Джон Лескроарт
Предателство (41)

40.

Ивън стигна в стаята за посетители на количка. Каза на Харди, че ще се възстанови напълно, макар че, пошегува се той, не искал никога повече да чува тези думи. Все пак това че можеше да се шегува с всичко бе добър знак. Каза на Харди, че нападението дошло съвсем неочаквано. Ако не се брои реброто, всичко било професионално изпълнено в момента, когато влизал, както се предполага, в празната тоалетна. Доколкото си спомняше, нямало други свидетели.

Харди му беше донесъл копие от апела и заедно обсъдиха някои по-тънки юридически моменти, които той в началото не разбираше, но накрая бе доволен и реши, че този подход може би има шанс. Харди също го осведоми за последното развитие на случаите Боуен и как ФБР са ги поели. Поговориха за това кой може да е онзи толкова високопоставен човек.

— Може би никога няма да узнаем — каза Харди. — Някой, който смята, че е по-важно типове като Олстронг да създават компании, които растат и просперират, от това да се тревожи за спазването на буквата на закона. А че е трябвало да убият някой и друг човек? Вижте колко работа са свършили и колко работни места осигуряват, цялата инфраструктура, която създават. Заслужава си цената, нали така? Точно така.

— Харесва ми този поглед към националната сигурност. И ако Олстронг потъне, какво точно би станало?

— В най-добрия случай, вреди на усилията, вложени в тази война, на цялата отлично свършена работа на Олстронг там. Това винаги е аргументът, който изваждат. — Харди се усмихна широко. — Но също започвам да мисля, че голямата клечка в дъното, която и да е тя, ще изгуби голяма част от своите доходи.

Ивън въздъхна болезнено.

— Не ми се иска да вярвам, че тези неща наистина се случват. — Огледа затворническите стени. — Всъщност не мога да повярвам, че всичкото това наистина се случва.

* * *

Обаждането дойде малко след един часа. Харди тъкмо се бе върнал в офиса си.

— Господин Харди, обажда се Джак Олстронг. — Гласът му отново си бе върнал сърдечния тон. — Тази сутрин получих копие от апела, който сте подали във връзка с делото на Шолер. Господин Лой смята, че можем вероятно да очакваме да последва решение за преразглеждане. Той се възхищава от работата ви, господин Харди. Каза ми, че има голяма вероятност съдът да нареди поне изслушване по въпроса. Мисля, че започнахме лошо отношенията си и се чудех дали няма да имате малко свободно време да дойдете в офиса ми днес следобед.

Харди реши, че няма да навреди да се направи на труден.

— Ако не знаете нищо за връзката на Нолан с Халил, както ми казахте последния път, тогава едва ли има за какво да говорим.

— Ами, вие изглежда сте почти убеден, че Шолер не е убил Нолан. В такъв случай може би бихме могли да ви помогнем. Може би си струва да го обсъдим.

Харди изчака още няколко секунди.

— Мога да ви отделя два часа днес следобед, но смятам, че срещата трябва да се проведе в моя кабинет.

* * *

Харди седеше зад бюрото си с бележник в ръка. Вече бе нахвърлил няколко бележки, които да му напомнят за въпросите, които трябва да повдигне в предстоящия разговор. Чувствайки се неловко пред самия себе си, че всъщност наистина може да има нужда от него, той постави пистолета в горното чекмедже отляво, за да е лесно да го вземе, ако се стигнеше дотам.

Когато Фелис въведе Олстронг, се правеше, че пише нещо. Вдигна глава, и с думите „Извинете ме за няколко секунди“ посочи стола с права облегалка пред бюрото си, за да седне Олстронг. Той остави куфарчето си отстрани и седна, а в това време Фелис излезе и затвори вратата. Харди нахвърли още няколко реда, остави химикалката и избута бележника встрани.

— Изглежда — започна той, — имате ангел-пазител някъде във Вашингтон, който се е погрижил да прекрати полицейското разследване по случаите Боуен. Но докато Ивън Шолер е жив и е в затвора, или аз или някой друг като мен ще дълбае около връзката между Олстронг, Рон Нолан и Халил. Онзи, който се е опитал да убие Ивън, е проиграл шанса си и отсега нататък едва ли ще има втори, тъй като той е сложен под специален режим с цел осигуряване на безопасност. Както съвсем наскоро сте имали щастието да установите, апелативните адвокати са взаимозаменяеми. И повярвайте ми, господин Олстронг, всеки, който прочете моя апел и моите записки, от които има няколко копия, ще започне проучването си от мястото, до което съм стигнал. Това достатъчно добре ли обобщава ситуацията?

Олстронг, обут в каубойски боти от крокодилска кожа, в бледозелен костюм от габардин, се облегна назад и кръстоса крак върху крак. Чертите на лицето му бяха спокойни, почти дружелюбни.

