Джейн Ан Кренц
Опасни тайни (29)

27.

Фалън отвори вратата на караваната, като се погрижи госпожа Рагсдейл да не може да забележи оръжието, а мъжът на стъпалата на караваната да го вижда съвсем ясно.

— О, по дяволите — каза Джулиан Гарет уморено. — Спокойно. Просто искам да говоря с Анджела. Кълна се, че е разбрала ситуацията погрешно. Никой не се опитва да я убие.

— Хубаво — рече Фалън. — Защото, който я пипне с пръст, е мъртъв.

Джулиан беше облечен в зелена униформена риза, панталон и ниски боти. На джоба на ризата му имаше надпис „Поддръжка“. Гарет изглеждаше към трийсет и пет годишен. Сивите му очи, високите скули и острите черти му придаваха излъчване на вълк единак. Имаше доста енергия в атмосферата около него, много енергия.

— Повярвай ми, последното нещо, което шефът ми иска, е проблеми с „Аркейн“.

Изабела застана зад Фалън и погледна Гарет.

— Сега се казвам Изабела Валдес и ако не искаш да ме убиеш, защо прати онези главорези да ме отвлекат във Финикс?

Джулиан се огледа многозначително назад през рамо и после понижи гласа си още малко.

— Признавам, че се получи лошо. Моите хора бяха инструктирани да те доведат при мен, нищо друго. Вижте, мога да обясня всичко. Може ли да вляза вътре? Не искам да звуча прекалено драматично, но става дума за проблем, свързан с националната сигурност.

— О, я стига глупости! — реагира Изабела.

Джулиан стисна устни и се обърна към Фалън:

— Отдел А периодично изпълнява поръчки на някои много специални тайни агенции. Също като „Джоунс и Джоунс“.

Изабела погледна Фалън ядосано.

— Никога не си ми казвал, че вършим работа за федералните.

— Стараем се да избягваме такива поръчки — каза той търпеливо. — Но сме извършвали някои консултантски услуги за определени служби.

— Консултантски — Гарет направи иронична физиономия. — Интересна формулировка. Същата консултантска дейност, с която се занимава Отдел А в „Лукън Протекшън Сървисис“. Дайте ми пет минути. Само това искам.

Фалън не отделяше очите си от Джулиан.

— Какво мислиш, Изабела?

— Е, предполагам, че не можем да го застреляме тук, пред очите на госпожа Рагсдейл. Клюката ще обиколи всички каравани за двайсет секунди. А и ще се чудим какво да правим с трупа.

Джулиан се намръщи.

— Права си — Фалън осъзна, че започва да се забавлява по някакъв странен начин. — Вероятно ще е по-добре да го застреляме на място, където няма да има свидетели.

— Пустинята е голяма — отбеляза Изабела.

Гарет се напрегна.

— Много смешно. Пет минути. Не искам повече.

Изабела се дръпна назад в караваната.

— Добре. Той не може да направи кой знае какво тук. Има същия проблем като нас — прекалено много свидетели.

— Вярно е — каза Фалън. Отстъпи назад, но пистолетът му остана насочен към Джулиан. — Пет минути.

— Благодаря — Гарет влезе в караваната и затвори вратата зад себе си. Усмихна се иронично на младата жена. — Изабела Валдес, а?

— Така се казвам.

— Приятно ми е — кимна Джулиан. — Нямаш представа колко се радвам да те видя.

— Не мога да кажа същото — тя присви очи. — Ти ли уби баба ми?

— Не, кълна се — каза Джулиан. — Научих за съществуването й едва преди няколко дни. Когато най-после стигнах до това място с надеждата да те открия, научих, че е починала. Сърдечен удар, доколкото разбрах — изражението му се смекчи. — Моите съболезнования.

— Да, добре. Обясни за онези мъже във Финикс, ако можеш.

— Както казах, операцията във Финикс се получи много нескопосано. Извинявам се.

— За това, че изпрати двама мъже да ме отвлекат? — повиши глас Изабела. — Извиняваш се?

— Те не представляваха опасност за теб — каза Джулиан.

— Преследваха ме до покрива на универсалния магазин. Бяха въоръжени. Опитаха да ме уловят.

