Джуд Деверо
Цвят на лавандула (10)

Девета глава

Джослин тичаше през ливадата към камиона на Люк, който беше паркиран до нейната кола под дъба. Той не слезе, само отвори вратата. Чакаше я, а двигателят работеше. Тя дръпна вратата, качи се на стъпенката и се метна в кабината.

— Ядосан ли си, че сгреши? — попита го тя.

— Не съм ядосан и не съм сгрешил, но ако бях ядосан, каква щеше да бъде причината?

— Защото Рамзи не ме заведе в Уилямсбърг, както ти пророкува.

Той сви рамене.

— Досетих се, че Тес ще го изпрати на някое друго място.

Джослин си замълча, защото това беше съвсем близо до истината. Но Рамзи имаше важни новини за нея и тя беше доволна, че бяха сами, когато й ги каза. Липсата на пари, за да поддържа една стара къща, беше проблем, но не такъв, че да не може да се справи. Положително имаше правителствени програми за опазване на старинни културни паметници.

Онова, което я потискаше, беше информацията за госпожица Еди. Като че ли на всеки час откриваше по някоя лъжа. От дете беше прекарвала колкото е възможно повече време с жена, която я научи на всичко важно за живота. За Джослин тя беше най-мъдрият човек на света. Но сега разбираше, че не е била честна към нея. Мислеше си, че е имала право да пази в тайна цели периоди от живота си, но пак й беше обидно.

— Хей! — подвикна леко Люк. — Защо си се намръщила? Да не би да сте се сбили с Рамзи?

— Не — отговори тя, като подпря главата си на страничното стъкло и се загледа в пътя. — Случвало ли ти се е да вярваш безрезервно в някого и после да откриеш, че той съвсем не е човекът, за когото си го мислел?

— Да — каза той. — За Рамзи ли откри нещо?

— Не, искам да кажа — да. Той наистина се грижи за хората, нали?

Люк й хвърли бегъл поглед, вземайки един завой.

— Предполагам. За какво се грижи?

— За всичко. За всеки. — Застана с изправен гръб. — Къде отиваме?

— За растения, забрави ли?

— Не мога да ги купя — изпусна се, преди да помисли.

Около минута Люк караше право напред, след това зави обратно и тръгнаха в посоката, от която дойдоха.

— Какво правиш?

— Отвеждам те вкъщи, после ще седнем и ще ми обясниш какво каза току-що.

Рамзи не я предупреди да си мълчи, но чувстваше, че това е пропуск от негова страна. Каквото и да се бе случило между госпожица Еди и дядо му, беше пазено в тайна много години и тя не биваше да я разгласява.

— Става въпрос за разни подробности около завещанието — отговори. — Ще се легализира и ще мине време, преди да получа парите, които госпожица Еди ми е оставила, за да се грижа за къщата, така че се налага да почакам. Междувременно ще разчитам само на спестяванията си, но те не са много. Рамзи ми намери работа при сестра си. Ще пека кексчета, въпреки че освен тава за печене друго нямам, но ако се справя, всичко ще бъде наред. Така мисля. Надявам се.

Люк зави по алеята пред къщата, спря, изключи двигателя, слезе, заобиколи от другата страна и отвори вратата.

— Слизай — подкани я той, понеже тя продължи да седи. — Ако не искаш да те отнеса на ръце, слизай от камиона.

Тя слезе, отиде до входната врата, но се сети:

— Ключовете ми за къщата са на една връзка с ключовете за колата и са у Рамзи.

Люк се пресегна и отвори вратата.

— Кой си заключва вратите в този град?

— Но ти каза…

Нямаше смисъл да довършва фразата и тръгна след него към кухнята. Той дръпна един стол до голямата маса и почака, докато тя седне, после сложи на печката чайник да кипне вода.

— Откъде се появи чайникът? — попита тя.

— От майка ми. Споменах й, че обичаш чай, и тя ми даде кутия с разни необходими неща за теб. Хайде, започвай да говориш.

— Завещанието ще се легализира каза Рамзи и…

— Рамзи не ти е казал подобно нещо и ако не престанеш да ме лъжеш, ще се разкрещя. Мога да крещя пронизително, ако поискам. От спортуването е.

