Джуд Деверо
Цвят на лавандула (6)

Пета глава

— Издъних се — оплака се Рамзи, щом Тес отвори вратата. — Толкова се старах да направя добро впечатление, но се издъних. Тя се шегуваше, а пък аз само я гледах с отворена уста. Като че ли изобщо не загрявах какво говори.

— Дължиш ми за извънреден труд — каза секретарката му. — Час и половина.

— Остави — продължи той, сядайки на големия фотьойл в нейната гостна. — Вино, ягоди с шоколад. Направих го, защото наистина исках да я накарам… Не зная какво се надявах да постигна, но не се получи.

— Искал си да й внушиш, че макар и да живееш в този затънтен град, си светски човек. И кой приготви храната?

— Мама и Вив. — Погледна я сепнато. — Какво те кара да мислиш, че не съм ги приготвил сам?

— Ти едва се храниш без чужда помощ. Ти ли сготви прословутите спагети за нея?

— Да. Какво друго ми оставаше? Само това мога да готвя. — Отново я погледна. — С какво, по дяволите, си облечена?

— С каквото си лягам — отвърна Тес и хвърли бегъл поглед към бялата си копринена нощница и дантеления халат.

— Добре, ама вземи да си облечеш нещо.

— Ако те възбуждам и ти идва в повече, предлагам никога повече да не идваш в дома ми посред нощ.

— И ще ми изпратиш ли сметка за допълнителна работа, защото съм възбуден? — попита Рамзи навъсено.

— Не, но това е добра идея.

— Имаш ли нещо за пиене.

— Колкото си искаш, но няма да получиш и капка. Ще шофираш, забрави ли? Освен това очаквам компания малко по-късно.

— Кой? — изстреля въпроса той.

— Един от твоите братовчеди.

— Подскажи ми, ако е Люк, ще…

— Какво ще направиш? — прекъсна го тя. — Ще ми забраниш ли да се срещна с него? Люк е по-хубав от теб и не седи цял ден на бюро, за да се съобразява с предразсъдъците на средата си. Започвам да си мисля, че е по-умен от теб.

Той беше забол поглед в пода.

— Ами омъжи се за него. — Позамълча и прибави: — Дано да ти се уреди въпросът. — Поколеба се малко. — Харесвам тази жена.

— Коя от многото? — попита Тес, сядайки срещу него. Държеше чаша с уиски, отпиваше и го гледаше.

— Знаеш коя — Джослин. Протежето на госпожица Еди.

— А, тази ли! Нея ли харесваш или къщата й? Положително ще се издигнеш в очите на тузарите от Уилямсбърг, ако живееш в къща като тази, която е построил отецът родоначалник. Даже ще ти пращат от своите богати клиенти. А това ще означава повече пари за теб.

— Понякога си направо смешна. Ха, ха! Ще се пръсна от смях. — Стана и отиде до барчето с напитки. — Не се паникьосвай, ще си налея само тоник. Имаш ли лед?

— Знаеш къде е кухнята.

— А ти пък знаеш как да накараш един мъж да се чувства добре дошъл.

— Ако е поканен — провикна се след него, докато той отиваше към кухнята.

След минута се върна с купа с лед.

— Кухнята ти е противна — отбеляза. — По-грозна е от тази на Сара. Даже и от тази на Джос.

— Ами тогава я поднови — предложи тя и отметна кичур коса от очите си.

— И после? Да отчета разходите ли? Ако ми беше любовница… — Погледна към нея. Досега не я беше виждал с нощница и тя изглеждаше по-хубава от обикновено… ако това изобщо бе възможно. Бадемовите й очи тъмнееха натежали, устните й го примамваха.

— Ако продължаваш да ме зяпаш така, ще те изхвърля. Впрочем защо не се изметеш веднага?

Рамзи седна отново и отмести погледа си от нея.

— Аз я познавам.

— Моля?

— Познавам я. Джослин. На никого не съм казвал, но прадядо ми разрешаваше да чета писмата, които си пишеха с госпожица Еди.

