Агата Кристи
Паяжината (19)

Глава деветнадесета

В гостната влезе Елгин, за да съобщи, че е пристигнал съдебният лекар. Инспекторът и полицаят Джоунс веднага последваха иконома до входната врата, където инспекторът изпълни незавидната задача да признае на лекаря как изведнъж се е оказало, че са останали без труп.

— Ама наистина, инспектор Лорд — ядосано каза лекарят. — Съзнавате ли колко неприятно е да ме карате да бия толкова път дотук за нищо?

— Но аз ви уверявам, докторе — опита се да обясни инспекторът, — че ние имахме труп.

— Инспекторът е прав, докторе — даде своя принос и полицаят Джоунс. — Ние наистина имахме труп, обаче той взе, че изчезна.

Привлечени от гласовете им, Хюго и Джереми се подадоха от трапезарията в другия край на преддверието. Те не можаха да се въздържат от безполезни коментари.

— Не мога да разбера как вие, полицаите, все някак ще я оплескате… Да загубите цял труп! — възропта Хюго, а Джереми извика:

— Не разбирам защо никой не го пазеше!

— Е, добре, каквото и да се е случило; ако няма труп, който да оглеждам, няма смисъл да си губя повече времето тук — грубо каза лекарят на инспектора. — Мога да ви уверя, че това няма да ви се размине, инспектор Лорд.

— Да, докторе. Без съмнение няма. Лека нощ, докторе — уморено отговори инспекторът.

Съдебният лекар си тръгна и затръшна вратата след себе си, а инспекторът се обърна към Елгин, който го изпревари и бързо каза:

— Нищо не знам за тази работа, уверявам ви, сър, съвсем нищо!

В това време Клариса и сър Раулънд седяха в гостната и злорадстваха, като слушаха как нахокаха полицаите.

— В много лош момент пристигна подкреплението — изхили се сър Раулънд. — Съдебният лекар се поядоса, като не намери труп. Клариса също захихика.

— Но кой може да го е отмъкнал? — попита тя. — Мислите ли, че Джереми е успял да се справи?

— Не виждам как би могъл — отговори сър Раулънд. — Те не пускаха никого в библиотеката, а вратата беше заключена. Пипиното „Преметнах те“ направо преля чашата.

Клариса се разсмя, а сър Раулънд продължи:

— Все пак това показва едно нещо — Костело е успял по някакъв начин да отвори тайното чекмедже. — Той направи пауза и изведнъж държанието му се промени. — Клариса — каза сериозно сър Раулънд, — защо, да му се не види, не казахте истината на инспектора, както ви помолих?

— Казах му я — възрази Клариса, — освен онази част, която включва Пипа, но той просто не пожела да ми повярва.

— Но, за Бога, защо ви трябваше да го подвеждате с всичките тези глупости? — настойчиво поиска да узнае сър Раулънд.

— Ами — отговори Клариса с безпомощен жест, — стори ми се, че само на това би повярвал — добави тържествуващо тя — сега вече наистина ми вярва!

— В резултат на което се забъркахте в хубава каша — изтъкна сър Раулънд. — Ще бъдете съдена за непредумишлено убийство, доколкото разбирам.

— Ще кажа, че е станало при самозащита — уверено отвърна Клариса.

Преди сър Раулънд да успее да отговори, Хюго и Джереми влязоха откъм преддверието. Хюго отиде до масата за бридж, като измърмори:

— Жалка полиция! Само ни размотават цяла вечер. Сега пък взели, че загубили и трупа!

Джереми затвори вратата след него, после отиде до табуретката и си взе един сандвич.

— Дяволска работа, казвам аз! — заяви той.

— Направо е невероятно! — рече Клариса. — Цялата тази история е невероятна! Трупа го няма, а ние все още не знаем кой се е обадил на полицията и им е казал, че тук е станало убийство.

— Ами сигурно е бил Елгин — предположи Джереми, седна на една от облегалките на канапето и започна да яде сандвича си.

— Не, не — Хюго не беше съгласен. — Аз бих казал, че е била онази жена — Пийки.

— Но защо? — попита Клариса. — Защо някой от тях ще прави такова нещо и няма да ни каже? Просто няма смисъл.

Мис Пийки подаде глава през вратата и се огледа съзаклятнически.

— Хей, чисто ли е на хоризонта? — попита тя, после, затваряйки вратата, с бодра крачка влезе в стаята. — Не се ли навъртат ченгета наоколо? Плъпнали са навсякъде.

— Заети са с претърсване на къщата и двора — информира я сър Раулънд.

— Защо? — попита мис Пийки.

— Заради трупа — отговори сър Раулънд. — Изчезнал е.

Мис Пийки се разсмя с характерния си гръмовен глас.

— Ама че майтап! — провикна се тя. — Изчезнал труп значи?

Хюго седна до масата за бридж, огледа стаята и отбеляза, без да се обръща специално към някого:

— Кошмар. Всичко това е някакъв отвратителен кошмар!

— Съвсем като на кино, а, мисис Хейлшъм-Браун? — подхвърли мис Пийки и пак гръмко се разсмя.

Сър Раулънд се усмихна на градинарката.

— Надявам се, че вече сте по-добре, мис Пийки? — попита любезно той.

— О, добре съм — отговори тя. — Аз съм доста издръжлива, да знаете. Само малко се постреснах, като отворихме онази врата и намерихме вътре труп. Трябва да призная, че за момент ми се повдигна.

— Чудех се — тихо рече Клариса — дали не знаехте, че той е вътре.

Градинарката втренчи поглед в нея.

— Кой? Аз?

— Да. Вие.

Хюго се обади отново, обръщайки се към всички и към никого:

— Не се връзва! Защо ще задигат трупа? Всички знаехме, че има труп. Знаехме кой е и прочие. Просто е безсмислено. Защо не оставиха проклетото нещо, където си беше!

