Агата Кристи
Неочакваният гост (18)

Глава осемнадесета

Старкуедър погледна мис Бенет и се усмихна.

— Много сте наблюдателна, нали? — отбеляза той.

Мис Бенет втренчено го погледна.

— Вие сте й помогнали, значи? — попита тя и думите й прозвучаха като обвинение.

Той се отдалечи от нея.

— Сега вече започвате да си въобразявате — каза й Старкуедър.

— О, не, съвсем не — отговори рязко мис Бенет. — Аз искам Лора да бъде щастлива. О, толкова много искам тя да бъде щастлива!

Старкуедър се обърна към нея и пламенно извика:

— Аз също, дявол да го вземе!

Мис Бенет изненадано го погледна. После започна да говори:

— В такъв случай аз… трябва да… — захвана тя, но беше прекъсната от Старкуедър, който й махна да мълчи и прошепна:

— Само една секунда.

Той отиде бързо до френския прозорец, отговори го и извика:

— Какво правиш там?

Мис Бенет едва сега видя Жан, който размахваше някакъв пистолет отвън на ливадата.

Тя също стана бързо, отиде до прозореца и настоятелно извика:

— Жан! Жан! Дай ми този пистолет!

Жан обаче беше прекалено бърз за нея.

Той побягна, смеейки се и извика:

— Ела и си го вземи! — и продължи да тича.

Мис Бенет тръгна след него, като викаше силно: „Жан! Жан!“

Старкуедър излезе и погледна навън към ливадата, опитвайки се да разбере какво става. После се обърна и тръгна към вратата, когато Лора неочаквано влезе в стаята.

— Къде е инспекторът? — попита тя.

Той равнодушно махна с ръка. Лора затвори вратата и отиде при него.

— Майкъл, трябва да ме изслушаш — примоли му се тя. — Джулиън не е убил Ричард.

— Така ли? — студено отвърна Старкуедър. — Той ти го каза, нали?

— Ти не ми вярваш, но е истина — отчаяно каза Лора.

— Искаш да кажеш, че ти приемаш това за истина — отбеляза той.

— Не, знам че е така — отговори Лора. — Знаеш ли, той си мисли, че аз съм убила Ричард.

Старкуедър се отдалечи от френския прозорец и се върна в стаята.

— Това не е никак чудно — каза й той със злобна усмивчица. — И аз така си помислих, нали?

Гласът й прозвуча още по-отчаяно, когато настоя:

— Той си мисли, че аз съм убила Ричард. Но не може да го понесе. Това го кара да се чувства… — Тя смутено спря и после продължи: — Сега чувствата му към мен са променени.

Старкуедър студено я погледна.

— А ти от своя страна — изтъкна той, — когато реши, че той го е убил, прие това, без да ти мигне окото. — Старкуедър се усмихна, леко омилостивен. — Жените са чудни създания! — промърмори той и седна върху една от страничните облегалки на канапето. — Кое принуди Фарър да разкрие този издайнически факт, че снощи е бил тук? Само не ми казвай, че това е било продиктувано от чистата и безкористна любов към истината.

— Заради Ейнджъл — отговори Лора. — Ейнджъл видял… или казва, че видял… Джулиън тук.

— Да — забеляза Старкуедър с горчив смях. — И на мен ми се стори, че ми намирисва на изнудване. Неприятно човече е този Ейнджъл!

— Казва, че видял Джулиън точно след… точно след изстрела — рече Лора. — О, толкова ме е страх! Кръгът започва да се затваря! Толкова ме е страх!

Старкуедър отиде при нея и я хвана за раменете.

— Не се бой — каза успокоително той. — Всичко ще се оправи.

Лора поклати глава.

— Няма да се оправи — извика тя.

— Ще се оправи, казвам ти — повтори той и леко я разтърси.

Лора го погледна учудено.

— Дали някога ще узнаем кой е застрелял Ричард? — попита тя.

Старкуедър я изгледа за миг, без нищо да продума, после отиде до френския прозорец и погледна към градината.

— Вашата мис Бенет — каза той — изглежда е сигурна, че знае всички отговори.

— Тя винаги е сигурна, че знае всички отговори — отвърна Лора. — Но понякога прави грешки.

Старкуедър изведнъж й направи знак да отиде при него, забелязал, изглежда, нещо навън. Тя се затича към него и пое протегнатата му ръка.

— Да, Лора — извика той развълнувано, като не отместваше поглед от градината. — Така си и помислих!

— Какво има? — попита тя.

— Шшт! — предупреди я той. Почти в същия миг мис Бенет влезе в стаята откъм преддверието.

— Мистър Старкуедър! — извика припряно тя. — Идете веднага в съседната стая… инспекторът вече е там. Бързо!

Старкуедър и Лора прекосиха живо кабинета и забързаха по коридора, затваряйки вратата след себе си. Веднага щом те излязоха, мис Бенет погледна навън към градината, където вече започваше да се здрачава.

— Хайде, влизай вече Жан, — извика му тя. — Престани повече да ме дразниш! Хайде влизай вътре!