Братя Мормареви
Васко да Гама от село Рупча (16)

8.

Наказанието на Васко обявиха по радиоуредбата още на следния ден — училищните власти пипаха бързо. Формулировката прозвуча меко — поради самоотлъчване от училище. Класната издейства да не се вдига много шум. Имаше предложение училището да се строи в каре на двора, Васко да бъде изтъпанчен пред всички и тогава да се прочете решението за намаляване на поведението му.

— И барабанчетата да бият туш! — додаде класната.

— Това никак не е лошо — подкрепи я физкултурничката, предложението за публично наказание произлизаше от нея и тя не усети, че я занасят.

Учителският съвет се развесели, а когато е весело, и наказанията са по-леки. Класната поиска намаленото поведение да се впише в бележника — и толкова. Тя съчувстваше на Васко, по-скоро на майка му. И на нейната глава тежаха две деца и мъж моряк. Но директорът настоя за съобщение по радиоуредбата. Наказанието имало назидателно и профилактично значение за останалите ученици.

Ако Васко знаеше, че на директора дължи славата си, щеше да отиде да му благодари. Защото радиоуредбата наистина го направи герой. И тези, които не знаеха, че Васко е бягал цели три дни от училище, разбраха това. През голямото междучасие го наобиколиха и взеха да го разпитват какво е правил. Васко им разказа за бай Янаки. Страшно интересно се стори на всички и Васко остана център на внимание и след часовете. Както винаги, се увлече — бай Янаки и той кръстосваха с риболовен катер морето от далян до далян, подгонваха цели пасажи риба към мрежите, прехвърляха се на риболовен кораб и затъваха до колене в паламуди. А вечер си кладяха огън, слагаха котлето с рибята чорба и откарваха до късна нощ. Сутрин ставаха рано…

— Ей, морски, ти забрави да се прибереш вкъщи, бе! — обади се Фори.

Всичко, което директорът успя да направи за укрепване авторитета на Васко, отиде на вятъра. Забележката на Фори накара да се разсмеят и най-лековерните. Това го поощри и той започна да предизвиква Васко по най-долен начин. Чувстваше се сигурен — Васко нямаше да посмее да се бие с две единици намалено поведение.

Лъжеше се. Васко щеше да се бие, но далеч от училище и от погледите на съученици и учители. Щеше да се бие на четири очи.

Фори ходеше всяка събота при дядо си, Васко знаеше това. Вися четири часа срещу лозето им, докато Фори излезе и тръгна надолу по пътеката. Васко тръгна след него.

Фори спря край ореха и се озърна. Тинчето не се виждаше по двора. Извади прашка, сложи малко камъче, премери се, камъчето звънна по прозореца и той се прикри зад ореха. Вратата на вилата се отвори, показа се бащата на Тинчето, поогледа се, вдигна рамене и се прибра. Фори продължи да стои стаен зад ореха. Изведнъж усети, че някой се приближава, но преди да успее да се обърне, две длани затулиха очите му.

— Кой е? — попита.

— Джамджията.

Като чу гласа на Васко, Фори се дръпна и се освободи. Двамата застанаха лице в лице.

— Няма ли да се качиш? — посочи му Васко ореха.

— За к’во да се качвам?

— За да те смъкна с шамари.

Фори се наежи като петле:

— Я го повтори!

Фори получи мигновено един шамар. Зяпна изненадан, но получи втори. Нахвърли се. Двамата се вкопчиха, търкулнаха се в прахта, изправиха се и отново се нахвърлиха един върху друг. Васко успя да го хване през врата и натисна надолу главата му. Фори разбра, че губи боя, и го захапа с все сила за крака. Васко изохка и го пусна. Фори грабна камък, но Васко успя да хване ръката му и да приложи единствената хватка, която знаеше. Фори изпищя от болка и се свлече на земята. Васко продължи да държи извита ръката му и така, педя по педя, го отведе до едно…

Хайде да не разказваме за тази гадна подробност. Достатъчно е да знаем, че Фори се разплака. Какво по-голямо унижение от това да ти заврат главата в естествен кравешки тор, при това пресен.

— Вземи! — натика му Васко пет шоколада, които извади от джоба си. — И преди да пишеш нещо на черната дъска, помисли си хубаво, свиньо зарзаватчийска!

По-силна словесна обида не можа да измисли. Пък и не беше необходимо — Фори изглеждаше достатъчно жалък с тази обилно наторена физиономия.

Васко си тръгна. Фори остана смазан край ореха. Не знаеше какво да прави — нито можеше да върви така, нито да се покаже вкъщи омърлян до уши в знае се вече какво.

— Фориии!

Фори трепна. Беше Тинчето. Гледаше го от градината. Кога бе излязла там, не знаеше. Дали пък не бе видяла позора му.

— Падна ли?

Не й отговори, а и тя, изглежда, не очакваше отговор. Покани го да се измие. Фори се наведе над чешмата. Докато се миеше, от ризата му паднаха петте шоколада, начупени, с измачкани обвивки.

— Искаш ли? — подаде й Фори един.

Тя обаче му отказа.

 

 

Васко отиде направо при Женя. Разказа му всичко. Женя се смя от сърце. И той беше убеден, че с това цялата история ще приключи, че Фори повече няма да смее да си отваря устата, че всичко ще се забрави и нещата ще тръгнат по обичайния си ред.

И двамата се лъжеха. Васко разбра това още щом се върна от Женя. Пред тях го чакаше висок и як младеж на около осемнайсет-деветнайсет години.

— Аз съм братът на Христофор!

Басовият му глас прозвуча злобно. Васко никак не се поколеба, само бързината можеше да го спаси, но братът на Фори се оказа по-бърз. Пипна го за врата, преди Васко да направи и пет крачки, и така го стисна, че очите на Васко се изцъклиха.

— Дойдох да ти кажа, че си взех изпита! — каза братът.

Виж го ти що за подлец е този Фори, мислеше си Васко, кой знае какви измислици е наговорил. Че Васко нарече веднъж брат му глупак, е вярно, но всъщност обидата се отнасяше за Фори.

— Взех си изпита! — повтори заплашително братът.

— Честито!

— Благодаря. И ако още веднъж посмееш да вдигнеш ръка срещу брат ми… Ясно ли е?

— Ясно.

Братът пусна жертвата си и тръгна. Васко си отдъхна — не очакваше, че ще се отърве толкова лесно.

— А, щях да забравя — върна се братът, хвана го неочаквано и му извъртя ухото. Сетне със същата ръка му заши такъв шамар, че в ухото на Васко писнаха сто гайди. И си тръгна. Този път окончателно.

Ама че глупак, помисли си Васко, щеше да забрави да ме набие.