Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Spider’s Web, 1954 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- , 2000 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 21гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и корекция
- maskara(2013)
Издание:
Агата Кристи. Паяжината
Адаптация: Чарлз Озбърн
ИК „Селекта“, София, 2000
История
- —Добавяне
Глава дванадесета
Изявлението на инспектора беше посрещнато от мис Пийки с весел смях.
— Това се казва мистерия! Страшно забавно! — извика тя развеселена.
Инспекторът се намръщи.
— Отнася се до мистър Костело — поясни той. — Мистър Оливър Костело от „Морган Маншънс“ 27, Лондон SW3. Според мен това е в района на Челси.
— Никога не съм го чувала — гласеше твърдият отговор на мис Пийки.
— Той е идвал тук тази вечер, за да се види с мисис Хейлшъм-Браун — припомни й инспекторът, — и разбрах, че вие сте го съпроводили през градината.
Мис Пийки се плесна по бедрото.
— А, онзи човек — сети се тя. — Мисис Хейлшъм-Браун наистина спомена името му. — Тя погледна инспектора вече леко заинтригувана. — Да, какво искате да знаете? — попита после.
— Бихме искали да знаем — рече инспекторът, говорейки бавно, като премисляше думите си, — какво точно се е случило и кога за последен път сте го видели?
Мис Пийки помисли за миг, преди да отговори:
— Я да видя сега — рече тя. — Излязохме през Френските прозорци и аз му казах, че ако иска да вземе автобуса, има по-пряк път, а той каза, че не искал, защото бил дошъл с колата си, която оставил до конюшнята.
Тя се усмихна широко на инспектора, сякаш очакваше похвала за сбитото описание на случилото се, но той само замислено произнесе:
— Не е ли доста странно, че си е оставил колата на такова място?
— Точно същото си помислих и аз — съгласи се мис Пийки и тупна инспектора по ръката, докато говореше. Той се сепна някак изненадано, а тя продължи: — Човек би си казал, че ще докара колата до централния вход, нали? Ала хората са толкова странни. Никога не знаеш какво ще направят. — Тя гръмко се разсмя.
— После какво стана? — попита инспекторът.
Мис Пийки сви рамене.
— Ами той отиде до колата си и предполагам, че си е тръгнал — отговори тя.
— Видяхте ли го да си тръгва?
— Не… почнах да си прибирам инструментите — гласеше отговорът на градинарката.
— Значи тогава сте го видели за последен път? — наблегна на думите си инспекторът.
— Да, защо?
— Защото колата му е още тук — каза й инспекторът. После продължи, като говореше бавно, натъртвайки на всяка своя дума: — В седем и четиридесет и девет някой звънна в полицейското управление и каза, че имало убит човек в Копълстън Корт.
Мис Пийки изглеждаше ужасена.
— Убит?! — извика тя. — Тук? Това е нелепо!
— Явно всички така смятат — сухо забеляза инспекторът и погледна многозначително сър Раулънд.
— Разбира се — продължи мис Пийки, — знам, че има разни маниаци, дето нападат жени, но… вие казвате, че бил убит мъж…
Инспекторът рязко я прекъсна:
— Да сте чували друга кола да идва насам тази вечер? — попита грубо той.
— Само тази на мистър Хейлшъм-Браун — гласеше отговорът.
— На мистър Хейлшъм-Браун? — попита инспекторът и повдигна вежди. — Мислех, че го очакват да се прибере много късно.
Погледът му се премести към Клариса, която побърза да обясни:
— Съпругът ми наистина се прибра у дома, но трябваше отново да излезе почти веднага след това.
На лицето на инспектора се изписа преднамерено търпеливо изражение.
— О, така ли? — рече той подчертано любезно. — И в колко точно се прибра у дома?
— Чакайте да видя… — заекна Клариса, — трябва да е било около…
— Беше четвърт час преди края на работното ми време — вметна мис Пийки. — Аз често работя извънредно, инспекторе. Никога не спазвам определените часове — поясни тя. — Работи с желание, това е моето мото — продължи градинарката и силно удари по масата, докато говореше. — Да, трябва да е било към седем и петнадесет, когато се прибра мистър Хейлшъм-Браун.
— Значи малко след като си е тръгнал мистър Костело — отбеляза инспекторът. Той отиде в средата на стаята, а тонът му се смени едва забележимо, когато продължи: — Той и мистър Хейлшъм-Браун вероятно са се разминали.
— Искате да кажете — замислено произнесе мис Пийки, — че той може да се е върнал отново? Да се види с мистър Хейлшъм-Браун?
— Оливър Костело изобщо не се е връщал повторно в къщата! — рязко се намеси Клариса.
— Но вие не може да сте сигурна в това, мисис Хейлшъм-Браун — не се съгласи с нея градинарката. — Може да е влязъл през френския прозорец без вие да разберете. — Тя направи пауза и после извика: — Божке! Да не мислите, че той е убил мистър Хейлшъм-Браун! Съжалявам, че го казвам.
— Разбира се, че не е убил Хенри — гневно отсече Клариса.
— Къде отиде съпругът ви, когато излезе от къщи? — попита я инспекторът.
