Братя Мормареви
Васко да Гама от село Рупча (17)

9.

Хиляди зайчета, подгонени от вятъра, тичаха към брега. Васко, Женя и Иво седяха на вълнолома и ги наблюдаваха. Времето се разваляше. Тежките неподвижни облаци се сливаха с хоризонта. Здрачаваше се, въпреки че още нямаше шест часа.

Женя разказа на Васко какво се е случило в училище — нищо особено не беше се случило. Само Фори дето питал къде е Васко, дали пак не е поел някъде по моретата. Питал, разбира се, на висок глас, да чуят всички колко е остроумен.

Васко не ходи него ден на училище. Майка му го събуди посред нощ, в три часа. Каза му, че тръгва за сестричето, дошло време да го взема. Каза му го усмихната, като че ли отиваше до „Хиляда и една стоки“ да го купи. Но когато изведнъж пребледня и се сви надве, Васко разбра, че шега няма. Скочи и се разтича из стаята, без сам да знае защо. Майка му намери сили да се усмихне през болките и да му каже, че няма нищо страшно. Пристигна Бърза помощ. Майка му стана, целуна го и се отправи сама към линейката. Боже, каква майка имаше!

Васко си легна. Протегна ръка и изключи будилника — няма защо да го буди! Реши да не ходи на училище. Майка му ражда, той на училище ще ходи, откъде-накъде? И Иво нямаше да заведе в детската градина. Нека се научи малко на свобода и самостоятелност. Иначе това ежедневно ходене на училище може да побърка човек, пък ако ще училището да е детска градина!

Обърна се и заспа. Спа като в празник — чак до осем и половина. Събуди го телефонът. Обади се сестрата от родилното. Честити му новото братче. Уж сестриче щеше да бъде, а то… Нищо, момичетата са кофти.

На Женя се обади следобед. Срещнаха се към пет и отидоха на вълнолома. „Елена“ трябваше да пристигне, тъкмо ще си поговорят и ще я почакат. Женя дойде в лошо настроение — бяха го изпитвали по история. Покрай Васко и той си развали успеха. Е, сравнение не можеше да става с Васко, но Васковата беше друга, той мразеше училището от цялото си сърце покрай онзи злополучен бас. А намразиш ли веднъж училище, намразваш и учението, особено когато никога не си го обичал кой знае колко. Но на Васко семейното положение беше къде-къде по-добро — баща моряк, малко братче и майка с новородено. Кой ще си губи времето да се занимава с бележките му. А Женя за двете поредни петици по български език получи вкъщи две репресии. Кой знае какво го чака за днешната четворка по история — още не беше я обявил. Пак ще има: „Ти как я смяташ тая?“ и „Ако ще я караш така, по-добре се махай от къщи“. Да се махне, ама къде да иде. Където и да иде, ще го намерят и тогава…

Докато Васко и Женя седяха на вълнолома, разговорът им се въртеше около тези проблеми, мрачни като небето.

— Чакам само да порасна и ще постъпя като брат си! — въздъхна Женя.

— Ама и баща ти, уж интелигентен човек…

— Интелигентен! — каза с презрение Женя и се почука с пръст по главата: — Един интелигент трябва да може да те убеди с пипето си, а не да те заплашва непрекъснато с бой! То добре, че все пак рядко бие!

Разговорът между двамата никак не интересуваше Иво. Друго го вълнуваше него и затова постоянно дърпаше брат си:

— Ама как така го вадят от корема?

Васко едва се сдържаше да не го перне. Защо му трябваше да обяснява на Иво работи, които не са за главата му.

— Сто пъти ме пита от сутринта — оплака се Васко на Женя и се закани с пръст на Иво: — Ако ме попиташ още един път, ще те цапна през устата.

Иво понечи да каже нещо, сигурно пак същото щеше да пита, но се отказа.

— Оставя дребни пари в чекмеджето и ги брои всяка вечер — оплака се Женя.

— Баща ти ли?

— Той. Проверява ме.

— Вкъщи парите стоят отключени — каза Васко. — Седем лева съм взел всичко на всичко досега. За тринайсет години — седем лева.

— Нищо не е! — призна Женя.

— При това с два от тях купих цветя на мама по случай рождения й ден.

— Те не се смятат.

На Иво пак му хрумна нещо, завъртя се около брат си и го дръпна за ръкава.

— Ако ще ме питаш същото, нали знаеш? — заплаши го Васко с разтворената си длан.

— Съвсем друго е.

— Казвай!

— Ами щом вече са го извадили, да ни го дадат.

— Ще го дадат деее! — изрева Васко. — Пис от тебе!

Васко пръв видя „Елена“ — пореше вълните право към пристанището. Чуха двата свистока — минаваше край фара.

— Татко! — скочи Васко. Забързаха към пристанището.