— Не крещи — помоли го тя и подпря главата си с ръка. — Защо го правиш? Мислех, че ще отидем в разсадника и… — Гласът й заглъхна.

— Като че ли те е блъснал товарен влак — отбеляза той и запари чая в красив порцеланов чайник, който не беше виждала преди. — Искам да знам с какво те разстрои моят братовчед, за да реагираш по този начин?

— С нищо, за да му нанесеш прочутия си десен удар.

— Ляв.

— Моля?

— Ляв удар. Няма да ударя Рамзи, но ще му кажа да внимава. Какво си мисли, като те докарва до състояние, все едно вампир е изсмукал кръвта ти!

— Преувеличаваш. Съобщи ми само разни юридически неща… — Свирепият му поглед секна думите й. — Но аз не дадох да разбере колко много съм засегната от разговора ни. Даже оставих у него впечатление, че съм доволна. Изпълнена с живот. Че нищо не може да срази страхотната Джослин.

— А после се качи в камиона ми и имаше вид на…

— Чух вече — прекъсна го тя. — Блъсната от товарен влак. С изсмукана кръв. Определено знаеш как да повдигнеш самочувствието на едно момиче.

Постави чайника пред нея, както и чаша, и захарница от един и същи сервиз, после извади мляко от хладилника.

— Сега, като се успокоихме, разкажи ми какво се случи.

— Не мога, лично е.

— Всички знаят, че ще наследиш около три милиона долара. Това ли те разстрои? Огромното богатство ли те смаза?

— Не — отвърна и отпи от чая. — Много е хубав. Защо не си налееш и ти?

— Не, благодаря. — Взе си бира от хладилника и седна до нея. — Щом не си смазана, да не би да си разочарована? Парите ли ти се видяха малко?

— Не става въпрос за пари! — почти изкрещя тя. — Пари няма, за да се тревожа по този повод!

Притисна ръка към устата си. Нямаше намерение да го казва.

— Добре — облегна се Люк. — Няма пари.

— Разбери, повече не мога да говоря на тази тема. Имам нужда от време, за да помисля, и те моля да не казваш на никого това, което чу.

— Нима предполагаш, че ще тръгна да дрънкам из целия град?

Веждите му бяха свити в почти права линия. Изведнъж не издържа. Закри лицето си с ръце и се разплака.

— Тихо, тихо! — зауспокоява я той, като я притегли нежно към себе си и главата й се отпусна на рамото му. — Нямах намерение да те разстройвам.

— Ти не си виновен, разстроих се заради онова, което ми каза Рамзи.

— Че няма пари ли? Това ли проблемът?

— Да, не — продължаваше да плаче тя. — Всичко е било лъжа. Открих, че всичко, което знаех за жената, която толкова много обичах, е лъжа. Коя е, откъде е, даже кого е обичала, всичко е било лъжа. Всяка дума. Защо е лъгала толкова много? Не ми е вярвала ли? Нищо не разбирам.

Люк измъкна хартиена кърпа от кутията на масата и й я подаде. Тя си издуха носа, а той стана.

— Имаш ли нещо против да си направя сандвич? Нямах време да обядвам.

— Извинявай. Притесних те. Нямах намерение да се държа така. Когато оставих Рамзи, се чувствах страхотно, но…

— Но като ме видя, загуби самообладание — довърши и в гласа му се долавяше смях.

— Не, грешиш. Рамзи е… нали знаеш, така че не исках да се излагам пред него.

— Нямам представа какво значи твоето „нали знаеш“. Какъв е Рамзи?

— Мъж, който ме интересува — отговори тя. — В по-специален смисъл.

— Аха — продума Люк. — Значи, когато си с него, държиш брадичката си високо вдигната и не се сополивиш.

— Да — съгласи се Джослин и се издуха. — Не си давах сметка, че съм толкова разстроена, преди да се разделя с него. Той се държи много мило с мен. Винаги носи храна, прави ми комплименти. Казва, че съм забавна и умна и че… — Издуха пак носа си, само че този път много силно. — Извинявай. С какво е този сандвич?

— С шунка и сирене. Искаш ли?

— Има ли туршия?

— Не знам, хладилникът е твой.

— А той е вълшебен, понеже щом се наканя да отида да пазарувам, се оказва, че е пълен.