— О, не бих казана, че е безсмислено, мистър Бърч — обърна се мис Пийки към Хюго, като се наведе към него над масичката за бридж. — Труп трябва, нали разбирате. Habeas corpus^[1] и прочие. Помните ли? Трябва да има труп, за да бъде предявено обвинение в убийство към някого. — Тя се обърна към Клариса: — Затова да не ви е грижа мисис Хейлшъм-Браун! — успокои я мис Пийки. — Всичко ще се оправи.

Клариса втренчено я погледна.

— Какво искате да кажете?

— Тази вечер цялата съм в слух — каза й градинарката. — Не съм лежала през цялото време в спалнята за гости. — Тя огледа всички присъстващи. — Никога не ми е харесвал този Елгин, нито жена му, подслушват зад вратите и тичат да разправят на полицията разни истории за изнудване.

— Значи сте чули? — попита учудена Клариса.

— Моето мото е „Жени, поддържайте се една друга!“ — заяви мис Пийки и погледна Хюго. — Мъже! — изсумтя тя. — Никаква поддръжка за тях. — После седна до Клариса на канапето. — Не успеят ли да намерят трупа, скъпа — заобяснява мис Пийки, — не могат да повдигнат обвинение срещу вас. И ако питате мен, щом това животно ви е изнудвало, много добре сте направили, че сте му разбили главата и сте се отървали от него.

— Но аз не съм… — немощно започна Клариса, само за да бъде прекъсната от мис Пийки.

— Чух като разказахте всичко на инспектора — уведоми я градинарката. — И ако не беше това слухтящо и дебнещо зад вратите човече — Елгин, вашата историйка щеше да изглежда съвсем наред. Напълно правдоподобна.

— За каква историйка говорите? — почуди се гласно Клариса.

— Дето уж сте го взели за крадец. Именно моментът с изнудването дава друга насока на нещата. Затова си помислих, че може да се направи само едно нещо — продължи градинарката. — Да се отървем от трупа и да оставим полицията да тича след вятъра.

Сър Раулънд отстъпи назад като зашеметен, без да може да повярва на ушите си, докато мис Пийки самодоволно огледа присъстващите.

— Отлично свършена работа, макар да не е редно аз да го казвам — похвали се тя.

Джереми скочи очарован.

— Да не искате да кажете, че тъкмо вие сте преместили трупа? — попита невярващо той.

Сега вече всички погледи бяха отправени към мис Пийки.

— Нали сме приятели? — попита тя, като ги гледаше. — Затова и изплюх камъчето. Да — призна тя, — аз преместих трупа. — Мис Пийки потупа джоба си. — И заключих вратата. Имам ключове за всички стаи в тази къща, така че не беше проблем.

Удивена, Клариса я гледаше втренчено с отворена уста.

— Но как? Къде… преместихте трупа? — ахна тя.

Мис Пийки се наведе напред и прошепна съзаклятнически:

— Леглото в стаята, в която бях. Нали знаете онова с балдахина. В горната му част, точно под дългата валчеста възглавница. Сетне оправих леглото и легнах отгоре му.

Поразен, сър Раулънд седна до масичката за бридж.

— Но как качихте тялото дотам? — попита Клариса. — Та вие сама не бихте могли да го помръднете.

— Ще се изненадате — весело рече мис Пийки. — С добрия стар противопожарен екскаватор. Преметнах го през рамо. — Тя показа с жест как го е направила.

— Ами ако се бяхте сблъскали с някого на стълбището? — попита сър Раулънд.

— Да, ама не се сблъсках — отговори мис Пийки. — Полицията беше тук с мисис Хейлшъм-Браун. Вие тримата бяхте в трапезарията. Затова не изтървах удобния случай, нито пък трупа, разбира се, пренесох го през преддверието, заключих отново библиотеката и го качих нагоре по стълбите до стаята.

— Това е направо нечувано! — ахна сър Раулънд.

Клариса скочи на крака.

— Но той не може вечно да стои под възглавницата! — заяви тя.

Мис Пийки се обърна към нея.

— Няма, разбира се, че няма вечно да стои там, мисис Хейлшъм-Браун — призна тя. — Но за двадесет и четири часа нищо няма да му стане. Дотогава полицията ще е приключила с къщата и двора и ще тръгне из полята.

Тя огледа смаяните си слушатели.

— Вече умувах как оттук нататък да се отървем от него — продължи тя. — Съвсем случайно тази сутрин изкопах в градината една хубавичка дълбока яма за садене на благовонно секирче. Е, ще заровим трупа там и отгоре му ще спретнем две хубави лехи с благовонно секирче.

Напълно загубила дар слово, Клариса се строполи върху канапето.

— Страхувам се, мис Пийки — рече сър Раулънд, — че копаенето на гробове отдавна е излязло от рамките на частната инициатива.

Градинарката се разсмя весело, когато чу това.

— Ох, мъже! — извика тя и размаха пръст към сър Раулънд. — Все държите на благоприличието. Ние жените сме далеч по-здравомислещи. — Тя се облегна на канапето и се обърна към Клариса: — Можем да се справим дори с убийство. Нали, мисис Хейлшъм-Браун?

Хюго изведнъж скочи на крака.

— Това е абсурдно! — извика той. — Клариса не го е убила. Не вярвам и на една дума!

— Добре де, ако не го е убила тя — попита живо мис Пийки, — тогава кой?

В този момент в стаята откъм преддверието влезе Пипа, която беше облечена в нощница, беше замаяна от сън, прозяваше се, а в ръцете си държеше стъклен поднос с шоколадов мус и лъжичка. Всички се обърнаха и впериха погледи в нея.