Агата Кристи
Неочакваният гост (13)

Глава тринадесета

— Съжалявам, че те накарах да чакаш, Джулиън — извика Лора, докато се приближаваше към тях. Беше изненадана, когато видя, че Ейнджъл и Джулиън Фарър явно са водили някакъв разговор.

— Навярно ще може по-късно пак да поговорим по този дребен въпрос, сър — прошепна камериерът на Фарър. После се отдалечи, като леко се поклони на Лора, прекоси бързо градината и зави зад къщата.

Лора го проследи с поглед, после заговори настойчиво:

— Джулиън — каза тя, — трябва…

Фарър я прекъсна ядосано:

— Защо изпрати да ме повикат, Лора?

— Чаках те през целия ден — отвърна изненадано тя.

— Още от сутринта съм страшно зает — възкликна Фарър. — И следобедът е така — среща с комитета, събрания, нищо не мога да пропусна само седмица преди изборите. А и все пак, Лора, не разбираш ли, че ще е много по-добре да не ни виждат заедно тези дни?

— Но има неща, които трябва да обсъдим — каза Лора.

Фарър я хвана грубо за ръката и я отведе по-далеч от къщата.

— Знаеш ли, че Ейнджъл дойде, за да ме изнудва? — попита той.

— Ейнджъл! — извика Лора невярващо. — Наистина?

— Да. Той очевидно знае за нас… също знае или във всеки случай се прави, че знае… че съм бил снощи тук.

Лора ахна:

— Искаш да кажеш, че те е видял?

— Така казва — тросна се Фарър.

— Но той не би могъл да те познае в тази мъгла — настоя Лора.

— Разказа ми някаква история — започна Фарър — как бил слязъл в помещението с провизиите и оправял кепенците на прозореца и тогава ме видял да поемам по пътя за вкъщи. Казва също, че чул изстрел малко преди това, но не му обърнал внимание.

— О, Боже мой! — изохка Лора. — Ужасно! Какво да правим?

Фарър направи неосъзнат жест, сякаш искаше да я успокои, като я прегърне, но после, хвърляйки бърз поглед към къщата, се отказа и втренчено я погледна.

— Още не знам какво да правим — каза той. — Ще се наложи да помислим.

— Няма да му дадеш пари, нали?

— Не, не — успокои я Фарър. — Ако човек се хване на тази игра, тя няма да има край. Ала как трябва да постъпя? — Той прокара ръка през челото си. — Не мисля, че някой знае за моето идване тук снощи — продължи дед това. — Моят иконом със сигурност не знае. Въпросът е дали Ейнджъл наистина ме е видял или само се преструва.

— Представи си, че наистина отиде в полицията? — попита Лора развълнувана.

— Зная — промърмори Фарър и отново прокара ръка през челото си. — Човек трябва първо да помисли… и то да помисли много сериозно. — Той започна да се разхожда напред-назад. — Или да ги заблудя, казвайки, че той лъже и че аз изобщо не съм излизал от къщи вчера вечерта…

— Но нали има отпечатъци? — попита Лора.

— Какви отпечатъци? — стресна се Фарър.

— Ти си забравил — напомни му тя. — Отпечатъците върху масата. Полицията смята, че са на Макгрегър, но ако Ейнджъл отиде при тях със своята версия, те ще поискат да вземат твоите отпечатъци и тогава… — тя спря.

Сега Джулиън Фарър изглеждаше силно разтревожен.

— Да, да, разбирам — измърмори той. — Добре тогава. Ще трябва да си призная, че съм идвал снощи тук и ще им разкажа някаква история. Че съм дошъл примерно да се видя с Ричард за нещо и сме разговаряли…

— Можеш да кажеш, че е бил съвсем добре, когато си го оставил — предложи бързо Лора.

Когато Фарър я погледна, в очите му нямаше и следа от нежност.

— Ти го изкара съвсем лесно! — разпалено се възпротиви той и саркастично добави: — Нима мога да кажа такова нещо?

— Човек все нещо трябва да каже — отвърна тя отбранително.

— Да, сигурно съм се подпрял на масата, когато се наведох да видя… — Фарър преглътна, припомняйки си снощната сцена.

— Засега те смятат, че отпечатъците са на Макгрегър — каза нетърпеливо Лора.

— На Макгрегър! На Макгрегър! — извика Фарър ядосано. После почти изкрещя: — Какво, да му се не види, те накара да измислиш тази щуротия със съобщението от вестник и да го поставиш върху трупа на Ричард? Поела си ужасен риск!

— Да… не… не зная — извика смутено Лора.

Фарър мълчаливо я изгледа с неприязън.

— Дяволски хладнокръвно! — измърмори той.

— Трябваше да измислим нещо — въздъхна Лора. — Аз… аз просто не бях на себе си. Беше идея на Майкъл.

— На Майкъл?

— Майкъл… Старкуедър — каза тя.

— Искаш да кажеш, че той ти е помогнал? — попита Фарър невярващо.

— Да, да, да! — извика нетърпеливо Лора. — Затова исках да те видя… да ти обясня!

Фарър се приближи до нея. Гласът му беше пропит със смразяваща ревност, когато попита остро:

— Какво общо има Майкъл — той гневно наблегна на малкото име на Старкуедър, — какво общо има Майкъл Старкуедър с тази работа?