— До края на седмицата това ще приключи. Хората в града ще свикнат с теб и няма да ти обръщат внимание. Особено ако разберат, че нямаш пари.

— Ха, ха — възкликна тя. — Нали няма да им кажеш?

Той престана да маже горчица върху филиите.

— Затова ли се тръшкаш, че никой няма да те харесва, щом се разчуе, че не си богата?

— Не искам да се разчува, че тяхната любима госпожица Еди е била беднячка! Не искам да злобеят по неин адрес.

— В такъв случай на теб не ти пука и да знаят, че си бедна.

Стоеше с гръб към нея, но тя усещаше, че се усмихва.

— Не, разбира се, че не — отговори, като взе чинията със сандвичите. — Изглежда страхотно.

— Нали обядва с Рамзи, защо си гладна?

— Не е редно да се тъпча пред очите му, нали?

— Маниерите на госпожица Скарлет — промърмори той.

— Какво означава това?

— Приемът. На Ашли му харесва нейният апетит.

— О, да, бе, спомних си. Много е вкусно. Каква е горчицата?

— Не знам. Питай леля Ели. Трябва да ми кажеш с какво толкова те натъжи Рамзи, и ако само намекнеш, че ще се раздрънкам, ще те накажа както само един градинар може да наказва.

Тя се усмихна на припомнянето на първия им разговор.

— Откъде да започна? Преди или след Втората световна война?

Люк се ококори.

— Интригуващо. Започвай отпреди войната.

— Рамзи ми каза, че нещо ужасно се е случило през 1941 година, точно преди да влезем във войната, заради което Александър Макдауъл е бил толкова благодарен на госпожица Еди, та й осигурява разкошна къща в Бока Ратън и й предоставя управлението на повечето от неговите пари. Не съм финансов гений, но даже аз разбирам, че това не е нормално. Покрай благотворителната си дейност тя се е възползвала от средствата, за да плаща за моето обучение и да издържа мързеливия си брат. Какво се е случило, за да постъпи господин Макдауъл така?

— Мен ли питаш? За пръв път го чувам. Рамзи не ти ли е казал какво е направила госпожица Еди за дядо му?

— Той не знае, нито пък баща му. Мисля си, че историята е погребана заедно с хората.

— Какво общо има с парите?

— Във всички случаи Александър Макдауъл е похарчил много. Не ми идва наум защо е плащал толкова големи суми. Безвъзмездно ли ги е давал?

— Безвъзмездно ли? — изуми се Люк, довършвайки сандвича си. — Не ти е хрумнало, че госпожица Еди го е изнудвала, нали?

— Хрумна ми — призна тихо.

— Добре, само че изхвърли тази идея от коварната си главица — каза Люк, прибирайки от масата двете празни чинии, за да ги сложи в умивалника. — Ти не познаваш Александър Макдауъл, но аз го познавам. Нас, децата, ни плашеше до смърт, пък и доста от възрастните трепереха от него. „Груб“ не го характеризира даже бегло. Крещеше на подчинените си и следеше изкъсо всяка сделка, в която е вложил и едно пени. Ако някой се осмелеше да го изнудва, щеше да го стисне за врата и да го изхвърли през прозореца.

— Обаче е бил женен за жена с вид на ангел, същата като Сара.

— Тя беше толкова мила, колкото той — сърдит. Никой никога не разбра какво ги свързваше… освен че той я обожаваше. Направо я обожаваше. Даже боготвореше.

— Разбирам — отбеляза Джослин и си наля втора чаша чай. — Ако някой мъж ме обожава, ще си затворя очите за недостатъците му.

— Ами омъжи се за Рамзи — предложи Люк. Стоеше пред мивката с гръб към нея.

— Не ти ли се струва малко прибързана подобна идея? Запознах се с него преди ден-два.

— Излъгала си го как се чувстваш, че си разстроена, даже колко ядеш. Намирисва ми на първи любовни трепети.

— Не съм го лъгала.

Обърна се и я погледна.

— Добре, може би съм се показала храбра пред него, но не съм го лъгала. Харесвам го. Той притежава всички качества, които харесвам у един мъж.

— Ами омъжи се за него. Богат е. Остави го да издържа теб и тази къща и край на проблемите.