— Да няма тук някоя от онези южняшки смъртни вражди или тайни, или други подобни дивотии, свързани с майка ти и другите?

— Майка ми е от Орегон. Не, поколението на моите родители не се занимава със смъртни вражди. Каквото и да се е случило, е засягало дядовците и бабите ми. Както обикновено си правиш погрешни заключения.

— Ще настоявам да ми платиш извънреден труд за тази забележка. Е, и какъв е проблемът? И не забравяй, часовникът тиктака. Чел си някакви стари писма, после какво?

— Госпожица Еди беше страстна почитателка на кореспонденцията. Предполагам, че си е писала с разни хора по целия свят и моят дядо беше един от тях. Той я посещаваше от време на време и струва ми се, че баба ми ревнуваше малко. Казваше, че само чакал удобен случай, за да отлети до Флорида и да прекара няколко дни с госпожица Еди.

— И? — подкани го нетърпеливо Тес. — Би ли побързал с този разказ? Казах ти, че имам среща.

— Десет и половина вечерта е, навсякъде е затворено и ако не си забелязала, си по нощница. Не виждам причина да се срещаш… — Замлъкна и се ококори. — О, нима!

— Виж какво, мисля, че е време да седнеш със сестра си и да я помолиш да ти каже как се правят бебета. Или поне какви са практическите действия, за да ги направят.

— Опитвам се да ти кажа нещо важно за мен, което на никого не съм казвал, а ти се подиграваш с мен.

— Поканих ли те да дойдеш посред нощ, за да ми се оплакваш за скапаната си среща с госпожичка Самото Съвършенство?

— Ти запозна ли се с нея?

— Не, но я видях, пък и Люк ми разказа.

— Него ли чакаш?

— Чакам футболния отбор на гимназията.

— Тес, защо не се научиш малко на обноски, подобаващи на дама, от Джослин?

— Ако бях истинска дама, нямаше да ти позволя да влезеш и да ми се вайкаш за новото си гадже.

— Там ли бил проблемът! Тя не ми е гадже и ако не измисля нещо, никога няма да стане.

Тес си наля още уиски и пак седна срещу него.

— Доколкото разбирам, няма да се отърва от теб, преди да престанеш да ревеш като сантиментален пияница след сто бири.

— Бира ли спомена? Чудесна идея. Намира ли ти се бира?

— Люк държи в моя хладилник шест стека.

Рамзи махна разочаровано с ръка, но въпреки това стана и се запъти към кухнята. Но се забави и тя отиде при него.

— Какво ровиш в хладилника ми? Няма нищо за ядене.

— Има яйца.

— Защото Сара ми ги даде. Я виж, със сини черупки са — прибави учудено.

— Американа.

— Какво?

— Породата кокошки, които отглежда семейството на Сара, снасят сини и зелени яйца — обясняваше търпеливо Рамзи, докато вадеше купата с яйца и маслото от хладилника. На опаковката имаше етикет „Стопанството на Шоу“, както и на хляба.

— Гладен съм като вълк. Какво ще кажеш за препечена филийка и бъркани яйца?

— Останала съм с впечатлението, че можеш да готвиш само прословутите си спагети.

— Бърканите яйца не се броят.

— Ако можех да опържа едно яйце, щях да организирам кулинарно шоу по телевизията.

Рамзи й хвърли поглед, докато вадеше от шкафа тиган. Миналата Коледа й беше подарил комплект кухненски съдове. След месец тя още не ги беше разопаковала и той ги извади, изми ги и ги подреди. Другите мъже в кантората й подаряваха скъпи неща като благодарност за работата й, а той й подаряваше предмети, които знаеше, че са й необходими. Но пък само той беше виждал жилището й и можеше да прецени какво й липсва. Повечето от подаръците му бяха кухненски — ножове, чинии, чаши, най-различни прибори. Люк разправяше, че Рамзи си търси повод да ходи у Тес, за да ги разопакова, но това не беше вярно. Той искаше тя да се чувства удобно, както и да остане в малкото градче Едилин. Откакто Тес се появи, животът му стана много по-лесен, а най-хубавото бе, че си намери приятел, с когото да си говори. Истински приятел, не кръвен роднина. Освен това, каквото чуеше, само тя си го знаеше. Можеше да й разказва най-интимните си тайни и беше сигурен, че пред никого няма да спомене и дума.