— Нямам представа — късо отвърна Клариса.
— Той не ви ли казва обикновено къде отива? — настоя инспекторът.
— Никога не го питам — каза Клариса. — Мисля, че би било страшно отегчително за мъжа, ако жената непрекъснато задава въпроси.
Внезапно мис Пийки изквича.
— Колко глупаво от моя страна! — провикна се тя. — Разбира се, че щом колата на този мъж е все още тук, значи той трябва да е убитият. — Тя се затресе от смях.
Сър Раулънд скочи на крака.
— Нямаме никакви основания да смятаме, че е убит, който и да било, мис Пийки — с достойнство заяви той. — Всъщност инспекторът смята, че това е просто някакъв глупав номер.
Мис Пийки съвсем определено не беше на това мнение.
— Ами колата? — настоя тя. — Наистина мисля, че е много подозрително, задето тази кола е все още тук. — Тя стана и се приближи до инспектора. — Потърсихте ли трупа, инспекторе? — попита тя нетърпеливо.
— Инспекторът вече претърси къщата — отвърна сър Раулънд, преди полицаят да успее да каже нещо. В отговор бе възнаграден с укорителен поглед от инспектора, когото мис Пийки захвана да тупа по рамото, като продължаваше да сипе своите предположения.
— Сигурна съм, че Елгинови имат пръст в тази работа — икономът и тази негова жена, която има претенции да се нарича готвачка — довери градинарката на инспектора. — От доста време ги подозирам. Когато идвах насам, видях, че прозорецът на спалнята им свети. А това само по себе си е подозрително. Те почиват тази вечер, а обикновено не се връщат преди единадесет. — Тя сграбчи инспектора за ръката. — Претърсихте ли тяхното жилище? — настоятелно го попита мис Пийки.
Инспекторът отвори уста, за да каже нещо, но тя го прекъсна, като отново го тупна по рамото.
— Чуйте сега — започна мис Пийки. — Да предположим, че този мистър Костело е разпознал в Елгин някой човек с криминално досие. Костело навярно ще е решил да се върне тук и да предупреди мисис Хейлшъм-Браун и Елгин го е убил.
Страшно доволна от себе си, тя огледа бързо стаята и продължи:
— Тогава, разбира се, Елгин ще е трябвало бързо да скрие някъде трупа, така че по-късно през нощта да може да се отърве от него. Сега се чудя къде ли го е скрил? — риторично попита тя, като се палеше все повече и повече от собствените си предположенията. После посочи към френските прозорци и започна: — Зад завесата или…
Тя веднага беше прекъсната от Клариса, която ядосано се намеси:
— О, това вече е прекалено, мис Пийки. Няма никой скрит зад завесите. И съм сигурна, че Елгин никога не е убивал, когото и да било. Това е пълен абсурд.
Мис Пийки се обърна.
— Толкова сте доверчива, мисис Хейлшъм-Браун — укори тя работодателката си. — Когато станете на моите години, ще разберете, че хората твърде често не са това, което изглеждат. — Тя гръмко се разсмя и пак се завъртя към инспектора.
Когато той отвори уста, за да каже нещо, тя пак го тупна по рамото.
— Така — продължи тя, — къде човек като Елгин би скрил трупа? Между библиотеката и тия лавици тук има нещо като килер. Предполагам, че сте погледнали и там, нали?
Сър Раулънд побърза да се намеси:
— Мис Пийки, инспекторът погледна както тук, така и в библиотеката — настоя той.
Инспекторът обаче, след изпитателен поглед към сър Раулънд, се обърна към градинарката.
— Какво имате предвид под „нещо като килер“, мис Пийки? — осведоми се той.
Докато тя отговаряше, останалите в стаята изглеждаха напрегнати до краен предел.
— О, това е едно чудесно местенце за игра на криеница. Навярно хич и не подозирате, че го има. Елате да ви го покажа.
Тя отиде до тайника, следвана от инспектора Джереми скочи на крака в мига, в който Клариса извика силно:
— Не!
Инспекторът и мис Пийки се обърнаха да погледнат.
— Там няма нищо — уведоми ги Клариса. — Знам, защото наскоро минах оттам на път за библиотеката.
Гласът й заглъхна. Мис Пийки разочаровано промърмори:
— Е, добре, в такъв случай значи… — и тя се дръпна оттам. Инспекторът обаче я накара да се върне.
— Все пак ми покажете, мис Пийки — нареди гой. — Бих искал да погледна вътре.
Мис Пийки отиде до лавиците.
— Първоначално тук си е било врата — поясни тя. — Сложена да съответства на онази там — Сетне вдигна ръчката, като в същото време поясняваше: — Дърпате лоста назад и вратата се отваря. Виждате ли?
В този момент вратата наистина се отвори и трупът на Оливър Костело се свлече и падна на земята. Мис Пийки изпищя.
— Така — отбеляза инспекторът, като мрачно погледна Клариса. — Сбъркали сте значи, мисис Хейлшъм-Браун. Както изглежда, тази вечер тук наистина е било извършено убийство.
Писъкът на мис Пийки се извиси в кресчендо.