— Да, това адекватно изяснява вашето разбиране за нещата. Макар че, както казах в разговора ни онзи ден, всяко ваше предположение за извършено от мен престъпление е невярно. Убеден съм, че федералните следователи няма да открият улики, които да свързват „Олстронг Секюрити“ в случилото се с Боуен.

— Убеден съм, че няма да открият — каза сухо Харди.

— Също така няма да открият доказателства, че съм наредил на Рон Нолан да убие, когото и да било. Аз не върша бизнеса си по този начин. — Той завърши тази уводна реч с бързата усмивка на продавач.

— Стига да сте уредили Стиви Уондър и Рей Чарлз да провеждат разследването — отвърна Харди, — бих се изненадал, ако успеят да открият Олстронг в телефонния указател. Но не е това въпросът. Това, което смятам да разкрия, са доказателствата събрани от ФБР, които свързват Нолан и вашата компания със случилото се в Ирак, довело до смъртта на двама от клана Халил. А ако покрай Нолан вашата компания се окаже замесена в обществен скандал — е, това ще бъде бонус.

Олстронг седеше невъзмутимо.

— Кое ви кара да смятате, че ФБР разполага с доказателства, които свързват „Олстронг“ с въпросните убийства?

— Агентите са го съобщили на членовете на семейство Халил. Каквото са открили агентите, мога да го открия и аз.

— Доколкото разбирам, агентите са казали също, че поръчката е дошла от Куван Крекар, не е ли така? — попита Олстронг.

— Да, така разбрах и аз — кимна Харди.

— Е, тогава?

— Какво тогава?

— Ами, тогава е ясно откъде е дошла поръчката, нали? От Куван, не от мен, не от Олстронг.

— Това би било очевидно, ако не беше едно нещо. По-точно двама души. Двамата Боуен. Всичко между Нолан, Халил и Куван е било затворен кръг, докато Чарли Боуен не е успял да го разкъса. Ако двамата Боуен бяха все още живи, бих повярвал, че убийствата на Халил са идея на Куван и поръчка на Куван. Но Куван вече е бил мъртъв, когато Чарли Боуен започва да души наоколо и това напълно елиминира възможността Куван да е убил Боуен. Ала някой все пак е имал нужда Чарли да умре, защото той е щял да извади на бял свят името на истинския поръчител на убийството на Халил. А вие знаете кой е той, Джак. Знаете, защото сте били вие.

Раменете на Олстронг се приведоха за момент.

— Пак стигнахме дотам, а? — каза той.

— Боя се, че да. — Харди срещна студено погледа на противника си.

Олстронг сви рамене, кимна, наведе се и вдигна куфарчето си. Сложи го върху коленете и щракна ключалките.

— За съжаление, ситуацията стана наистина неприятна.

За един безумен миг Харди си помисли, че е сбъркал и след половин секунда ще бъде мъртъв. Преди дори да успее да реагира, да посегне за своя пистолет, който така глупаво, така глупаво бе сложил в затвореното чекмедже, куршумът на Олстронг щеше да излети през заглушителя и без предупреждение да мине през куфара и да отнесе Харди в небитието. Това ще сложи край на заплахата за него тук и веднага.

Лявата ръка на Харди се вдигна към чекмеджето и започна да го издърпва.

Нямаше да има достатъчно време.

Край. Животът му свърши.

Но в мига, в който Олстронг трябваше да изстреля куршума си, вместо да стреля с оръжието, скрито вероятно в куфара му, той просто продължи да говори:

— Трябва да изразя възхищението си от вашата упоритост и усърдие. Всъщност, бих искал да ви предложа договор да поемете част от юридическата работа при мен. Господин Лой е чудесен корпоративен адвокат, но понякога му липсва инстинктът на убиеца, необходим за моя бизнес: Както всичките ми старши служители, ще получавате заплатата си в брой.

Олстронг завъртя куфарчето, за да покаже на Харди спретнато наредени пачки стодоларови банкноти. И нито следа от оръжие.

Харди безшумно изпусна въздуха от дробовете си, събра треперещите си ръце и ги сплете върху бюрото. Кокалчетата им бяха побелели.

А Олстронг продължи:

— Тук има двеста хиляди долара, господин Харди. Бих искал да ви ги предложа като хонорар за първата ви година. Ако предпочитате мога да уредя да бъдат депозирани в офшорна сметка, в швейцарска банка или на друго предпочитано от вас място. Всъщност договорът ви ще бъде сключен с един от нашите иракски филиали, които не декларират данъчна възвръщаемост в Съединените щати. Така че от вас зависи дали ще решите да декларирате това като ваши доходи.

— Чудя се колко от тях съм дал аз като данъкоплатец — каза Харди.

— Не бъдете наивен — отблъсна удара Олстронг. — И не си играйте с мен. — Предложението за подкуп вече бе признание, макар и безсловесно, за участието му във всичко, в което го бе обвинил Харди. Той продължи: — Сериозно ви съветвам да обмислите предложението ми. Както сам сте забелязали, все още разполагам с други алтернативи за действие, макар и по-рисковани и скъпоструващи.