— Е? — попита той. — Ще ядеш ли яйца или не?

— Ще се разкараш ли, ако хапна?

— Да — ухили й се той. — Какво ще си помисли твоят възлюбен, когато дойде и ме завари?

— Че си дошъл по работа — отговори тя и седна на малката маса.

— Хайде-хайде, че кой ще ти повярва — каза той, докато чупеше яйцата в купата. После ги разби с вилица и ги изсипа в нагорещения тиган.

— Твоето его винаги командва парада. Няма значение какво ти казвам, ти си убеден, че искам да съм с теб.

— Тес, независимо дали ти харесва или не, ние сме приятели. — Замлъкна, ровейки в чекмеджето за лъжица. — Имаш нужда от подложки за горещо и нови кухненски кърпи. Ще ти купя тези дни.

Тя завъртя глава.

— И каква ти се падам? Да не би да съм старата ти леля, за която трябва да се грижиш? Моля те, казвай, каквото ще казваш и се омитай. Имам…

— Да, бе, да, тайнствен възлюбен, който никакъв го няма, въпреки че минава десет. — Раздели яйцата на две, сипа ги в чиниите и сервира едната пред нея. — Яж — заповяда. — Виждаш ми се отслабнала.

— При секс се изгарят много калории. Та, като стана дума, не си имал успех пред твоята сладка Алиса.

— Алиса ли?

— Люк каза, че била облечена като Алиса от „Алиса в страната на чудесата“.

— Кога го видя?

— Преди около два часа. Ревнуваш ли?

Рамзи презрително изсумтя.

— От Люк ли? Сигурно се шегуваш. И докъде бяхме стигнали? До дядо, който ми разрешаваше да чета писмата на госпожица Еди. Тя пишеше много за това момиченце, Джослин Минтън, което отглеждала.

— Нека да отгатна, влюбил си се в нея чрез писмата и сега искаш да я направиш своя съпруга и да заживеете щастливо завинаги. Много добре! Стана ясно и можеш да си тръгваш.

— Дояж си яйцата — нареди Рамзи, когато тя стана. — Не разбирам защо си толкова цинична.

— Може би, защото си имам работа само с адвокати. Затова виждам света като един безкраен съдебен процес.

— Начинът, по който го виждам аз, помага на хората.

— Да, бе, както при развода на семейство Бърнър ли? И двамата знаем, че мъжът си укрива доходите, за да не го оскубе жена му. Купил й е къща, каквато не е по джоба му, само за да й достави удоволствие, а тя постоянно се заяжда с него. Ако имаш капчица съвест, ще й кажеш, че нищо няма да вземе и ще се наложи сама да си изкарва прехраната. Но не, благодарение на твоята интелигентност, тя ще задигне всичко, а той ще затъне в дългове. Ще стане на седемдесет, докато успее отново да си стъпи на краката.

— Е, този може би не е най-подходящият пример за помощта, която давам на хората.

— И друг ли има?

— Ами госпожица Еди? — попита той.

— Богата стара жена, която плаща на фирмата цяло състояние. Какъв герой! За да ти помогна да се сближиш с новата собственица ли дойде тази вечер при мен? И защо? Женитба ли? Или просто страстна афера?

— Защо си така настроена срещу нея?

Тес бутна празната чиния настрана.

— Не зная, може би има нещо общо с двамата мъже, забележи, не един, а двама, които дойдоха при мен днес, за да ми говорят за нея. Каква е тайната й? Видях я, не е нещо особено. Не чух да се говори, че е поразителна, тогава с какъв номер ви взима ума?

Рамзи я гледаше с отворена уста.

— Ти ревнуваш от Джослин, нали?

Тес размаха ръце и стана.