— Както казах, получи се нескопосано и за това съм виновен аз — Гарет прокара пръсти през косата си. — Мога само да кажа, че отчаяно се нуждаехме да те намерим и да те приберем при нас, преди истинските лоши да са те пипнали. Знаех, че си побягнала, защото си уплашена. Страхувах се, че ако разбереш, че някой, свързан с „Лукън“, е наоколо, ще изчезнеш отново.

— Правилно.

— Казах им да направят каквото се наложи, но да те доведат при мен. Предполагах, че ще мога да ти обясня всичко, когато се срещнем лице в лице. Изрично им обясних, че не трябва да те нараняват по никакъв начин. Но ти им избяга и пак те загубихме.

— Ти ме натопи, по дяволите! Продаваше тайно паранормални оръжия под прикритието на Отдел А. Знаеше, че Макс Лукън започва да подозира нещо, така че записа онзи уличаващ файл на моя компютър в офиса. Сякаш съм толкова тъпа, че да използвам служебния си компютър, за да съхранявам файл, заради който мога да бъда уволнена или тикната в затвора. Нямаш много високо мнение за мен, нали, Джулиан?

— Наистина беше натопена — отговори й той. — Но не от мен. Кейтлин Филипс въртеше тайната търговия с паранормални оръжия. Тя е човекът, който е записал онзи файл в компютъра ти.

Изабела се почувства като ударена с мокър парцал.

— Кейтлин?

— Секретарката ми, помниш ли я?

— Разбира се — Изабела опитваше да осмисли новата информация.

— Тя напусна, а после бе намерена мъртва.

— Мъртва? — прошепна младата жена. — Кейтлин?

— Официалната версия беше свръхдоза, но ние с Макс не повярвахме. Мислим, че някой от партньорите й на черния пазар я е убил.

Изабела се намръщи.

— Но ако знаеш, че съм невинна, защо ме търсиш?

— Защото си в опасност. Чуй ме, Изабела. Кейтлин е направила една последна сделка преди смъртта си. Уредила е покупка за един от клиентите си, южноамерикански наркобарон. Но сделката е останала недовършена, защото брокерът се е самоубил.

— Това случайно да е бил Орвил Слоун? — попита Фалън, сякаш съвсем смътно се интересуваше от отговора.

Джулиан се начумери.

— Знаеш за Слоун?

— „Джоунс и Джоунс“ е агенция за разследвания, ако си забравил.

Гарет въздъхна.

— Да. Слоун е бил брокерът, когото Кейтлин е използвала. Изглежда, е бил убит от някой недоволен клиент. Щяло е да стане рано или късно, като се има предвид професията му. Но проблемът за нас е моментът, в който това се случи.

— Предполагам, това означава, че брокерът е бил застрелян, след като е уредил доставката на артефакта, но преди да каже на Кейтлин Филипс къде се намира пакетът — каза Фалън.

— Да, точно така — Джулиан се обърна към Изабела: — Слухът за изчезналия артефакт се разнесе из подземния свят. Много хора, доколкото знаем, включително и наркобаронът, смятат, че ти можеш да го откриеш.

— Гадост! — възкликна тя. — Сега и наркобарон ли е по петите ми?

— За щастие аз те намерих пръв. Трябва да открием артефакта оръжие и да го приберем на сигурно място. Щом наркобаронът разбере, че федералните са го прибрали при себе си, ще спре да те търси, защото няма да му трябваш.

— Хубава теория — вметна Фалън.

— За бога, Джулиан, не мога просто да извадя някакъв липсващ артефакт с вълшебна пръчица — каза Изабела. — Талантът ми не работи по този начин. Нуждая се от някаква следа или връзка. Нещо.

— Спокойно — прекъсна я Гарет. — Знаем най-общо къде се намира оръжието, защото имахме екип, който следеше Слоун. Но за кратко го бяха изгубили. Когато отново го прихванаха, откриха, че артефактът вече не е в него. А после той беше застрелян.

— Къде е оставил оръжието? — попита Изабела.

— Оказа се, че Слоун много си падал по стари филми — обясни Джулиан. — Отишъл на обиколка в имението Вантара. Когато влязъл в имението, артефактът бил в него, но когато излязъл — не. Мислим, че е оставил оръжието вътре.

— Говориш за къщата на прочутата кинозвезда от трийсетте години? — попита Изабела. — Имението край Санта Барбара, което е отворено за посетители?

— Да — кимна Джулиан с мрачно изражение. — Ходила ли си там?

— Не.