— За твое сведение Рамзи и намек не е направил за сватба. Между другото, ако се омъжа за Рамзи сега, ще му бъда задължена навеки. Когато му се ядосам, ще премълчавам, защото ще му бъда благодарна цял живот, че ме е спасил, ще получа язва и сигурно ще умра млада от спукване на язвата.

— Щастлив съм, че идеята за брак с моя братовчед не те блазни.

— Нямах време, за да размишлявам. И знаеш ли къде е иронията в цялата ситуация? Не съм очаквала нищо от госпожица Еди, само може би нещо за спомен. Много се занимаваше с благотворителност и предполагах, че ще остави всичко на някоя от тези организации. Защо ми причини всичко това?

— Този е най-интересният ти въпрос. Знаела е, че няма свои пари, но ти оставя стара къща, която, повярвай ми, ще рухне, ако през шест месеца не наливаш средства в нея.

— Точно в момента не мога да се тревожа за това. Сестрата на Рамзи всеки миг ще се обади, за да ми съобщи, че без кексчета ще бъде съсипана, и аз трябва да измисля как да ги направя. Според теб тази фурна работи ли? — кимна към грозната бяла печка.

Люк примигна няколко пъти, докато схвана, че тя повече няма да говори по темата. А това беше добре дошло за него, понеже възникнаха въпроси, над които да размишлява.

— Нямам представа — отвърна, включвайки фурната. — Е, и какво възнамеряваш да приготвиш?

— Шоколадови кексчета със спаначно пюре и не се възмущавай, защото Рамзи вече ми каза колко е неподходяща идеята според него. Но ще бъдат вкусни, не се притеснявай.

— Госпожица Еди магическа палка ли ти е завещала?

— Де да беше! Предупредих Рамзи, че ще струват по три долара и двайсет и пет цента парчето, защото трябва да се издържам, но ми липсва оборудване. Има ли наблизо магазин за домашни потреби?

Люк отвори фурната и пъхна ръката си вътре.

— Студена е. Защо не вземеш на заем, каквото ти е необходимо?

— И кой ще ми даде миксер и сладкарски шприц?

— Забрави ли, че църквата е баптистка. Баптистите обичат да си хапват. Каквото ти липсва, се намира в кухните на жените от този град. Напиши списък и ще накарам мама да ти достави всичко. След час и половина кухнята ти ще бъде оборудвана от А до Я.

Джослин седна и го погледна недоумяващо.

— Но не са ми се обадили още.

Люк извади мобилния си телефон и натисна един бутон.

— Мамо? Смяташ ли, че татко ще склони да помогне на Джос да направи една камара кексчета? — Позамълча. — Да, предполагам. Да, ще говоря с нея. Защо ти не попиташ Вив? — Докато слушаше, започна да се усмихва. — Мисля си, че ще й хареса, но може да обвини теб. — Усмивката му стана още по-широка. — Защото по този начин ще се отървеш от татко за цяла седмица, затова. Чудесно, но няма да скрия, че ти си го казала. Ти ли ще му съобщиш или аз? Страхливка! Пристигам след петнайсет минути. — Слуша още известно време и усмивката му угасна. — Да, държа се прилично. Щом не ми вярваш, питай нея. — Протегна се към Джослин, за да й подаде телефона. — Мама се интересува дали съм се опитвал да те целуна.

— Нито един мъж в този град не се е опитвал да ме целуне — произнесе тя на висок глас. — Нито една неприлична дума не е казана пред мен. Хранена бях до пръсване, но нямаше волности.

Люк се загледа в Джослин за секунда, после сложи пак телефона до ухото си.

— Не мога да разбера — каза той. — Питай Рамз. Добре, след няколко минути идвам, но да не си продумала пред татко. Аз ще му обясня. — Затвори телефона и погледна Джослин. — И какво беше това?

— Женски глупости. Какво каза майка ти?

— Вече знаеше за трите долара и двайсет петте цента. Рамз сигурно се е изпуснал в кантората, защото новината обикаля града. Мама е на мнение, че е абсурдно да се дава детски прием по средата на седмицата и да се сервират такива сладкиши. Иска да внуши на баща ми да се заеме с организирането на голям купон, на който да покани половината Уилямсбърг.