— Точно така. А сега си тръгвай, веднага! И за твое сведение не ревнувам нито от нея, нито от която и да е друга. Ако исках теб или Люк, щях да ви имам.

Рамзи изсумтя.

— Познавам те твърде добре, за да изпитвам романтични чувства към теб. Това ли ти е проблемът? Че късно вечерта е дошъл при теб мъж и не е полудял по красотата ти!

— Перверзен си, знаеш ли? — Изтича към входната врата. — Вън! На секундата!

— Добре — каза Рамзи. — Извинявам се. Мислех си, че вечерта с Джослин ще бъде страхотна, но…

— Но какво? — попита тя нетърпеливо, като държеше вратата широко отворена.

— Не намерихме теми за разговор.

При този отговор гневът й се изпари. Ако имаше нещо, в което Рамзи Макдауъл беше ненадминат, това бе разговорът. Не можа да сдържи усмивката си.

— Попита ли я как възнамерява да живее в град, в който е чужденка и където всички не само се познават, ами са и роднини? Наложи се твоите братовчеди да си търсят жени другаде, за да не им се родят идиотчета. Попита ли какви са плановете й за бъдещето?

— Не — отговори Рамзи. — Не се досещам, защото не мисля по този начин. За мен Едилин е родно място и аз… — Изведнъж вдигна глава. — Тя обича да прави малки кексчета.

— Малки кексчета. И само това ли научи за нея? Че обича да прави малки кексчета!

— Не съм пълен идиот. Говорихме и за други неща.

— Какви например?

— За твое сведение говорихме и за сватба.

Тес затвори очи и поклати глава.

— Не зная как си завършил право. Нямаш грам мозък.

Той не помръдваше от вратата и тя виждаше, че в апартамента влизат комари, но също така й беше ясно, че ако не му даде някакъв съвет, никога няма да си тръгне.

— „Бърза помощ“ при остра недостатъчност от кексчета.

— Какво?

— Измисли някаква ситуация, при която кексчетата да са животоспасяващи, и тя ще бъде единствената, която ще може да ги прави.

— Как е възможно кексчетата да бъдат животоспасяващи?

— Не знам. Питай сестра си. Деца и кексчета вървят ръка за ръка. Остави Вив да го измисли. И отсега нататък говори с когото си искаш за любовните си несгоди, но не и с мен. Загря ли?

— Да, бе, да — измърмори той.

Тес се успокои, че му е дала идея за размисъл, избута го навън и затвори вратата.

„Събота вечер — каза си тя. — Ето какво е събота вечер в малко градче.“ Докато се преструваше, че очаква някакъв мъж, който така и не се появи, трябваше да се разправя с чезнещия от любов шеф, който се тръшкаше, че не знаел какво да каже на новото си гадже.

— И какво очакваше от мен? — смънка Тес. — Да му държа ръката и да го посъветвам как да спечели жената ли?

Нима зависеше от нея? Тес нямаше идея какво представлява въпросната Джослин Минтън. Сара я харесваше, Люк изглеждаше хипнотизиран от нея, но това не разкриваше кой знае какво.

Истината бе, че доколкото Тес имаше мнение, жената не й допадаше. Или може би Рамзи беше прав и тя ревнуваше. Но не ревнуваше в смисъла, който той влагаше. Беше чела правните документи в кантората на Рамзи и знаеше, че Джослин цял живот е получавала наготово всичко. Още като дете възрастна, богата жена я взима под крилото си и когато умира, й завещава състоянието си. История направо от роман на Дикенс.

И Тес ревнуваше, защото на Джослин бе дадено толкова много, докато тя никога с нищо не беше облагодетелствана. Родителите й починаха, когато беше съвсем малка, и беше отгледана от баба си, която се угощаваше със злоба като основна хранителна съставка и държеше да присъства в големи количества във всекидневното й меню. „Те съсипаха живота ми — повтаряше постоянно баба й. — Едилин Харкорт и цялата останала пасмина ми отнеха живота. Можех да постигна нещо, да бъда личност, но този град унищожи всичко, което имах. Ако те не бяха такива хиени, двете с теб сега щяхме да тънем в разкош. Макдауъл и Харкорт. Те ме окрадоха.“

Тес трябваше да завърти глава, за да прогони гласа на гневната старица. Беше се отплатила на баба си за всичко, което бе получила — храна, облекло, подслон, тогава защо гласът на старата жена я преследваше?