— Отвън къщата изглежда като някакво архитектурно чудовище, но отвътре е още по-неописуема — обясни бившият й шеф. — Десетки и десетки стаи, пълни с невъобразимо количество произведения на изкуството и антики. Намерението на Слоун е било да се отдалечи от имението и чак тогава да се обади на Кейтлин, за да й каже къде е скрил артефакта.

Фалън обмисли това.

— Нелошо скривалище като за паранормално оръжие, което най-вероятно няма да изглежда точно като оръжие.

— На мен го обяснявайте — измърмори Джулиан. — Пратих хора в къщата да се преструват на туристи и да го търсят. Дори уредих един от ловците ми да бъде назначен за нощен пазач, така че да има достатъчно време да огледа внимателно. Аз самият ходих там два пъти. Имението е претъпкано с антики. Прилича на мазето на някой огромен музей. Все едно търсим игла в копа сено.

— Затова ви трябва Изабела да открие оръжието — обобщи Фалън.

Гарет го погледна.

— В случая сме на една и съща страна, Джоунс. „Аркейн“ не иска потенциално опасно паранормално оръжие да попадне в ръцете на някакъв наркобарон, който случайно има и паранормален талант. Федералните също не искат това да се случи.

— Съгласен съм — кимна Фалън.

— По един или друг начин трябва да си възвърнем артефакта — продължи Джулиан. — Това е единственият начин да гарантираме сигурността на Изабела. Докато наркобаронът мисли, че тя може да открие оръжието, Изабела е в опасност.

Фалън я погледна.

— Ти решаваш.

Тя скръсти ръце и също го погледна.

— Вярваш ли му?

Фалън отново отвори сетивата си. Светещи точки изплуваха върху една многоизмерна мрежа. Връзките блестяха и примигваха и секторът, в който се намираше Джулиан Гарет, беше едновременно светъл и сенчест.

— Мисля, че казва част от истината — заговори той. — А и мога да се обадя на Макс Лукън да потвърди тази история.

Джулиан го погледна.

— Направи го. Макс ще я потвърди.

Фалън извади телефона си, потърси в списъка на запаметените номера и набра един от тях.

— Лукън? Фалън Джоунс се обажда… Да, онзи Джоунс. Аз съм с една жена, която е работила за теб. Наричала се е Анджела Дезмънд. Сега се казва Изабела Валдес. Един от хората ти е при нас. Джулиан Гарет.

После замълча, заслушан в това, което му говореха отсреща.

— Кажи ми за Кейтлин Филипс — рече след малко.

Отново мълчание.

— Добре — каза Фалън накрая. — Това е достатъчно засега… Не, още не знам дали Изабела ще се съгласи да потърси оръжието. От нея зависи. Чакай, ще я попитам — погледна я. — Лукън потвърждава фактите на Гарет. Казва, че федералните много искат да открият артефакта, а наркобаронът — също.

Джулиан се обърна към нея:

— Това стига ли ти? Приемаш ли?

— Ще потърся оръжието в имението Вантара — съгласи се тя. — Но не давам никакви гаранции.

— Ясно — кимна Джулиан. — Благодаря.

Тя присви очи.

— Но сега работя в „Джоунс и Джоунс“. Ако искаш да ме наемеш, трябва да платиш по тарифите на агенцията. Очаквам заплащане за тази работа. Това си е бизнес, не някаква филантропска организация.

Джулиан не възрази.

— Ти определяш цената.

— Непременно — обеща Изабела.

Фалън заговори по телефона:

— Ще поемем случая, Лукън.

Сетне затвори телефона.

Гарет се прокашля и се усмихна на Изабела.

— Аз, ъъъ, никога не съм те наблюдавал как работиш. Трябва ли да ти осигурим нещо, което е принадлежало на Слоун, за да доловиш някакъв мирис или каквото там улавяш?

— Аз не съм куче, Джулиан.

Фалън мълчеше. Просто погледна Гарет със студен, пронизващ поглед. Енергията припука в атмосферата.

Джулиан почервеня от смущение. Той затвори очи за миг и после се усмихна на Изабела умолително.

— Извинявай. Не исках да прозвучи така. Просто никога не съм разбирал как правиш това… което правиш. Никой от нас не го разбираше. Знаехме само, че ти си най-добрата в Отдел А. Но бях останал с впечатлението, че когато търсиш нещо, което е свързано с даден човек, ти помага, ако видиш човека.

