Джейн Ан Кренц
Опасни тайни (39)

37.

Той се събуди в двойното легло на Изабела с усещането, че утрото е още далече. Провери светещия циферблат на часовника си. Два часът. Изабела се беше сгушила в извивката на тялото му. Изведнъж се почувства силно възбуден.

Плъзна ръка под нощницата й по топлото й бедро. Подпря се на лакът и я целуна по рамото.

— Будна ли си?

— Не.

Той плъзна пръсти между бедрата й.

— Сигурна ли си?

— Да.

— Добре де — прошепна той. — Само проверявах.

Притисна се към мекия й гръб, захапа леко ухото й и я загали нежно.

Изабела въздъхна и се обърна по гръб. Усети как енергията в стаята се засили. Когато отвори сетивата си, Фалън видя нежната горещина в очите й. Тя обви ръце около врата му.

— Вече съм будна.

— Аз също.

— Забелязах.

Намести се отгоре й, притискайки я под тялото си, и я целуна. Тя му отвърна с тих, спокоен шепот и го прие в топлината си. Люби я бавно, сластно, докато не усети как напрежението се надига дълбоко у нея.

— Фалън…

Тя свърши почти на мига и той я последва.

След известно време Фалън се отмести неохотно и се облегна на възглавницата си. Намери ръката й и я стисна. Изчака, докато и двамата задишат нормално.

— Утре ще отидем с колата до Еклипс Бей и ще открием баба ти.

— Сигурен ли си, че е там?

— Да. Сега вече можеш да се свържеш с нея. Може да й се обадиш сутринта. Тя вече е извън опасност.

— Благодарение на „Джоунс и Джоунс“.

— Ти също си в безопасност.

— Да.

— Можеш да отидеш, където решиш. Не е нужно да се криеш в Скаргил Коув.

— Вече не се крия. Прекарах целия си живот, наблюдавайки през прозорците хората, които живееха истинския си живот. Сега и аз имам свой живот и ще го живея.

— Сигурна ли си?

— В Скаргил Коув се чувствам у дома. Интересна работа. Приятни съседи. Мисля, че съм родена за живот в малък град.

— Сигурна ли си, че работата ти харесва?

— Родена съм за нея.

— Това е хубаво, защото се нуждая от теб да ми помагаш в бизнеса.

— Съгласна съм.

— Омъжи се за мен, Изабела.

Тя не отговори.

Буйните пламъци на хаоса замръзнаха. Времето спря. Може би и сърцето му спря. Той откри, че не може да диша, не иска да диша, ако не чуе желания отговор.

— Не е нужно да се жениш за мен, за да ме задържиш в „Джоунс и Джоунс“ — каза Изабела накрая. — Ще остана с теб.

— Аз съм Джоунс. В моето семейство мъжете се женят. С церемония, свидетелство за брак и всичко останало.

— Интересни порядки имате във вашето семейство. В моето пък не признаваме никакви свидетелства.

— Надявам се да възприемеш традициите на моето семейство, но ако не искаш, ще те приема по какъвто начин си съгласна.

— Мисля, че мога да приема вашите традиции, ако смяташ, че можеш да понесеш една от нашите.

— Ще направя всичко за теб — рече простичко той. — Само кажи какво.

— В моето семейство ние се влюбваме. Можеш ли да ме обикнеш? Защото аз те обичам, Фалън Джоунс, с цялото си сърце.

Великолепните огньове на хаоса отново лумнаха у него. Времето отново пое своя ход. Сърцето му заби отново. Пак можеше да диша.

— Изабела — придърпа я в обятията си и я притисна към себе си. — Ще те обичам до края на живота си и дори и след това, ако има нещо след смъртта.

— В такъв случай — каза тя — ще бъда щастлива да наруша няколко семейни традиции и ще се омъжа за теб. Всъщност, за да ти докажа колко те обичам, дори ще използвам истинското си име на брачното свидетелство.

Фалън се засмя, енергията на радостта го заливаше като течение. А после той я целуваше и тя го целуваше, и нощта пламна.

 

 

На следващата сутрин новината за смъртта се появи във вестника, издаван в Уилоу Крийк. Фалън я прочете на Изабела, докато пиеха кафе.

„Неидентифициран мъж е бил открит мъртъв, убит с огнестрелно оръжие в една тайна плантация за марихуана рано тази сутрин. Властите смятат, че мъжът или е влязъл в плантацията случайно, или е опитал да се промъкне съзнателно, за да открадне няколко растения. Смята се, че е бил убит от пазачите, наети да охраняват реколтата.

Представител на шерифа обяви, че марихуаната ще бъде унищожена. Собствениците на плантацията се издирват. Умолява се всеки, който има информация за тях, да се свърже с властите.“

— Аз му казах да изчезне — промълви Изабела. — Той е попаднал на тайна плантация за марихуана и е бил застрелян.

— Ако това е някаква утеха за теб, той все едно нямаше да остане жив още дълго — каза Фалън. — Не и ако е вземал формулата. Според най-новата информация, с която разполагаме, хората, приемащи лекарството, трябва да го пият два пъти дневно, всеки ден. Ако пропуснат дори и една доза, сетивата им започват да отслабват. Лудостта и смъртта обикновено настъпват до четирийсет и осем часа.

— Да, знам — кимна Изабела.

— Но това не те кара да се чувстваш по-добре.

— Не.