Подреди чиниите в миялната машина, изгаси яркото осветление и отиде в спалнята си. Съблече пеньоара и бялата копринена нощница, от която кожата я сърбеше, и си облече възшироката тениска, с която спеше. Сложи си новата нощница едва когато видя Рамзи да пристига. От онова, което Люк й каза, предположи, че Джослин и Рамзи няма да се разберат.

Докато шефът й беше на своя пикник с новата стопанка, братовчед му се появи у Тес.

— Нищо не се получава, когато е нервен — отбеляза той, качвайки дългите си крака върху малката масичка. Беше си взел бира и пиеше от бутилката. Люк не й правеше толкова практични подаръци като Рамзи. Всъщност той никога нищо не й бе подарил. Предчувстваше, че ако Люк Конър подари на някоя жена само една маргаритка, това ще означава много.

След като Люк си отиде, тя се зачуди дали не я предупреди, че срещата на Рамзи по всяка вероятност няма да протече добре и ако стане така, и двамата знаеха, че той ще цъфне в апартамента на Тес по-късно. Разочарованието, съчетано с близостта на Тес, щеше да бъде изкушение, на което той нямаше да устои.

И така, тя се подготви по свой начин за идването на Рамзи. Облече си белия пеньоар, който струваше колкото седмичната й заплата, и се гримира леко.

Още не съзнаваше какво я предизвика да постъпи така. Дали защото преди идването на Джослин целият град се занимаваше само с нея? Тес се преструваше, че не знае как Рамзи е подготвил вечерята, но всъщност от три жени научи в пълни подробности какви са действията на Рамзи.

— Майка му ми поиска назаем моята кувертюра — чу от едната. — Вив ме помоли да й дам моите свещници, нали се сещаш, онези, които ми останаха от мама.

Докато дойде съботата, знаеше с най-големи подробности какво е намислил Рамзи за вечерта. И то за жена, която никога не беше зървал.

Същия следобед Тес излезе в градината и я загледа със съжаление, защото повече нямаше да бъде убежище само за нея, Сара и Люк. Тримата бяха добра компания, в смисъл, че никой никого не настъпваше по мазола. Бяха се научили да не нарушават един на друг уединението. Но на тази идилия дойде краят, тъй като новата стопанка щеше да се разпорежда и в градината, и в къщата, и всичко щеше да се промени.

Тес се обърна към къщата и тогава я видя за пръв път. Вървеше през тревата към апартамента на Сара и носеше нейната кошничка за ръкоделие, фактът, че Сара й беше поверила скъпоценната си кошничка, беше още един удар срещу нея. Сара нямаше никакво доверие на Тес! Но пък не можеше да си изкриви душата, понеже винаги съществуваше възможност да я повикат на пожар от МОУ заради нещо наистина неотложно, като например, че Кен не си намира бележките за съда или преписите на документите и Тес трябваше да го спасява. Тогава кошничката на Сара щеше да остане насред ливадата.

Няколко минути по-късно Люк излезе от работилницата и явно беше в толкова лошо настроение, че не забеляза Тес, която стоеше само на няколко крачки от него. Гледаше го как се качва в камионетката и вместо да се насочи към задния вход както обикновено, зави към предната част на къщата.

Тес стоеше и наблюдаваше Джослин, която вървеше през ливадата. Носеше бяла рокля, която и калугерка можеше да облече безнаказано, и по роклята нямаше нито една гънка. „Тази жена никога ли не сяда?“ — учуди се.

Не се сдържа и заобиколи къщата, за да види какво става отпред. Люк и Рамзи бяха на алеята и както винаги се заяждаха. В началото, когато дойде в Едилин, се дразнеше ужасно от вечното им съперничество, а те като че ли живееха само за да си правят напук, но сега вече беше свикнала. Не чуваше какво си говорят, пък и не й беше необходимо. Знаеше, че единият нарежда на другия какво да прави, а той не се съгласява.