— Малко съм докачлива относно начина си на работа — обясни Изабела. — Прав си. Би ми помогнало, ако установя физически контакт с някоя вещ, принадлежала на онзи брокер — Орвил Слоун. Колкото по-силна е била емоционалната му връзка с предмета, толкова по-добре.

— Ами компютърът му? — попита Джулиан. — Бил е у него, когато са го застреляли. Един от ловците, които бях пратил да го следят, е успял да вземе лаптопа.

— Ще свърши работа — кимна Изабела.

Фалън погледна Гарет.

— Сега можеш да си вървиш. Ще се срещнем в имението Вантара довечера. Ще ти се обадя допълнително за часа.

Джулиан стисна челюсти.

— Не ми харесва да оставя Изабела незащитена.

— Не се тревожи за мен — увери го тя. — Чудесно се справях и без защитата на „Лукън“ през изминалия месец.

— Наркобаронът не се шегува — настоя Джулиан.

Фалън го погледна.

— „Джоунс и Джоунс“ също. Махай се оттук, Гарет.

Джулиан се поколеба, видимо недоволен от настояването. Но явно осъзна, че не може да спечели спора, и си тръгна.

Изабела изчака вратата да се затвори зад гърба му, отпусна скръстените си ръце и се облегна на кухненския плот.

— Значи Кейтлин Филипс е въртяла тайната търговия с оръжия — каза тя. — Никога не бих се сетила. Но като се замисля, изглежда напълно възможно. Като секретарка на Джулиан, тя е имала достъп до цялата информация, до всички негови контакти и връзки.

— Може би — Фалън извади лаптопа си и го отвори върху масата.

— Когато гледам Джулиан, виждам много мъгла, но същото става, като гледам и теб. Всеки си има тайни — разсъждаваше тя.

— Какво намекваш?

— Аз разбирам от търсене на загубени вещи, Фалън, не съм детектор на лъжата. Ти си единственият, който може да прецени всички подробности и да открие някакво дребно несъответствие, ако има такова. Наистина ли мислиш, че Джулиан казва истината?

— Определено иска да открие артефакта и ето защо ти си му нужна. В това няма никакво съмнение.

— Но?

— Но мисля, че знае повече за начина на действие на артефакта, отколкото казва.

— Е, това не ме изненадва — тя се поколеба. — Значи „Лукън“ наистина работи за някоя от тайните правителствени агенции? А аз си мислех, че Джулиан е замесен в незаконни сделки.

— На черния пазар е много сложно.

Изабела замълча.

— Бигъл — каза тя с равен тон.

Фалън се намръщи.

— Какво означава това?

— Така ме наричаха Джулиан и останалите зад гърба ми, докато работех в „Лукън“. Винаги, когато някой агент се сблъскаше с тухлена стена при разследването си, някой му казваше: „Повикай Бигъл. Тя може да намери всичко“.

— Бигълите са родени ловци.

Тя грейна.

— Никога не съм се замисляла за този аспект.

— Сега няма значение. Вече не работиш в „Лукън“.

— Вярно е — тя огледа караваната и очите й се напълниха със сълзи. — Явно ще трябва да приема факта, че баба наистина е умряла от сърдечен удар.

— Деветдесет и седем процента съм сигурен, че баба ти е жива.

— Какво?

Той извади календара от вътрешния си джоб.

— Мисля, че е оставила тази снимка, защото е знаела, че ще бъда с теб, когато най-после дойдеш тук. Знаела е, че ще я разпозная. Баба ти е минала в нелегалност — като истински агент от разузнаването, какъвто навярно е била.

— Казваш ми, че баба вероятно е работила в някоя тайна служба?

Той се вгледа в снимката.

— Имам предчувствието, че се е скрила при свой стар колега.

— Но този плаж не ми говори нищо.

— На мен ми говори — подаде й календара, за да може тя да прочете надписа под снимката.

— Арката, Еклипс Бей, Орегон — прочете Изабела и вдигна глава. — Никога не съм чувала за това място.

— Но аз съм чувал. Баба ти е в безопасност, само че ние не можем да рискуваме да се свържем с нея, преди тази история да приключи. Тя е права за едно нещо. На този етап всякаква комуникация помежду ви може да изложи и двете ви на опасност.

— Ти каза, че баба е жива, това променя всичко.

— Да — кимна Фалън. — Така е.