Харди се усмихна широко:

— Наистина си бях помислил, че сме преминали този етап, Джак.

Олстронг затвори куфарчето бавно и внимателно и го остави долу до себе си. Облегна се назад и продължително изгледа Харди.

— Е, господин Харди, имаме ли разбирателство?

— О, ние отлично се разбираме, Джак. Но нямаме сделка. Смятах, че съм дал ясно да го разбереш. Искам Ивън Шолер да излезе от затвора. Не ме е грижа как ще се случи, но това е моята цена.

— Да предположим, че ФБР изведнъж открият доказателства, уличаващи Рон Нолан в атентата срещу Халил. И докладите от наблюдението свържат някои от клана Халил с терористични организации. И подслушани телефонни разговори, в които обсъждат как да очистят Рон Нолан. Смятате ли, че това ще свърши работа, господин Харди?

— Мисля, че би могло. Значи, това, което трябва да направиш, Джак, е да намериш тези доказателства.

— А после какво?

— После спираш да ме интересуваш.

Но Олстронг все още не беше готов да се предаде.

— А ако такива доказателства не съществуват?

Харди наклони глава.

— А, но и двамата знаем, че съществуват. Спомняте ли си? ФБР ги е открило, преди да говорят със синовете на Халил. Вие сте ги видели, преди да решите да продадете Куван.

Мълчанието увисна за дълго.

Накрая Олстронг кимна веднъж.

— Не е трябвало да използва онези гранати — каза тихо той, сякаш обясняваше нещо сложно на дете. — Това е било негово собствено решение и съвсем глупаво в тактически смисъл. Но на него не му пукаше. Беше се превърнал в пречка. Обичаше да взривява всичко. Намираше, че е забавно. Глупакът се мислеше за непобедим.

* * *

— Ако искаш личното ми мнение, той е видял сметката и на Нолан — каза Харди и хвърли фъстък в устата си. Беше в кабинета на Глицки. — Не го е направил — лично. Самият Олстронг все още е бил в Ирак по онова време. Но някой от хората му е очистил Нолан. Поредната поръчка.

— Защо? — попита Глицки.

— Олстронг сам го каза — Нолан вече е бил пречка. Използвал осколочни гранати, което може да се проследи до Олстронг.

Брако стоеше намръщен и подпрян до стената със скръстени ръце.

— Нали не искаш да кажеш, че ще ти даде нещо, което може да се проследи до него? Гранатите имам предвид.

— Не. Не би направил това. Те могат да се проследят до компанията, но старият Джак ще каже, че Нолан ги е откраднал или нещо такова, че е действал на своя глава, когато е убил семейство Халил. Действал е независимо.

— Няма значение — Глицки се бе излегнал назад, разочарован, събрал пръсти пред устата си. — Той има силна защита, забравихте ли? Все едно е имунизиран. Все още не мога да повярвам, че федералните са част от всичко това. Шуйлер не би участвал в нещо такова на своя глава.

— Аз не бих го приемал толкова лично, Ейб — каза Харди. — И той не го прави на своя глава. На него също са му казали, че е въпрос на национална сигурност, а той вярва на шефовете си. Тук говорим за доброто. Всеки накрая излиза от добрите момчета.

— Чудесно — отвърна Глицки.

— А какво ще кажете за Боуен? — попита Брако. — Какво ще кажете за тези убийства? Ще ги наречем съпътстващи щети и ще оставим нещата така? Това изглежда ли ви правилно?

Харди се обърна към него.

— Ти така или иначе никога нямаше да го докажеш, Даръл. Никога, никога. Даже и след един милион години. Попитай Ейб дали е съгласен с мен.

Глицки вдигна рамене вместо отговор.

Харди вдигна ръка.

— Не казвам, че това ме прави щастлив, но такава е реалността.

— Пълен провал! — каза Брако. — Какво ще кажа на Джена, когато ми позвъни следващият път? Че дебелите котараци искат Олстронг да остане невредим? Съжалявам, но такава е реалността. Родителите ти са без значение. — Той удари с ръка по металното шкафче. — Това направо ме побърква. — И той излезе от стаята.

— Още не е свършило — извика зад гърба му Харди.

В последвалата тишина Глицки изръмжа:

— Какво трябва да означава това?

— Искам да кажа, че през следващите седмици ще получа моите доказателства. А великото нещо в доказателствата е, че те говорят сами за себе си.

Глицки го изгледа зверски.

— А, да, твоят клиент. Браво на него. Браво и на теб.

— Не става въпрос само за нас — каза Харди.

— Така ли? — попита отново Глицки. — А за кой друг? — Той се изправи и поклати глава. — Затвори вратата отвън, ако обичаш. Имам малко истинска работа за вършене.