се. Опита се да си припомни и най-малкия детайл. Вечерята, танците, падането в езерото с крокодилите, подаръците… Подаръците?

Погледът на Ким спря върху масичката. Там лежаха бижутата и флейтата. Момичето добре си спомняше момента, в който Клеопатра допря инструмента до устните си и зазвуча нежна мелодия. Изведнъж дъхът й спря. Обзе я ужасно подозрение. Стана й горещо, а след това я втресе. Възможно ли е флейтата да е намазана с отрова? Ким се надигна и тихо тръгна към масичката. При това не изпускаше от очи стражите, чиито гърбове се виждаха пред вратата.

Ето я флейтата, лежи си тук — малка и безобидна. Слоновата кост блестеше матово. Ким протегна ръка към инструмента, но Кия предупредително изфуча. Ким се обърна — очите на котката бяха широко разтворени. Ръката на Ким потрепери. Тя нерешително я дръпна назад и погледна към стражите. Стояха си с гръб към нея. След това Ким коленичи пред масичката и се наведе над флейтата. Котката се приближи и се притисна в момичето, сякаш искаше да го накара да се дръпне от масичката. Но Ким продължи да разглежда флейтата в оскъдната светлина на лампите. Присви очи. Какво е това върху мундщука? Някаква прозрачна течност! Ким не беше сигурна. Сърцето й се качи в гърлото. Отрова!? Нима отровиха Клеопатра с този инструмент?

Погледът й зашари наоколо. Най-после откри каквото търсеше: парче плат, в което бе увито едно бижу. Ким хвана с него флейтата и я сложи в един от вътрешните си джобове. Пулсът й биеше учестено — в главата й се роди опасен план. Искаше тайно да изнесе флейтата и да я покаже на някого, който разбира. Едва тогава щяха да знаят със сигурност дали тази малка, красива флейта не е оръдието на убийството.