Джейн Ан Кренц
Опасни тайни (41)

39.

Пристигнаха в Еклипс Бей точно след залез-слънце. Както всички малки крайбрежни градчета през зимата, мястото бе утихнало и почти никъде не светеше. Магазините на главната улица бяха затворени.

Фалън следваше указанията, които бе получил, и спря на алеята пред едно обрулено от времето бунгало. Вътре светеше. На алеята имаше още една кола — джип, боядисан в камуфлажно зелено и кафяво.

Вратата на бунгалото се отвори, преди той да изгаси двигателя. Две жени излязоха на верандата. И двете имаха ситно накъдрени стоманеносиви коси, подстригани в класическата прическа на възрастните дами. По-високата от тях бе облечена в нещо като военна униформа и с тежки боти. По-ниската носеше избеляла дънкова риза, дънки и маратонки. Въпреки възрастта си, и двете излъчваха усещане за някаква жилава жизненост.

Изабела се усмихна.

— По-дребната е баба ми. По телефона каза, че тук, в Еклипс Бей, се е представила като Бърнис Фицджералд.

— Това означава, че другата е Аризона Сноу — каза Фалън. — Говорил съм по телефона с нея един-два пъти, но никога не сме се срещали лично.

— Лесно е да се повярва, че наистина са работили за някоя тайна агенция навремето. И двете изглеждат много твърди, нали?

— Това харесвам у една жена — кимна Фалън. — Ще се радвам някоя от тях да е зад гърба ми, ако попадна в сбиване в някой бар.

Изабела се засмя и разкопча предпазния си колан.

— А вместо това имаш мен.

— И ти ставаш.

Тя отвори вратата, изскочи навън и хукна към верандата.

— Бабо! Знаех, че си жива.

Дребната жена разтвори ръце да прегърне Изабела.

— Крайно време беше да се появиш. Защо се забави толкова?

Фалън слезе от джипа и погледна жената в униформата.

— Радвам се да се запознаем, Аризона Сноу.

— Виж ти, виж ти, значи ти си Фалън Джоунс — Аризона го огледа от глава до пети и кимна веднъж, видимо доволна. — Да, изглеждаш точно както си представях. Влизайте вътре и двамата. Пристигнахте тъкмо навреме за вечеря.

 

 

Седнаха на старата дъбова маса и изядоха вкусното задушено месо с кимион, което Бърнис беше сготвила. Имаше и хляб с хрупкава коричка и салата за гарнитура.

— Веднага щом Изабела ми се обади и ми разказа за конспирацията, която беше разкрила в новата си работа, разбрах, че е попаднала на нещо много опасно — заговори Бърнис. — Казах й да се скрие. Поръчах й, ако това не свърши работа, да отиде в Скаргил Коув и да се свърже с Фалън Джоунс. Той ще знае какво да прави, така й казах.

— Оказа се по-сложно, отколкото си мислех — обясни Изабела. Тя отхапа от хляба и задъвка ентусиазирано. — В конспирацията в „Лукън“ бяха намесени откраднати паранормални оръжия и се оказа, че има връзка с една още по-голяма конспирация, включваща група, наречена „Нощни сенки“. Те са откраднали тайна формула от „Аркейн“. Тази формула засилва парапсихичните таланти, но има един сериозен дефект. От нея полудяваш.

Бърнис присви очи.

— Имах чувството, че историята в „Лукън“ е само върхът на айсберга.

Аризона се облегна на стола си с мрачно изражение.

— Открадната формула и паранормални оръжия, а? Това обяснява доста неща. Не бих се изненадала да има връзка със ставащото тук, в Института. Преди известно време опитаха да вкарат тайно някои артефакти в Зона 51, но аз им попречих.

— Всичко е навързано с всичко — засмя се Бърнис. — Напомня ми за доброто старо време в Агенцията.

— Така е — кимна Аризона.

Като стари другари по оръжие, двете заговориха, споделяха бойни истории от времето, когато бяха работили в разузнаването.

Фалън се облегна назад и слушаше с удоволствие разказите им. Изабела се наведе към него и прошепна така, че да я чуе само той:

— Какво си мислиш?

— Че се чувствам у дома. Че съм сред хора като мен. Никой в тази стая не мисли, че съм странен.

— Разбира се, че никой не го мисли.

Аризона се изправи и извади бутилка уиски от шкафа.

— Помниш ли онзи път, когато ни пратиха да разберем какво точно става в мазето на една сграда от Изследователския парк в Северна Каролина? — попита тя Бърнис.

— Разбира се — изсумтя Бърнис. — Оказа се поредната тайна агенция, провеждаща експерименти със сънища. Използваха хора с паранормални способности да търсят насън серийни убийци. Каква глупост. Директорът на изследователската програма мислеше, че нашият шеф се опитва да завземе територията му. Двамата започнаха да се надцакват. Класическа война между двама бюрократи.

— Още се смея, като се сетя за това — каза Аризона.

— Хей! — Фалън бутна празната си чиния настрани, приседна напред на стола и скръсти ръце на масата. — Никога не съм чувал за изследователска програма в Северна Каролина, експериментираща със сънища. Разкажете ми за нея.

Аризона донесе уискито и четири чаши на масата и седна.

— Ами, виж как стояха нещата — подхвана Бърнис. И започна да разказва. Фалън отвори сетивата си и слушаше много внимателно. Контекстът беше най-важното.

Под масата се пресегна и хвана ръката на Изабела. Тя стисна силно пръстите му. Енергията на споделената им любов протече през него, осветявайки всички места, които преди бяха заключени в сенките.

Когато за момент разговорът замря, Фалън й се усмихна.

— Ти не си единствената, която най-после живее истински — каза той. — Същото важи и за мен.

— Хубаво е, нали? — засмя се Изабела.

— Да — съгласи се Фалън. — Много е хубаво.