Когато Люк отиде до апартамента на Сара и почука на вратата, Тес се изненада. Нямаше как да не знае, че братовчедка му не е вкъщи.

Тес застана под дърветата и проследи Люк как разговаря с новата собственица и после как на практика нахлу вътре. Ако беше постъпил по този начин с нея, тя щеше да го избута навън. „Много интересно“ — помисли си.

След минута Рамзи удари звънчето пред входната врата. Неговата функция отдавна беше заменена с електрически звънец, но семейството изглежда беше привързано към всичко старомодно, така че почти не го използваше.

Никой не отвори и Рамзи влезе в господарската къща, а Тес се приближи в сянката на дърветата. Чу да се отваря задната врата и си помисли, че Рамзи отива да вземе Джослин от жилището на Сара. Не чака дълго. Люк излетя от къщата и изглеждаше направо бесен. Всички знаеха, че Люк кипва бързо, но никога не го беше виждала да се ядосва на Рамзи. Вярно, те играеха тяхната игричка и обичаха да се преструват на обезумели от гняв, докато всъщност се забавляваха. Но Люк беше ядосан, когато се качи в камионетката и отпраши.

Рамзи излезе от апартамента на Сара, прегърнал Джослин през раменете, а на девствената й бяла рокля се виждаше петно като от горчица. Дали Люк го беше лепнал? „Браво на него!“ — помисли си Тес.

Рамзи и Джослин влязоха и тя се прибра веднага в своя апартамент. След около трийсет минути Люк цъфна на вратата й за втори път през този ден. Красивото му лице беше още гневно.

— Той още ли е там? — попита и както обикновено не се затрудни да уточнява кой е този „той“.

— Доколкото знам — отвърна и му направи знак да седне на дивана, после му донесе бира. — Щом толкова ти харесва, защо не я поканиш на среща?

— Казаха ми, че е собственост на Рамзи.

— Как така? — Люк мълчеше навъсено и тя вдигна ръка. — Добре, не ми казвай. И без друго не ме интересува. Предполагам, че онази старица, за която всички говорят… Еди… стои зад…

— Госпожица Еди — прекъсна я Люк. — Имай малко уважение към по-възрастните и по-високопоставените.

След това Тес почти не взе думата от него.

Отначало се разприказва за градината и за лехата, която искал да засади с подправки, понеже те си вървели заедно с къщата.

— Но не знам дали ще й се хареса.

Люк разказваше, описваше Джослин от облеклото до цвета на косата и Тес стисна зъби. Още едно състезание помежду братовчедите ли започваше или нещо повече?

Тя бутна пред него купа с царевичен чипс.

Люк си тръгна след около трийсет минути и Тес предусети, че Рамзи ще дойде при нея, след като се раздели с Джослин, независимо от часа.

И сега почистваше грима си и проверяваше кожата си в увеличителното огледало. Не забеляза нищо по-различно от вчера и остана доволна. После си намаза лицето с крем и си легна. Какъв идиот беше Рамзи! Как ще приема посред нощ мъже, без да разбере целият град? Или най-малкото други мъже, освен двамата, които бяха при нея. А те бяха членове на „семейството“, както го наричаха в града. Понякога й се струваше, че работи за мафията.

„Много добре — помисли си. — Нека да се вторачат и в някой друг, освен в мен.“ Нека да не изпускат от поглед тази Джослин, за да не виждат какво прави тя.

Докато се унасяше, се питаше дали Джослин знае, че нейният момък е дошъл при Тес след въпросната среща. А знаеше ли, че и Люк е бил при нея следобед?

Удари с юмрук възглавницата вбесена. Джослин наследи къщата, а Тес… Какво? Това още не беше преценила.

Точно преди да заспи, си помисли: „Кексчета. Чували ли сте нещо по-глупаво през целия си живот?“. Може би двамата с Рамзи бяха достойни един за друг.