— Той влезе вкъщи и… и ме завари там — отвърна Лора. — Аз държах пистолета в ръка и…

— Мили Боже! — извика отвратен Фарър и се отдръпна от нея. — И тогава ти си успяла някак да го убедиш…

— По-скоро той ме убеди — прошепна тъжно Лора. После се приближи до него. — О, Джулиън… — започна тя и вдигна ръце, за да го прегърне, но той леко я отблъсна.

— Казах ти, че ще направя всичко, което е по силите ми — увери я той. — Не мисли, че няма, но…

Лора спокойно го погледна.

— Ти си се променил — тихо каза тя.

— Съжалявам, но не мога да изпитвам предишните чувства — призна Фарър безпомощно. — След всичко, което се случи… просто не мога да изпитвам предишните чувства.

— А аз мога — увери го Лора. — Или поне си мисля, че мога. Без значение какво си направил, Джулиън, винаги ще изпитвам същите чувства.

— Нашите чувства в момента са без значение — каза Фарър. — Трябва да се ограничим само с фактите.

Лора го погледна.

— Знам — каза тя. — Казах на Старкуедър, че аз… разбираш ли… че аз съм го направила.

Фарър я погледна невярващо.

— Ти си казала това на Старкуедър?

— Да.

— И той прие да ти помогне? Той… един непознат? Сигурно е луд!

Засегната Лора рязко отговори:

— Мисля, че може и да не е съвсем с всичкия си, но поне се опита да ме успокои.

— Така значи! Никой мъж не може да ти устои! — извика гневно Фарър. — Така ли? — Той се отдръпна от нея, но после пак се обърна, за да я погледне. — Все едно, Лора, едно убийство… — гласът му заглъхна и той поклати глава.

— Ще се опитам никога да не си спомням за това — отговори Лора. — Освен това не беше предумишлено, Джулиън. Просто стана съвсем импулсивно. — Тя говореше почти умолително.

— Няма нужда да се връщаме назад — каза Фарър. — Сега трябва да измислим какво да правим.

— Знам — отвърна тя. — Съществуват отпечатъци, а също и твоята запалка.

— Да — спомни си той. — Трябва да съм я изтървал, когато се наведох над трупа.

— Старкуедър знае, че е твоя — каза Лора. — Но нищо не може да направи. Сам се замеси в тази работа и сега не може да промени показанията си.

Джулиън Фарър я погледа миг-два. Когато заговори, гласът му звучеше леко надменно:

— Ако се стигне до най-лошото, Лора, аз ще поема вината — увери я той.

— Не, не искам — извика тя и го стисна за ръката, но после бързо го пусна, поглеждайки нервно към къщата. — Не искам! — повтори пак настоятелно.

— Не бива да мислиш, че не разбирам… как е станало — каза Фарър, говорейки с усилие. — Взела си пистолета и си го застреляла, без всъщност да знаеш какво правиш и…

Лора ахна изненадано:

— Какво? Нима се опитваш да ме накараш да кажа, че аз съм го убила? — извика тя.

— Ни най-малко — отвърна Фарър объркано. — Казах ти, че съм напълно подготвен да поема вината върху себе си, ако се стигне дотам.

Лора поклати смутено глава.

— Но… но ти каза — започна тя. — Ти каза, че знаеш как е станало.

Той спокойно я погледна и каза:

— Слушай, Лора. Не мисля, че си го убила нарочно. Не мисля, че е било предумишлено убийство. Знам, че не е било така. Знам много добре, че си го застреляла, защото…

Лора бързо го прекъсна:

— Аз да съм го застреляла? — ахна тя. — Наистина ли си приел да смяташ, че аз съм го убила?

Фарър й обърна гръб и ядно извика:

— За Бога, не е възможно да се разбере, ако не сме честни един към друг!

Лора беше вече отчаяна, когато, стараейки се да не вика, произнесе ясно и отчетливо:

— Не съм го застреляла и ти го знаеш!

Настъпи тишина. Джулиън Фарър бавно се извърна, за да я погледне.

— Тогава кой? — попита той. Внезапно осъзнал думите й, той добави — Лора! Нима искаш да кажеш, че аз съм го застрелял?

За миг те останаха безмълвни, гледайки се един друг. Тогава Лора каза:

— Аз чух изстрела, Джулиън! — Тя пое дълбоко дъх, преди да продължи: — Чух изстрела, а след това и как се отдалечаваш по пътечката. Слязох долу и го намерих… мъртъв.

След известно време Фарър тихо каза:

— Не съм го застрелял аз, Лора.

Той впери поглед в небето, сякаш търсеше някакво решение или отговор и после втренчено я погледна.

— Дойдох да се видя с Ричард — обясни Фарър — и да му кажа, че след изборите ще трябва да се споразумеем за развод. Чух изстрел точно преди да вляза при него. Реших, че пак се е разгърмял както обикновено. Влязох вътре и го намерих мъртъв. Беше още топъл.

Сега вече Лора изглеждаше силно озадачена.

— Топъл? — повтори тя.

— Убит само преди минута-две — каза Фарър. — Разбира се, реших, че си го застреляла ти. Кой друг би могъл да го направи?

— Не разбирам — прошепна Лора.

— Предполагам… предполагам, че би могло да е самоубийство — започна Фарър, но тя го прекъсна:

— Не, не би могло, защото… — тя спря, тъй й двамата чуха долитащите откъм къщата възбудени викове на Жан.