— Половината… — разшири тя очи. — Ами аз? Сладкарски магазин ли да отворя?

— Ако искаш да разбереш какъв е бил животът на госпожица Еди и да си отговориш на някои въпроси, които изглежда те тормозят, трябва да се запознаеш с хората. Ще накарам мама да покани кореняци, които са познавали госпожица Еди. Как ти се струва идеята?

— Страхотна — погледна го тя с благодарност.

— Ще те питам дали ти се вижда страхотна след една седмица в компанията на баща ми.

— Много ли е лош? — попита внимателно, готова за ролята на психоаналитик.

— Ужасен е! Той е пенсионер!

— И какво от това?

— Ще видиш — заплаши я. — Подхвърли му някакъв проект и той започва да се изживява като господар на света. Ще разкарва теб и дамите насам-натам, докато не се разбунтувате.

— Дами ли? Кои други ще пекат кексчета?

— Добре дошла в Едилин — ухили й се Люк. — Трябва да тръгвам. — Провери пак фурната. — Студена е като пещера.

— Нова не мога да си позволя…

Люк вдигна ръка.

— Остави тази тревога на баща ми. Той страшно ще си падне по този проект — Запъти се към вратата, но спря и се обърна към нея. — За твое сведение — подхвърли меко, — Рамзи е поел курс към предложение. Само жените, за които иска да се ожени, води в местността, където възнамерява да строи къща. — Хвърли един поглед на фоайето в къщата на Джос. — Или на съботно уединение.

— И за колко жени говорим?

Люк й се ухили.

— Бих искал да кажа дузина, но имаше само още една жена.

— Защо не се ожени за нея?

— Не ми влиза в работата да говоря по въпроса.

— По същия начин се изрази и Рамзи за теб.

— А ти какво го пита за мен?

Понечи да отговори, но се отказа. Щом Люк не знаеше, че Рамзи му плаща заплатата, и на нея не й влиза в работата да му казва.

— Нищо.

— Много добре — огледа я Люк. — Заминавай под душа и после смени тези шикозни дрешки. Предвиждам, че няколко дни само кексчета ще печеш.

Гледа след него, докато се изгуби по алеята, и като затвори вратата се облегна на нея и се замисли за събитията от последните няколко дни. Толкова много неща се случиха, че всичко й беше в мъгла. В следващата минута вече тичаше по стълбите нагоре към спалнята си. Погледна се в огледалото и видя, че гримът й се беше размазал, и осъзна, че докато е била с Люк, той я е гледал в този вид. Усмихвайки се, пусна душа и се замисли какво беше казала на майка му. Пред майката на Рамзи щеше да се държи като дама, но пред майката на Люк можеше да се пошегува.

Изкъпа се и се преоблече в джинси и тениска. Тъкмо се приготви и чу шум от кола. Погледна през прозореца и видя, че някакъв мъж слиза от нея. Даже отдалеч забеляза, че е версия на Люк, само че на повече години — красив, с прошарена коса, висок и с вид на човек, горящ от желание за работа. Спусна се по стълбището толкова бързо, че отвори, преди той да почука.

— Значи идвате да ме организирате — каза тя с абсолютно сериозен вид.

Лицето му остана каменно.

— Крачка извън строя и започвам да викам.

— Ами ако се държа неприлично?

— Ще накарам Люк да засади безплатно онази градина с подправки, с която те изнудва.

При това тя му се поклони превзето.

— Твоите желания са заповед за мен, о, господарю.

Очите му станаха кръгли и големи.

— Цял живот чакам да чуя тези думи от устата на жена. Ще се омъжиш ли за мен?

— Ще те включа в списъка си — усмихна се тя и го поведе към кухнята. — Ела и виж моята печка. Толкова е стара, че ще я продам на някой музей за милион долара.

— Не беше толкова стара, когато я продадох на брата на госпожица Еди преди четирийсет години.

Джослин се спря.

— Електрически уреди ли си продавал?

— Допреди три години. Ще получа убийствени намаления за почти всичко, което пожелаеш.

— А възнаграждението секс или кеш да бъде? — попита тя префърцунено.

— Ще се консултирам с жена си.

Смееше се, докато вървеше след нея към кухнята.